Конституционни съдии - когато ни потрябват
След като повече от две години Народното събрание не пожела да избере двама конституционни съдии от своята квота и остави Конституционния съд (КС) да заседава в понижен състав, предишния петък водачите на ръководещата коалиция - Христо Иванов, Кирил Петков, Бойко Борисов и Делян Пеевски (в този ред), внесоха предложение изборът най-сетне да стартира.
Това стана в деня, в който измененията в конституцията бяха гласувани на второ първо четене в границите на един спор, който единствено ускори парадокса. Вносителите защитаваха тезата, че планът е доста добър, само че те ще го трансформират съществено преди второто четене. А пък съперниците направиха поръчка, че на инат на обещанията за корекции, ще сезират Конституционен съд - както против целия закон за промени в Конституцията, който съгласно тях би трябвало да бъде признат с болшинство от ¾, не от ⅔, по този начин и настрана против най-същностните текстове в него - за делене на Висш съдебен съвет и промяна на прокуратурата, които били в компетенцията на Велико национално заседание.
На процедура до края на януари може да има двама нови конституционни съдии от квотата на Народното събрание, които ще вземат участие по делото в Конституционен съд против измененията в конституцията. Това пък породи подозрения, че болшинството в Народното събрание си подсигурява позициите в Конституционен съд за одобрение на конституционната промяна. Засега не е ясно единствено с какво болшинство ще се гласоподава изборът на новите членове на Конституционен съд в Народното събрание - дали с нормално, както е планувано в разпоредбите за избор, или с квалифицирано (от ⅔), както щяло да бъде в новия текст на конституцията, по плана, който щял да бъде изменен преди второто четене. При всички случаи, в случай че се промени изискуемото болшинство по конституция за избор на конституционни съдии преди самия избор, тази смяна би трябвало да влезе и в разпоредбите за гласоподаване.
Всичко това е удар по престижа на институциите, тъй като демонстрира, че са подвластни. Съмнението може да бъде преодоляно по един-единствен метод - с избор на почтени, честни адвокати, с непреклонен престиж.
Реклама
Предвид политическата процедура у нас това надали ще се случи. Показателно е, че до момента в който депутатите в Народното събрание дискутират по какъв начин да запишат текст в конституцията, че регулаторите са самостоятелни, та даже изборът на членовете им да става с квалифицирано болшинство, шефката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова намерено съобщи по малкия екран, че Движение за права и свободи ще взе участие в една трета от избирането и ръководството на регулаторите (т.е. ще прокара свои хора за тази третинка от властта).
Това е в основата на казуса - властта се парцелира, очевидно и неявно - във всички органи и институции, в това число и в сякаш самостоятелните регулаторни и контролни органи. И от тази болест се заразиха даже ПП-ДБ, които пристигнаха на власт в името на транспарантното ръководство.
Повече от две години Конституционен съд работи с 10 съдии, вместо с 12, тъй като в Народното събрание не могат да се спогодят кого да пратят в институцията, която се явява нещо като първокласен надзор на депутатската работа. Но виновността за това най-малко тук не е на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Изборът трябваше да бъде изработен от предходното 47-мо Народно заседание още при започване на мандата му, когато водачеството беше на " Продължаваме Промяната ", а управническата коалиция с Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и " Демократична България " беше още постоянна. Само че Политическа партия и Демократична България взеха решение, че е най-добре да се съберат вкупом всички изтекли и изтичащи мандати в регулаторите, дружно с тези в Конституционен съд, с цел да мине по-успешно пазарлъкът за постове в четирипартийната коалиция.
Резултатът от организирането на този самобитен хъб от вакантни и овакантяващи се постове беше, че 47-то Народно заседание не съумя да избере конституционни съдии. Не избра и членове на Инспектората към Висш съдебен съвет, който към този момент три години и половина работи с изминал мандат, а за този избор би трябвало и ⅔ болшинство. Не избра и членове за Висш съдебен съвет, който от година също работи с изминал мандат и отново изисква 2/3. Не съумя да попълни регулаторите, остави антикорупционната комисия КПКОНПИ осиротяла - със зам.- ръководител, препоръчан от Цацаров - Антон Славчев, който пък неотдавна избяга в прокуратурата при някогашния си началник.
Реклама
Така или другояче, изборът на конституционни съдии ще е нещо като лакмус за това по какъв начин ще протече кадруването във Висш съдебен съвет, Инспектората и регулаторите. Въпросът е по какъв начин ще се намерят читави претенденти за конституционни съдии, освен това - със скъсен мандат от седем години вместо девет, тъй като ротацията не търпи разминаване на мандати. Как ще бъдат стимулирани те да се кандидатират в една авансово дискредитирана процедура. И по кое време най-сетне депутатите и партиите ще стартират да носят политическа отговорност за номинацията и избора на партийна номенклатура и политически послушници.
Свързани публикации Конституционен съд остави отворен въпроса с какво болшинство се трансформира Конституцията 11 декември 2023, 14:42 Промените в конституцията: Ще се извърнат ли отново ГЕРБ и Движение за права и свободи, с цел да запазят контрола върху правосъдната власт 11 декември 2023, 06:00 Венецианската комисия подлага на критика нестимулираните конституционни промени 11 октомври 2023, 08:00 Йонко Грозев: Гражданската конфискация не е повсеместен инструмент 6 октомври 2023, 06:50
Това стана в деня, в който измененията в конституцията бяха гласувани на второ първо четене в границите на един спор, който единствено ускори парадокса. Вносителите защитаваха тезата, че планът е доста добър, само че те ще го трансформират съществено преди второто четене. А пък съперниците направиха поръчка, че на инат на обещанията за корекции, ще сезират Конституционен съд - както против целия закон за промени в Конституцията, който съгласно тях би трябвало да бъде признат с болшинство от ¾, не от ⅔, по този начин и настрана против най-същностните текстове в него - за делене на Висш съдебен съвет и промяна на прокуратурата, които били в компетенцията на Велико национално заседание.
На процедура до края на януари може да има двама нови конституционни съдии от квотата на Народното събрание, които ще вземат участие по делото в Конституционен съд против измененията в конституцията. Това пък породи подозрения, че болшинството в Народното събрание си подсигурява позициите в Конституционен съд за одобрение на конституционната промяна. Засега не е ясно единствено с какво болшинство ще се гласоподава изборът на новите членове на Конституционен съд в Народното събрание - дали с нормално, както е планувано в разпоредбите за избор, или с квалифицирано (от ⅔), както щяло да бъде в новия текст на конституцията, по плана, който щял да бъде изменен преди второто четене. При всички случаи, в случай че се промени изискуемото болшинство по конституция за избор на конституционни съдии преди самия избор, тази смяна би трябвало да влезе и в разпоредбите за гласоподаване.
Всичко това е удар по престижа на институциите, тъй като демонстрира, че са подвластни. Съмнението може да бъде преодоляно по един-единствен метод - с избор на почтени, честни адвокати, с непреклонен престиж.
Реклама
Предвид политическата процедура у нас това надали ще се случи. Показателно е, че до момента в който депутатите в Народното събрание дискутират по какъв начин да запишат текст в конституцията, че регулаторите са самостоятелни, та даже изборът на членовете им да става с квалифицирано болшинство, шефката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова намерено съобщи по малкия екран, че Движение за права и свободи ще взе участие в една трета от избирането и ръководството на регулаторите (т.е. ще прокара свои хора за тази третинка от властта).
Това е в основата на казуса - властта се парцелира, очевидно и неявно - във всички органи и институции, в това число и в сякаш самостоятелните регулаторни и контролни органи. И от тази болест се заразиха даже ПП-ДБ, които пристигнаха на власт в името на транспарантното ръководство.
Повече от две години Конституционен съд работи с 10 съдии, вместо с 12, тъй като в Народното събрание не могат да се спогодят кого да пратят в институцията, която се явява нещо като първокласен надзор на депутатската работа. Но виновността за това най-малко тук не е на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Изборът трябваше да бъде изработен от предходното 47-мо Народно заседание още при започване на мандата му, когато водачеството беше на " Продължаваме Промяната ", а управническата коалиция с Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и " Демократична България " беше още постоянна. Само че Политическа партия и Демократична България взеха решение, че е най-добре да се съберат вкупом всички изтекли и изтичащи мандати в регулаторите, дружно с тези в Конституционен съд, с цел да мине по-успешно пазарлъкът за постове в четирипартийната коалиция.
Резултатът от организирането на този самобитен хъб от вакантни и овакантяващи се постове беше, че 47-то Народно заседание не съумя да избере конституционни съдии. Не избра и членове на Инспектората към Висш съдебен съвет, който към този момент три години и половина работи с изминал мандат, а за този избор би трябвало и ⅔ болшинство. Не избра и членове за Висш съдебен съвет, който от година също работи с изминал мандат и отново изисква 2/3. Не съумя да попълни регулаторите, остави антикорупционната комисия КПКОНПИ осиротяла - със зам.- ръководител, препоръчан от Цацаров - Антон Славчев, който пък неотдавна избяга в прокуратурата при някогашния си началник.
Реклама
Така или другояче, изборът на конституционни съдии ще е нещо като лакмус за това по какъв начин ще протече кадруването във Висш съдебен съвет, Инспектората и регулаторите. Въпросът е по какъв начин ще се намерят читави претенденти за конституционни съдии, освен това - със скъсен мандат от седем години вместо девет, тъй като ротацията не търпи разминаване на мандати. Как ще бъдат стимулирани те да се кандидатират в една авансово дискредитирана процедура. И по кое време най-сетне депутатите и партиите ще стартират да носят политическа отговорност за номинацията и избора на партийна номенклатура и политически послушници.
Свързани публикации Конституционен съд остави отворен въпроса с какво болшинство се трансформира Конституцията 11 декември 2023, 14:42 Промените в конституцията: Ще се извърнат ли отново ГЕРБ и Движение за права и свободи, с цел да запазят контрола върху правосъдната власт 11 декември 2023, 06:00 Венецианската комисия подлага на критика нестимулираните конституционни промени 11 октомври 2023, 08:00 Йонко Грозев: Гражданската конфискация не е повсеместен инструмент 6 октомври 2023, 06:50
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ