След и големият майстор на полското фентъзи Анджей Сапковски повежда

След и огромният занаятчия на полското фентъзи Анджей Сапковски повежда читателите си към последната сцена в грандиозния си епос – Европа през XV век, където религиозни фанатици, крале и чудовища влизат в битка за душата на континента.

Във – трета част на хуситската трилогия от създателя на сензацията – краят на света е на крачка разстояние, а резултатът е  епично, наситено с интриги и обрати премеждие в самия завършек на Средновековието. 

Настъпва денят на гнева, на прахуляк ще се срине векът… Ще има там боязън, боязън ще бъде, щом пристигна Съдията Земята да съди. Тръбата тръби, надига мъртъвци от гробове и всичките към трона ги зове...

Рейнмар от Белава е изгубил илюзиите си. В търсене на светлината е намерил само мрак. Свидетел на това по какъв начин високите идеали се трансформират в пепел, а битката против терора в нов гнет, този дезертьор, вълшебник и злощастен ухажор към момента е подготвен на всичко за изгубената си обичана Юта. И нито Инквизицията, нито Черните конници, нито самият демон могат да го спрат. 

На фона на вилнеещите хуситски войни Рейнмар ще премине през кръв и пепел, ще се изправи против крале, папски чиновници и зло, дебнещо оттатък света на живите, с цел да открие освен любовта, само че и самия себе си.

Финалната борба наближава.  Но даже и в края на света има място за избор… и за избавление.

Като вплита намеци за действителни личности  и събития в мрачна приказка за война, власт и избор, Анджей Сапковски основава взривоопасна комбинация от история, теология, мистичност, философия и изострен като меч комизъм. Почти исторически разказ, в който  идеали и действителност, магия и просвета, героизъм и изменничество се сблъскват и оформят огромна и безпогрешна карта на човешката душа.

Проницателен и автентичен, брутално хубав и предизвикателно огромен, романът „ Вечна светлина “ е разумният свършек, който трансформира трилогията в събитие освен във фентъзи жанра, само че и в актуалната литература въобще.

* * *

Из „ Вечна светлина “ от Анджей Сапковски
Снимка " Сиела "

Dies irae, dies illa,solvet saeculum in favilla,teste David cum Sibylla...
Настъпва денят на гнева, на прахуляк ще се срине векът, очевидци са Давид и Сибила. Ще има там боязън, боязън ще бъде, щом пристигна Съдията Земята да съди. Тръбата тръби, надига мъртъвци от гробове, и всичките към трона ги зове...
Tararara, tararara, tararara dum, dum, dum...Lacrimosa dies illa,quo resurget ex favillaiudicandus homo reushuic ergo parce Deus.¹
Ох, ох-ох-ох, доближава се, уважаеми господа и драги слу­шатели, доближава се денят на гнева, денят на скръбта, денят на сълзите. Приближава се Денят на Съда и наказването. Както се споделя в посланието на Йоан: Antichristus venit, unde scimus quoniam novissima hora est. Идва, идва Антихристът, настава краят на времето. Приближава се краят на света и приключването на съществуването на всичко...

С други думи: не е добре, демон да го вземе.

Антихристът, уважаеми господа и драги слушатели, ще бъде от коляното на Дан.

Във Вавилон ще се роди. В края на света ще пристигна, три и половина години да цари ще успее. В Йерусалим храм ще по­строи, със силата си краля ще съкруши и Божията черква ще разру­ши. Огън ще язди, на всички места дивни чудеса ще прави. Раните си ще покаже, правилните християни ще подмами. Ще пристигна с меч и огън, и силата му ще бъде осквернение, раменете му – неговото изменничество, десницата му – крах, а левицата – мрак. Лицето му като на хищник, чело – високо, вежди – смръщени... Дясното му око като изгряваща звезда, лявото му – неподвижно, зелено като котешко, и с две зеници вместо една. Носът му като бездна, устата му – лакът, зъбите му – педя. Пръстите му като стоманени сърпове...

Хайде, хайде! За какво би трябвало да викате на стареца, уважаеми? Защо незабавно заплашвате? За какво нарушение? Че ви тревожа? Че осквернявам? Че крякам като гарван? Съвсем не крякам, уважаеми. Истина ви споделям, самата свята истина, доказана от великите отци на Църквата. Да, и от евангелията научена! От апокрифните, казвате? И какво от това, че от апокрифните? Целият този свят е апокрифен.

Какво носиш там, блага девойко? Какво се пени в тези халби? Да не е инцидентно бира?

Ех, великолепно... Швидницко, бих пиян...

Ха! Погледнете през прозореца, уважаеми! Може стареца да го лъжат очите? Само на мен ли ми се коства, че слънчицето най-сетне пробива през облаците? Мили боже, да! Край, скоро ще пристигна краят на кишата и неприятното време. Вярвам го, вижте единствено по какъв начин светът се залива от искра, по какъв начин от небето се спуска златист дирек. И ето, светлината става безгранична...

Lux perpetua.²

Ще ми се такава. Вечна. Ще ми се...

Какво казахте? Че щом към този момент наближава краят на кишата, то стига седене в кръчмата, не е ли време за път? Че вместо да дрън­кам нелепости, не е ли по-добре да описвам по-бързо, с цел да съумея да довърша? Да довърша описа за това какво е станало по-натам с Рейневан и обичаната му Юта, с Шарлей и Самсон по това вре­ме, време на жестоки войни, когато плуваха в кръв и бяха почер­нели от пожари земите на Лужица, Силезия, Саксония, Тюрингия и Бавария? Самата истина, уважаеми, самата истина. Ще опиша, тъй като така и така разказът ми напълно естествено наближава края си. Макар че би трябвало да ви призна, че в случай че се готвите за благополучен или радостен свършек на историята ми, то ще бъдете доста разоча­ровани... Какво в този момент? Пак ви тревожа? Грача? А по какъв начин, кажете ми, да не крякам? Когато на света стават такива ужасни неща? Когато из цяла Европа, единствено се ослушайте, непрекъснато се носи врявата от борби?

Край Париж не може да изсъхне кръвта върху мечовете на французи и англичани, бургундци и арманяци. Непрестанно, как­то при цитирания Овидий, гибел и пожари на френска земя, не­престанно война. Сто години ли ще продължава, а?

Англия кипи от метежи, Глостър е на нож с Бофорт. От това ще пламне нещо, ох, помнете ми думите, ще пламне зло сред Йорките и Ланкастрите, сред Бялата и Червената роза.

В Дания гърмят оръдия, Ерик Померански е в конфликт с Ханза, бори се гневно с херцозите на Шлезвиг и Холщайн. Цюрих е недоволен срещу кантоните, договаря се за обединен хел­вецки съюз. Медиолан се бие срещу Флоренция. По улиците на Неапол безчинстват завоеватели, бойци от Арагон и Навара.

В Московското княжество се вихрят меч и факла, Василий Коси се бие яростно с Юрий, Дмитрий Шемяка. Vae victis!³. Победените плачат с червени сълзи от кървави очни кухини.

Доблестният Янош Хуняди сполучливо води война с турците. Пре­димството е на децата на Арпад! Но към този момент виси като дамоклев меч сянката на Полумесеца над Трансилвания, над долините на Дра­ва, Тиша и Дунав. Очаква ги, ох, чака ги маджарите клетата орис на българите и сърбите.

Венеция трепери от смут, до момента в който Мурад II с кървясъл ятаган погубва Епир и Албания. Византийското царство се е свило до размерите на Константинопол, Йоан VIII и брат му Константин гледат с безпокойствие от стените дали към този момент не ги атакува османлията. Помирете се, християни от Изтока и от Запада, пред лицето на общия зложелател! Помирете се и се обединете!

Но май към този момент е прекомерно късно...

Наближава към този момент великият ден Господен, и той ще бъде ден на гнева, ден на гнета и терзанията, ден на опустошения и опустоше­ния, ден на облаци и стихии.

Dies irae⁴…

Предсказа цар Давид в Псалмите, пророкува оракул Софо­ний, отгатна езическата гледачка Сибила. Когато видите, че брат предава брата на гибел, че децата въстават против родителите си, че жена оставя мъжа си и един народ афишира война на различен на­род, че на цялата земя настават заплашителен апетит, големи бедствия и многочислени несгоди, тогава ще узнаете, че непосредствен е краят... А? Какво казвате? Че всичко, което изброих тук, се случва всеки­дневно, на всички места и непрекъснато? И освен напоследък, а от епохи и още веднъж, и още веднъж? Ха, ти си прав, благородни господин рицарю с Хабданк на герба, както и ти, благородни брате от Ор­дена на свети Франциск. Прави сте да кимате и да гледате мъдро и вие, уважаеми господа, и вие, благочестиви монаси, и вие, положителни търговци. Прави сте. Навсякъде зло и закононарушения. Всекиднев­но братоубийство, навсякъде изменничество, непрекъснато кръ­вопролитие. Е, в действителност, настъпи векът на измяната, произвола и насилието, век на непрестанни войни. Как тогава, като стават такива неща в близост, да се разпознае пристигнал ли е към този момент краят на света, или не? По какво да го разпознаем? Какви знаци ще го по­кажат, какви signa et ostenta⁵?

Виждам, всички кимате с глави, уважаеми господа, положителни жители, праведни монаси. Знам защо си мислите, тъй като и аз нееднократно съм размишлявал над това.

А може би, мислех си, всичко ще стане без сигнал? Без алар­ма? Без предизвестие? Просто: взрив! И край, finis mundi⁶? Може би няма вяра за избавление? Може би цялостно неявяване на праведници в Содом? Може би, тъй като сме подло племе, няма да ни бъде даден знак?

Не, не се бойте. Ще има. Евангелистите го дават обещание. Както каноничните, по този начин и апокрифните.

Ще има знаци на слънцето, луната и звездите, а на земята паника на нации, безпомощни пред шума на морето и неговите стихии. Небесните сили ще се раздрусат. Слънцето ще се затъмни, няма да свети цялостен месец, а звездите ще се сипят от небесата. И ще се отскубнат четирите вятъра от своите основи. Movebuntur omnia fundamenta terrae⁷, ще затреперят земята и морето, а дружно с тях планините и хълмовете. И ще се разнесе от небето гласът на Архангела⁸, и ще бъде чут и в най-дълбоките долини.

И в продължение на седем дни ще има велики знаци на небе­то. А какви ще бъдат те, ще ви кажа. Слушайте!

В първия ден ще пристигна облак от север. И от него ще завали кървясъл дъжд върху цялата земя.

На втория ден цялата земя ще се отмести от мястото си; не­бесните врати ще се отворят на изток и димът на огромен огън ще заслони цялото небе. И ще царят в този ден популярен боязън и смут на света.

На третия ден ще застенат дълбините на земята в четирите страни на света и цялото пространство ще се извърши с отврати­телната смрад на сяра. И ще бъде по този начин чак до десетия час.

На четвъртия ден дискът на слънцето ще се заслони и ще на­стане велика мрачевина. Пространството ще бъде тъмно, без слън­це и луна, звездите ще прекратят службата си. И ще бъде по този начин чак до сутринта.

На шестия ден утрото ще е мъгливо...

----
¹ Обясненията на най-трудните сентенции, религиозните химни, позовава­нията на извори, а също по този начин куп анекдоти и информация „ какво е станало след това “ можете да намерите на страница 555. Но авансово предизвестяваме, че Авторът е оставил на читателите много независимост да се поровят независимо по всякакви речници, енциклопедии и покрити с прахуляк исторически томове. Защото това е най-голямото наслаждение и Авторът не би желал да лишава читателя от него. – Бел. на полския издател.² Вечна светлина (лат.). – Б. пр.³ Горко на победените! (лат.). – Б. пр.Победените плачат с червени сълзи от кървави очни кухини.⁴ Ден на гнева (лат.). – Б.р.⁵ Знамения и чудеса (лат.). – Б.р.⁶ Края на света (лат.) – Б. пр.⁷ Всички земни основи се клатят (лат.). – Псалм 81:5. – Б. пр.⁸ Препратка към Първо обръщение на св.ап. Павла до Солуняни 4:16. –... тъй като Сам Господ с предписание, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом. – Б.р.Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.