Унижение и покаяние в парламента
След шах с царя депутатите влязоха в ендшпил Исторически срам на 48-ото Народно събрание, три К-та пред партиите
Точно преди 50 години една партия шах завоюва купата " Мачът на века ". В него един американец, умишлен за вманиачен, грабна международната купа. А един самонадеян руснак разбра, че не е несломим, въпреки да е най-хубавият.
Разбира се, става дума историческото международното състезание през 1972 година в Рейкявик. Лелеяната купа принуди западния свят да не помни странностите на Боби Фишер, а загубата на Борис Спаски по този начин удари по самочувствието на руснаците, че даже 15 години по-късно, по време на срещата на първите хора на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати в исландската столица, Михаил Горбачов попита Роналд Рейгън по какъв начин е с шаха, с вярата да получи реванш.
-->
Поуките от трагичния шахматен дуел са най-малко три. Първо. Когато нещо тръгне зле, то постоянно завършва непредсказказуемо. Второ. Когато си първенец, излъчвай сигурност, а не боязън. Трето. Когато силите са изравнени, печели търпеливият пълководец.
Те звучат изключително настоящо след историческия срам на старта на 48-ото Народно заседание. Защото още с първия звънец депутатите схванаха по сложния метод, че когато нещо изначално е сбъркано и лицемерно, то би трябвало да се унищожи до дъно, с цел да тръгне напред.
Изборният Шампион ГЕРБ си изпати от страха. Наперените харвадци научиха, че тънките сметки водят до дебела загуба. А всички останали образно се убедиха в правотата на поговорката: когато
двамата се карат, трети печели
За два дни Народното събрание изживя всичко - от унижението до покаянието. А блиц играта се трансформира в най-дългия избор на ръководител на Народно събрание.
Противно на гросмайсторите, най-големите партии - ГЕРБ и " Продължаваме промяната " стартираха стремително парламентарната си партия за началник на Народно събрание. с яд, обиди и възмездие изгубиха още в първите минути всички мощни фигури - коне, офицери, топове.
Очаквано, гласуванията още в първия ден взеха достойнството на цариците Никола Минчев и Росен Желязков. За да се стигне скоростно до най-мъчителната обстановка - шах с царя.
Липсата на ръководител на Народно събрание роди невиждана на последните 32 години обстановка - пленарно съвещание, което не може да бъде закрито, почивки, които не престават по 17-18 часа, безплодни председателски препоръки, ялови балотажи, съвещания, на които никой не върви и даже председателстващ съвещанието, който не може да отиде до тоалетната, тъй като няма кой да го замести. Най-желаната естрада остана най-самотна.
Дойде ли шах с царя, следва мат
Как се стигна по еншпила на Народното събрание? Дали поради загатна от изолацията в последните три Народното събрание или поради заслепителното предпочитание за реванш, изборните първенци ГЕРБ влязоха силово в пленарната зала. С подготвен ръководител -Росен Желязков, с Росен Плевнелив и Соломов Паси като посредници за кабинет и самочувствието на спечелили, които към този момент диктуват новите правила. Но излъчваха боязън. Речта на Десислава Атанасова бе минорна, патосът на Тома Биков приповдигнат.
И като в именитата партия Фишър-Спаски политическите хиени в Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия разчетоха опцията да нападат посредством изненади. Първи бяха Политическа партия, които стреснаха ГЕРБ с речи за чекмеджета и сараи. Докато опитните политици от Движение за права и свободи невъзмутимо споделиха, че ще отговорят в различен ден, доберманите на Борисов се почувстваха отвързани. Няма да е вашата, скочи Биков. Нашият претендент е Росен Желязков и точка, нападна Делян Добрев. Правото е наше, ние сме първи, упорстваше Десислава Атанасова. Няма да ме унижавате - нито мен, нито ГЕРБ, нито гласоподавателите ни, възмути се Радомир Чолаков. Но гласуванията посочваха все 102-3-5 гласа за Желязков.
Ние просто прочетохме конституцията, където написа, че изборът би трябвало да е със 121 гласа, почтено се оправда от трибуната Асен Василев. Без да има кой да го попита по кое време нарушителите на главния закон станаха най-големите му бранители. При това без даже да се разкаят. Нещо повече - с цел да няма оскърбление, би трябвало смирение, разгласи Василев без да си дава сметка, че единствено ден по-късно
Политическа партия ще изиграе гамбит
тъй като унизителната обстановка ще го принуди самичък да се покае.
С поредност от обикновени неверни на дъската, Политическа партия инкасираха бързи загуби. Противниците на ГЕРБ споделиха: те са си същите, равнище ново. Политическа партия са като ГЕРБ, двете страни на една монета, отвръщаха съперниците на Кирил и Асен. Докато най-после хората на Борисов не схванаха, че ръководител на Народно събрание няма да имат, а Петков и Василев - че остават сами. Харвардците оповестиха обществени съвещания, на които никой не се яви.
Изненадващ ход в първите два дни на Народното събрание направи и Христо Иванов. Всички чакаха от него да се запъне за правосъдната промяна и да саботира сформирането на държавно управление. Но в ярка пленарна тирада съпредседателят на " Демократична България " разгласи потребността от взаимни отстъпки. И сподели, че кабинет би трябвало да има.
Корнелия Нинова не остана по-назад. Докато всички предричаха тя най-вече да поддържа " Промяната ", надявайки се на нов кабинет с нея, соцлидерката хвърли в багра против Минчев Кристиан Вигенин. Нещо повече - два дни отхвърли да го отдръпна и настоя управническите й приятели да я поддържат. За да се разкаят за обвиняванията си, че Българска социалистическа партия е статукво.
Изненадващ ход с офицера
направи военачалник Стефан Янев. От предизборната акция полотолози, социолози, и партийни шамани го пакетират във всевъзможни комбинации - от патерица на ГЕРБ до българския Марио Драги. Но водачът на " Български напредък " изненада всички, отказвайки да взе участие освен в общ избор, само че и въобще в гласуването за първи сред равни.
Дори Костадин Костадинов накара публиката да огледа с други очи на него, откакто не направи пленарна драма от неналичието на Митрофанова, а сподели: Вразумете се, всички заедно ставаме непотребни.
Разбира се, най-голямата изненада сервира най-опитната партия в 48-ото Народно събрание - Движение за права и свободи.
И както гениалния Фишер обърна мача
след втората партия в Рейкявик, по този начин и те направиха неочакван поврат след второто гласоподаване. Докато Политическа партия и ГЕРБ скандализираха залата, Движение за права и свободи приканиха за разговор и консенсус, а след това показаха третия път, друг от двата на враждуващите тимове като издигнаха кандидатурата на Йордан Цонев за ръководител. Движението пое самодейността на балансьора, които постоянно в сложни обстановки съумява да сплотява.
За два дни депутатите се изправиха пред три К
След първия ден на безмилостна борба, пристигна втория - на компромиса. Първи Политическа партия отдръпнаха Минчев, след тях и ГЕРБ подвигнаха бялото знаме. Един след различен партийните бойци взеха да се сещат за Кръглата маса от зората на прехода. И да приказват за потребността от нова такава. Или най-малкото от концепцията й. Защото зимата идва и може в действителност да е тъмна, гладна и студена. Не се ли одобри бюджет, няма ли помощи за хората и бизнеса, парламентарният наплив ще роди електорален кютек. И в него най-силно ще пострадат най-големите радетели за нови избори.
Точно преди 50 години една партия шах завоюва купата " Мачът на века ". В него един американец, умишлен за вманиачен, грабна международната купа. А един самонадеян руснак разбра, че не е несломим, въпреки да е най-хубавият.
Разбира се, става дума историческото международното състезание през 1972 година в Рейкявик. Лелеяната купа принуди западния свят да не помни странностите на Боби Фишер, а загубата на Борис Спаски по този начин удари по самочувствието на руснаците, че даже 15 години по-късно, по време на срещата на първите хора на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати в исландската столица, Михаил Горбачов попита Роналд Рейгън по какъв начин е с шаха, с вярата да получи реванш.
-->
Поуките от трагичния шахматен дуел са най-малко три. Първо. Когато нещо тръгне зле, то постоянно завършва непредсказказуемо. Второ. Когато си първенец, излъчвай сигурност, а не боязън. Трето. Когато силите са изравнени, печели търпеливият пълководец.
Те звучат изключително настоящо след историческия срам на старта на 48-ото Народно заседание. Защото още с първия звънец депутатите схванаха по сложния метод, че когато нещо изначално е сбъркано и лицемерно, то би трябвало да се унищожи до дъно, с цел да тръгне напред.
Изборният Шампион ГЕРБ си изпати от страха. Наперените харвадци научиха, че тънките сметки водят до дебела загуба. А всички останали образно се убедиха в правотата на поговорката: когато
двамата се карат, трети печели
За два дни Народното събрание изживя всичко - от унижението до покаянието. А блиц играта се трансформира в най-дългия избор на ръководител на Народно събрание.
Противно на гросмайсторите, най-големите партии - ГЕРБ и " Продължаваме промяната " стартираха стремително парламентарната си партия за началник на Народно събрание. с яд, обиди и възмездие изгубиха още в първите минути всички мощни фигури - коне, офицери, топове.
Очаквано, гласуванията още в първия ден взеха достойнството на цариците Никола Минчев и Росен Желязков. За да се стигне скоростно до най-мъчителната обстановка - шах с царя.
Липсата на ръководител на Народно събрание роди невиждана на последните 32 години обстановка - пленарно съвещание, което не може да бъде закрито, почивки, които не престават по 17-18 часа, безплодни председателски препоръки, ялови балотажи, съвещания, на които никой не върви и даже председателстващ съвещанието, който не може да отиде до тоалетната, тъй като няма кой да го замести. Най-желаната естрада остана най-самотна.
Дойде ли шах с царя, следва мат
Как се стигна по еншпила на Народното събрание? Дали поради загатна от изолацията в последните три Народното събрание или поради заслепителното предпочитание за реванш, изборните първенци ГЕРБ влязоха силово в пленарната зала. С подготвен ръководител -Росен Желязков, с Росен Плевнелив и Соломов Паси като посредници за кабинет и самочувствието на спечелили, които към този момент диктуват новите правила. Но излъчваха боязън. Речта на Десислава Атанасова бе минорна, патосът на Тома Биков приповдигнат.
И като в именитата партия Фишър-Спаски политическите хиени в Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия разчетоха опцията да нападат посредством изненади. Първи бяха Политическа партия, които стреснаха ГЕРБ с речи за чекмеджета и сараи. Докато опитните политици от Движение за права и свободи невъзмутимо споделиха, че ще отговорят в различен ден, доберманите на Борисов се почувстваха отвързани. Няма да е вашата, скочи Биков. Нашият претендент е Росен Желязков и точка, нападна Делян Добрев. Правото е наше, ние сме първи, упорстваше Десислава Атанасова. Няма да ме унижавате - нито мен, нито ГЕРБ, нито гласоподавателите ни, възмути се Радомир Чолаков. Но гласуванията посочваха все 102-3-5 гласа за Желязков.
Ние просто прочетохме конституцията, където написа, че изборът би трябвало да е със 121 гласа, почтено се оправда от трибуната Асен Василев. Без да има кой да го попита по кое време нарушителите на главния закон станаха най-големите му бранители. При това без даже да се разкаят. Нещо повече - с цел да няма оскърбление, би трябвало смирение, разгласи Василев без да си дава сметка, че единствено ден по-късно
Политическа партия ще изиграе гамбит
тъй като унизителната обстановка ще го принуди самичък да се покае.
С поредност от обикновени неверни на дъската, Политическа партия инкасираха бързи загуби. Противниците на ГЕРБ споделиха: те са си същите, равнище ново. Политическа партия са като ГЕРБ, двете страни на една монета, отвръщаха съперниците на Кирил и Асен. Докато най-после хората на Борисов не схванаха, че ръководител на Народно събрание няма да имат, а Петков и Василев - че остават сами. Харвардците оповестиха обществени съвещания, на които никой не се яви.
Изненадващ ход в първите два дни на Народното събрание направи и Христо Иванов. Всички чакаха от него да се запъне за правосъдната промяна и да саботира сформирането на държавно управление. Но в ярка пленарна тирада съпредседателят на " Демократична България " разгласи потребността от взаимни отстъпки. И сподели, че кабинет би трябвало да има.
Корнелия Нинова не остана по-назад. Докато всички предричаха тя най-вече да поддържа " Промяната ", надявайки се на нов кабинет с нея, соцлидерката хвърли в багра против Минчев Кристиан Вигенин. Нещо повече - два дни отхвърли да го отдръпна и настоя управническите й приятели да я поддържат. За да се разкаят за обвиняванията си, че Българска социалистическа партия е статукво.
Изненадващ ход с офицера
направи военачалник Стефан Янев. От предизборната акция полотолози, социолози, и партийни шамани го пакетират във всевъзможни комбинации - от патерица на ГЕРБ до българския Марио Драги. Но водачът на " Български напредък " изненада всички, отказвайки да взе участие освен в общ избор, само че и въобще в гласуването за първи сред равни.
Дори Костадин Костадинов накара публиката да огледа с други очи на него, откакто не направи пленарна драма от неналичието на Митрофанова, а сподели: Вразумете се, всички заедно ставаме непотребни.
Разбира се, най-голямата изненада сервира най-опитната партия в 48-ото Народно събрание - Движение за права и свободи.
И както гениалния Фишер обърна мача
след втората партия в Рейкявик, по този начин и те направиха неочакван поврат след второто гласоподаване. Докато Политическа партия и ГЕРБ скандализираха залата, Движение за права и свободи приканиха за разговор и консенсус, а след това показаха третия път, друг от двата на враждуващите тимове като издигнаха кандидатурата на Йордан Цонев за ръководител. Движението пое самодейността на балансьора, които постоянно в сложни обстановки съумява да сплотява.
За два дни депутатите се изправиха пред три К
След първия ден на безмилостна борба, пристигна втория - на компромиса. Първи Политическа партия отдръпнаха Минчев, след тях и ГЕРБ подвигнаха бялото знаме. Един след различен партийните бойци взеха да се сещат за Кръглата маса от зората на прехода. И да приказват за потребността от нова такава. Или най-малкото от концепцията й. Защото зимата идва и може в действителност да е тъмна, гладна и студена. Не се ли одобри бюджет, няма ли помощи за хората и бизнеса, парламентарният наплив ще роди електорален кютек. И в него най-силно ще пострадат най-големите радетели за нови избори.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ