Каракачанов: Петков изпълнява чужди поръчки по македонския въпрос! Всички виждаме натиска
След визитата на българска делегация в Битоля и Охрид напрежението сред България и районен съд Македония се ускори. В антибългарския македонски хор се включиха президентът и министър председателят. Отново изплуваха исторически разногласия сред двете страни.
Всичко това – на фона на появилите се догатки, че министър председателят Кирил Петков ще вдигне еднолично българското несъгласие за започване договарянията за участие на районен съд Македония в Европейски Съюз.
Няма по-подготвен политик по тематиката „ Македония “ от почетния ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, някогашен вицепремиер по сигурността и министър на защитата в кабинета „ Борисов “ 3, написа Труд.
– Бяхме дружно в Битоля, господин Каракачанов, когато за откриването на клуб на сдружение „ Културен център „ Иван Михайлов “ в града пристигнаха вицепрезидентът Илияна Йотова, министър председателят Кирил Петков, настоящ и някогашен външен министър, депутати от разнообразни парламентарни групи. Някои дефинираха това посещаване като историческо, други – като знаково. Вашият коментар?
– За тях е историческо, тъй като им е за пръв път и се надявам нещо да са разбрали, като се изключи че се видяха по медиите. Македония е един от главните въпроси на българската политика и дипломация от първия ден на съществуването на Третата българска страна след Освобождението ни от турско иго.
И сега България се намира в една доста знакова фаза от развиването на този въпрос, тъй като в един от дребното случаи, когато България има тежест и въздействие най-малко в европейски мащаб като член на НАТО и Европейски Съюз и от нея зависи по кое време, по какъв начин и какво ще се промени в Македония.
От друга страна, всички виждаме натиска на няколко от партньорските ни страни като Съединени американски щати, Германия и няколко други за това България да няма условия към започването на договаряния с Македония или по-скоро да стартира договаряния, пък след това ще забележим.
И тук е въпросът дали българските политици ще съумеят да устоят на този напън, тъй като той е мощен и не е откогато съществува това държавно управление, а е безусловно от 2020 година.
– Тогава на власт бяхте вие и ГЕРБ. Усещаше ли се, от кое място идваше този напън?
– Е по какъв начин не! И върху тогавашния министър-председател, и върху тогавашния външен министър Екатерина Захариева и върху мен персонално.
В негов жанр министър председателят споделяше – в случай че ние създадем компромис, нашите съдружни сътрудници от Вътрешна македонска революционна организация ще смъкват държавното управление и прехвърляше част от напрежението върху мен като вицепремиер по сигурността и министър на защитата.
Неслучайно ме беше поставил в групата, която води договарянията, а по принцип те се водят от външния министър. Това беше за да поемем ние част от натиска. А той беше реалност и при визитата ми в Съединени американски щати през октомври 2020 година.
Преди това в България пристигна тогавашната министърка на защитата на Германия с обръщение от госпожа Меркел, която бе главният европейски фактор, който напъваше, настрана посланиците на няколко европейски страни. Включително на годишната среща на посланиците на европейските страни съм обяснявал защо става дума.
Повечето от европейските страни изобщо не се интересуват от това какви са нашите ползи, само че когато им даваш образец със личните им страни, стартират да те схващат.
Примерно попитах испанския дипломат по какъв начин биха погледнали, в случай че нещо сходно се случи с баските или каталунците, когато стартират да предявяват искания освен към историята на Испания, само че и за баски и каталунски малцинства в Испания.
Или фламандците и валонците в Белгия и проблемите сред тях. И като им дадеш няколко образеца, които ги засягат, те схващат, почват да кимат с глави и млъкват.
Така че напън имаше и тогава, само че Борисов, в неговия присъщ жанр на политика, добре усвоил способите на Тодор Живков и на царя, за разлика от днешния министър председател Кирил Петков, съумя да се изплъзне от този напън. И главно с този напън се заехме с Екатерина Захариева, която в полза на истината, беше извънредно твърда и на кардинални позиции.
Имаше напън и върху медиите, върху НПО-та, върху интелектуалци да извърнат публичното мнение в България. Една от съветничките на днешния министър председател работеше за едно Неправителствени организации, което беше финансирано от непознати посолства тъкмо с тази цел – да се работи с интелектуалци и с медии, с цел да имат те различен взор за Македония, т. е. да клекнем.
– Още не бяхме излезли от Македония и президентът Пендаровски сподели, че България ни предлага доближаване посредством нацист и хитлерист, имайки поради Иван Михайлов, а министър председателят Ковачевски също не остана по-назад и съобщи, че „ с последното посещаване на българската делегация в Битоля, духовете на предишното се разсъниха, разпалвайки още веднъж езика на омразата и недоверието, против които сполучливо се борихме.
Как да тълкуваме тези изказвания на политиците на върха в Македония?
– Изводът за нашите политици, най-много за тези, които за пръв път посещават Македония, би трябвало да е един. Знаете ли по какъв начин посрещнаха Кирил Петков?
Още като кацна с хеликоптера в едно прилежащо на Битоля село, там го чакаше една групичка от 30-40 души, която го освирка, скандираше обидни думи и издигна обидни плакати. И забележете – агитката се предвождаше от битолския митрополит.
За македонците няма положителни и неприятни български политици. Всичките са неприятни. Включително и такива като Кирил Петков, които вършат всичко допустимо, събират от девет дерета вода, единствено и единствено да угодят на външните си ментори по тематиката „ Македония “ да клекнем на Скопие.
Друго – по думи и квалификации македонските политици демонстрират единствено едно – че тези хора освен че нищо не са научили в последните 30 години, откогато Македония е самостоятелна и сякаш демократична страна, а не престават да повтарят клишетата от времето на комунистическа Югославия.
Какви сънища от предишното, като Иван Михайлов е историческа персона, записан в историята освен на Македония и България, само че и в европейската история! Него го има в „ Енциклопедия Британика “. Едва ли някой от актуалните наши и македонски политици ще има достойнството да попадне в нея. Второ, тези хора боравят с антибългарски клишета.
Иван Михайлов бил фашист, великобългарски шовинист, националист и т. н. От всичко това е правилно, че Иван Михайлов е националист, български родолюбец. Всички помним последните му изявленията при Кеворк Кеворкян, в които той – на 94 години – продължава да отстоява българската идея.
– Сигурно в Скопие поради това ги е толкоз гняв на Ванче Михайлов?
– Яд ги е и за друго. Не могат да го фалшифицират. И той, и Гоце Делчев, и всички революционери в Македония, са се заявили като българи. Но в случай че за Скопие е по-лесно писмените документи – персонални писма, мемоари, че са българи, да бъдат неглижирани и фалшифицирани, Иван Михайлов има освен документи, за които могат да кажат, че не е правилно това, което написа.
А Иван Михайлов има и телевизионни изяви след рухването на комунизма, с облик и глас. Не единствено по Българска национална телевизия, а и по една от скопските малките екрани и радио. Едно от последните му изявленията е пред италианското списание „ Епоха “.
Няма по какъв начин да го фалшифицираш, тъй като влизаш в ютюб и ти излиза Иван Михайлов какво е споделил онлайн по малките екрани и радиа със личния си глас.
От 1934 година той е политически бежанец, не е в България. Той е индивидът, от който трепереше целият Балкански полуостров и както беше споделил един британски професор – от Иван Михайлов зависи мирът или войната на Балканите.
И този човек някой ще го уплаши да се назова българин… Той е подлагал на критика политиката на българските държавни управления по македонския въпрос, както и Гоце Делчев и Тодор Александров, само че не поради това, че са македонци.
Те подлагат на критика българските държавни управления поради това, за което и аз подлагам на критика днешното – че няма куража да отстояват твърдо българския народен въпрос.
Дълги години след войните Иван Михайлов и Тодор Александров управляват Вътрешна македонска революционна организация и им се постанова да влязат в конфликт с комунистическата идеология, даже вземат участие в гонене на комунисти и в България, и в Европа поради това, че те се поддават на московската концепция за македонска нация и предават българските национални ползи.
Тъй като се борят против комунизма и в България, и в Македония, Тодор Александров и Иван Михайлов бяха титулувани като фашисти и великобългарски шовинисти…
– И в този момент Пендаровски продължава тази линия…
– За него това е обикновено. Защото още като млад учител по теоретичен комунизъм са му викали „ Стево Коминтерната “. Какво да чакаме от Стево Коминтерната? Нищо друго също така, което приказва. И за друго го е гняв.
След измененията в Македония Иван Михайлов и Тодор Александров, защото най-вече бяха плюти като великобългарски шовинисти, станаха знаме на българите в Македония. Ако кажеш, че си последовател на Даме Груев и Гоце Делчев – ами те всички са последователи на тях.
Защото примерно в Македония Гоце Делчев го обявяваха за социалист и го използваха за ширпотреба в цялата си комунистическа агитация. А Тодор Александров и Иван Михайлов няма по какъв начин да бъдат оповестени за комунисти, откакто бяха антикомунисти.
И те се трансфораха в знамето на българщината. Българите в Битоля са избрали да нарекат своя център Иван Михайлов не за друго, а тъй като това е оня огромен бодил в задника на македонската агитация, който няма по какъв начин да бъде махнат.
– От двете външни политики, за които приказва министърът на външните работи Теодора Генчовска, може ли да се подозира, че министър председателят Петков е решил еднолично да вдигне ветото над СР Македония за започване договаряния за участие в Европейски Съюз?
– Ще го кажа не като човек на Вътрешна македонска революционна организация, а като някогашен вицепремиер по сигурността, който към момента е добре осведомен. Самият Кирил Петков и планът „ Продължаваме промяната “ бяха измислени от външни фактори, с цел да прокарат две неща в българската политика – да се смени българската политика по отношение на Македония и второ, да се пробута Истанбулската спогодба.
Първо виждаме кои са съветниците на Кирил Петков. Това, което външната министърка Генчовска сподели преди няколко дни, аз го споделих преди един месец. Че България има две външни политики и че Кирил Петков организира лична политика без да се преценява нито с решенията на Народното събрание, нито със мнения на външно министерство.
Фактът, че първото му посещаване в Скопие и още няколко срещи, които той направи с премиера Ковачевски, не са проведени от външно министерство, нито от българското посолство в Скопие, а са проведени от неговата съветничка Весела Чернева.
Защо никоя медия не се позаинтересува, че тази дама допреди месец нямаше допуск до класифицирана информация?
И в този момент запитвам – продължава ли да е по този начин? И от кое място накъде един човек, който няма допуск до класифицирана информация, който е чиновник на НПО-та, които са развивали противни на българската политика тези за Македония, образува политиката на българското държавно управление?
И като се позамислим по тази тематика, ще забележим кой му дърпа конците на Кирил Петков. Той не е способен нито в стопанската система, нито във външната политика, този човек е извънредно незапознат по всички тематики, един инцидентно попаднал във властта.
И всички го виждаме – освен от нелепостите, които рамене всеки ден по тв приемниците, само че и от дейностите му като министър-председател. Така че нямам съображение да считам, че той по македонския въпрос има компетенцията да взема независими решения. Изпълнява непознати поръчки, нищо повече. И това, че има две външни политики, е реалност.
– Пендаровски съобщи, че вие и Екатерина Захариева не би трябвало да сте в делегацията в Битоля, тъй като сте архитектите на блокадата от България и че „ положителното желание на Петков е минимизирано със състава на делегацията и името на центъра – на един потвърден фашистки помощник “…
– Аз не съм бил в никаква делегация, тъй като съм задоволително независим, с цел да мога да вървя където си желая и когато си желая. Ако бях част от някаква формалната делегация щях да дойда със самолета на Петков или със служебните коли, само че аз пристигнах с моята.
Ако някой си мисли, че с политиката на подправяне и антибългарска политика ще влезе в Европейски Съюз, значи не е в час с това защо става дума. А въпросният господин Пендаровски, когато се подписваше договорът на 1 август 2017 година беше частно лице, което нямаше отношение в договарянията и подписването на договорите.
Но това му изявление демонстрира едно – че тези хора като Пендаровски си мислят, че ще не престават, и че с безочливост могат да пробият позицията на България за анулация на ветото. Наглост и безсрамие!
– Евродепутати пък призоваваха Съвета на Европейски Съюз да даде зелена светлина за договарянията за присъединение към Европейски Съюз на Северна Македония и Албания, базирайки се на осъществяването на изискванията и геостратегическия подтекст, обвързван с експанзията на Русия в Украйна. Има ли някаква връзка?
– Не. Войната на Русия с Украйна няма общо с проблемите сред районен съд Македония и България. Второ – главен аршин за започване на договаряния в Европейски Съюз е всяка страна кандидатка да е изпълнила главния аршин – а точно решение на двустранните проблеми със съседите си.
А Скопие не желае да реши тези проблеми и продължава да се държи по несъответстващ метод. Така че тези европейски депутати може да си приказват каквото желаят. България е суверенна страна, член на Европейски Съюз от 2007 година и би следвало европейските институции да упражняват повече надзор върху политиката на Скопие и да положат изпитание Скопие да спре с антибългарската си политика.
А другояче може да гласоподават каквито желаят си резолюции, те нямат правна стойност.
Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 година в Русе. През 1990 година приключва Софийския университет “Св. Климент Охридски ” със компетентност история.
Доктор по право на Югозападния университет “Неофит Рилски ” с дисертация на тематика “Външнопо итическата активност на ВМОРО (1893 – 1918 г.) ” (2014). Женен е, с едно дете. Бил е народен представител в 38-мото, 40-то, 43-то и 44 Народно събрание.
Вицепремиер и министър на защитата от 4 май 2017 до 12 май 2021 година На два пъти – през 2011 и 2016 година е бил кандидат-президент, като вторият път получава 14,97% на изборите или поддръжката на 573 016 български жители и се класира трети.
25 години е ръководител на Вътрешна македонска революционна организация, а от тази година стана почетен ръководител.
Всичко това – на фона на появилите се догатки, че министър председателят Кирил Петков ще вдигне еднолично българското несъгласие за започване договарянията за участие на районен съд Македония в Европейски Съюз.
Няма по-подготвен политик по тематиката „ Македония “ от почетния ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, някогашен вицепремиер по сигурността и министър на защитата в кабинета „ Борисов “ 3, написа Труд.
– Бяхме дружно в Битоля, господин Каракачанов, когато за откриването на клуб на сдружение „ Културен център „ Иван Михайлов “ в града пристигнаха вицепрезидентът Илияна Йотова, министър председателят Кирил Петков, настоящ и някогашен външен министър, депутати от разнообразни парламентарни групи. Някои дефинираха това посещаване като историческо, други – като знаково. Вашият коментар?
– За тях е историческо, тъй като им е за пръв път и се надявам нещо да са разбрали, като се изключи че се видяха по медиите. Македония е един от главните въпроси на българската политика и дипломация от първия ден на съществуването на Третата българска страна след Освобождението ни от турско иго.
И сега България се намира в една доста знакова фаза от развиването на този въпрос, тъй като в един от дребното случаи, когато България има тежест и въздействие най-малко в европейски мащаб като член на НАТО и Европейски Съюз и от нея зависи по кое време, по какъв начин и какво ще се промени в Македония.
От друга страна, всички виждаме натиска на няколко от партньорските ни страни като Съединени американски щати, Германия и няколко други за това България да няма условия към започването на договаряния с Македония или по-скоро да стартира договаряния, пък след това ще забележим.
И тук е въпросът дали българските политици ще съумеят да устоят на този напън, тъй като той е мощен и не е откогато съществува това държавно управление, а е безусловно от 2020 година.
– Тогава на власт бяхте вие и ГЕРБ. Усещаше ли се, от кое място идваше този напън?
– Е по какъв начин не! И върху тогавашния министър-председател, и върху тогавашния външен министър Екатерина Захариева и върху мен персонално.
В негов жанр министър председателят споделяше – в случай че ние създадем компромис, нашите съдружни сътрудници от Вътрешна македонска революционна организация ще смъкват държавното управление и прехвърляше част от напрежението върху мен като вицепремиер по сигурността и министър на защитата.
Неслучайно ме беше поставил в групата, която води договарянията, а по принцип те се водят от външния министър. Това беше за да поемем ние част от натиска. А той беше реалност и при визитата ми в Съединени американски щати през октомври 2020 година.
Преди това в България пристигна тогавашната министърка на защитата на Германия с обръщение от госпожа Меркел, която бе главният европейски фактор, който напъваше, настрана посланиците на няколко европейски страни. Включително на годишната среща на посланиците на европейските страни съм обяснявал защо става дума.
Повечето от европейските страни изобщо не се интересуват от това какви са нашите ползи, само че когато им даваш образец със личните им страни, стартират да те схващат.
Примерно попитах испанския дипломат по какъв начин биха погледнали, в случай че нещо сходно се случи с баските или каталунците, когато стартират да предявяват искания освен към историята на Испания, само че и за баски и каталунски малцинства в Испания.
Или фламандците и валонците в Белгия и проблемите сред тях. И като им дадеш няколко образеца, които ги засягат, те схващат, почват да кимат с глави и млъкват.
Така че напън имаше и тогава, само че Борисов, в неговия присъщ жанр на политика, добре усвоил способите на Тодор Живков и на царя, за разлика от днешния министър председател Кирил Петков, съумя да се изплъзне от този напън. И главно с този напън се заехме с Екатерина Захариева, която в полза на истината, беше извънредно твърда и на кардинални позиции.
Имаше напън и върху медиите, върху НПО-та, върху интелектуалци да извърнат публичното мнение в България. Една от съветничките на днешния министър председател работеше за едно Неправителствени организации, което беше финансирано от непознати посолства тъкмо с тази цел – да се работи с интелектуалци и с медии, с цел да имат те различен взор за Македония, т. е. да клекнем.
– Още не бяхме излезли от Македония и президентът Пендаровски сподели, че България ни предлага доближаване посредством нацист и хитлерист, имайки поради Иван Михайлов, а министър председателят Ковачевски също не остана по-назад и съобщи, че „ с последното посещаване на българската делегация в Битоля, духовете на предишното се разсъниха, разпалвайки още веднъж езика на омразата и недоверието, против които сполучливо се борихме.
Как да тълкуваме тези изказвания на политиците на върха в Македония?
– Изводът за нашите политици, най-много за тези, които за пръв път посещават Македония, би трябвало да е един. Знаете ли по какъв начин посрещнаха Кирил Петков?
Още като кацна с хеликоптера в едно прилежащо на Битоля село, там го чакаше една групичка от 30-40 души, която го освирка, скандираше обидни думи и издигна обидни плакати. И забележете – агитката се предвождаше от битолския митрополит.
За македонците няма положителни и неприятни български политици. Всичките са неприятни. Включително и такива като Кирил Петков, които вършат всичко допустимо, събират от девет дерета вода, единствено и единствено да угодят на външните си ментори по тематиката „ Македония “ да клекнем на Скопие.
Друго – по думи и квалификации македонските политици демонстрират единствено едно – че тези хора освен че нищо не са научили в последните 30 години, откогато Македония е самостоятелна и сякаш демократична страна, а не престават да повтарят клишетата от времето на комунистическа Югославия.
Какви сънища от предишното, като Иван Михайлов е историческа персона, записан в историята освен на Македония и България, само че и в европейската история! Него го има в „ Енциклопедия Британика “. Едва ли някой от актуалните наши и македонски политици ще има достойнството да попадне в нея. Второ, тези хора боравят с антибългарски клишета.
Иван Михайлов бил фашист, великобългарски шовинист, националист и т. н. От всичко това е правилно, че Иван Михайлов е националист, български родолюбец. Всички помним последните му изявленията при Кеворк Кеворкян, в които той – на 94 години – продължава да отстоява българската идея.
– Сигурно в Скопие поради това ги е толкоз гняв на Ванче Михайлов?
– Яд ги е и за друго. Не могат да го фалшифицират. И той, и Гоце Делчев, и всички революционери в Македония, са се заявили като българи. Но в случай че за Скопие е по-лесно писмените документи – персонални писма, мемоари, че са българи, да бъдат неглижирани и фалшифицирани, Иван Михайлов има освен документи, за които могат да кажат, че не е правилно това, което написа.
А Иван Михайлов има и телевизионни изяви след рухването на комунизма, с облик и глас. Не единствено по Българска национална телевизия, а и по една от скопските малките екрани и радио. Едно от последните му изявленията е пред италианското списание „ Епоха “.
Няма по какъв начин да го фалшифицираш, тъй като влизаш в ютюб и ти излиза Иван Михайлов какво е споделил онлайн по малките екрани и радиа със личния си глас.
От 1934 година той е политически бежанец, не е в България. Той е индивидът, от който трепереше целият Балкански полуостров и както беше споделил един британски професор – от Иван Михайлов зависи мирът или войната на Балканите.
И този човек някой ще го уплаши да се назова българин… Той е подлагал на критика политиката на българските държавни управления по македонския въпрос, както и Гоце Делчев и Тодор Александров, само че не поради това, че са македонци.
Те подлагат на критика българските държавни управления поради това, за което и аз подлагам на критика днешното – че няма куража да отстояват твърдо българския народен въпрос.
Дълги години след войните Иван Михайлов и Тодор Александров управляват Вътрешна македонска революционна организация и им се постанова да влязат в конфликт с комунистическата идеология, даже вземат участие в гонене на комунисти и в България, и в Европа поради това, че те се поддават на московската концепция за македонска нация и предават българските национални ползи.
Тъй като се борят против комунизма и в България, и в Македония, Тодор Александров и Иван Михайлов бяха титулувани като фашисти и великобългарски шовинисти…
– И в този момент Пендаровски продължава тази линия…
– За него това е обикновено. Защото още като млад учител по теоретичен комунизъм са му викали „ Стево Коминтерната “. Какво да чакаме от Стево Коминтерната? Нищо друго също така, което приказва. И за друго го е гняв.
След измененията в Македония Иван Михайлов и Тодор Александров, защото най-вече бяха плюти като великобългарски шовинисти, станаха знаме на българите в Македония. Ако кажеш, че си последовател на Даме Груев и Гоце Делчев – ами те всички са последователи на тях.
Защото примерно в Македония Гоце Делчев го обявяваха за социалист и го използваха за ширпотреба в цялата си комунистическа агитация. А Тодор Александров и Иван Михайлов няма по какъв начин да бъдат оповестени за комунисти, откакто бяха антикомунисти.
И те се трансфораха в знамето на българщината. Българите в Битоля са избрали да нарекат своя център Иван Михайлов не за друго, а тъй като това е оня огромен бодил в задника на македонската агитация, който няма по какъв начин да бъде махнат.
– От двете външни политики, за които приказва министърът на външните работи Теодора Генчовска, може ли да се подозира, че министър председателят Петков е решил еднолично да вдигне ветото над СР Македония за започване договаряния за участие в Европейски Съюз?
– Ще го кажа не като човек на Вътрешна македонска революционна организация, а като някогашен вицепремиер по сигурността, който към момента е добре осведомен. Самият Кирил Петков и планът „ Продължаваме промяната “ бяха измислени от външни фактори, с цел да прокарат две неща в българската политика – да се смени българската политика по отношение на Македония и второ, да се пробута Истанбулската спогодба.
Първо виждаме кои са съветниците на Кирил Петков. Това, което външната министърка Генчовска сподели преди няколко дни, аз го споделих преди един месец. Че България има две външни политики и че Кирил Петков организира лична политика без да се преценява нито с решенията на Народното събрание, нито със мнения на външно министерство.
Фактът, че първото му посещаване в Скопие и още няколко срещи, които той направи с премиера Ковачевски, не са проведени от външно министерство, нито от българското посолство в Скопие, а са проведени от неговата съветничка Весела Чернева.
Защо никоя медия не се позаинтересува, че тази дама допреди месец нямаше допуск до класифицирана информация?
И в този момент запитвам – продължава ли да е по този начин? И от кое място накъде един човек, който няма допуск до класифицирана информация, който е чиновник на НПО-та, които са развивали противни на българската политика тези за Македония, образува политиката на българското държавно управление?
И като се позамислим по тази тематика, ще забележим кой му дърпа конците на Кирил Петков. Той не е способен нито в стопанската система, нито във външната политика, този човек е извънредно незапознат по всички тематики, един инцидентно попаднал във властта.
И всички го виждаме – освен от нелепостите, които рамене всеки ден по тв приемниците, само че и от дейностите му като министър-председател. Така че нямам съображение да считам, че той по македонския въпрос има компетенцията да взема независими решения. Изпълнява непознати поръчки, нищо повече. И това, че има две външни политики, е реалност.
– Пендаровски съобщи, че вие и Екатерина Захариева не би трябвало да сте в делегацията в Битоля, тъй като сте архитектите на блокадата от България и че „ положителното желание на Петков е минимизирано със състава на делегацията и името на центъра – на един потвърден фашистки помощник “…
– Аз не съм бил в никаква делегация, тъй като съм задоволително независим, с цел да мога да вървя където си желая и когато си желая. Ако бях част от някаква формалната делегация щях да дойда със самолета на Петков или със служебните коли, само че аз пристигнах с моята.
Ако някой си мисли, че с политиката на подправяне и антибългарска политика ще влезе в Европейски Съюз, значи не е в час с това защо става дума. А въпросният господин Пендаровски, когато се подписваше договорът на 1 август 2017 година беше частно лице, което нямаше отношение в договарянията и подписването на договорите.
Но това му изявление демонстрира едно – че тези хора като Пендаровски си мислят, че ще не престават, и че с безочливост могат да пробият позицията на България за анулация на ветото. Наглост и безсрамие!
– Евродепутати пък призоваваха Съвета на Европейски Съюз да даде зелена светлина за договарянията за присъединение към Европейски Съюз на Северна Македония и Албания, базирайки се на осъществяването на изискванията и геостратегическия подтекст, обвързван с експанзията на Русия в Украйна. Има ли някаква връзка?
– Не. Войната на Русия с Украйна няма общо с проблемите сред районен съд Македония и България. Второ – главен аршин за започване на договаряния в Европейски Съюз е всяка страна кандидатка да е изпълнила главния аршин – а точно решение на двустранните проблеми със съседите си.
А Скопие не желае да реши тези проблеми и продължава да се държи по несъответстващ метод. Така че тези европейски депутати може да си приказват каквото желаят. България е суверенна страна, член на Европейски Съюз от 2007 година и би следвало европейските институции да упражняват повече надзор върху политиката на Скопие и да положат изпитание Скопие да спре с антибългарската си политика.
А другояче може да гласоподават каквито желаят си резолюции, те нямат правна стойност.
Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 година в Русе. През 1990 година приключва Софийския университет “Св. Климент Охридски ” със компетентност история.
Доктор по право на Югозападния университет “Неофит Рилски ” с дисертация на тематика “Външнопо итическата активност на ВМОРО (1893 – 1918 г.) ” (2014). Женен е, с едно дете. Бил е народен представител в 38-мото, 40-то, 43-то и 44 Народно събрание.
Вицепремиер и министър на защитата от 4 май 2017 до 12 май 2021 година На два пъти – през 2011 и 2016 година е бил кандидат-президент, като вторият път получава 14,97% на изборите или поддръжката на 573 016 български жители и се класира трети.
25 години е ръководител на Вътрешна македонска революционна организация, а от тази година стана почетен ръководител.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ