Възобновиха дело за хомофобско убийство в Борисовата градина от 2008 г.
След решение на Върховен касационен съд е обновено делото против Александър Г. и Радослав К. за убийството на Михаил С. в Борисовата градина през 2008 година
Тричленен състав на Върховния касационен съд анулира Решение № 39/21.06.2018 година по к.н.д. № 1258/2017 година на Върховен касационен съд и връща делото за ново разглеждане от различен състав на Върховния касационен съд. Решението не предстои на обжалване и митинг, оповестиха от пресцентъра на съда.
Делото е формирано по искане от основния прокурор за обновяване на наказателното произвеждане против Александър Г. и Радослав К. въз основа на решението на Европейския съд по правата на индивида по делото „ Стоянова с/у България “. С него е установено нарушаване на член 14 вр. член 2 от Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ), което се показва в това, че при установяване на наказванията не е регистрирано като отегчаващо отговорността събитие осъществяването на убийството на Михаил С. по хомофобски подбуди, прецизират от институцията.
С присъда от 22.06.2016 година на Софийския градски съд Александър Г. и Радослав К. са приети за отговорни в това, че на 30.09.2008 година в гр. София, парк „ Борисова градина “, в съучастничество като съизвършители съзнателно умъртвили Михаил С., като действието е осъществено по изключително непосилен метод за убития. На Александър Г. е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 13 години, а на Радослав К., направил действието като малолетен, е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 4 години и 10 месеца. С решение от 12.07.2017 година на Софийския апелативен съд присъдата е променена, като са увеличени размерите на наказването „ отнемане от независимост “ – на Александър Г. на 15 години, а на Радослав К. на 6 години. С решение от 21.06.2018 година на Върховен касационен съд е изменено решението на въззивния съд и наказванията са понижени на „ отнемане от независимост “ за период от 10 години за Александър Г. и „ отнемане от независимост “ за период от 4 години и 6 месеца за Радослав К.
Според висшите съдии настояването за обновяване е процесуално възможно, а прегледано всъщност е основателно, въпреки и не напълно по изложените в него съображения и претендирани правни последствия.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че изразеното мнение в решението на Европейски съд по правата на човека и естеството на нарушаването имат значително значение за делото, като оправдават извода за съществуване на основанието по член 422, алинея 1, т. 4 от Наказателно-процесуален кодекс и използване на метод за поправянето му в осъществяване на отговорностите на Република България като страна по Европейска конвенция за правата на човека. „ Действително, главният акцент, изводим от решението на Европейски съд по правата на човека, за превъзмогване на установеното нарушаване, е използването на генерална мярка за въвеждане на хомофобските подбуди като квалифициращо събитие при подтиснически действия, което явно е в пълномощията на българския парламент. Същевременно, напълно ясно е, че е отправена рецензия и към националните съдилища, които не са положили задоволително старания да изпълнят задължението си да реагират по подобаващ метод на набези, стимулирани от хомофобски подбуди, като отчетат характерната им същина и не позволяват да бъдат подценявани актове с такова разрушително влияние върху съществени права, каквото в тази ситуация е правото на живот “, се споделя в претекстовете на решението на Върховен касационен съд. Според висшите съдии в светлината на отсъстваща законодателна уредба по обсъждания въпрос и противоречиво пояснение дали хомофобските подбуди могат да бъдат обхванати от съществуващата подготовка за хулигански подбуди, двете инстанции всъщност (СГС и САС) са отчели официално тези подбуди като отегчаващо събитие, без обаче да пояснят каква тежест им придават, а Върховен касационен съд даже въобще не ги е загатнал и съобразил при преценката по отношение на справедливостта на наложените на наказаните санкции. В този аспект Европейски съд по правата на човека недвусмислено е показал, че „ не може да се каже, че хомофобските подбуди за нападението са имали измерим резултат на това равнище на разбора “.
Съдебният състав на Върховен касационен съд, настоящ по реда на възобновяването, намира, че тази правосъдна процедура следва да бъде ревизирана, като съдилищата, в това число Върховен касационен съд като касационна инстанция, постановила последното по делото решение, следва да бъдат насърчени да преодоляват систематичното занемаряване на посочените дискриминационни подбуди, с цел да подсигуряват пълноценна отбрана на главните права по Европейска конвенция за правата на човека. Това може да бъде осъществено посредством деликатно и в детайли анализиране на тези подбуди, надлежна оценка на тяхната тежест и значение при индивидуализацията на наказването по метод, който да даде тенденция на правосъдната процедура за отбягване на повторяемост на нарушаването по член 14 вр. член 2 от Европейска конвенция за правата на човека. Липсата на подобен метод се прави оценка като изключително значително процесуално нарушаване, защото краен резултат е довело до постановяване на цитираното решение на Европейския съд по правата на индивида.
В претекстовете се споделя, че изложеното обуславя нуждата от обновяване на производството по к.н.д. № 1258/2017 година на Върховен касационен съд, анулация на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане на тази инстанция, която в рамките на своите пълномощия да установи категорично и извърши надлежна оценка на тежестта на характерните дискриминационни претекстове за осъществяване на закононарушението, както и на смисъла им за установяване на наказванията на двете наказани лица.
„ Върховният касационен съд в актуалното произвеждане не показва мнение по отношение на размера на наказванията, наложени на подсъдимите, тъй като основанието за връщане се свързва с активността по разбор на събитията, които ги дефинират и по-конкретно – разискване на подбудите за осъществяване на закононарушението “, показват висшите съдии.
Тричленен състав на Върховния касационен съд анулира Решение № 39/21.06.2018 година по к.н.д. № 1258/2017 година на Върховен касационен съд и връща делото за ново разглеждане от различен състав на Върховния касационен съд. Решението не предстои на обжалване и митинг, оповестиха от пресцентъра на съда.
Делото е формирано по искане от основния прокурор за обновяване на наказателното произвеждане против Александър Г. и Радослав К. въз основа на решението на Европейския съд по правата на индивида по делото „ Стоянова с/у България “. С него е установено нарушаване на член 14 вр. член 2 от Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ), което се показва в това, че при установяване на наказванията не е регистрирано като отегчаващо отговорността събитие осъществяването на убийството на Михаил С. по хомофобски подбуди, прецизират от институцията.
С присъда от 22.06.2016 година на Софийския градски съд Александър Г. и Радослав К. са приети за отговорни в това, че на 30.09.2008 година в гр. София, парк „ Борисова градина “, в съучастничество като съизвършители съзнателно умъртвили Михаил С., като действието е осъществено по изключително непосилен метод за убития. На Александър Г. е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 13 години, а на Радослав К., направил действието като малолетен, е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 4 години и 10 месеца. С решение от 12.07.2017 година на Софийския апелативен съд присъдата е променена, като са увеличени размерите на наказването „ отнемане от независимост “ – на Александър Г. на 15 години, а на Радослав К. на 6 години. С решение от 21.06.2018 година на Върховен касационен съд е изменено решението на въззивния съд и наказванията са понижени на „ отнемане от независимост “ за период от 10 години за Александър Г. и „ отнемане от независимост “ за период от 4 години и 6 месеца за Радослав К.
Според висшите съдии настояването за обновяване е процесуално възможно, а прегледано всъщност е основателно, въпреки и не напълно по изложените в него съображения и претендирани правни последствия.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че изразеното мнение в решението на Европейски съд по правата на човека и естеството на нарушаването имат значително значение за делото, като оправдават извода за съществуване на основанието по член 422, алинея 1, т. 4 от Наказателно-процесуален кодекс и използване на метод за поправянето му в осъществяване на отговорностите на Република България като страна по Европейска конвенция за правата на човека. „ Действително, главният акцент, изводим от решението на Европейски съд по правата на човека, за превъзмогване на установеното нарушаване, е използването на генерална мярка за въвеждане на хомофобските подбуди като квалифициращо събитие при подтиснически действия, което явно е в пълномощията на българския парламент. Същевременно, напълно ясно е, че е отправена рецензия и към националните съдилища, които не са положили задоволително старания да изпълнят задължението си да реагират по подобаващ метод на набези, стимулирани от хомофобски подбуди, като отчетат характерната им същина и не позволяват да бъдат подценявани актове с такова разрушително влияние върху съществени права, каквото в тази ситуация е правото на живот “, се споделя в претекстовете на решението на Върховен касационен съд. Според висшите съдии в светлината на отсъстваща законодателна уредба по обсъждания въпрос и противоречиво пояснение дали хомофобските подбуди могат да бъдат обхванати от съществуващата подготовка за хулигански подбуди, двете инстанции всъщност (СГС и САС) са отчели официално тези подбуди като отегчаващо събитие, без обаче да пояснят каква тежест им придават, а Върховен касационен съд даже въобще не ги е загатнал и съобразил при преценката по отношение на справедливостта на наложените на наказаните санкции. В този аспект Европейски съд по правата на човека недвусмислено е показал, че „ не може да се каже, че хомофобските подбуди за нападението са имали измерим резултат на това равнище на разбора “.
Съдебният състав на Върховен касационен съд, настоящ по реда на възобновяването, намира, че тази правосъдна процедура следва да бъде ревизирана, като съдилищата, в това число Върховен касационен съд като касационна инстанция, постановила последното по делото решение, следва да бъдат насърчени да преодоляват систематичното занемаряване на посочените дискриминационни подбуди, с цел да подсигуряват пълноценна отбрана на главните права по Европейска конвенция за правата на човека. Това може да бъде осъществено посредством деликатно и в детайли анализиране на тези подбуди, надлежна оценка на тяхната тежест и значение при индивидуализацията на наказването по метод, който да даде тенденция на правосъдната процедура за отбягване на повторяемост на нарушаването по член 14 вр. член 2 от Европейска конвенция за правата на човека. Липсата на подобен метод се прави оценка като изключително значително процесуално нарушаване, защото краен резултат е довело до постановяване на цитираното решение на Европейския съд по правата на индивида.
В претекстовете се споделя, че изложеното обуславя нуждата от обновяване на производството по к.н.д. № 1258/2017 година на Върховен касационен съд, анулация на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане на тази инстанция, която в рамките на своите пълномощия да установи категорично и извърши надлежна оценка на тежестта на характерните дискриминационни претекстове за осъществяване на закононарушението, както и на смисъла им за установяване на наказванията на двете наказани лица.
„ Върховният касационен съд в актуалното произвеждане не показва мнение по отношение на размера на наказванията, наложени на подсъдимите, тъй като основанието за връщане се свързва с активността по разбор на събитията, които ги дефинират и по-конкретно – разискване на подбудите за осъществяване на закононарушението “, показват висшите съдии.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ