Заблуждава ли се Западът за поражението на Русия в Украйна
След съдбоносното му решение да нахлуе в Украйна, съветският деспот Владимир Путин нормално е описван като хазартен състезател, правещ високи залози. И въпреки всичко смущаващо слабото показване на съветските военни в Украйна и резултатът от западните наказания допускат, че Путин не е талантлив пълководец, а е рисков състезател, който е " отхапал повече, в сравнение с може да преглътне ".
Както демонстрира поредност от срещи на върха в Брюксел през последните дни - на НАТО, Европейски Съюз и Г-7, Западът също направи своята рискова случка, очаквайки, че може да остане отвън войната и също по този начин да получи резултата, който всички желаеме. А точно - решаващо съветско проваляне и рухване на режима на Путин.
С други думи, актуалната тактика е да оставим украинците да се бият и да проливат кръв, до момента в който им предоставяме едни типове военна помощ, само че не и други – и да се надяваме, че Русия ще пролее доста повече кръв. Оттук и експлицитното отменяне на каквото и да било военно наличие на НАТО в Украйна (както от администрацията на Байдън, по този начин и от немското правителство), както и западното " самовъздържане " от дейности, които Кремъл би могъл да схване като прекомерно провокативни – да вземем за пример доставката на руски изтребители в Украйна, блокирана от Пентагона.
Залогът на Запада има огромен късмет да сполучи. В съпоставяне с първичното очакване съветските сили за дни да завладяват Украйна и да я трансфорат в съветска територия, храбростта и решителността на украинците, дружно с тяхната забележима подготвеност на бойното поле, е невероятна история на триумфа, която сигурно ще бъде разказана в историческите книги в бъдеще. В резултат на това военните анализатори показват, че съветската акция към този момент е навлязла в кулминационната точка си, създавайки неудовлетворителна патова обстановка, която е сложна за катурване от всяка от страните.
Не е пристигнало обаче времето за поздравления . Патовата обстановка не значи завършек на спора. По-вероятно тя значи дълга война на безсилие, в която останалата част от Украйна постепенно се трансформира – както към този момент се случи с Мариупол и Харков – в руини, а възходящата съветска свирепост към цивилното население замества неналичието на тактически прогрес.
Залогът, който Западът направи, не подхожда на риторическите прояви на взаимност с Украйна. И защото войната за самоотбрана, която украинците водят, до известна степен е и нашата война, заставяйки украинците да поемат нейното задължение вместо нас значи да се откажем от надзор върху това по какъв начин и по кое време тя ще завърши и по какъв начин краят на войната ще повлияе на сигурността на Европа.
Правейки всичко допустимо да не се забъркваме в спора и да поздравяваме държавното управление на Зеленски в профил, значи, че губим правото да се оплакваме от бъдещи решения, които Зеленски прави. Засега украинците се съпротивляват с невиждано твърдоглавие. В същото време обаче Зеленски дава сигнали за своята подготвеност да договаря с Путин, без значение, че в дипломатическите старания на Кремъл е видна очевидна преднамереност.
Напълно е допустимо, в устрема си да спре гибелта и страданието на цивилни хора в ръцете на съветските завоеватели, украинското управление да направи териториални отстъпки или да се откаже от конституционно закрепените си упоритости за присъединение към Европейски Съюз и НАТО. Ако това се случи, Западът няма да има друга алтернатива, с изключение на да склони пред избора на украинците, даже в случай че това е рисково за сигурността на Европа в дълготраен проект и даже да направи Путин по-дързък в бъдеще. На този стадий, с цел да наподобяват градивни играчи, Съединени американски щати, Европейски Съюз и Англия могат даже да предложат на Русия лимитирано разхлабване на глобите.
И въпреки всичко , в случай че Украйна публично признае съветското завладяване на Крим и на самопровъзгласилите се " национални републики " Луганс и Донецк, това ще значи, че противозаконното присвояване на земи е възможно, доколкото е подплатено със мощ . Същото се отнася и за упоритости на реваншистки страни да дефинират външната политика и политиката за сигурност на своите по-слаби съседи. Казано в резюме, урокът за Путин и за бъдещите Путиновци няма да бъде този, че наглите случки се заплащат, а че те би трябвало да се преследват брутално и безпощадно .
Съсредоточавайки вниманието си върху всекидневната действителност на застопорената съветска инвазия рискува да ни накара да забравим огромната картина. И през 2014 година съветските упоритости в Донбас бяха оттатък тясното парче територия, което спонсорираните от Москва сепаратисти можеха да управляват. Но нито тези компликации, нито западните наказания не стопираха Путин да опита още веднъж – тъкмо противоположното.
Днес наподобява привлекателна концепцията за една " пост-Суецка " Русия, осъдена от своите военни неудачи в Украйна и от осакатяващия резултат на западните наказания. И все пак може да ни се наложи да съжаляваме, че сме повярвали в това и сме го употребявали като предлог да удвоим залога си върху това, че Украйна сама, без нас, може да докара съветската инвазия до сполучлив свършек.
Известна група Antytila от Украйна се включи непосредствено от фронта с предложение към Ед Шийрън за концерт. Музикантите пожелаха да се причислят с осъществяванията от Коев, до момента в който Шийрън свири в Бирмингам. " Не се опасяваме да свирим под падащите бомби! " - сподели солистът на " Аntytila ". Снимка: ЕПА/БГНЕС
Както демонстрира поредност от срещи на върха в Брюксел през последните дни - на НАТО, Европейски Съюз и Г-7, Западът също направи своята рискова случка, очаквайки, че може да остане отвън войната и също по този начин да получи резултата, който всички желаеме. А точно - решаващо съветско проваляне и рухване на режима на Путин.
С други думи, актуалната тактика е да оставим украинците да се бият и да проливат кръв, до момента в който им предоставяме едни типове военна помощ, само че не и други – и да се надяваме, че Русия ще пролее доста повече кръв. Оттук и експлицитното отменяне на каквото и да било военно наличие на НАТО в Украйна (както от администрацията на Байдън, по този начин и от немското правителство), както и западното " самовъздържане " от дейности, които Кремъл би могъл да схване като прекомерно провокативни – да вземем за пример доставката на руски изтребители в Украйна, блокирана от Пентагона.
Залогът на Запада има огромен късмет да сполучи. В съпоставяне с първичното очакване съветските сили за дни да завладяват Украйна и да я трансфорат в съветска територия, храбростта и решителността на украинците, дружно с тяхната забележима подготвеност на бойното поле, е невероятна история на триумфа, която сигурно ще бъде разказана в историческите книги в бъдеще. В резултат на това военните анализатори показват, че съветската акция към този момент е навлязла в кулминационната точка си, създавайки неудовлетворителна патова обстановка, която е сложна за катурване от всяка от страните.
Не е пристигнало обаче времето за поздравления . Патовата обстановка не значи завършек на спора. По-вероятно тя значи дълга война на безсилие, в която останалата част от Украйна постепенно се трансформира – както към този момент се случи с Мариупол и Харков – в руини, а възходящата съветска свирепост към цивилното население замества неналичието на тактически прогрес.
Залогът, който Западът направи, не подхожда на риторическите прояви на взаимност с Украйна. И защото войната за самоотбрана, която украинците водят, до известна степен е и нашата война, заставяйки украинците да поемат нейното задължение вместо нас значи да се откажем от надзор върху това по какъв начин и по кое време тя ще завърши и по какъв начин краят на войната ще повлияе на сигурността на Европа.
Правейки всичко допустимо да не се забъркваме в спора и да поздравяваме държавното управление на Зеленски в профил, значи, че губим правото да се оплакваме от бъдещи решения, които Зеленски прави. Засега украинците се съпротивляват с невиждано твърдоглавие. В същото време обаче Зеленски дава сигнали за своята подготвеност да договаря с Путин, без значение, че в дипломатическите старания на Кремъл е видна очевидна преднамереност.
Напълно е допустимо, в устрема си да спре гибелта и страданието на цивилни хора в ръцете на съветските завоеватели, украинското управление да направи териториални отстъпки или да се откаже от конституционно закрепените си упоритости за присъединение към Европейски Съюз и НАТО. Ако това се случи, Западът няма да има друга алтернатива, с изключение на да склони пред избора на украинците, даже в случай че това е рисково за сигурността на Европа в дълготраен проект и даже да направи Путин по-дързък в бъдеще. На този стадий, с цел да наподобяват градивни играчи, Съединени американски щати, Европейски Съюз и Англия могат даже да предложат на Русия лимитирано разхлабване на глобите.
И въпреки всичко , в случай че Украйна публично признае съветското завладяване на Крим и на самопровъзгласилите се " национални републики " Луганс и Донецк, това ще значи, че противозаконното присвояване на земи е възможно, доколкото е подплатено със мощ . Същото се отнася и за упоритости на реваншистки страни да дефинират външната политика и политиката за сигурност на своите по-слаби съседи. Казано в резюме, урокът за Путин и за бъдещите Путиновци няма да бъде този, че наглите случки се заплащат, а че те би трябвало да се преследват брутално и безпощадно .
Съсредоточавайки вниманието си върху всекидневната действителност на застопорената съветска инвазия рискува да ни накара да забравим огромната картина. И през 2014 година съветските упоритости в Донбас бяха оттатък тясното парче територия, което спонсорираните от Москва сепаратисти можеха да управляват. Но нито тези компликации, нито западните наказания не стопираха Путин да опита още веднъж – тъкмо противоположното.
Днес наподобява привлекателна концепцията за една " пост-Суецка " Русия, осъдена от своите военни неудачи в Украйна и от осакатяващия резултат на западните наказания. И все пак може да ни се наложи да съжаляваме, че сме повярвали в това и сме го употребявали като предлог да удвоим залога си върху това, че Украйна сама, без нас, може да докара съветската инвазия до сполучлив свършек.
Известна група Antytila от Украйна се включи непосредствено от фронта с предложение към Ед Шийрън за концерт. Музикантите пожелаха да се причислят с осъществяванията от Коев, до момента в който Шийрън свири в Бирмингам. " Не се опасяваме да свирим под падащите бомби! " - сподели солистът на " Аntytila ". Снимка: ЕПА/БГНЕС
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ