Защо ни е трудно да спим на ново място?
Независимо дали сте в хотел или в дома на родственици, качественият сън през първите няколко нощи може да бъде предизвикателство.
Може би сте в командировка и сутринта ви следва значима презентация. Може би това е първата ви нощ в нов дом след дълъг ден преместване на кашони. Каквито и да са събитията, един здрав сън би ви пристигнал добре – само че като се има поради, че мястото е ново, той може и да ви избяга.
Сънят е нещо като мистерия за учените. Повечето животни го вършат, само че не е изцяло ясно за какво е нужен. От позиция на оцеляването за едно животно е много неловко да не е нащрек в продължение на няколко часа всеки ден. Но вместо да еволюират някак, с цел да живеят без отмора, някои животни са развили способността безусловно да спят с едно отворено око. Делфините, морските лъвове, кокошките и белугите са измежду типовете, които практикуват унихемисферен бавно-вълнов сън (УБВ), при който в даден миг спи единствено едната половина на мозъка.
По този метод, даже и в съня, един евентуален див звяр може бъде забелязан и да задейства алармите в мозъка, които да подбуден патицата да предприеме дейности.
Както можете да си визиите, този внимателен полусън е същинско преимущество в рискова и непредсказуема среда. За страдание мозъкът ни може да вземе хотелските стаи и новите жилища точно като такава среда. Тоест, да – учените са разкрили УБВ при хората. Или по-скоро нещо като лека версия на УБВ.
Изследователите на съня са добре осведомени с резултата на първата нощ и постоянно не обръщат внимание на данните от нея, когато изследват съня на индивид в лабораторията. Вместо да заобикалят този резултат обаче, учените от Браун вземат решение да открият повода за него. Те набират 35 здрави доброволци и ги вкарват в лаборатория за сън за две нощи с едноседмична отмора сред тях. Доброволците са включени към апарати, които мерят сърдечния им темп, равнището на О2 в кръвта, дишането, придвижванията на очите и краката, както и интензивността в двете страни на мозъка.
Фокусът е върху интензивността на бавните талази (АБВ) – тип държание на мозъка, което може да покаже какъв брой надълбоко спи човек. Те преглеждат АБВ в четири разнообразни мозъчни пътища в двете сесии на съня, като наблюдават по какъв начин дълбочината се въздейства от разстройствата в стаята.
Те не са търсят съответно разлики сред мозъчните полукълба – само че ги откриват. През първата нощ на сън изследваните лица поредно демонстрират по-голяма бодрост в лявата половина на мозъка си. Лявото полукълбо е и по-чувствително към странни (и затова евентуално застрашаващи) звуци. Седмица по-късно, когато изследваните лица се връщат в лабораторията, се следи по-голяма симетричност в мозъчната им интензивност, което подсказва, че те към този момент са привикнали със средата. Тяхната АБВ демонстрира идентични равнища на бодрост или липса на такава в двете мозъчни полукълба.
Въпреки че резултатите от проучването допускат, че участваме в УБВ, съавторът Юка Сасаки споделя в изказване, че „ нашите мозъци може да имат дребна версия на системата, която имат китовете и делфините “.
Сасаки отбелязва още, че постоянно пътуващите хора може неумишлено да упражняват мозъците си да заобикалят тази система. Мозъците ни са „ доста гъвкави “, сподели тя. „ По този метод хората, които постоянно са на нови места, може да не е наложително да спят неприятно всякога “.
Бъдещите опити на екипа ще включват опити за изключване на резултата на първата нощ, с цел да могат хората незабавно да се наспят.
