Търсят се депутати за освежаване на контрола върху хазната
След като така наречен политически хайлайф " постанови " на 14 ноември още веднъж да избираме сред огромното и по-малкото зло, няма да е зле бъдещите управници най-накрая да узнаят какво тъкмо желае аудитория. А на нея й писна да се приказва за промени, които в никакъв случай не се случват! За да се стигне най-после до нашумелия български феномен: парите от държавната хазна да се раздават от джипката.
Става дума за милиардите левове от тези така наречен бюджетни остатъци, които в навечерието на всяка Коледа потичат безотговорно в разнообразни направления. Тази тематика от време на време се прокрадва в изявленията на неколцина финансови специалисти, само че като цяло управниците постоянно са я заобикаляли. Проблемът с раздаването на
държавни пари по персоналното убеждение,
на който и да е министър ръководител, остана неуреден и в 46-тото Народно заседание. Там даже и не бе подложен без заобикалки.
За да не се предизвика апетитът към този вид ръководство на парите на данъкоплатците, Сметната палата се пробва още от 2012 година да провокира смяна в Закона за устройството на държавният бюджет, който действаше към оня миг. Именно той беше и една от аргументите промените у нас да не се случват. Натрапчивата му архаичност въпреки всичко накара законодателите година по-късно да го трансформират. Дори му сложиха и ново име - Закон за обществените финанси. Тогавашната смяна бе избрана като израз на желанията на държавното управление " за широкообхватна промяна на средносрочната бюджетна рамка, която да адресира съществуващите недостатъци и да поддържа протичащите процеси на фискална консолидация ".
Но пробойната с " остатъците " остана непокътната
зад високопарните думи.
Да не приказваме пък за метода, по който продължава да се прави самият бюджет. Според председателят на Сметната палата Цветан Цветков де факто у нас няма и в никакъв случай не е имало естественото за всяка цивилизована страна програмно бюджетиране. Той е безапелационен, че изготвяния досега бюджет се концентрира върху разноските на ведомствата, а не върху резултатите, които би трябвало да се реализиран с парите на данъкоплатците . И това продължава да ни въвлича в един циничен кръг. Отчитането на средствата става посредством инструкции на министъра на финансите, за разлика от международната процедура, където това се прави по интернационалните стандарти.
Казано непосредствено - очевидци сме на един архаичен развой, който никой не изгаря от предпочитание да промени. Упоритото придържане към него надали е инцидентно. Та нали по тази причина в края на всяка година се стига до сериозните остатъци, разпределяни от премиера и министрите му без какъвто и да било надзор.
Показателен е
казусът с държавната " Автомагистрали " ЕАД.
Според одитен отчет на Сметната палата тя е получила за времето от 1 януари до края на 2020 година - посредством схемата с така наречен ин хаус възлагане (вътрешно възлагане) - поръчки за 4.5 милиарда лева , макар че не е разполагала нито с техника, нито с хора. Поради тази причина управлението й е упълномощило огромната част от дейностите си на частни компании, без да се преценява със Закона за публичните поръчки. Подписани са десетки контракти с сдружения, подбрани по неизвестно какъв метод, някои от които основани директно преди да получат държавната поръчка и финансирането за нея.
И още - забележителна част от парите са предоставени на " Автомагистрали " ЕАД авансово, въпреки тя да има личен потенциал за строителството на едвам 3-4 километра магистрален път - от общо 134 км, по които сякаш се работи. Това самопризнание пристигна от управлението на сдружението във Временната комисията по проверка във към този момент отишлия в историята 46-и парламент.
Да не забравяме и един от „ отличниците “ в тази дисциплинираност -
" Държавна консолидационна компания ",
през която по тествания способ на предплатено финансиране са минали 500 млн. лева за незабавен ремонт на язовири, с цел да стигнат... до дъщерното й сдружение " Монтажи " ЕАД,. А от там, естествено без социална поръчка – и до подобаващия частен реализатор.
Тези и още десетки врътки, посредством които предходната власт е заобикаляла Закона на публичните поръчки, започнаха да излизат през последните месеци като от ръкава на факир.
Нищо, че преди повече от три години държавният одитор за следващ път предизвести народните представители, че харченето на остатъците надали би трябвало да бъде оставено само в ръцете на изпълнителната власт. Управляващите от ГЕРБ тогава услужливо се направиха на разсеяни за предизвестията. Независимо от обстоятелството, че в отчета си за осъществяването на бюджета за 2017-та Сметната палата ясно е показала, че
52% от разноските са направени през декември същата година.
Според импортирания в Народното събрание отчет, в продължение на година и един месец държавното управление е одобрило спомагателни разноски в размер на 2.7 милиарда лева - сума много по-различна от гласуваните от депутатите бюджетни разходи. Повече от половината от тези пари са раздадени преди Коледа, като най-вече - 1 милиарда лева, са отишли за програмата за саниране.
Колкото й да е необичайно, разпределението на цялото това обилие се оказва законно, т.е. по настоящите правила. А дали е и оправдано преценя...Министерският съвет. Обстоятелство, което явно не вълнува доста родното ни депутатство. То така и не пожела да направи законови промени, съгласно които ударното
разпределяне на държавни средства в края на годината да бъде следено.
И до през днешния ден всяко държавно управление у нас може да определя предпочитани области и когато има неусвоени средства от една област, те да се насочват към друга.
Дори това да е предпочитано решение, не е нормално то да се взима по поръка на който и да е държавен шеф. В цивилизования свят изпълнителната власт има ограничавания в разбъркванията по бюджета. По-малките промени се вършат от министерствата и държавното управление, само че когато приказваме за милиарди, тези решения минават през глобата на Народното събрание. У нас това не е по този начин.
Не по-малко объркващ е фактът,
че през последните 8-10 години не станахме очевидци на сериозен спор в Народното събрание, обвързван с осъществяването на бюджета. Така в никакъв случай не стана ясно кой, по какъв начин и защо е харчил нашите пари. И най-важното - дали е изпълнен главния смисъл на всеки един държавен бюджет – да е в услуга на тези, които пълнят хазната. Предлага ни се само надлъгване със сухите числа за… идната година. А осъществяването на сякаш поети ангажименти потъва в мъгливост.
Става дума за милиардите левове от тези така наречен бюджетни остатъци, които в навечерието на всяка Коледа потичат безотговорно в разнообразни направления. Тази тематика от време на време се прокрадва в изявленията на неколцина финансови специалисти, само че като цяло управниците постоянно са я заобикаляли. Проблемът с раздаването на
държавни пари по персоналното убеждение,
на който и да е министър ръководител, остана неуреден и в 46-тото Народно заседание. Там даже и не бе подложен без заобикалки.
За да не се предизвика апетитът към този вид ръководство на парите на данъкоплатците, Сметната палата се пробва още от 2012 година да провокира смяна в Закона за устройството на държавният бюджет, който действаше към оня миг. Именно той беше и една от аргументите промените у нас да не се случват. Натрапчивата му архаичност въпреки всичко накара законодателите година по-късно да го трансформират. Дори му сложиха и ново име - Закон за обществените финанси. Тогавашната смяна бе избрана като израз на желанията на държавното управление " за широкообхватна промяна на средносрочната бюджетна рамка, която да адресира съществуващите недостатъци и да поддържа протичащите процеси на фискална консолидация ".
Но пробойната с " остатъците " остана непокътната
зад високопарните думи.
Да не приказваме пък за метода, по който продължава да се прави самият бюджет. Според председателят на Сметната палата Цветан Цветков де факто у нас няма и в никакъв случай не е имало естественото за всяка цивилизована страна програмно бюджетиране. Той е безапелационен, че изготвяния досега бюджет се концентрира върху разноските на ведомствата, а не върху резултатите, които би трябвало да се реализиран с парите на данъкоплатците . И това продължава да ни въвлича в един циничен кръг. Отчитането на средствата става посредством инструкции на министъра на финансите, за разлика от международната процедура, където това се прави по интернационалните стандарти.
Казано непосредствено - очевидци сме на един архаичен развой, който никой не изгаря от предпочитание да промени. Упоритото придържане към него надали е инцидентно. Та нали по тази причина в края на всяка година се стига до сериозните остатъци, разпределяни от премиера и министрите му без какъвто и да било надзор.
Показателен е
казусът с държавната " Автомагистрали " ЕАД.
Според одитен отчет на Сметната палата тя е получила за времето от 1 януари до края на 2020 година - посредством схемата с така наречен ин хаус възлагане (вътрешно възлагане) - поръчки за 4.5 милиарда лева , макар че не е разполагала нито с техника, нито с хора. Поради тази причина управлението й е упълномощило огромната част от дейностите си на частни компании, без да се преценява със Закона за публичните поръчки. Подписани са десетки контракти с сдружения, подбрани по неизвестно какъв метод, някои от които основани директно преди да получат държавната поръчка и финансирането за нея.
И още - забележителна част от парите са предоставени на " Автомагистрали " ЕАД авансово, въпреки тя да има личен потенциал за строителството на едвам 3-4 километра магистрален път - от общо 134 км, по които сякаш се работи. Това самопризнание пристигна от управлението на сдружението във Временната комисията по проверка във към този момент отишлия в историята 46-и парламент.
Да не забравяме и един от „ отличниците “ в тази дисциплинираност -
" Държавна консолидационна компания ",
през която по тествания способ на предплатено финансиране са минали 500 млн. лева за незабавен ремонт на язовири, с цел да стигнат... до дъщерното й сдружение " Монтажи " ЕАД,. А от там, естествено без социална поръчка – и до подобаващия частен реализатор.
Тези и още десетки врътки, посредством които предходната власт е заобикаляла Закона на публичните поръчки, започнаха да излизат през последните месеци като от ръкава на факир.
Нищо, че преди повече от три години държавният одитор за следващ път предизвести народните представители, че харченето на остатъците надали би трябвало да бъде оставено само в ръцете на изпълнителната власт. Управляващите от ГЕРБ тогава услужливо се направиха на разсеяни за предизвестията. Независимо от обстоятелството, че в отчета си за осъществяването на бюджета за 2017-та Сметната палата ясно е показала, че
52% от разноските са направени през декември същата година.
Според импортирания в Народното събрание отчет, в продължение на година и един месец държавното управление е одобрило спомагателни разноски в размер на 2.7 милиарда лева - сума много по-различна от гласуваните от депутатите бюджетни разходи. Повече от половината от тези пари са раздадени преди Коледа, като най-вече - 1 милиарда лева, са отишли за програмата за саниране.
Колкото й да е необичайно, разпределението на цялото това обилие се оказва законно, т.е. по настоящите правила. А дали е и оправдано преценя...Министерският съвет. Обстоятелство, което явно не вълнува доста родното ни депутатство. То така и не пожела да направи законови промени, съгласно които ударното
разпределяне на държавни средства в края на годината да бъде следено.
И до през днешния ден всяко държавно управление у нас може да определя предпочитани области и когато има неусвоени средства от една област, те да се насочват към друга.
Дори това да е предпочитано решение, не е нормално то да се взима по поръка на който и да е държавен шеф. В цивилизования свят изпълнителната власт има ограничавания в разбъркванията по бюджета. По-малките промени се вършат от министерствата и държавното управление, само че когато приказваме за милиарди, тези решения минават през глобата на Народното събрание. У нас това не е по този начин.
Не по-малко объркващ е фактът,
че през последните 8-10 години не станахме очевидци на сериозен спор в Народното събрание, обвързван с осъществяването на бюджета. Така в никакъв случай не стана ясно кой, по какъв начин и защо е харчил нашите пари. И най-важното - дали е изпълнен главния смисъл на всеки един държавен бюджет – да е в услуга на тези, които пълнят хазната. Предлага ни се само надлъгване със сухите числа за… идната година. А осъществяването на сякаш поети ангажименти потъва в мъгливост.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ