След като стана ясно, че перспективата за присъединяване на България

След като стана ясно, че вероятността за присъединение на България в еврозоната се отсрочва и няма да стане факт на 1 януари следващата година, въпросът по кое време ще успеем да покрием критериите за влизане остава без явен отговор. Държавата ще се стреми към нова дата през 2024 г, като най-близката допустима е 1 юни.

Докато това се случи обаче, обществото ни има задоволително време да се осведоми за смяната и да станем пълноправни членове на еврозоната без непотребни паники, подозрения и тайни теории против единната европейска валута.

Един от методите за това е да се срещнем с отговорите на най-честите въпроси за еврото, които Българска народна банка разгласява на формалния си уебсайт.

Какво е еврозона?

Еврозоната е обединяване на тези страни – членки на Европейския съюз (ЕС), които са въвели еврото като своя национална валута. Общата валута, единната парична политика, целяща ценова непоклатимост, и координацията на икономическите и фискалните политики са основните характерности на Икономическия и паричен съюз (ИПС). Всички новоприсъединили се страни – членки на Европейски Съюз, вземат участие в ИПС с дерогация във връзка с общата валута и единната парична политика досега на тяхното присъединение към еврозоната (с изключение на Дания), с което те стават пълноправни участници и в Икономическия и паричен съюз.

Когато еврото беше въведено за първи път през 1999 година – първо за безналичните разплащания при търговски и финансови интервенции – еврозоната беше формирана от 11 от тогавашните 15 страни – членки на Европейски Съюз. Броят на участващите страни се усили до 12 на 1 януари 2001 година с присъединението на Гърция, единствено една година преди появяването на наличната форма на еврото като банкноти и монети. На 1 януари 2007 година Словения стана 13-ия член на еврозоната, последвана година по-късно от Кипър и Малта, от Словакия на 1 януари 2009 година, Естония на 1 януари 2011 година, Латвия на 1 януари 2014 година, Литва на 1 януари 2015 година и Хърватия на 1 януари 2023 година

Всички страни – членки на Европейски Съюз, имат задължението да се причислят към еврозоната, когато изпълнят нужните условия за въвеждане на еврото, до тогава те вземат участие в Икономическия и паричен съюз на Европейски Съюз като страна членка с дерогация. Единственото изключение е Дания, която има право на безучастие, посочено в протокол, прибавен към Договора, макар че при предпочитание в бъдеще страната може да вкара еврото.

Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана са приели еврото като своя национална валута по силата на специфични парични съглашения с Европейски Съюз и могат да издават свои лични евромонети в границите на избрани ограничавания. Черна гора и Косово също са приели еврото като национална валута, само че с едностранни актове. Тъй като нито една от шестте страни не е членка на Европейски Съюз, те не са част от еврозоната.

Кои страни са част от еврозоната?

Държавите – членки на еврозоната, са 20 и това са: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.

Какво е Европейска централна банка?

Съгласно Договора за действието на Европейския съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки (НЦБ) на всички страни – членки на Европейски Съюз, без значение дали те са приели еврото или не, образуват Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). С присъединението на България към Европейски Съюз от 1 януари 2007 година Българската национална банка е част от ЕСЦБ.

ЕЦБ и националните централни банки на страните членки, чиято парична единица е еврото, дружно съставляват Евросистемата.

ЕЦБ е основана като център на Евросистемата и на ЕСЦБ и е основана във Франкфурт на Майн, Германия. ЕСЦБ и Евросистемата ще съществуват редом, до момента в който има страни – членки на Европейски Съюз, които не са приели еврото за своя валута.

Основната цел на Евросистемата е да поддържа ценова непоклатимост, запазвайки цената на еврото. Чрез поддържането на ниски, постоянни и предвидими равнища на инфлацията се цели да се подкрепят жителите и бизнеса в планирането на спестяванията и разноските им. Целта е на следващия ден хората да могат да купят с парите си толкоз, колкото и през днешния ден. Чрез своя Управителен съвет ЕЦБ дефинира паричната политика за цялата еврозона – обединен паричен орган с единна парична политика и съществена цел поддържане на ценова непоклатимост.

ЕЦБ способства за сигурността и стабилността на европейската банкова система, създава и емитира евробанкноти, ръководи и поддържа естественото действие на платежните системи, способства за опазване на финансовата непоклатимост.

Какви са критериите за приемане на еврото?

Постигането на номинално и стабилно доближаване е изискването за участие, според Договора за Европейски Съюз, което страната ни би трябвало да извърши. Постигането на такова доближаване се дефинира от осъществяване на критериите за участие в еврозоната, дефинирани в Договора от Маастрихт, а точно:

• Критерий за ценова непоклатимост, съгласно който междинният ритъм на инфлация не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта междинния ритъм на инфлация в трите страни членки с най-хубави резултати в региона на ценовата стабилност;

• Бюджетният недостиг да не надвишава 3% от БВП;

• Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;

• Средният размер на номиналния дълготраен лихвен %, измерен посредством доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за интервал от една година преди оценката да не надвишава с повече от 2 процентни пункта междинната стойност на индикатора за трите страни членки с най-хубави резултати в региона на ценовата стабилност;

• Участие на националната валута във Валутно-курсовия механизъм II за интервал от минимум две години преди оценката, без обезценяване по отношение на централния курс към еврото.

Наред с осъществяването на правни, стопански и структурни ограничения за подсилване на конкурентоспособността и устойчивостта на стопанската система, пътят към плавното приемане на еврото е обвързван и със задълбочено обмисляне и практическа подготовка за приемане на единната валута както от администрацията, по този начин и от бизнеса и жителите.

Какви са изгодите от еврото?

Еврото предлага доста изгоди за жителите, компаниите и стопанските системи на страните, които го употребяват. Някои от тях са:

• елементарно сравняване на цените сред държавите-членки на еврозоната, което ускорява конкуренцията сред предприятията, като по този метод облагодетелства потребителите;

• ценова стабилност;

• опция за компаниите по-лесно, по-евтино и по-безопасно да търгуват в еврозоната и с останалата част на света;

• повишение на икономическата непоклатимост и растежа;

• по-добре интегрирани и заради това по-ефективни финансови пазари;

• по-голямо въздействие в международната стопанска система посредством потреблението на втората в света аварийна валута;

• осезателен знак на европейската еднаквост.

Много от тези изгоди са взаимосвързани. Например, икономическата непоклатимост е от изгода за стопанската система на дадена страна от Европейски Съюз, защото улеснява държавното управление да взима стратегически дълготрайни решения. Но икономическата непоклатимост е от изгода и за компаниите, защото води до понижаване на несигурността и подтиква вложенията. Това на собствен ред е от изгода за жителите поради повишението на заетостта и по-качествените работни места.

Кой дава отговор за координацията на подготовката на България за въвеждане на еврото?

Координационният съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната (по-нататък именуван „ Съветът “) е виновен за организирането, координирането и наблюдението на практическата подготовка на Република България за участие в еврозоната. Съветът дава отговор и за създаването, осъществяването и, при нужда, за актуализацията на Националния проект за въвеждане на еврото в Република България.

Сред функционалностите му са още одобряването на документи, действия и начинания, свързани с подготовката за приемане на единната европейска валута, както и периодическото докладване пред Министерския съвет за напредъка по подготовката. Съветът е основан още през 2015 година (с Постановление № 168 на Министерския съвет), като неговата активност е обновена след присъединението на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II.

Съветът се ръководи взаимно от шефа на Българската национална банка и министъра на финансите, който е народен координатор на подготовката на Република България за участие в еврозоната.

Членове на Съвета са:

• Ръководителите на работните групи и подгрупи, които експертно подкрепят работата на Съвета и чийто обсег на активност е разказан в Плана за въвеждане на еврото в Република България, измежду които заместник-министър на финансите, заместник-министър на стопанската система и промишлеността, подуправителите на Българска народна банка и член на КФН;

• Заместник министър-председателят по ръководство на европейските средства;

• Заместник-министър на външните работи;

• Заместник-министър на правосъдието;

• Заместник-министър на електронното управление;

• Заместник-министър на вътрешните работи;

• Председателят на Държавната организация „ Национална сигурност “;

• Заместник-министър на превоза и известията.

Къде мога да открия цялостната и вярната информация за въвеждането на еврото в България?

Интернет страницата за еврото, която ще стартира да работи от края на март 2023 година, ще бъде главен институционален канал за информиране на жителите и бизнеса за въвеждането на еврото в България.

На нея ще се разгласява информация за:

• Ползи от въвеждане на еврото;

• Полезна практическа информация, включително времеви интервали и способи за обмяна на валута и двойно означение на цените, промени за жителите и за бизнеса;

• Външен тип и защитни детайли на евробанкнотите и монетите;

• Добри практики и опит на други страни, въвели еврото;

• Документи, регламентиращи процеса по въвеждане на еврото: Националния проект, Закона за въвеждане на еврото, насоки/препоръки, свързани с приемането на еврото в разнообразни браншове и други

Информация ще може да се получи и на специфична безвъзмездна телефонна линия, която ще бъде разкрита по-късно. Предвижда се да бъде създадено и мобилно приложение. Неговата функционалност ще бъде да осведоми и да даде опция за пресмятане на цената на артикули и услуги от левове в евро и назад.

За положителното информиране на жителите и бизнеса по отношение на въвеждането на еврото ще бъде извършена всеобхватна информационна акция. Ще бъдат употребявани разнообразни канали за информиране на обществото: ТВ канали, радио, обществените мрежи, онлайн и печатни медии и други

Следва:

Какво значи превалутиране от левове в евро?

Как ще се превалутират сметките от левове в евро?

С въвеждането на еврото левът незабавно ли престава да бъде законно платежно средство?

Как ще се прави обмяната на парите по сметки?

Ако заплащам в левове, имат ли право да ми връщат в евро и противоположното?

Кога ще стартират да се показват цените и в евро?

Откога ще се вкара двойно обозначаване на цените в евро и в лв.?

Търговците по какъв начин ще връщат ресто от деня на въвеждане на еврото?

Πpи зaмянaтa нa лeвa c eвpo cтoĸитe и ycлyгитe щe пocĸъпнaт ли двoйнo?