Заложническата криза, която спря Джими Картър към втори мандат
След като Джордж Хенри Уилям Буш умира през декември 2018 година Джими Картър става един от най-старите живи президенти на Съединени американски щати. Той е 39-я президент и също по този начин някогашен губернатор на Джорджия, определен през 1976 година и изкарва единствено един мандат, губейки от Роналд Рейган, чийто вице-президент е точно Буш през 1981 година
Картър губи от Рейгън по доста аргументи, само че най-големият проблем се счита рецесията със заложници в Иран, където 444 дни близо 52 американеца са държани срещу волята си, когато революционери съумяват да завладяват американското посолство в Техеран.
Направени са няколко опита за избавление, а избавителната интервенция на 24 април 1980 година приключва със гибелта на 8 американеца. Инциденти се случват и в други моменти от ръководството на Картър, само че нито едно от тях не може да удари и накара американците да изгубят своя авторитет като военна мощ, колкото този.
През цялото време има крясъци, които би трябвало да стимулират президента Картър да стартира да работи по-строго и да върне заложниците вкъщи. Говори се за ангажирането на армията, даже и да се рискува здравето на някои заложници, което обаче да ги върне назад в страната. И мнозина не престават да задават един и същи въпрос: какво е можел да направи Картър, с цел да се случи чудото?
Оказва се, че в оня отдалечен миг не е имал доста потребни ходове, с които да спести кръвопролитието. Появата на военни сили, които да са забележими, може да стимулира иранците да стартират да екзекутират заложници през цялото време, вместо даже да мислят за избавление. Мнозина даже не помнят, че Картър съумява да издейства освобождението на останалите заложници, освен това изцяло невредими, макар непрекъснатите митинги. Това обаче не става за един ден, нужна е цяла година за деяние и търсене на всички вероятни линии за дипломация и намеса.
Проблемът е, че в този миг се мисли единствено и само за здравето на заложниците, въпреки и доста други президенти в избран миг да са подготвени да унищожат всякаква връзка със страната, която заплашва техни жители.
Препоръката на множеството анализатори, само че едвам след по-обстоен разбор е, че първата работа на Картър е можела да пощади животите на американците, изключително с предложение за замяна на политически пандизчии или други търсени от Иран хора.
Опитите с Иран демонстрират, че всяка насила приключва с много пагубни резултати и още повече проблеми. През цялото време има задоволително съветници, които упорстват за използването на мощ, която обаче не постоянно може да реши главните проблеми.
По думите на историци като Кенет Полак, единственият вид за потреблението на мощ, който да работи, автоматизирано доближава равнището на цялостна военна намеса, освен това в революционен Иран, който към момента не може да покаже своите съществени настроения.
Единственият излаз за деяние, най-малко в оня миг, е бил привързан с разузнаването и потреблението на Delta Force.
Това автоматизирано изключва въздушните удари, завардването на граници, отнемането на територия и даже осъществяването на блокади.
Всички такива варианти са показани на Картър, само че той избира дипломацията и схваща доста добре, че опасността може да стигне до надалеч по-сложни връзки. Основна концепция на съвета за сигурност е и осъществяването на обсада върху иранския нефт.
Мнозина обръщат внимание на Абадан, който в този миг е една от най-големите петролни плантации на Иран и умерено може да бъде ударен. Други местоположения са насочени към петролни терминали, а тяхното блокиране или миниране стопира напълно петролния експорт, създавайки икономическа контузия.
Кенет Полак вижда всички тези благоприятни условия, само че отбелязва, че по време на предходното ръководство, Иран е произвеждал минимални количества нефт, с цел да може да има някакъв резултат. Техеран няма какво да изгуби и няма защо да се тормози, те са сигурни, че се борят против великия Сатана, както са наричали всеки американски президент.
Иран-Иракската война демонстрира безусловно същото, иранците просто не желаят да договарят с който и да било, което автоматизирано основава още повече проблеми.
Редица историци показват, че Иран прави чудеса от смелост, макар обстоятелството, че 8 години разрушава стени с глава и не се отхвърля от чутовния си дебелоглав. Необходим е сериозен напън, преди да се стигне до предаване.
Елиминирането на евентуален боен спор и освобождението на заложници, е най-хубавия вероятен вид за излизането от рецесията. Освен това е ясно, че при по-сериозна ескалация на сили, проблемите занапред се ускоряват. Друг проблем е, че в този миг и Съюз на съветските социалистически републики развихря своите сили в Афганистан, където се изисква по-голямото внимание на американците и техните въоръжени сили.
Всички индикатори ясно показват, че не е било време за война и Картър съумява да завоюва най-важната си роля, съумява да избави съвсем всички американски заложници. Проблемът е, че се изисква повече време и тъкмо това основава задоволително напрежение, което да завоюва изборите на Рейгън.
В този ред на мисли е изцяло рационално да се уточни, че Картър е приключил своята работа, въпреки и да се е стремял да откри повече от едно по-добро решение.