Жега - фалират туроператори!
След като неотдавна български туристи бяха принудени да спят на хотел „ в равнища ” в Гърция, а рейсът им прегрял и ги оставил на пътя, до момента в който се „ охлади ”, туроператори на дребни компании всеобщо се оплакват, че банкрутират. С последни сили „ дребните риби” удържали фронта в неравната си борба с монополистите в сектора. Преди няколко месеца, на прага на летния туристически сезон, се сгромоляса фирмата„ Арайвалс- Иди “, която уведоми сътрудниците си, че не може да извършва активността си и стартира процедура по неплатежоспособност. От Комисията за отбрана на потребителите ни уведомиха, че специалисти на Министерството на туризма са открили продадени туристически пакети за пътувания в Сардиния; 160 индивида бяха предплатили за екскурзия до Италия, още 45 за пътувания съответно до Римини, Италия; 80 индивида до Лефкада, Гърция и прочие Пътуванията на тези хора, като се изключи че не се реализираха, евентуално засегнаха и джоба им. Поне до този миг не ни е известно да са обезщетени, да не приказваме, че несъмнено рухналите проекти са объркали и планирането на отпуските им, и прочие, и прочие Това накара служителите от министерството на туризма най-накрая да се замислят за законодателни промени за отбрана на клиентите, при положение на банкрут на туроператор. Изпратено е било писмо до Комисията за финансов контрол, с цел да бъдат проучени опциите за възстановяване на изискванията при подписване на туроператорска застраховка и механизмите за използването й в сходни случаи на банкрути. „ Това ненапълно ще отбрани потребителските права, само че няма да спре банкрутите!”, сподели преди време специалистът Румен Драганов. За страдание, черната прогноза се потвърди единствено в границите на 2 месеца – от април до юли. Имаме случаи на следващ банкрутирал туроператор, чието име не можем да цитираме поради конфиденциалност на инспекциите на органите за финансов контрол.
Репортер на „ ШОУ” направи изследване измежду дребните туристически организации и научи неща от „ кухнята” на активността им, които те самите намират за причина на неудачите си. Единодушно дребните туроператори смятат, че тяхната активност е обречена на крах още през този сезон.
„ До есента ще окапят нови компании. Просто не се устоя!”
проплакват в хор от организациите с дребни офисчета и активност, крепяща се „ на магия”. Повечето от тях настояват едно и също: че от началото на активността си са ставали жертва на анонимни и погрешни сигнали, които са им коствали тлъсти санкции, на интервали са изпитвали тотална мъка на ръба на банкрута, след което за малко се съживявали, само че в този момент осезателно смятат компаниите си на прага на затварянето. Някои от тези организации са компании от фамилен вид – хората са ипотекирали жилищата си, бусове, парцели, с цел да продължат да съществуват. Добавят към черната картина забележката: „ Не приказваме за измамниците в сектора, а за честно работещи и едвам оцеляващи организации!”. Туроператорите от този вид настояват, че са жертви на към този момент оформил се монопол, който следи за компании, които оферират на ниски цени, и на часа ги поставя на мушката. Тяхното пояснение: „ Причината е, че с цел да оцеляваме, пускаме екскурзии на ниски цени и този дъмпинг ни изяде главата! Големите не желаят събаряне на цените. В това е разликата – ние вършим екскурзии за междинна ръка хора, от които я изкараме 20 лв. примерно за Закинтос, я не, а огромните желаят високи цени, надлежно - високи облаги. А това не са леки екскурзии. Трудоемки са – употребяват се фериботи, съобразяваш хиляда неща!...”. Те изясняват, че за удоволствието на екскурзианта заплащат солена цена освен в пари, само че в големи нерви.
Какви са проблемите в този отрасъл и няма ли скоро да разполагаме единствено с тотални монополисти в туризма?
Управителка на банкрутирала компания, която е спряла активността си, само че още се надява, че е за малко, прави анализ на патилата си до изпадането в неплатежоспособност. Хората са взели заеми, с цел да платят лиценза си, а в този момент не знаят какво да вършат с него.
Разказва за „ началото на края”:
„ Започнаха да ни изпращат за „ туристи” хора, които се оказаха чиновници в огромна туроператорска компания. Един фрапантен случай имаме с една дама, която я разконспирирахме посредством наши клиенти. Тя се записа за екскурзия за Великден в Закинтос. Още в самото начало взе да мрънка, че чантата й паднала от багажника на рейса и водачът не внимавал – кой щял да заплати, в случай че се изгуби; имаме ли документ, според който това е регламентирано; трябвало да въведем чекиране на багажа, и прочие В рейса направи гласно забележката, че „ не знаела с какви хора пътува”, което направи неприятно усещане на всички – обидно сложи самоличността им на честни хора под подозрение. Когато пристигнахме на острова, забелязахме, че тази дама непрекъснато гледа да поведе диалог с другите какъв брой уредниците, т.е. ние, „ не сме в час” и че „ кой знае какво сме работили преди, щом нямаме хал-хабер от туризъм”. „ На по-лоша екскурзия не съм пътувала!...”, споделила с една от пътничките, която най-после пък ни благодари и по този мотив ни съобщи недоволството на капризната дама. И други ни споделиха, че ги зомбирала с приказки от рода: „ По-добре човек да даде повече пари, само че да е обслужен по европейски!”. И тук не се въздържала и споделила името на една компания, която била „ най-добрата” - тя единствено с нея пътувала!... Въпросната дама - „ жива реклама” на една от огромните организации в сектора,
се оказа работеща като екскурзовод в нея!
А празникът в Закинтос в действителност се получи страховит! Гърците ни бяха приготвили българска стратегия – „ от-до” - боядисани яйца, играхме хора край басейна, получихме и дребни дарове от личния състав на комплекса – хората ни посрещнаха сърдечно, дружно се забавлявахме. Впоследствие се разбра, че „ колежката” се беше завъртяла и към боса на комплекса да му вземе „ контакти за бизнес”. Не подозираше, че какъвто и да му е ползата, индивидът ни беше станал другар и ни го сподели. Попита ни каква е дамата – „ Ти дулеви”? /какво работи - б.а./, за какъв бизнес приказва?”.
Най-любопитното от всичко е най-после. Върнахме се в София и след към месец ни глобиха с 600 лв. „ по сигнал” и с обяснението, че имало „ масови” недоволства от компанията ни „ във форумите”. Ние сме лицензиран туроператор и сходно пояснение е несериозно, само че си плащаш като поп, с цел да продължиш... Плащаш празни седалки в рейсовете чартърен, тъй като автобусът не потегля, до момента в който не платиш, търпиш всевъзможни прищявки на място по хотелите и от всяка екскурзия губиш толкоз нервни кафези, че на връщане си или в прединфарктно, или в прединсултно състояние”, споделя препатилата в сектора дама.
Според множеството дребни туроператори прочут уебсайт за групово извършване на покупки и примамливи предложения също имал желания да прави реклама на избрани туристически компании. Според тях напряко казано - дискриминирал дребните туроператорски компании, както и те да се стараели да му привлекат вниманието. „ По този метод от уеб страницата продават тези компании, с които работят, т.е. - от които печелят! От една страна, е обикновено да следват икономическия си интерес, само че, от друга, е дискриминационно държание по отношение на нас, дребните!”, оплакват се ощетените организации и прибавят, че измежду рекламираните от уеб страницата имало и компании с доста неприятна известност, даже и такива,
срещу които имало голям брой заведени от клиенти правосъдни каузи
Открехват ни, че цената на екскурзиите в рекламните уеб сайтове била постоянно по-ниска от тази на формалните уеб сайтове на обособените туроператорски компании. Нещо като рекламите за кредитните условия на банките. Отиваш на място и установяваш, че „ няма безвъзмезден обяд” – плащаш си таксите и най-после не ти дават заем.
Като съществени аргументи за проблемите си, дребните туристически организации акцентират превоза и хотелското настаняване. Единодушно акцентират общовалиден проблем – повдигането на цената на хотелска стая „ в последния момент”. При неналичието на лични рейсове и условието на превозвачите да се заплащат даже свободните седалки, доста дребни организации се принудиха да се сплотяват, като сливат екскурзиите си с идентични дестинации. Събират се 2-3 компании, които да изпълнят рейса. Факт, че на място обаче се получава цялостен безпорядък. Противоречията пораждат поради обективния факт, че всяка компания си има свои сделки с клиентите, а се оказва, че действителността е „ обща”.
Що се отнася до цените на хотелските стаи
най-добри във повдигането на цената „ в последния момент”, били „ подлите византийци”:
„ В Гърция почва да става процедура хотелиерите да ти сервират новата цена незабавно откакто си слязъл с туристите и си им разтоварил багажа. Не им пука, че си уговорил по имейл една цена, а те ти дават друга. Случвало ни се е да вървим с разпечатка да обясняваме на всеки екскурзиант, че желаят доплащане”, жалят се туроператори, опарени от притежатели на хотели в Тасос. „ Притискат те и с цел да не местиш хората, плащаш самичък разликата и губиш тотално даже плануванаъа оскъдна облага. Предпочиташ това, вместо да тръгнеш да обясняваш на всеки екскурзиант поотделно какво се е случило, тъй като просто не искаш да правиш кавги. Плащаш и оставаш без облага – това е!...”. По тази причина имало компании, които си търсели хотел „ попътно” – т.е. спирали на избрани познати места и се договаряли за цена на място – където им дадат по-добра оферта, там настанявали туристите си. „ Но по какъв начин ценообразуват първичната цена на екскурзията, тогава?!”, питаме. Една от компаниите, които ни показаха, практикуваща този „ креативен” метод, била „ Гъливер травел”. Същата компания, която се прочу със злощастната екскурзия с 31 деца в Испания. Нищо, несъмнено, не може да извини неглижирането на пътуванията на деца туристи – както изискванията на пътешестване, по този начин и на спане и качествена храна.
Зачестиха случаите на предложение на лошокачествена храна, имаме и обособени случаи на натравяне. Преди години в хотел в Огняново се натровиха деца, които бяха там сякаш на зелено учебно заведение, а незабавно ги настаниха в... болница. Преди няколко броя на „ ШОУ” пък описахме борбата на плевенчанката Царина Печева с учебен шеф, който непрекъснато е предложил услугите на една и съща туристическа компания, макар че родителите не я одобрявали.
Ако погледнем от другата страна на нещата обаче, освен ние – потребителите, само че и уредниците – дребните туроператорски организации, са жертви на пазара. Притиснати до стената и едвам оцеляващи на ръба на рецесията, те очевидно са принудени да „ смъкват гарда” на услугите. „ Нямаме различен избор, с изключение на да компенсираме загубите с взаимни отстъпки в качеството!”, оплакват ни се те искрено и изясняват: „ Големите оператори сега се пресяват и вършат всичко допустимо да съсипят по-малките организации. В същото време се употребяват с редица преференции, за които ние, дребните, не смеем и да мечтаем: огромни туроператори получиха европари за нови рейсове, за образование на студенти с процедура и стаж в офисите им, за курсове за аниматори, чиновници в хотели, тиймбилдинг и прочие Това ги прави все по-мощни, а нас от ден на ден ни трансформира в жалки новобранци на туристическия пазар”.
Как ще рефлектира това в цените и качеството на туристическите услуги?
- питаме ние, потребителите. Получаваме следния отговор: „ Съмнително е, че услугите ще се подобрят, тъй като монополистите ще гонят облага. За разлика от тях, дребните организации, които са на доизживяване, с цел да задържат клиенти, доста пъти пренебрегват облагата и се стараят по всякакъв начин да угодят. Когато изчезнат от пазара, за доста българи пътуването в чужбински дестинации ще се трансформира в мираж. В момента цените падат, само че това е единствено лъжлива тактика в интервала на изтласкването ни! След нашето изгубване от пазара, картината ще стане радикално друга!...”, вещаят черната си прогноза „ дребните” в туристическия отрасъл.
Факт, че казусът с монополистите на пазара не е „ родно изобретение”, а международна реалия. Ние, българите, към този момент имаме горчив опит с монополисти – наши и непознати, които трайно се настаниха в съществени сфери на потребителските услуги. Е, туризмът към момента не е измежду тях, само че очевидно скоро ще бъде.
Покрай прогнозата поражда и различен огромен проблем: Ще изчезнат ли с дребните туристически организации и дребните измамници в този отрасъл, които нееднократно са бивали обект на журналистически следствия в пресата и на тв репортажи? Рухването на един от най-големите съветски туроператори потвърди, че това не е „ задължително”. „ Мамят и огромните! И ще мамят от ден на ден! Колкото по-мощни, толкоз по-недосегаеми ще бъдат за оплакалия се клиент!”, допълват осведомени.
Едва ли има българин, пътувал най-малко един път групово към чужбинска дестинация, който да не се съгласи с картината, разказана нагоре. Обективно видяно, с дребни изключения, сме правили търпими взаимни отстъпки предвид на цена, която е била по опциите на джоба ни. Българинът прекомерно дълго бе възпиран да пътува на открито и това го направи изключително „ петимен” за чужбински туризъм „ на всяка цена” – за предпочитане – на ниска. При една по-висока цена, ще бъдем изправени пред остарялата алтернатива – невъзможността да пътуваме. Този път не по идеологически, а по стопански аргументи.
Директорът на Института за разбори и прогнози за туризъм Румен Драганов:
Банкрутите не са изненада
Фалитите на туроператори е „ световно” събитие, само че се посреща изключително сензитивно в страните с постдемократично ръководство, тъй като те нямат твърдо открити обичаи на свободния пазар на услугите. Просто, за разлика от други браншове, в туризма настъпването на монополистите се приготвяше малко по-дълго време. Как дребните отстъпват на огромните? - „ Дъмпингът е главната причина на изтласкването!”, споделиха още през предходната година водещи международни специалисти въз основата на заключения от изследване на пазара на туристическите услуги, извършено от RATA-news. Александър Преображенски, общоприет шеф на „ Магазин путешествий” изясни протичащото се в Русия, което е годно и за нас, по следния метод: „ Дъмпингът корозира целия пазар. Ценовите войни носят загуба на 90% от туроператорите и по тази причина се санкционира с банкрути!”. И български специалисти регистрираха, че банкрутът на огромната съветска организация „ Алма Тур “ значително също е бил обвързван с дъмпинговата политика на компанията по повод съответно на чартърните полети.
У нас картината се обрисува като по-забавена, само че идентична. Такава я обрисува и шефът на нашия Институт за разбори и прогнози за туризъм Румен Драганов: „ Не би трябвало да бъдем изненадвани от банкрутите, просто е нужен механизъм, по който никой да не схваща, че има банкрут на туроператор. Това се случва във всяка страна в Европейския съюз и не би трябвало да е драма, нито новина”. Ако се задълбочим в подтекста на казаното, а точно, че „ никой не би трябвало да разбира” и не би трябвало да има „ драма”, то не е мъчно да се досетим, че генералният извод от разбора за вероятността на туристическия отрасъл у нас е един - всеобщият банкрут освен е неукротим, само че преднамерено се предизвика, с цел да може доста скоро в освободената от банкрутиралите организации ниша да се настани комфортно и без конкуренция следващият монополист в областта на услугите у нас.
В България има регистрирани 2878 туроператори, които имат 111 млн. лв. оборот за предходната година. В огромни европейски страни като Англия, да вземем за пример, има 900 такива организации, които генерирали суми от порядъка на 75 млн. лв.?!?...
Еми Мариянска
Репортер на „ ШОУ” направи изследване измежду дребните туристически организации и научи неща от „ кухнята” на активността им, които те самите намират за причина на неудачите си. Единодушно дребните туроператори смятат, че тяхната активност е обречена на крах още през този сезон.
„ До есента ще окапят нови компании. Просто не се устоя!”
проплакват в хор от организациите с дребни офисчета и активност, крепяща се „ на магия”. Повечето от тях настояват едно и също: че от началото на активността си са ставали жертва на анонимни и погрешни сигнали, които са им коствали тлъсти санкции, на интервали са изпитвали тотална мъка на ръба на банкрута, след което за малко се съживявали, само че в този момент осезателно смятат компаниите си на прага на затварянето. Някои от тези организации са компании от фамилен вид – хората са ипотекирали жилищата си, бусове, парцели, с цел да продължат да съществуват. Добавят към черната картина забележката: „ Не приказваме за измамниците в сектора, а за честно работещи и едвам оцеляващи организации!”. Туроператорите от този вид настояват, че са жертви на към този момент оформил се монопол, който следи за компании, които оферират на ниски цени, и на часа ги поставя на мушката. Тяхното пояснение: „ Причината е, че с цел да оцеляваме, пускаме екскурзии на ниски цени и този дъмпинг ни изяде главата! Големите не желаят събаряне на цените. В това е разликата – ние вършим екскурзии за междинна ръка хора, от които я изкараме 20 лв. примерно за Закинтос, я не, а огромните желаят високи цени, надлежно - високи облаги. А това не са леки екскурзии. Трудоемки са – употребяват се фериботи, съобразяваш хиляда неща!...”. Те изясняват, че за удоволствието на екскурзианта заплащат солена цена освен в пари, само че в големи нерви.
Какви са проблемите в този отрасъл и няма ли скоро да разполагаме единствено с тотални монополисти в туризма?
Управителка на банкрутирала компания, която е спряла активността си, само че още се надява, че е за малко, прави анализ на патилата си до изпадането в неплатежоспособност. Хората са взели заеми, с цел да платят лиценза си, а в този момент не знаят какво да вършат с него.
Разказва за „ началото на края”:
„ Започнаха да ни изпращат за „ туристи” хора, които се оказаха чиновници в огромна туроператорска компания. Един фрапантен случай имаме с една дама, която я разконспирирахме посредством наши клиенти. Тя се записа за екскурзия за Великден в Закинтос. Още в самото начало взе да мрънка, че чантата й паднала от багажника на рейса и водачът не внимавал – кой щял да заплати, в случай че се изгуби; имаме ли документ, според който това е регламентирано; трябвало да въведем чекиране на багажа, и прочие В рейса направи гласно забележката, че „ не знаела с какви хора пътува”, което направи неприятно усещане на всички – обидно сложи самоличността им на честни хора под подозрение. Когато пристигнахме на острова, забелязахме, че тази дама непрекъснато гледа да поведе диалог с другите какъв брой уредниците, т.е. ние, „ не сме в час” и че „ кой знае какво сме работили преди, щом нямаме хал-хабер от туризъм”. „ На по-лоша екскурзия не съм пътувала!...”, споделила с една от пътничките, която най-после пък ни благодари и по този мотив ни съобщи недоволството на капризната дама. И други ни споделиха, че ги зомбирала с приказки от рода: „ По-добре човек да даде повече пари, само че да е обслужен по европейски!”. И тук не се въздържала и споделила името на една компания, която била „ най-добрата” - тя единствено с нея пътувала!... Въпросната дама - „ жива реклама” на една от огромните организации в сектора,
се оказа работеща като екскурзовод в нея!
А празникът в Закинтос в действителност се получи страховит! Гърците ни бяха приготвили българска стратегия – „ от-до” - боядисани яйца, играхме хора край басейна, получихме и дребни дарове от личния състав на комплекса – хората ни посрещнаха сърдечно, дружно се забавлявахме. Впоследствие се разбра, че „ колежката” се беше завъртяла и към боса на комплекса да му вземе „ контакти за бизнес”. Не подозираше, че какъвто и да му е ползата, индивидът ни беше станал другар и ни го сподели. Попита ни каква е дамата – „ Ти дулеви”? /какво работи - б.а./, за какъв бизнес приказва?”.
Най-любопитното от всичко е най-после. Върнахме се в София и след към месец ни глобиха с 600 лв. „ по сигнал” и с обяснението, че имало „ масови” недоволства от компанията ни „ във форумите”. Ние сме лицензиран туроператор и сходно пояснение е несериозно, само че си плащаш като поп, с цел да продължиш... Плащаш празни седалки в рейсовете чартърен, тъй като автобусът не потегля, до момента в който не платиш, търпиш всевъзможни прищявки на място по хотелите и от всяка екскурзия губиш толкоз нервни кафези, че на връщане си или в прединфарктно, или в прединсултно състояние”, споделя препатилата в сектора дама.
Според множеството дребни туроператори прочут уебсайт за групово извършване на покупки и примамливи предложения също имал желания да прави реклама на избрани туристически компании. Според тях напряко казано - дискриминирал дребните туроператорски компании, както и те да се стараели да му привлекат вниманието. „ По този метод от уеб страницата продават тези компании, с които работят, т.е. - от които печелят! От една страна, е обикновено да следват икономическия си интерес, само че, от друга, е дискриминационно държание по отношение на нас, дребните!”, оплакват се ощетените организации и прибавят, че измежду рекламираните от уеб страницата имало и компании с доста неприятна известност, даже и такива,
срещу които имало голям брой заведени от клиенти правосъдни каузи
Открехват ни, че цената на екскурзиите в рекламните уеб сайтове била постоянно по-ниска от тази на формалните уеб сайтове на обособените туроператорски компании. Нещо като рекламите за кредитните условия на банките. Отиваш на място и установяваш, че „ няма безвъзмезден обяд” – плащаш си таксите и най-после не ти дават заем.
Като съществени аргументи за проблемите си, дребните туристически организации акцентират превоза и хотелското настаняване. Единодушно акцентират общовалиден проблем – повдигането на цената на хотелска стая „ в последния момент”. При неналичието на лични рейсове и условието на превозвачите да се заплащат даже свободните седалки, доста дребни организации се принудиха да се сплотяват, като сливат екскурзиите си с идентични дестинации. Събират се 2-3 компании, които да изпълнят рейса. Факт, че на място обаче се получава цялостен безпорядък. Противоречията пораждат поради обективния факт, че всяка компания си има свои сделки с клиентите, а се оказва, че действителността е „ обща”.
Що се отнася до цените на хотелските стаи
най-добри във повдигането на цената „ в последния момент”, били „ подлите византийци”:
„ В Гърция почва да става процедура хотелиерите да ти сервират новата цена незабавно откакто си слязъл с туристите и си им разтоварил багажа. Не им пука, че си уговорил по имейл една цена, а те ти дават друга. Случвало ни се е да вървим с разпечатка да обясняваме на всеки екскурзиант, че желаят доплащане”, жалят се туроператори, опарени от притежатели на хотели в Тасос. „ Притискат те и с цел да не местиш хората, плащаш самичък разликата и губиш тотално даже плануванаъа оскъдна облага. Предпочиташ това, вместо да тръгнеш да обясняваш на всеки екскурзиант поотделно какво се е случило, тъй като просто не искаш да правиш кавги. Плащаш и оставаш без облага – това е!...”. По тази причина имало компании, които си търсели хотел „ попътно” – т.е. спирали на избрани познати места и се договаряли за цена на място – където им дадат по-добра оферта, там настанявали туристите си. „ Но по какъв начин ценообразуват първичната цена на екскурзията, тогава?!”, питаме. Една от компаниите, които ни показаха, практикуваща този „ креативен” метод, била „ Гъливер травел”. Същата компания, която се прочу със злощастната екскурзия с 31 деца в Испания. Нищо, несъмнено, не може да извини неглижирането на пътуванията на деца туристи – както изискванията на пътешестване, по този начин и на спане и качествена храна.
Зачестиха случаите на предложение на лошокачествена храна, имаме и обособени случаи на натравяне. Преди години в хотел в Огняново се натровиха деца, които бяха там сякаш на зелено учебно заведение, а незабавно ги настаниха в... болница. Преди няколко броя на „ ШОУ” пък описахме борбата на плевенчанката Царина Печева с учебен шеф, който непрекъснато е предложил услугите на една и съща туристическа компания, макар че родителите не я одобрявали.
Ако погледнем от другата страна на нещата обаче, освен ние – потребителите, само че и уредниците – дребните туроператорски организации, са жертви на пазара. Притиснати до стената и едвам оцеляващи на ръба на рецесията, те очевидно са принудени да „ смъкват гарда” на услугите. „ Нямаме различен избор, с изключение на да компенсираме загубите с взаимни отстъпки в качеството!”, оплакват ни се те искрено и изясняват: „ Големите оператори сега се пресяват и вършат всичко допустимо да съсипят по-малките организации. В същото време се употребяват с редица преференции, за които ние, дребните, не смеем и да мечтаем: огромни туроператори получиха европари за нови рейсове, за образование на студенти с процедура и стаж в офисите им, за курсове за аниматори, чиновници в хотели, тиймбилдинг и прочие Това ги прави все по-мощни, а нас от ден на ден ни трансформира в жалки новобранци на туристическия пазар”.
Как ще рефлектира това в цените и качеството на туристическите услуги?
- питаме ние, потребителите. Получаваме следния отговор: „ Съмнително е, че услугите ще се подобрят, тъй като монополистите ще гонят облага. За разлика от тях, дребните организации, които са на доизживяване, с цел да задържат клиенти, доста пъти пренебрегват облагата и се стараят по всякакъв начин да угодят. Когато изчезнат от пазара, за доста българи пътуването в чужбински дестинации ще се трансформира в мираж. В момента цените падат, само че това е единствено лъжлива тактика в интервала на изтласкването ни! След нашето изгубване от пазара, картината ще стане радикално друга!...”, вещаят черната си прогноза „ дребните” в туристическия отрасъл.
Факт, че казусът с монополистите на пазара не е „ родно изобретение”, а международна реалия. Ние, българите, към този момент имаме горчив опит с монополисти – наши и непознати, които трайно се настаниха в съществени сфери на потребителските услуги. Е, туризмът към момента не е измежду тях, само че очевидно скоро ще бъде.
Покрай прогнозата поражда и различен огромен проблем: Ще изчезнат ли с дребните туристически организации и дребните измамници в този отрасъл, които нееднократно са бивали обект на журналистически следствия в пресата и на тв репортажи? Рухването на един от най-големите съветски туроператори потвърди, че това не е „ задължително”. „ Мамят и огромните! И ще мамят от ден на ден! Колкото по-мощни, толкоз по-недосегаеми ще бъдат за оплакалия се клиент!”, допълват осведомени.
Едва ли има българин, пътувал най-малко един път групово към чужбинска дестинация, който да не се съгласи с картината, разказана нагоре. Обективно видяно, с дребни изключения, сме правили търпими взаимни отстъпки предвид на цена, която е била по опциите на джоба ни. Българинът прекомерно дълго бе възпиран да пътува на открито и това го направи изключително „ петимен” за чужбински туризъм „ на всяка цена” – за предпочитане – на ниска. При една по-висока цена, ще бъдем изправени пред остарялата алтернатива – невъзможността да пътуваме. Този път не по идеологически, а по стопански аргументи.
Директорът на Института за разбори и прогнози за туризъм Румен Драганов:
Банкрутите не са изненада
Фалитите на туроператори е „ световно” събитие, само че се посреща изключително сензитивно в страните с постдемократично ръководство, тъй като те нямат твърдо открити обичаи на свободния пазар на услугите. Просто, за разлика от други браншове, в туризма настъпването на монополистите се приготвяше малко по-дълго време. Как дребните отстъпват на огромните? - „ Дъмпингът е главната причина на изтласкването!”, споделиха още през предходната година водещи международни специалисти въз основата на заключения от изследване на пазара на туристическите услуги, извършено от RATA-news. Александър Преображенски, общоприет шеф на „ Магазин путешествий” изясни протичащото се в Русия, което е годно и за нас, по следния метод: „ Дъмпингът корозира целия пазар. Ценовите войни носят загуба на 90% от туроператорите и по тази причина се санкционира с банкрути!”. И български специалисти регистрираха, че банкрутът на огромната съветска организация „ Алма Тур “ значително също е бил обвързван с дъмпинговата политика на компанията по повод съответно на чартърните полети.
У нас картината се обрисува като по-забавена, само че идентична. Такава я обрисува и шефът на нашия Институт за разбори и прогнози за туризъм Румен Драганов: „ Не би трябвало да бъдем изненадвани от банкрутите, просто е нужен механизъм, по който никой да не схваща, че има банкрут на туроператор. Това се случва във всяка страна в Европейския съюз и не би трябвало да е драма, нито новина”. Ако се задълбочим в подтекста на казаното, а точно, че „ никой не би трябвало да разбира” и не би трябвало да има „ драма”, то не е мъчно да се досетим, че генералният извод от разбора за вероятността на туристическия отрасъл у нас е един - всеобщият банкрут освен е неукротим, само че преднамерено се предизвика, с цел да може доста скоро в освободената от банкрутиралите организации ниша да се настани комфортно и без конкуренция следващият монополист в областта на услугите у нас.
В България има регистрирани 2878 туроператори, които имат 111 млн. лв. оборот за предходната година. В огромни европейски страни като Англия, да вземем за пример, има 900 такива организации, които генерирали суми от порядъка на 75 млн. лв.?!?...
Еми Мариянска
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ