Кошмарът в Турция ще продължи
След като Реджеп Ердоган трансформира неправдата в истина, Турция ще затъва все по-надълбоко в блатото. Тежки времена чакат всички тези, които желаят Турция да бъде демократична страна, написа Хюлия Шенк в коментар за Deutsche Welle.
От опита за прелом на 15 юли 2016 към този момент изминаха две години. Но той продължава да е недокрай обяснен. Оттогава насам Турция претърпява истински призрачен сън. Кошмар, вкарал една толкоз огромна страна и стотици хиляди нейни жители във филм на ужасите: над 70 хиляди души бяха арестувани непозволено, повече от 121 хиляди държавни чиновници изгубиха работата си с указ. Правните учредения за това бяха повече от противоречиви, а от политическа и обществено-правна позиция решенията въобще не могат да бъдат оправдани. В доста от случаите даже въобще не бяха посочени аргументи за подхванатите уволнения. И защо ли да го вършат, откакто по този начин или другояче в изискванията на изключително състояние, никой не се интересува от правната страна на въпроса.
Извънредното състояние оказа помощ на ръководещите да трансформират Турция по собствен усет . Но в този момент, след последните президентски избори държавното управление, към този момент не се нуждае от изключителното състояние. То може умерено да се откаже от осмото му подред удължение.
Ще се върне ли Турция в този момент към остарялата си, по-скоро неприятна, в сравнение с добра, само че въпреки всичко ненапълно функционираща демократична система? Ще бъдат ли освободени непозволено арестуваните публицисти, политици, деятели и други изцяло почтени турски жители? Ще върнат ли на работа всички, които за една нощ изгубиха работните си места, а дружно с тях и своето прехранване? Ще могат ли хората още веднъж да се възползват от правото си да показват свободно?
Не, за жалост нищо не приказва за това . Защото Реджеп Ердоган най-сетне реализира задачата си - да вкара президентската система на ръководство. Все още тази система, която му дава големи пълномощия, не се е утвърдила изцяло. Вярно, че освен тайните служби, само че и доста други държавни институции към този момент ще бъдат подчинени директно на президента. И въпреки всичко Ердоган се нуждае от принадлежности, с които да може да подминава правораздаването. Той се нуждае от лост, благодарение на който да попълни със свои хора овакантените места в публичния бранш и в държавния уред . Лост, с който да може да задушава всяка допустима опозиция и митинги и с който да запушва устата на опозицията. Подготвяният антитерористичен закон и правото на президента да издава декрети - това са инструментите за постигането на тези негови цели .
Проектът за нов антитерористичен закон трансформира изключителното състояние в " дълготрайно обикновено положение " в страната. Правата и свободите на жителите ще бъдат в допълнение орязани. Освен това новият закон ще даде право на Министерския съвет още 3 години да продължи да уволнява държавни чиновници, без да показва съответни аргументи за това . А Ердоган ще получи правото да продължи да ръководи с декрети. С тях той ще може да прокарва в това число закони по лично убеждение и в този смисъл към този момент няма да има потребност от Народното събрание.
Но не е единствено законодателната власт. Президентът поставя ръка и върху правосъдната власт: Ердоган ще показва еднолично 12 от общо 15-те конституционни съдии.
Гласът на свободните медии в Турция от дълго време е смълчан . Над 130 публицисти са в пандиза, 90% от медиите в страната са проправителствени и вършат държавна агитация.
Ердоган от дълго време към този момент не се интересува от интернационалните конвенции за човешките права, подписани и от Турция, и отхвърля да ги съблюдава. Нито пък се трогва от апелите за това Турция да се върне към пътя на демокрацията. Той трансформира неправдата в истина и счита да продължи да ръководи страната по този метод . Неговата цел е да направи Турция още по-консервативна и по-религиозна, да я затвори още повече за света и да я трансформира в същински властническа страна . А самият той да се задържи колкото се може по-дълго на власт.
Турция затъва все по-надълбоко в блатото. И кошмарът ще продължи. Тежки времена чакат всички, които желаят да видят Турция като същинска демократична страна.
От опита за прелом на 15 юли 2016 към този момент изминаха две години. Но той продължава да е недокрай обяснен. Оттогава насам Турция претърпява истински призрачен сън. Кошмар, вкарал една толкоз огромна страна и стотици хиляди нейни жители във филм на ужасите: над 70 хиляди души бяха арестувани непозволено, повече от 121 хиляди държавни чиновници изгубиха работата си с указ. Правните учредения за това бяха повече от противоречиви, а от политическа и обществено-правна позиция решенията въобще не могат да бъдат оправдани. В доста от случаите даже въобще не бяха посочени аргументи за подхванатите уволнения. И защо ли да го вършат, откакто по този начин или другояче в изискванията на изключително състояние, никой не се интересува от правната страна на въпроса.
Извънредното състояние оказа помощ на ръководещите да трансформират Турция по собствен усет . Но в този момент, след последните президентски избори държавното управление, към този момент не се нуждае от изключителното състояние. То може умерено да се откаже от осмото му подред удължение.
Ще се върне ли Турция в този момент към остарялата си, по-скоро неприятна, в сравнение с добра, само че въпреки всичко ненапълно функционираща демократична система? Ще бъдат ли освободени непозволено арестуваните публицисти, политици, деятели и други изцяло почтени турски жители? Ще върнат ли на работа всички, които за една нощ изгубиха работните си места, а дружно с тях и своето прехранване? Ще могат ли хората още веднъж да се възползват от правото си да показват свободно?
Не, за жалост нищо не приказва за това . Защото Реджеп Ердоган най-сетне реализира задачата си - да вкара президентската система на ръководство. Все още тази система, която му дава големи пълномощия, не се е утвърдила изцяло. Вярно, че освен тайните служби, само че и доста други държавни институции към този момент ще бъдат подчинени директно на президента. И въпреки всичко Ердоган се нуждае от принадлежности, с които да може да подминава правораздаването. Той се нуждае от лост, благодарение на който да попълни със свои хора овакантените места в публичния бранш и в държавния уред . Лост, с който да може да задушава всяка допустима опозиция и митинги и с който да запушва устата на опозицията. Подготвяният антитерористичен закон и правото на президента да издава декрети - това са инструментите за постигането на тези негови цели .
Проектът за нов антитерористичен закон трансформира изключителното състояние в " дълготрайно обикновено положение " в страната. Правата и свободите на жителите ще бъдат в допълнение орязани. Освен това новият закон ще даде право на Министерския съвет още 3 години да продължи да уволнява държавни чиновници, без да показва съответни аргументи за това . А Ердоган ще получи правото да продължи да ръководи с декрети. С тях той ще може да прокарва в това число закони по лично убеждение и в този смисъл към този момент няма да има потребност от Народното събрание.
Но не е единствено законодателната власт. Президентът поставя ръка и върху правосъдната власт: Ердоган ще показва еднолично 12 от общо 15-те конституционни съдии.
Гласът на свободните медии в Турция от дълго време е смълчан . Над 130 публицисти са в пандиза, 90% от медиите в страната са проправителствени и вършат държавна агитация.
Ердоган от дълго време към този момент не се интересува от интернационалните конвенции за човешките права, подписани и от Турция, и отхвърля да ги съблюдава. Нито пък се трогва от апелите за това Турция да се върне към пътя на демокрацията. Той трансформира неправдата в истина и счита да продължи да ръководи страната по този метод . Неговата цел е да направи Турция още по-консервативна и по-религиозна, да я затвори още повече за света и да я трансформира в същински властническа страна . А самият той да се задържи колкото се може по-дълго на власт.
Турция затъва все по-надълбоко в блатото. И кошмарът ще продължи. Тежки времена чакат всички, които желаят да видят Турция като същинска демократична страна.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ