Най-ужасното мъчение в историята
През 1484 година англичанинът Уилям Колингборн е приет за отговорен в държавна измяна.
Престъплението му? Написал куплет, в който наскърбява крал Ричард III и неговите висши съветници.
Присъдата му? Смърт. Но не просто гибел – Колингборн ще бъде екзекутиран посредством обесване, изкормване и разчекване.
Най-напред Колингборн обичайно е завързван за дървен панел и теглен от кон до мястото на изтезанието. Там е обесен съвсем до гибел, а по-късно е изкормен. Твърди се, че към момента в схващане, Колинборн е извикал: „ О, Господи Исусе, още една неволя! “, когато червата му били хвърлени в огън пред очите му. След това е осъществен последният стадий от изтезанието – крайниците на Колинборн са откъснати от тялото му.
Това ужасяващо наказване е било непокътнато за мъже, приети за отговорни в държавна измяна, и се е прилагало в Англия в продължение на епохи. То освен подлага жертвата на часове ужасни мъчения, само че и служи като предизвестие за другите – сходни изтезания постоянно привличали тълпи – да съблюдават реда и да почитат короната.
И по този начин, по какъв начин стартира този способ на екзекуция? Кои са били някои от хората, починали по този метод? И по какъв начин най-сетне завършва?
Обесването, изкормването и разчекването се появява за първи път през XIII век като изключително мъчителна екзекуция, предопределена съответно за отговорните в измяна. Въпреки че е кодифициран в закон едвам през XIV в., методът нормално следва същите стъпки, като жертвата е подложена на часове болежка и оскърбление.
Така процесът е разграничен почти на 3 елементи. Първо, жертвата бива влачена към изтезанието, нормално с кон, от време на време тя е била връзвана за дървен панел. Въпреки че това може да наподобява милостиво на фона, то е единствено с цел да се подсигурява, че наказаният ще остане жив.
След това жертвата се обесва, само че не до момента в който почине, а единствено до момента в който не загуби схващане. След това е разрязвана, изкормвана и кастрирана. Често вътрешностите на клетника са изгаряни пред очите му.
В този миг доста хора – най-малко тези, които са имали шанс – са умирали от потрес или пострадвания. Други към момента оставали живи досега на обезглавяването им.
Но има и една последна стъпка.
След като жертвите са към този момент мъртви (макар че в някои исторически изображения на метода на екзекуция жертвите са изобразени с към момента прикрепени глави в тази стъпка), те са „ разчленявани “, което означавало, че телата им са разкъсвани на четири елементи. Понякога палачът просто ги нарязвал на части, само че в други случаи се оповестява, че ръцете и краката им са връзвани за четири коня. След това конете са подтиквани да потеглят в разнообразни направления, като по този метод жертвата е разкъсвана на четири елементи.
Обикновено тези изтезания се провеждали обществено пред големи, жадни за кръв тълпи. И всве отново, с цел да са сигурни, че посланието е достигнало до всички, които са се изкушили да се опълчват на краля, палачите излагали частите от телата на жертвите на обществени места като Лондонския мост.
Така от XIV в. нататък обесването, изкормването и разчекването е освен ужасяващ способ за екзекуция, само че и известен.
Илюстрация в „ Английска история “ на Матю Парис, Уилям де Мариско е влачен към изтезанието си с кон.
Началото на този вид наказване се дебатира, само че то се загатва за първи път в средата на XIII век.
През 1238 година мъж е наказан на гибел по този изключително нечовечен метод за опит за ликвидиране на крал Хенри III. Според „ Английска история “ на бенедиктинския духовник Матю Парис от 1235 до 1273 година мъжът е бил „ влачен, по-късно обезглавен, а тялото му – разграничено на три части; всяка част по-късно е била влачена през един от основните градове на Англия, а по-късно е била увисена на бесилка, употребена за разбойници “.
Няколко години по-късно, през 1241 година, мъж на име Уилям Мариз е приет за отговорен в пиратство. Син на аристократ и първият човек, екзекутиран за пиратство, Мариз е наказан да бъде раздран на четири елементи.
От този миг нататък доста други хора са обесени, изкормени и разчекнати – някои от тях много известни. Да вземем за образец Дафид ап Груфид, уелски принц, наказан на гибел за това, че е „ съзаклятничил “ за гибелта на краля. През 1283 година той е разгласен за изменник на краля “, обесен „ като палач “ и разчленен за „ съчиняване на гибелта на своя стопанин краля “. За похлупак крайниците на принца са изгорени за осквернение.
Но може би най-известният случай идва две десетилетия по-късно с изтезанието на шотландския рицар Уилям Уолъс.
През 1305 година Уолъс е приет за отговорен в държавна измяна поради присъединяване си в шотландското въстание против Англия. Осъден е на гибел по познатия към този момент начин… само че гибелта на Уилям Уолъс е изключително жестока.
Шотландският водач е без дрехи гол, завързан е за дърво и е влачен 1 километра до мястото на изтезанието си, до момента в който освирепяла навалица хвърля по него отпадъци и екскременти. Той е обесен, само че е изкормен още приживе. Палачът отрязва пениса и тестисите му, изважда червата му и ги изгаря пред очите на Уолъс. След това сърцето на Уолъс е също извадено, той е обезглавен и най-сетне тялото му разрязано на четири части. Сякаш гибелта не е задоволителна, по-късно частите са изложени из цяла Англия, а главата му е забита на прът на Лондонския мост.
Уолъс, несъмнено, надалеч не е последният човек, който умира по този изящен метод. Освен Колингборн, който намира гибелта си през 1484 година, и Франсис Дереъм, който е погубен през 1541 година (заради хипотетична връзка със брачната половинка на крал Хенри VIII Катрин Хауърд), доста водачи на протести също са екзекутирани по този начин, в това число ръководителите на Селския протест през 1381 година и хората, виновни за заговора на Бабингтън против кралица Елизабет I през 1586 година
Гай Фокс и съучастниците му в Барутния скрит план също са наказани на гибел посредством обесване, изкормване и разчекване. Фокс обаче съумява да се отърве от тъгите, когато скача от стълбата на бесилото и си чупи врата (тялото му въпреки всичко е разчленено и изложено на показ).
Гравюра, изобразяваща изтезанието на сър Томас Армстронг през 1684 година
Въпреки че обесването, изкормването и разчекването може да наподобява като феодален способ за екзекуция, той продължава да се ползва до XVIII и XIX век. През 1798 година ирландският духовник Джеймс Койгли става един от последните хора, убити по този метод през XVIII в. за това, че е „ съдействал “ за гибелта на краля и е подкрепял французите.
През XIX в. сходни изтезания не престават, само че жертвите към този момент не се изкормват, а други елементи стават алегорични – както когато ирландецът Едуард Маркъс Деспард и шестимата му съучастници, наказани на гибел за скрит план за убийството на крал Джордж III, са алегорично изкормени в двора на пандиза, преди да бъдат обесени и обезглавени.
От този миг нататък множеството наказани са единствено обесвани и обезглавявани (без изтегляне с кон, икормване и разчекване). И когато през 1867 година е произнесена последната присъда за този вид екзекуция, тя не е изпълнена, а 3 години по-късно Законът за конфискацията от 1870 година я анулира изцяло.
Все отново историята тя оставя своя отпечатък като освен трансформира в мъченици хора като Уилям Уолъс, само че и демонстрира какъв брой нечовечен може да бъде човешкият разум. Векове наред изтезанието на нарушители не е достатъчна; управляващите в Англия желаят да видят враговете си да умират по допустимо най-ужасяващия, мъчителен и позорен метод – и в продължение на стотици и стотици години от XIV до XIX век им се получава.
