Мачу Пикчу или изгубеният град на Инките
След завладяването на Перу от испанците, бунтовният инка Манко Капак II скрито се измъква от Кузко и се открива северозападно от Олантайтамбо в дълбините на джунглата, където основава град наименуван Вилкабамба.
След дълги години сражения с инките, през 1572 година испанците нападат Вилкабамба и връщат последния инка Тупак Амаро (наследник и половина брат на Манко) в Кузко, където го екзекутират.
С времето, местоположението на изоставения град Вилкабамба бива забравено. За него се загатва единствено в някои не напълно точни карти и испански летописи.
Хирам Бингам, лекар по философия и история в Университета Йейл, остава удивен от инките, археологията и историите за изгубени градове след първото си посещаване в Перу през 1909 г.
През 1911 година той се завръща с експедиция, която се насочва към джунглата в посока на долината Урубамба в търсене на изгубени градове. Възоснова на прочетените испански ръкописи в Лима, Бингам е бил уверен, че изгубените градове, руините на инките и вероятно несметните им съкровища се намират някъде в тази част на Перу. Почти незабавно групата открива едно от значимите за инките места, което те наименуват Паталакта.
Изоставен от по-голямата част от групата си, Бингам изкачва стръмна планина, където среща двама локални, които го водят до антично място. Бингам има вяра, че е попаднал на последната цитадела на бунтовните инки и че Вилкабамба е най-сетне откит. Това " изобретение " остава неоспорено за идващите 50 години, до момента в който грешката на Бингам, не е доказана от Джин Савой през 1964 година, когато открива това, за което множеството хора са съгласни, че са същинските руини на Вилкабамба в Еспирито Пампа, след 4 или 5 дни дълго и трудно пътешестване още във вътрешността в джунглата.
Но да се върнем към Бингам, който на идната година се връща в откритото от него място, а точно Мачу Пикчу (Machu Picchu), с цел да стартира разчистването на руините от растителност - работа, която траяла 3 години. През това време биват открити голям брой керамични произведения, каменни предмети и кости. През 1981 година една повърхност от към 325 кв.км към Мачу Пикчу е оповестена за исторически монумент от перуанското държавно управление и е даден статут на международно завещание от ЮНЕСКО през 1983 г.
Загадката обаче остава - в случай че Мачу Пикчу не е изгубеният град Вилкабамба, то кой е той тогава? Единственото безапелационно пояснение е, че Мачу Пикчу е бил зарязан преди нашествието на испанците и че по времето на испанското завладяване инките също не са знаели за неговото битие.
Археолозите се съгласяват, че стила на постройките в Мачу Пикчу е " късно имперски ", какъвто е бил известен по време на царуването на Пачакутек. И в случай че в действителност градът е бил зарязан преди испанската инвазия, то това значи че основаването, застрояването и изоставянето му се развива за интервал от към 100 години.
Едно по-ново виждане е, че вместо да се преглежда изолирано, Мачу Пикчу може би образува параден, а евентуално и административен център на огромен и гъсто обитаем регион. Последните данни, показани от археологът Дж. Роу свидетелстват, че Мачу Пикчу е издигнат като " царски парцел " за Пачакутек и е обитаем от неговите фамилни кланове. Мястото евентуално е определено заради неповторимото си разположение, градът е заобиколен от джунглата и планините Салкантай, Помасило и Вероника, и с аспект към река Вилканота, позиция, която в религията на инките е била считана за свещена.
Построяването на Мачу Пикчу би могло да се свърже и с няколко вторични цели по едно и също време - като бдителен пост на пътя към Кузко от Антисио или Aмазонския басейн или като предпазен източник на кока, употребена във всички аспекти на религията на инките, в това число при жертвоприношения, чародейства и в медицината.
Данните сочат, че Мачу Пикчу е бил застроен с 200 здания и е имал непрекъснато население от към 1000 души.
Изоставянето на Мачу Пикчу може просто да се изясни със гибелта на Пачакутек и градеж на нови " царски парцели " за идващия властващ инка, както е бил обичаят.
