Бъдни вечер и магията на старите български обичаи
Пламъкът в огнището, постната софра и вярата за изобилие бележат най-святата нощ в българския дом
Бъдни вечер е един от най-дълбоко почитаните празници в българската традиция. Наричан още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич, Вечерня или Неядка, празникът бележи края на дългия пост и началото на най-светлите дни в годината. Това е вечер на упованието и символно раждането на Христос, само че и на новото начало в природата и човешкия живот.
Централно място в обредите заема бъднякът или особено определено право дърво, най-често тригодишно. Стопанинът на къщата го възпламенява в огнището още преди нареждането на трапезата, като произнася наричания за здраве, изобилие и многолюдие в дома. Искрите от огъня символизират бъдещото обилие, като включва - пиленца, теленца и деца. В издълбана дупка в бъдняка се сипват вино, тамян и зехтин, а той тлее цялата нощ, с цел да поддържа жив огъня през годината.
Трапезата на Бъдни вечер е постна, само че богата с нечетен брой ястия: 7, 9... Варено жито, боб, сарми с ориз или булгур, ошав, мед, чесън, орехи, лук, вино и ракия - всичко създадено през годината намира място на масата. Храните, които набъбват при готвене, символизират растежа и плодородието.
Особено значение имат обредните хлябове - боговица, вечерник или коледник. Те се месят с ритуали, песни и особено донесена вода. Най-възрастният в фамилията разчупва хляба с думите: „ Ела, Боже, да вечеряме “. Първото парче се слага под иконата, а момите поставят залък под възглавницата си, с цел да сънуват бъдещия си брачен партньор.
Вечерята наложително се кади с тамян, с цел да бъдат прогонени злите сили. Трапезата не се подвига цяла нощ и се има вяра се, че починалите близки идват да вечерят. След нея се гадае по орехите, времето и реколтата.
Бъдни вечер е нощ на тишината, вярата и връзката сред поколенията и спомен за това по какъв начин в миналото домът е бил храм, а огнището е сърцето на света.
Бъдни вечер е един от най-дълбоко почитаните празници в българската традиция. Наричан още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич, Вечерня или Неядка, празникът бележи края на дългия пост и началото на най-светлите дни в годината. Това е вечер на упованието и символно раждането на Христос, само че и на новото начало в природата и човешкия живот.
Централно място в обредите заема бъднякът или особено определено право дърво, най-често тригодишно. Стопанинът на къщата го възпламенява в огнището още преди нареждането на трапезата, като произнася наричания за здраве, изобилие и многолюдие в дома. Искрите от огъня символизират бъдещото обилие, като включва - пиленца, теленца и деца. В издълбана дупка в бъдняка се сипват вино, тамян и зехтин, а той тлее цялата нощ, с цел да поддържа жив огъня през годината.
Трапезата на Бъдни вечер е постна, само че богата с нечетен брой ястия: 7, 9... Варено жито, боб, сарми с ориз или булгур, ошав, мед, чесън, орехи, лук, вино и ракия - всичко създадено през годината намира място на масата. Храните, които набъбват при готвене, символизират растежа и плодородието.
Особено значение имат обредните хлябове - боговица, вечерник или коледник. Те се месят с ритуали, песни и особено донесена вода. Най-възрастният в фамилията разчупва хляба с думите: „ Ела, Боже, да вечеряме “. Първото парче се слага под иконата, а момите поставят залък под възглавницата си, с цел да сънуват бъдещия си брачен партньор.
Вечерята наложително се кади с тамян, с цел да бъдат прогонени злите сили. Трапезата не се подвига цяла нощ и се има вяра се, че починалите близки идват да вечерят. След нея се гадае по орехите, времето и реколтата.
Бъдни вечер е нощ на тишината, вярата и връзката сред поколенията и спомен за това по какъв начин в миналото домът е бил храм, а огнището е сърцето на света.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ