Роден на 6 юли 1969 г. в Милуоки, Уисконсин, Кристофър

Роден на 6 юли 1969 година в Милуоки, Уисконсин, Кристофър Скарвър е второто от общо 5 деца. Учи в гимназия „ Джеймс Мадисън “ до 11-и клас, след което завършва с образованието, а по-късно е изпъден от вкъщи на майка си поради все по-тежката си корист с алкохол и марихуана.

За известно време Скарвър се пробва да си обезпечи по-добър живот, като работи като стажант дърводелец по специфична стратегия, подкрепяна от Корпуса за запазване на околната среда. За страдание, откакто ръководителят му е уволнен, той не е нает на цялостен работен ден и единствено още повече затъва в алкохолизъм.

Приблизително по същото време се твърди, че стартира да чува гласове. Той споделя, че те принадлежали нацяло семейство – жена, мъж, малко момиче и малко момче, които му приказват и му споделят, че той е „ определеният “, написа „ Ню Йорк Таймс “ през 1994 година

След уволнението на ръководителя си Скарвър споделя, че всеки ден пиел по три 1-литрови бутилки бира и пушел най-малко по 4 джойнта. Психологът, назначен от съда, Уилям Кроули, споделя, че мъжът „ почнал да размишлява старателно за загубата на работата си “. И е считал, че има породист подтекст “.

По време на един от първите им сеанси Скарвър споделя на Кроули: „ Нищо, което белите хора вършат на черните, не е заслужено. “ Той изпитва особена злост към Джон П. Фейен, ръководителят на обекта, тъй като има вяра, че той е повода за всичките му проблеми. И този яд към Фейен, в допълнение към гласовете, които чува, го карат да извърши един отблъскващ акт на принуждение.

Кристофър Скарвър

На 1 юни 1990 година, ядосан от неналичието на работа, Кристофър Скарвър посещава офиса на локалната стратегия за образование на Корпуса за запазване на околната среда. Там той наблюдава Джон П. Фейен, който по това време се среща с различен чиновник, 27-годишния Стивън Лохман (който е бил началник на Скарвър в Корпуса).

Скарвър желае пари от Фейен като отплата, че не го е наел след стажа. Той вади револвер, само че го насочва към Лохман. Когато Фейен му дава единствено 15 $, Скарвър изпада в още по-голяма гняв – и с цел да покаже до каква степен е подготвен да стигне, прострелва Лохман четири пъти в главата.

„ Мислиш ли, че се майтапя? “ – споделя той. „ Трябват ми още пари. “

Така Фейен му написа чек за 3000 $. След като подписва чека, Скарвър бяга, само че единствено няколко часа по-късно е арестуван от полицията на стълбището на жилищната постройка на приятелката си.

„ Не знам какво ми стана “, споделя той по-късно. „ Никога не съм имал проблеми със закона, нито съм се карал с някого. “ Той обаче твърди, че гласовете, които чувал в главата си, „ ми споделиха да направя това, за което съм тук през днешния ден “.

През 1992 година Кристофър Скарвър е приет за отговорен за убийството на Стивън Лохман, вследствие на което получава доживотна присъда и е изпратен в пандиза „ Колумбия “ в Уисконсин…

където в последна сметка ще се запознае с известния сериен палач Джефри Дамър.

Джеси Андерсън

Кристофър Скарвър скоро си основава известност на психологично болен в пандиза и е известно, че е приема антипсихотични медикаменти. Тези лекарства обаче очевидно не му оказват помощ да се успокои, тъй че евентуално не е изненадващо, когато той още веднъж демонстрира принуждение.

На 28 ноември 1994 година е назначен да почисти спортната зала на пандиза дружно с Джефри Дамър и Джеси Андерсън – и репутацията на Дамър е напълно известна на Скарвър. В изявление за „ Ню Йорк Поуст “ през 2015 година той изяснява отвращението си от канибализма на Дамър и споделя по какъв начин наказаният сериен палач подреждал по този начин храната в чинията си в пандиза, че да наподобява като отрязани крака, употребявайки кетчуп като „ кръв “.

„ Той мина границата с някои хора – пандизчии, личен състав “, споделя Скарвър за държанието на Дамър зад решетките. „ Някои хора, които са в пандиза, се разкайваха за действията си, само че той не беше един от тях. “

Първоначално Кристофър Скарвър има намерение да стои надалеч от Джефри Дамър. Освен това Дамър нормално е придружаван от най-малко един надзорник, защото става прочут с това, че предизвика съкилийниците си. Но макар че съблюдава отдалеченост, Скарвър построява дълбока ненавист към известния пандизчия, като даже пази в джоба си вестникарска публикация за чудовищните закононарушения на Дамър.

Така че, когато на тримата пандизчии е предоставено да почистят гимнастическия салон, към този момент се заражда напрежение. Тогава, до момента в който Скарвър цялостни кофата с вода, Дамър или Андерсън го бутат в гърба. Скарвър не знае кой от двамата е, само че вижда по какъв начин и двамата безшумно му се смеят.

Тази на пръв взор незначителна смешка обаче има смъртоносни последствия. Скарвър потегля след Дамър към съблекалнята, като по пътя взима железна лост от апарат за извършения. След това вади изрезката от вестника и го пита дали в действителност е направил тези ужасяващи закононарушения.

„ Попитах го дали е направил тези неща, тъй като бях грубо погнусен “, споделя Скарвър. „ Той се шокира. Да… Много бързо стартира да търси вратата. Препречих му пътя… В последна сметка умря. “

Скарвър употребявал металния кол, с цел да пребие Джефри до гибел. След това отишва и правил същото с Джеси Андерсън.

За убийствата Кристофър Скарвър получава още две доживотни присъди, вследствие на които е изместен в няколко разнообразни пандиза. Днес той се намира в затвор в Канон Сити, Колорадо.

През годините след гибелта на Джефри Дамър Скарвър е намеквал, че съгласно него може би съзнателно са го поставили да работи с него в оня ден, тъй като чиновниците на пандиза са знаели, че той ненавижда канибала-убиец. Разбира се, няма публично изказване, което да удостоверява това, а Скарвър отхвърля да даде детайлности заради боязън от възмездие от страна на затворническата система.

През годините той се е срещал няколко пъти и с редица психолози, само че сеансите не са му помогнали да разбере психическите си проблеми. Той обаче счита, че „ някои храни “ могат да „ провокират психотичен срив – самун, рафинирана захар. Това са главните виновници “.

Зад решетките Скарвър прекарва огромна част от времето си в основаване на лирика, разкази, песни и творби на изкуството, част от които разгласява на персонален уебсайт. Но в последна сметка той ще остане в историята като индивидът, който умъртви Джефри Дамър.