Урок от аборигенската книга на мъдростта
Следните думи на Буумба Джунебун не престават да звучат правдиво както през днешния ден, по този начин и когато ги е написал преди 26 години…
Послание до Хората
В продължение на хиляди години Австралия е била земя отвън времето, където съвсем нищо не се е променяло. Аборигенските нации са били откъснати от останалия свят, без да имат визия за протичащото се по други елементи на Земята. Времето ги било подминало, до момента в който по други места се раждали велики цивилизации, и от останките на тези цивилизации възниквали други цивилизации.
Това бил свят на положително и зло. Велики и прелестни неща се случвали, до момента в който човечеството се стремяло към по-големи знания и схващане. Учени пътували до незнайни земи в търсенето си на познания, осъществявала се замяна на култури и хрумвания. Светът бил вълнуващо място на нови открития и изобретения, като човечеството напредвало в своето развиване. Но светът бил и място на ужасяващи неща, до момента в който армии се сблъсквали и цели континенти били обхванати от войни.
Цивилизацията, такава, каквато я знаем през днешния ден, не е пристигнала елементарно при човечеството, защото сме платили скъпо за нея. Цената за нея е формирана от кръвта, потта и сълзите на народите през вековете. Едни култури се сблъсквали с други, имало религиозна назадничавост, и цели раси били заличени от лицето на земята.
Производството на храна също било с висока цена, защото то се основавало на робския труд на разнообразни нации. Малки кораби се борели против морските ветрове и стихии, с цел да докарат храни от далечни земи, и моретата взимали доста жертви. Храната също си има своя история. Докато ядете хляба си, не си мислете, че той е откритие на белия човек. Хляб се е пекъл още преди хиляди години в Египет. Чаят, който пиете, не е британски. Народите на Индия и Китай са пиели чай, до момента в който хората в Британия към момента са водели примитивен метод на живот.
Всички раси по света са съдействали с нещо за сегашната ни цивилизацията. Знаете ли, че преди две хиляди години локалните поданици на остров Британия не са се различавали по нищо от всяко друго племе, като бродели по разнообразни места, ловували, дамите събирали храната, която природата им предоставяла. Те оцветявали телата си в синьо и имали свои лични духовни вярвания и просвета. Те също са негодували против натрапването на цивилизования свят, като стояли по скалите на Дувър и са замервали с камъни и копия римските нашественици, и по този начин съумели да ги пропъдят от крайбрежията си. Но по-късно римляните се завърнали и този път победили туземците и завладели земите им. Цивилизацията стигнала до английските острови и Британия станала част от Римската империя. Племето ицени не се отказали и непрестанно се бунтували, до момента в който най-после не били заличени от римските легиони.
С цивилизоването на английските поданици пристигнало и християнството през времето на римската черква, и с одобряването на християнството тези британци, които желали да се придържат към остарелия си метод на живот и духовни вярвания, избягали от цивилизованите области и заживели в пустошта. Оттук пристигнала и думата heathen (езичник;от heathe– пустота, равна околност – Бел. пр.) Те били преследвани и избивани от християните, а духовните им водачи били изгаряни на клада. Думата witch (вещица – Бел.пр.) е изкривяване на античната английска дума wicca, която означавала мъдра жена. Тя била акушерка, лечителка и нравствен преподавател, защото британците били матриархално общество и дамите били на огромна почит. Християните придали негативно значение на думата wiccaи организирали ловове на вещици, които траяли съвсем до наши дни.
Всички тези неща се случвали във външния свят, и туземците не подозирали въобще за тях.
По това време цивилизацията била доста по-варварска, в сравнение с е през днешния ден. Религията била един от главните принадлежности на властта, чрез който жителите на другите народи били индоктринирани и следени от ръководещите. Религията няма нищо общо с Бог, въпреки и божието име да се употребява непрестанно в нея. Религията е единствено една форма на световна власт. Религията е унищожавала култури и духовни вярвания, като някои от най-великите духовния знания са били изгубени по виновност на религията и походите на империите. Най-големите религии в света през днешния ден са стигнали до това състояние, изцапани с кръвта на доста нации.
С течение на вековете християнството осъзнало, че би трябвало да прави взаимни отстъпки, отсам и многото му разновидности по целия свят. Християнството е трябвало да се видоизмени. Освен християнството, и други религии е трябвало да се видоизменят, само че като цяло религиите не са съумели да доближат цялостна духовна осъзнатост и към момента се лутат в тъмното. И по какъв начин би могло да е иначе с история като тяхната?
Религията, без значение коя, се стреми да се помири със злините и нещастието, като реализира това посредством обреди и церемонии, носещи алегоричен смисъл – символичното измиване на прегрешението посредством проливането на кръв, жертвоприношения, прехвърлянето на грехове върху изкупителна жертва. Не одобрявам символизма, защото той не е същински. Не ми харесва думата „ вяра ”, защото тя извиква загатна за ужасяващи неща от предишното. Не желая да виждам по какъв начин културите и духовните вярвания на народите биват унищожавани и поглъщани от могъщи религии.
Духовното знание принадлежи на ВСИЧКИ ХОРА, също както слънцето, вятъра и дъжда. Не е от голяма важност от кое място идва духовното знание, стига то да е основателно и същинско, да оказва помощ на хората да доближават до едно схващане оттатък това земно битие, и да трансформира живота на хората към по-добро.
Да накараш хората да се отрекат от духовните си вярвания и просвета значи да ги накараш да отрекат огромна част от себе си. Аборигените би трябвало да държат крепко своите духовни вярвания и просвета, само че би трябвало също по този начин да осъзнаят, че културата е належащо да пораства, тъй като в случай че не го прави, тя залинява и най-после умира. Духовните вярвания и културата израстват само посредством откриването на нови познания, и това разкриване на нови познания заздравява културата и подсигурява нейното оцеляване.
Това, което прави един народ обединен като нация, е общата история и духовни вярвания на хората, и един път щом те бъдат изгубени или унищожени, хората няма по какъв начин да запазят своята еднаквост и би трябвало да усвоят нечии други духовни вярвания и просвета. Това ги трансформира в последователи на друга просвета и народ на тази просвета.
Аборигените не желаят християнството, нито която и да е друга вяра с прибавен аборигенски привкус. Те желаят личната си аборигенска нематериалност да израсне и да се трансформира в нещо, което да ги придвижи към бъдещето.
Аборигените към този момент не са отчуждени един от различен поради другите племенни езици. Английският език се е трансформирал в един от главните сплотяващи фактори. Огромните дистанции на тази земя към този момент не държат хората разграничени. Благодарение на актуалния превоз и телефона трудностите са били преодолени. Аборигените към този момент могат да пишат свои лични книги и да резервират нещата, които са свещени за тях, могат да натрупват нови знания и мъдрост, светът към този момент е отворен за тях. Аборигените са станали един народ и към този момент се стремят към по-голямо единение със своя господ Баяме.
Възможно ли е Баяме, в своята мъдрост, да е разрешил това да се случи, вие, аборигенския народ, неговия народ, да станете „ един народ ”, мощен народ? Австралия си има своето непретенциозно начало, само че в този момент е пристигнало времето всички да работим дружно, с цел да заздравим тази наша нация и да насърчим всички народи по света да бъдат единни.
Сега е пристигнало времето всички раси да погледнат на открито и да кажат на другите нации по света: „ Искаме да дойдем да ви опознаем и да научим повече за вас, и желаеме вие да дойдете да ни опознаете и да научите повече за нас… ”
Инфо: http://wakeup-world.com/2014/12/09/a-lesson-from-the-aboriginal-book-of-wisdom/
Инфо: http://daregveda.blogspot.com/2017/01/blog-post_15.html
Превод Naum Alberto
