Щайнмайер взима съдбата на Меркел в свои ръце! Какво предстои?
След неуспеха на предварителните съвещания за съставянето на нова ръководеща коалиция с присъединяване на консерваторите, либералите и „ зелените “ Ангела Меркел, която продължава да извършва функционалностите на канцлер, има единствено една опция за основаване на държавно управление на болшинството – със социалдемократите. Но водачите на Германската социалдемократическа партия отхвърлят да възобновят съществуващата преди изборите от 24 септември държавна коалиция с консерваторите, написа Никита Жолквер от Дойче веле, представен от БГНЕС. Остават два разновидността: или повторни избори, или държавно управление на малцинството. И в единия, и в другия случай основна роля ще играе федералният президент. Този пост в сегашния миг се заема от някогашния външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Звездният час на немския президент Германският държавен глава няма властови компетенции в естествена политическа обстановка.
Президентът е длъжен да бъде надпартиен, да извършва главно церемониални функционалности, да подписва признатите от Народното събрание закони, да обикаля света и да произнася речи. Желателно е да са умни и не доста скучни. А също по този начин той приема оставката и назначава канцлера и министрите, само че това е чиста условност. Преди това канцлерът се избира – по предложение на президента – с безусловно болшинство от Бундестага.
През всичките 70 години, през които съществува Федералната република, това гласоподаване се е провеждало, откакто представителите на партиите, спечелили най-вече гласове на изборите, са реализирали съглашение за сформиране на държавно управление с някой от предходните си противници, което е осигурявало парламентарното болшинство.
Съответно и президентът е предложил на Бундестага точно тази кандидатура за глава на държавното управление. В немската Конституция е очакван следният миг: федералният президент трансформира своята церемониална и представителна роля с политически съзидателна – когато претендентът за канцлер е застрашен да не бъде определен от Бундестага. И този миг настъпи. За двата месеца, които изминаха след парламентарните избори, Ангела Меркел по този начин и не съумя да се съглашение с евентуалните си сътрудници за бъдеща ръководеща коалиция. Следователно тя няма парламентарно болшинство и няма шансове още веднъж да бъде определена за канцлер.
В тази обстановка – неповторима за Федерална Република Германия – точно президентът ще би трябвало да откри излаз от политическата рецесия. Как да се разпусне Бундестагът Новите избори са най-предпочитаният вид от позиция на показаните в Народното събрание партии. За задачата, обаче, би трябвало да се разпусне преди малко определеният 19-ти Бундестаг.
Самите депутати нямат това право, това е право единствено на президентът. Но с цел да се възползва от него президентът, както това се изисква по Конституция, би трябвало да изчака неизбирането на канцлера с безусловно болшинство. Т.е. Щайнмайер би трябвало в началото да предложи на депутатите кандидатурата на Меркел, която предстоящо няма да получи повече от половината гласове по време на двата тура. Следва още един стадий. В течение на две седмици депутатите имат опция да намерят различен претендент за канцлер и да го изберат с безусловно болшинство на първия или втория тур. На третия е задоволително нормално болшинство. И тогава в течение на 7 дни президентът би трябвало да реши: дали да назначи този претендент за канцлер или да разпусне Бундестага. Настъпи звездният час на Щайнмайер.
Първият вид би означавал идването на власт на държавно управление на малцинството, а вторият – предварителни парламентарни избори. И двата крият съществени политически опасности. Нито един от предшествениците на Щайнмайер не се е оказвал пред подобен избор. Към кой от двата разновидността клони актуалният президент? Вървете, канцлер Меркел, съставете държавно управление! Мнозина в Германия чакаха отговора на този въпрос след визитата на Меркел в двореца Белвю, което се състоя на 20 ноември. Щайнмайер избра трети вид. В малко изказване след диалога с Меркел той много остро подлага на критика неспособността на показаните в Бундестага партии да сформират кабинет.
„ Този, който по време на избори се стреми към политическа отговорност, не би трябвало да се учудва, когато тя се окаже в ръцете му “, акцентира президентът. Мандатът, получен от гласоподавателите за сформиране на държавно управление, не би трябвало просто по този начин да се вземе и да се върне и още веднъж да се отиде на избори, счита Щайнмайер. Фактически Щайнмайер възобнови даденото по-рано предписание на Меркел да сформира работещо държавно управление. Той самият счита да спомага за това.
„ В околните дни ще беседвам с ръководителите на партиите, участващи в предходните съвещания, само че и с водачите на тези, в чиито стратегии има точки на прикосновение, които не изключват основаването на коалиция “, даде обещание президентът.
С влезлите за пръв път десни популисти от „ Алтернатива за Германия “ нито президентът, нито останалите парламентарни партии не желаят да имат работа. Щайнмайер и политическата кухня в Берлин На 21 ноември Щайнмайер беседва с водачите на „ зелените “ и либералите, а на 23 ноември счита да се срещне с ръководителя на ГСДП. Ако някой има късмет да убеди заинатилия се ръководител на социалдемократите Мартин Шулц или някой от другите партийни водачи, то това е точно президентът на Федерална Република Германия. Меркел напуща с празни ръце двореца Белвю.
Щайнмайер е умел политик и посланик, познаващ, за разлика от доста свои прародители, берлинската политическа кухня като своя. Той е управлявал администрацията на федералния канцлер, оглавявал е парламентарната група на социалдемократите, самият е бил претендент за канцлер от ГСДП, а на поста министър на външните работи е придобил огромен опит в търсенето на компромисни решения, да вземем за пример, по време на договарянията в „ нормандски формат “.
Ангела Меркел се съгласи с издигането на социалдемократа Щайнмайер за поста федерален президент напролет на тази година, най-вероятно, тъй като не съумя да откри заслужен закостенял претендент. Сега берлинските публицисти назовават подигравка обстановката, при която точно от Щайнмайер, който по-рано е губел парламентарни избори от Меркел, зависи значително дали тя ще остане още четири години канцлер или не.
Президентът е длъжен да бъде надпартиен, да извършва главно церемониални функционалности, да подписва признатите от Народното събрание закони, да обикаля света и да произнася речи. Желателно е да са умни и не доста скучни. А също по този начин той приема оставката и назначава канцлера и министрите, само че това е чиста условност. Преди това канцлерът се избира – по предложение на президента – с безусловно болшинство от Бундестага.
През всичките 70 години, през които съществува Федералната република, това гласоподаване се е провеждало, откакто представителите на партиите, спечелили най-вече гласове на изборите, са реализирали съглашение за сформиране на държавно управление с някой от предходните си противници, което е осигурявало парламентарното болшинство.
Съответно и президентът е предложил на Бундестага точно тази кандидатура за глава на държавното управление. В немската Конституция е очакван следният миг: федералният президент трансформира своята церемониална и представителна роля с политически съзидателна – когато претендентът за канцлер е застрашен да не бъде определен от Бундестага. И този миг настъпи. За двата месеца, които изминаха след парламентарните избори, Ангела Меркел по този начин и не съумя да се съглашение с евентуалните си сътрудници за бъдеща ръководеща коалиция. Следователно тя няма парламентарно болшинство и няма шансове още веднъж да бъде определена за канцлер.
В тази обстановка – неповторима за Федерална Република Германия – точно президентът ще би трябвало да откри излаз от политическата рецесия. Как да се разпусне Бундестагът Новите избори са най-предпочитаният вид от позиция на показаните в Народното събрание партии. За задачата, обаче, би трябвало да се разпусне преди малко определеният 19-ти Бундестаг.
Самите депутати нямат това право, това е право единствено на президентът. Но с цел да се възползва от него президентът, както това се изисква по Конституция, би трябвало да изчака неизбирането на канцлера с безусловно болшинство. Т.е. Щайнмайер би трябвало в началото да предложи на депутатите кандидатурата на Меркел, която предстоящо няма да получи повече от половината гласове по време на двата тура. Следва още един стадий. В течение на две седмици депутатите имат опция да намерят различен претендент за канцлер и да го изберат с безусловно болшинство на първия или втория тур. На третия е задоволително нормално болшинство. И тогава в течение на 7 дни президентът би трябвало да реши: дали да назначи този претендент за канцлер или да разпусне Бундестага. Настъпи звездният час на Щайнмайер.
Първият вид би означавал идването на власт на държавно управление на малцинството, а вторият – предварителни парламентарни избори. И двата крият съществени политически опасности. Нито един от предшествениците на Щайнмайер не се е оказвал пред подобен избор. Към кой от двата разновидността клони актуалният президент? Вървете, канцлер Меркел, съставете държавно управление! Мнозина в Германия чакаха отговора на този въпрос след визитата на Меркел в двореца Белвю, което се състоя на 20 ноември. Щайнмайер избра трети вид. В малко изказване след диалога с Меркел той много остро подлага на критика неспособността на показаните в Бундестага партии да сформират кабинет.
„ Този, който по време на избори се стреми към политическа отговорност, не би трябвало да се учудва, когато тя се окаже в ръцете му “, акцентира президентът. Мандатът, получен от гласоподавателите за сформиране на държавно управление, не би трябвало просто по този начин да се вземе и да се върне и още веднъж да се отиде на избори, счита Щайнмайер. Фактически Щайнмайер възобнови даденото по-рано предписание на Меркел да сформира работещо държавно управление. Той самият счита да спомага за това.
„ В околните дни ще беседвам с ръководителите на партиите, участващи в предходните съвещания, само че и с водачите на тези, в чиито стратегии има точки на прикосновение, които не изключват основаването на коалиция “, даде обещание президентът.
С влезлите за пръв път десни популисти от „ Алтернатива за Германия “ нито президентът, нито останалите парламентарни партии не желаят да имат работа. Щайнмайер и политическата кухня в Берлин На 21 ноември Щайнмайер беседва с водачите на „ зелените “ и либералите, а на 23 ноември счита да се срещне с ръководителя на ГСДП. Ако някой има късмет да убеди заинатилия се ръководител на социалдемократите Мартин Шулц или някой от другите партийни водачи, то това е точно президентът на Федерална Република Германия. Меркел напуща с празни ръце двореца Белвю.
Щайнмайер е умел политик и посланик, познаващ, за разлика от доста свои прародители, берлинската политическа кухня като своя. Той е управлявал администрацията на федералния канцлер, оглавявал е парламентарната група на социалдемократите, самият е бил претендент за канцлер от ГСДП, а на поста министър на външните работи е придобил огромен опит в търсенето на компромисни решения, да вземем за пример, по време на договарянията в „ нормандски формат “.
Ангела Меркел се съгласи с издигането на социалдемократа Щайнмайер за поста федерален президент напролет на тази година, най-вероятно, тъй като не съумя да откри заслужен закостенял претендент. Сега берлинските публицисти назовават подигравка обстановката, при която точно от Щайнмайер, който по-рано е губел парламентарни избори от Меркел, зависи значително дали тя ще остане още четири години канцлер или не.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ