Обикновено всеки един изследовател или любител на историята в един

Обикновено всеки един откривател или фен на историята в един или различен интервал от своя живот, неизбежно се сблъсква с въпроса за генеалогията си. Няма човек, който да не е запазил безценен спомен за един или няколко представители на своите предтечи. Но за голямо наше страдание любопитните издирватели стигат до началото на XX в. или при щастливи условия най-вече до втората половина или средата на XIX в. на база на църковни регистри и регистри за гражданското положение, които стартират да се водят в малко по-късен стадий (към края на XIX в.). Моите наблюдения сочат, че те знаят къде да търсят информация за родовете си през епохата на късната османска реалност по българските земи, само че мнозина не боравят със „ съкровищниците за родовата памет “, както правилно ги дефинират сътрудниците архивисти от Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “. Тук става въпрос за османските „ нюфус “ регистри, които стартират да се водят интензивно през началото на 30-те години на XIX в. Веднага е належащо да се означи, че такива се съхраняват в Ориенталския отдел на НБКМ, само че също хиляди регистри за положението на българските земи се намират и в Османския списък в Истанбул. 

Тази публикация е отдадена на всички тези любознателни и любопитни професионални, както и непрофесионални откриватели, които имат желание да се потопят в дълбините на родовата памет, която може да бъде възобновена посредством наличната у османските дефтери (регистри) информация. Надявам се, че тя ще бъде от изгода за необятен кръг от хора и ще отговори на най-малко дребна част от въпросите, пред които са останали безсилни към този миг. Не на последно място бих желал да кажа, че тя е натурален правоприемник на моята първа любителска публикация, справочник за родословно проучване, основан на моя непретенциозен опит. Тук ще си разреша да приложа линк към нея. Държа да отбележа, с цел да бъда с чиста съвест пред всички читатели, че аз не съм професионален генеалог, а историк с теоретичен интерес към османския интервал (XV-XIX в.). Целта на сегашния текст е, както и категорично загатнах нагоре, да бъде от изгода на всички любознателни читатели при родовите проучвания, с цел да съумеят да стигнат по-далеч във времето. 

Често пъти подценени, непознати, недотолкова предизвикващи интерес, се оказват османските документи, чиято стойност наложително би трябвало да бъде осмисляна и преоценена в българското общество. Реално видяно за близо пет века непознато господство, което безспорно би трябвало да бъде прегледано като част от българската история (все отново приказваме за интервала XV-XIX в. – от османското завладяване до епохата на Българското Възраждане), ние разполагаме с най-вече и най-широк набор от документи. Тук не става дума единствено за османския кадастър, който включва всевъзможни административно-териториални единици – колиби, паланки, махали, села, селища, градове и така нататък Ние, за наше благополучие, разполагаме с неповторим набор от османски документи, които мъчно биха се показали в сходен текст, чиито цели са напълно разнообразни. Но въпреки всичко е редно да споменем някои от тях: фермани, берати, документи за историята на структурите на Православната черква, чиято роля на крепителка и пазителка на религиозното, а по-късно и на етническото съзнание, е голяма. Към тях би трябвало да се прибавят и правосъдните каузи и документи, включени в така наречен „ кадийски сиджили “, доста дребна част от които са преведени и оповестени на български (вж. Турски извори за историята на правото по българските земи – ТИИПБЗ). Те прочее могат да бъдат употребявани и за родови проучвания. 

Как да проследим родовете си допустимо по-далеч във времето, да вземем за пример през епохата на Българското възобновление (XVIII-XIX в.)? Има един доста значим източник, който ни придвижва чак до края, даже в някои случаи доникъде на XVIII в., с които имах щастието да работя – така наречен „ нюфус регистри “.

След ликвидирането на еничарския корпус през 1826 година султан Махмуд II (1808–1839) стартира военна промяна, която цели основаване на нов вид наборна армия в Османската империя по европейски пример. Тази войска била наречена „ Asâkir-i Mansûre-i Muhammediyye “ – „ Победоносните войски на Мухаммад “. Във връзка с организирането ѝ из цялата империя стартира броене на популацията (1830-1831 г.), с цел да се открият годните за носене на оръжие и данъкоплатци мюсюлмани и данъкоплатците немюсюлмани, защото християни не са включени в редиците на тази армия. След края на целия развой служителите, назначени за преброяванията, изпращат в столицата готовите дефтери. С цел съхраняването, запазването и потреблението им в бъдеще се учредява канцеларията на така наречен Джериде калеми.

Нюфус указател на Котел, 1833 година

Нюфус дефтерите най-често обгръщат разнообразни нахии или една нахия (област), която се състои от няколко карийета (села). В някои случаи те могат да отразяват и обособени градове и техните махали. Регистрите за мюсюлманското и немюсюлманското население са водени настрана, само че има и смесени (каръшък). В тях постоянно виждаме като датировка края на мюсюлманската година, в която е почнало преброяването, защото се допуска, че то е продължавало цяла година. В доста по-редки случаи писарите означават точната дата на края на регистрацията – нормално това е късното лято (август-септември месец). В тези регистри можем да забележим поименно всички поданици мъже на несъмнено обитаемо място, тяхната възраст и физическа характерност – растеж, с/без брада или мустаци, плешив, едноок и други Тук записаните са по семейства, в които можем да проследим няколко генерации: татко, наследник, братя, дядовци, като са вписани даже и новородените. Чиновниците означават също умрелите, преди малко родените (в някои случаи се показва и точна дата), новодошлите и напусналите селището. Ако при преброяването е имало отсъствали поданици, се прави инспекция или второ броене, което добавя първото в границите на съответната или идващите няколко години. Чрез него османските служители откриват жителите на несъмнено обитаемо място, които заради една или друга причина са отсъствали по време на първото броене. Те се означават към семействата, в края на регистъра или в различен лист като допълнение с черно и алено мастило. В множеството случаи нюфус регистрите не могат да бъдат обсъждани като прецизни източници за определяне на точна възраст, защото в тях по-възрастните постоянно се означават с години, четни на цифрата 5 (40, 45, 50, 55 и т.н.), а що се отнася до техните синове или внуци, данните наподобяват по-убедителни, като е посочена възраст, която е допустимо да приемем за по-точна: 7, 8, 13, 14, 17, 19 и прочие Изводът, който можем да създадем тук за нюфус дефтерите, е, че османските служители са обръщали по-специално внимание за достоверността на данните при по-младото потомство.

Нюфус дефтерите се съхраняват в Османския списък в Истанбул. Такива могат да бъдат открити и в Ориенталския отдел на НБКМ, както и в някои районни архиви. С този вид регистри българските историци стартират да работят през 90-те години на предишния век, а неотдавна с тях се заеха още по-интензивно. Резултатите са налице; проучване сподели, че има огромна възможност Васил Левски да е бил роден през 1840 година, а не през 1837 година Това откриха историците Григор Бойков и Пламен Митев точно въз основата на наличните нюфус регистри за Карлово от 1844 година, където Васил, наследник на Иван, е посочен на 4 години. Подобно проучване съумях да осъществя и аз. При моя случай в указател на Котел от 1833 година се появи Георги Раковски, както и неговото семейство. Тук той е посочен на 14-годишна възраст, само че се появява в по-късните вписвания, най-вероятно осъществени година по-късно през 1834 година Именно заради тази причина считам, че е допустимо Г. Раковски да е бил роден през 1820 година, а не 1821 г. 

Но да се върнем към изгодите от нюфус дефтерите. Османските регистратори не са не запомнили да отбележат и недъзите на записаните. Това те го вършат, с цел да освободят от налози своите жители. Затова постоянно се срещат описания като: едноок, сакат, вманиачен и други Важно за отбелязване събитие е, че за жалост имената на родовете участват единствено при мюсюлманските жители. При християнските следим единствено персонално и бащино име, като да вземем за пример: „ Вълчо, наследник на Митю “; „ Ангел, наследник на Йоан “ и прочие, което затруднява следенето на родовете. Често в нюфус дефтерите се вършат допълнения с алено мастило – тук се означават миграциите и смъртните случаи, като се показва точната дата, евентуално взета от други източници, неразбираеми и незнайни за нас.

* * *

Кога е допустимо да потърсим нашите потомци или родовете си в нюфус регистрите и по какъв начин? За да можем да открием наш предшественик в този вид регистри, то ние би трябвало да сме чудесно осведомени за родовата си история най-малко доникъде или края на XIX в. На първо място би трябвало да разполагате с имена, които можете да издирите в месторожденията им. Но тук би трябвало да бъдете прекомерно деликатни и оптимално точни с мястото на раждане, защото от време на време има възможност родовите предания да не дават отговор на историческата действителност и надлежно търсеното от вас лице да не се появи в регистъра на обитаемото място, за което имате информация, че се е родил. Друг значителен миг, който би трябвало да се има поради, е, че е изцяло допустимо ваш предшественик, който търсите, да се е преселил в друго село или град. Подобни случаи рядко могат да бъдат проследени в нюфус дефтерите. Там обаче за някои лица е маркирано, че все още на преброяването се намират в друго обитаемо място, постоянно за комерсиална активност или пък в случай че са  били „ кираджии “, са превозвали товар или хора. В други регистри персонално аз съм срещал да написа, че въпросният гражданин на селото се е открил в друго обитаемо място и към този момент е „ локален “, само че това са редки случаи. 

Друг значителен миг, за който загатнах нагоре, е въпросът за достоверността на данните в нюфус дефтерите при определяне на точна възраст. Лично моите наблюдения сочат, че те са по-достоверни при по-младата генерация, която за държавния уред съставлява бъдещите данъкоплатци или попълнения в новосформираната войска, чиито редици се попълнят единствено от мюсюлмани. При немюсюлманското население, което заплаща повсеместен налог (джизие), следим точно отразяване на тяхната обществена категория. В взаимозависимост от размера на налога джизие, те са разпределени в три съществени категории – аля (висша), евсат (средна) и една́ (нисша). Децата до към 10-11-годишна възраст и възрастните над 70-75 години се освобождават от данъчна тегоба. Освободени са и маркираните категорично в регистрите „ полудели/луди “, както и неспособните заради физически недъзи, които постоянно са избрани като „ некадърен “ или пък „ муаф “ (освободен). 

До какъв брой поколения обратно можем да проследим в нюфус дефтерите? Веднъж открит регистриран в дефтера предшественик значи, че сме се добрали до съвсем целия му жанр. В изискванията на обичайното семейство всеки негов член живее в един дом, т.е. би следвало да е записано в едно домакинство. Разбира се още веднъж бих желал да загатна категорично, че това не постоянно е напълно обезпечено, имайки поради районни особености и ред други справедливи аргументи. Например има случаи, в които по-големият брат се дами и напуща семейството, построява си нов дом и така нататък Следователно той би трябвало да се появи в друго домакинство. Но да се върнем към заложения въпрос. В едно домакинство се записват всички негови членове-мъже, без значение от тяхната възраст. Така да вземем за пример ще посоча един превод, който направих за село Дерманци, където 109-годишният (най-вероятно възрастта е завишена) Недялко, наследник на Калчо, живее с двамата си сина, които е кръстил Калчо и Недялко – надлежно на 65 и 49-годишна възраст. В семейството попада и синът на Недялко, Цане, който е на 4 години. За мен персонално още остава мистерия от къде османските служители са черпили информация за новородени, с цел да ги впишат към допълненията с изключителна точност, давайки точна дата на раждане. Тук незабавно се сещаме за църковните регистри, само че не би трябвало да забравим, че те се появяват в малко по-късен стадий. Все отново желая да покажа няколко образеца за точна дата на раждане, които съм срещал в обособени регистри (примерите са от Карапелит, общ. Добрич):

Георги, наследник на Новак, роден на 17 мухаррем [1]258 [=28 февруари 1842 г.].

Георги, наследник на Стоян, роден на 7 сафер [1]258 [=20 март 1842 г.].

Митю, наследник на Яни, роден на 21 сафер [1]258 [=3 април 1842 г.].

Цоно, наследник на Кою, роден на 11 джемазиюлеввел [1]258 [=20 юни 1842 г.].

Нюфус указател на Карапелит

Нюфус дефтерите оповестяват с изключителна точност както за ражданията, по този начин и за смъртните случаи. Така да вземем за пример в дефтер на Котел от 1833 година има дописвания за 1836-1837 година, по всяка възможност направени малко по-късно, защото през посочения интервал там върлува чума, която съгласно разнообразни източници, покосява към 20 души дневно. В тях излиза наяве, че от „ мараз “ (болест) са умряли стотици поданици на Котел. Нека да вземем за образец махалата „ Пено “, в която живее Георги Раковски дружно със фамилията си. В дописванията там четем: „ Йоан, наследник на Коста, на 55 година Регистрирана гибел на 23 джемазиюлеввел [12]53 [=25 август 1837 г.]. Почина от болест; „ Бръснарят Цани, наследник на Йончо, на 35 година Регистрирана гибел на 9 сафер [12]53 [=15 май 1837 г.]. Почина от болест “ и така нататък Занаятът или специалността на записаните поданици на селищата постоянно отсъстват от описанията на писарите. В по-големи и проспериращи възрожденски градове като прегледания от нас Котел те се появяват, само че при по-малките селища всекидневно четем, че са били „ чифтчи “ (земеделци) или „ пастир “ (пастир), като в някои случаи има ясно разграничаване сред пастири на овце и на крави, които в регистрите са маркирани като „ съгъртмач “. Към специалностите, които съм срещал бих добавил и „ хизмекяр “ (общ служащ, прислуга), който прави покъщната работа и се записва към семейството, в което слугува. Другата доста публикувана специалност, която е директно обвързвана със земеделската активност, е „ чападжъ “ (копач с мотика) – Домакинство 19, междинна категория, 19. Със междинен растеж, кестеняви мустаци, копачът Кольо, наследник на Марко, на 49 година Примерът е от нюфус дефтер на с. Ласкар, Плевенско с дата 1258 по Хиджра [=1842-1843 г.]. 

Нюфус указател на с. Ласкар, Плевенско

След като беше обяснено каква информация може да бъде открита в нюфус дефтерите, счетох за належащо да кажа и какво не може да се потърси и открие там. На първо място бих сложил фамилните имена, за които постоянно ме питат. Те, за голямо наше страдание, не могат да бъдат открити в тези дефтери, само че и тук има известни изключения. Така да вземем за пример име на бащата на Г. Раковски участва в дефтера на Котел от 1833 година – Стойко, наследник на Съби, „ Папасоглу “ (Попович). В различен указател пък неотдавна срещнах фамилното име „ Фучиджиев “ – Домакинство 24, междинна категория, 66. Със междинен растеж, руси мустаци, Фучиджиоглу (Фучиджиев) Йоан, наследник на Грозе, на 35 година (примерът е от нюфус дефтер на с. Карапелит, общ. Добрич). Второ – занаятите или селскостопанската активност, която правят записаните не всеки път са маркирани от писарите. Трето – имотното положение и добитъкът, с който разполага едно домакинство, не могат да бъдат открити в нюфус дефтерите. За тях има специфични дефтери, наречени „ теметтуат “ регистри от 1844-1845 година, където детайлно се разказва собствеността на всяко домакинство – от налозите които заплаща, какво създава, какъв брой декара земи и лозя има, до добитъка, с който разполага. Тези регистри са доста скъпи източници, с които българските османисти работят от дълго време, и с помощта на които съумяват да възстановят социално-икономическия образ и картина на редица български селища през епохата на Българското Възраждане. 

Нюфус указател на махалата Пено на Котел, 1833 година

В умозаключение бих желал да кажа, че нюфус дефтерите са извънредно скъпи източници, които могат да бъдат употребявани пълноценно за етнодемографски, социално-икономически и родови проучвания. Въпреки своите дефекти, които би трябвало да бъдат регистрирани и върху които се стопирах в детайли нагоре, те не губят своето водещо значение като извор за епохата на късната османска реалност по българските земи. И най-после ще обобщя целия развой в няколко точки:

1) За да търсите съответни лица в нюфус регистрите, би трябвало да сте сигурни за техните имена и приблизителна година на раждане, защото неналичието на фамилни имена ще усложни процеса на търсене. 

2) Установяване на точна възраст на процедура е съвсем невероятно в нюфус регистрите, изключително що се касае до по-старата генерация, при която постоянно следим закръглени години. 

3) По-рядко, само че въпреки всичко срещано събитие, са точните дати на раждане и гибел, които по моя преценка са взети или от близки и родственици на записания, или от някакъв писмен източник. 

4) Прякорите и семействата се срещат доста рядко, както и специалността на записаните. 

5) В нюфус дефтерите няма информация за имотното положение на записаните.