Отпечатъци от първите разумни същества на планетата
Следи от може би най-древното наличие на рационални същества на нашата планета, открити през юни 1968 година в американския щат Юта, си остават непреодолимо предизвикателство за всички стандартни хипотези, обясняващи възникването и еволюцията на живота.
На 1 юни 1968 година американецът Уилям Мейстър, началник на група чертожници във компания “Херкулес ” и любител-археолог се насочва с жена си, двете си дъщери и приятелско семейство на четиридневна експедиция в региона на Антилоуп Спринг, на към 80 км северозападно от град Делта, щата Юта. На третия ден брачната половинка и една от дъщерите на Мейстър откриват вкаменелости от трилобити - антични молюски-предшественици на актуалните раци и скариди и първите жители на океана. Трилобитите се появяват през камбрийския интервал на палеозойската епоха сред 590 и 505 милиона години обратно във времето и изчезват при огромен естествен прелом преди 280 милиона години.
Мейстър отчупва с чукче парче с дебелина пет сантиметра от скалата с фосилизираните остатъци и го разцепва сходно на разтворена страница от книга. С учудване той открива върху едната страна на фрагмента отпечатък от човешки крайник с натрошени трилобити под него. Другата страна съответствала навръх странните очертания.
Противно на здравия разсъдък се оказва, че следата е оставена от обут в сандал десен крайник. Токът на обувката бил три милиметра по-висок от подметката и изглеждал изхабен. Размерът на отпечатъка - 26, 6 см дължина и 8, 8 см широчина, почти подхожда на оставяните от актуалните представители на Хомо Сапиенс.
Фактите от аномалното изобретение бил дефинирани като неуместната за палеоантрополози и палеобиолози догадка, че обуто в сандали двукрако човешко създание се е разхождало в Антилоуп Спринг 300 милиона години преди появяването на първите динозаври на Земята. Ерата на рептилиите приключва към 65 милиона години обратно във времето, а първият изправен предходник на индивида Хомо Еректус излиза на историческата сцена преди единствено милион години.
Най-ранните остатъци от актуалния Хомо Сапиенс са датирани отпреди 40-25 хиляди години, а цивилизовани общества, чиито членове са били надалеч от навиците на босоногите туземци, пораждат едвам към VІІ-то хилядолетие преди Христа.
Откривателят на датираните отпреди най-малко 500 милиона години хуманоидни следи предава вкаменелостта на Мелвин Кук, професор по металургия в Университета на щата Юта, който го посъветвал да се съветва с професионални геолози. Никой от тях по разбираеми аргументи не се отзовал на предизвикването, чийто подтекст би провокирал пренаписване на безчет учебници и научни писания. Тогава Мейстър се обръща към локалния вестник “The Deseret News ” и не след дълго откритието става национално и интернационално притежание.
На 20 юли 1968 година регионът на Антилоуп Спринг още веднъж е посетен с изследователска цел от доктор Клифърд Бърдик, геолог от Тъксън, Аризона. Малко по-късно той се натъква на различен 15, 2 сантиметров отпечатък от детски крайник във тип на хлътналост в пласт шисти. Според Бърдик фосилът е запечатал натиска на тялото върху тогава калния пласт. Месец по-късно педагогът Дийн Битър от системата на публичните учебни заведения в Солт Лейк Сити оповестява, че е разкрил още два човешки отпечатъка от обути в сандали крайници при Антилоуп Спринг.
Професор Кук открива, че към находките съвсем няма следи от натрошени трилобити, само че наличието на фосил от дребен трилобит край един от отпечатъците в същия слой свидетелства, че морското творение и обутото в сандали създание, разхождало се преди 500 милиона години върху негостоприемната тогава Земя, са съществували едновременно.
Загадката дали сме изправени пред удостоверение за съществуването на доста антични цивилизации на планетата или следва да приемем, че в миналото Земята е навестявана от гости от други светове, е оставена на милостта на времето и готовността на човечеството да схване и най-необичайните истини за своя генезис.
