Трябва ли Украйна да се притеснява, ако Тръмп отново стане президент?
След две седмици американците ще отидат до урните, а изборите ще се проведат в двете камари на Конгреса. Победата на републиканците явно ще промени външната политика на Съединени американски щати, само че изборите не са единствената сянка, надвиснала над интернационалната стратегия на администрацията на Байдън. Бившият президент Доналд Тръмп остава могъща мощ в политиката на Съединени американски щати, с която би трябвало да се преценяват макар поредицата от правосъдни каузи. Ето по какъв начин завръщането му ще се отрази на външната политика на Съединени американски щати – изключително във връзка с Украйна и Русия.
Конгресът след изборите през ноември
Малко евентуално е демократите да запазят и двете камари на Конгреса след ноември, а може би ще изгубят и двете. Но това евентуално няма да играе значима роля във външната политика на Съединени американски щати. Дори и Републиканската партия да заеме и двете камари, вътрешните различия в редиците й на процедура са гаранция, че поддръжката за Украйна ще продължи. “Сдържаност ” в руско-украинския спор не поддържат даже републиканците в Конгреса, а лостовете на властта ще останат в ръцете на водачи, които като цяло симпатизират на Киев. Кевин Макарти, който е спряган за ръководител на Камарата на представителите, ще би трябвало да се оправя с огромна група тръмписти с идеология “Америка преди всичко ” и към този момент даде обещание да преразгледа помощта за Украйна. Тръмпистите обаче няма да съставляват болшинство даже в Камарата на представителите, а в Сената ще съберат единствено няколко гласа. По този метод те няма да попречат на Байдън да промени линията си във връзка с спора.
Факт е, че президентът на Съединени американски щати разполага с доста принадлежности за осъществяване на лична външна политика, даже и при лимитирана поддръжка от страна на Конгреса. Изпълнителната власт има голяма независимост на деяние във връзка с военния бюджет и значително във връзка с продажбите на оръжие. Така че единствено с безмълвно опълчване Конгресът няма да може да го осуети.
Президентите обичат да се оплакват от разединението пред лицето на външните провокации, само че в реалност даже сериозните политически кавги не пречат на държавното управление на Съединени американски щати да преследва интернационалните цели. И най-после, президентите постоянно насочват напъните си към външната политика, откакто изгубят контрола върху лостовете на Конгреса. Когато вътрешните победи са недостижими, все по-често се постанова да се търси външна популярност. И в това отношение Байдън към момента ще разполага както с инструментите на властта, по този начин и със тласъка да ги употребява.
Ефектът Доналд Тръмп: Украйна и оттатък нея
Сянката на някогашния президент Доналд Тръмп витае над всеки диалог за външна политика. Външната политика на Тръмп продължава да се разминава с тази на болшинството от Републиканската партия и тези разлики ще се отразят и на курса на идващия републикански президент. Тръмп беше извънредно податлив към връзки с автократични управници (включително с президента Владимир Путин) и надалеч не е несъмнено, че различен член на крилото “Америка над всичко ” ще се окаже също толкоз неотразим или ще има същите взаимоотношения.
Перспективата за завръщане на Тръмп, даже за един мандат, ще сложи под въпрос политиката на НАТО за ангажираност с Украйна, както и положението на договарянията сред Киев и Москва. Русия може да се изкуши да изчака завръщането на Тръмп с вярата за по-изгодна договорка. Украйна, въпреки това, ще се сблъска с противоположния проблем. В същото време има учредения да се счита, че кандидатурата на Тръмп е извънредно слаба на общите избори, тъй като светът ще се чуди какво да чака от Америка отсега нататък.
Но Тръмп има свои лични проблеми, които могат да се проявят преди края на спора сред Русия и Украйна. Независимо дали Републиканската партия ще завоюва целия Конгрес или не, някогашният президент е изправен пред редица обвинявания – както на щатско, по този начин и на федерално равнище. Ако обвиняването успее, Тръмп рискува да отпадне от конкуренцията за президентския пост през 2024 година Министерството на правораздаването подхожда към Тръмп с необикновена тактичност – частично с цел да избегне съмненията в пристрастност и “лов на вещици ”, а частично поради опасенията, че тръмпистите в цялата страна ще издигнат вълна от принуждение. Ако се стигне до това, имиджът на Съединени американски щати като постоянна мощ в очите на задграничните водачи ще се промени. А в случай че Тръмп избегне правосъдно гонене и оцелее като претендент, нищо не може да бъде отписано.
Какво ще се случи по-нататък?
В прочут смисъл е реализиран необичаен консенсус сред елитите във връзка с външната политика. В Афганистан няма американски войски, а дребните контингенти в Сирия и Ирак към този момент не са партийна тематика. Демократите и републиканците имат почти еднообразно мнение за китайската опасност, като единствената разлика е в тактиката и готовността за открит конфронтация. Значителни разлики остават във връзка с имиграцията, само че това е по-скоро вътрешнополитически, в сравнение с външнополитически въпрос. Няма доста учредения външната политика да се трансформира в основен въпрос на акцията и претендентите напълно основателно не го вършат.
Това обаче може елементарно да се промени до 2024 година До 2016 година мнозина просто не имаха вяра, че Тръмп може да подкопае толкоз доста външнополитическия консенсус. Системата се е запазила, само че в бъдеще може да се разклати. Много ще зависи от изхода на изборите и от това дали Тръмп ще понесе непоправими вреди до 2024 година
Д-р Робърт Фарли е редактор на 19FortyFive и учител по сигурност и дипломация в учебното заведение “Патерсън ”. Има бакалавърска степен от Университета на Орегон и докторска степен от Университета на Вашингтон. Той е създател на няколко книги и сътрудничи на The National Interest, Diplomat: APAC, World Politics Review и American Prospect. Той е създател и старши редактор на списание Lawyers, Guns and Money. Анализът е за 19FortyFive.
Конгресът след изборите през ноември
Малко евентуално е демократите да запазят и двете камари на Конгреса след ноември, а може би ще изгубят и двете. Но това евентуално няма да играе значима роля във външната политика на Съединени американски щати. Дори и Републиканската партия да заеме и двете камари, вътрешните различия в редиците й на процедура са гаранция, че поддръжката за Украйна ще продължи. “Сдържаност ” в руско-украинския спор не поддържат даже републиканците в Конгреса, а лостовете на властта ще останат в ръцете на водачи, които като цяло симпатизират на Киев. Кевин Макарти, който е спряган за ръководител на Камарата на представителите, ще би трябвало да се оправя с огромна група тръмписти с идеология “Америка преди всичко ” и към този момент даде обещание да преразгледа помощта за Украйна. Тръмпистите обаче няма да съставляват болшинство даже в Камарата на представителите, а в Сената ще съберат единствено няколко гласа. По този метод те няма да попречат на Байдън да промени линията си във връзка с спора.
Факт е, че президентът на Съединени американски щати разполага с доста принадлежности за осъществяване на лична външна политика, даже и при лимитирана поддръжка от страна на Конгреса. Изпълнителната власт има голяма независимост на деяние във връзка с военния бюджет и значително във връзка с продажбите на оръжие. Така че единствено с безмълвно опълчване Конгресът няма да може да го осуети.
Президентите обичат да се оплакват от разединението пред лицето на външните провокации, само че в реалност даже сериозните политически кавги не пречат на държавното управление на Съединени американски щати да преследва интернационалните цели. И най-после, президентите постоянно насочват напъните си към външната политика, откакто изгубят контрола върху лостовете на Конгреса. Когато вътрешните победи са недостижими, все по-често се постанова да се търси външна популярност. И в това отношение Байдън към момента ще разполага както с инструментите на властта, по този начин и със тласъка да ги употребява.
Ефектът Доналд Тръмп: Украйна и оттатък нея
Сянката на някогашния президент Доналд Тръмп витае над всеки диалог за външна политика. Външната политика на Тръмп продължава да се разминава с тази на болшинството от Републиканската партия и тези разлики ще се отразят и на курса на идващия републикански президент. Тръмп беше извънредно податлив към връзки с автократични управници (включително с президента Владимир Путин) и надалеч не е несъмнено, че различен член на крилото “Америка над всичко ” ще се окаже също толкоз неотразим или ще има същите взаимоотношения.
Перспективата за завръщане на Тръмп, даже за един мандат, ще сложи под въпрос политиката на НАТО за ангажираност с Украйна, както и положението на договарянията сред Киев и Москва. Русия може да се изкуши да изчака завръщането на Тръмп с вярата за по-изгодна договорка. Украйна, въпреки това, ще се сблъска с противоположния проблем. В същото време има учредения да се счита, че кандидатурата на Тръмп е извънредно слаба на общите избори, тъй като светът ще се чуди какво да чака от Америка отсега нататък.
Но Тръмп има свои лични проблеми, които могат да се проявят преди края на спора сред Русия и Украйна. Независимо дали Републиканската партия ще завоюва целия Конгрес или не, някогашният президент е изправен пред редица обвинявания – както на щатско, по този начин и на федерално равнище. Ако обвиняването успее, Тръмп рискува да отпадне от конкуренцията за президентския пост през 2024 година Министерството на правораздаването подхожда към Тръмп с необикновена тактичност – частично с цел да избегне съмненията в пристрастност и “лов на вещици ”, а частично поради опасенията, че тръмпистите в цялата страна ще издигнат вълна от принуждение. Ако се стигне до това, имиджът на Съединени американски щати като постоянна мощ в очите на задграничните водачи ще се промени. А в случай че Тръмп избегне правосъдно гонене и оцелее като претендент, нищо не може да бъде отписано.
Какво ще се случи по-нататък?
В прочут смисъл е реализиран необичаен консенсус сред елитите във връзка с външната политика. В Афганистан няма американски войски, а дребните контингенти в Сирия и Ирак към този момент не са партийна тематика. Демократите и републиканците имат почти еднообразно мнение за китайската опасност, като единствената разлика е в тактиката и готовността за открит конфронтация. Значителни разлики остават във връзка с имиграцията, само че това е по-скоро вътрешнополитически, в сравнение с външнополитически въпрос. Няма доста учредения външната политика да се трансформира в основен въпрос на акцията и претендентите напълно основателно не го вършат.
Това обаче може елементарно да се промени до 2024 година До 2016 година мнозина просто не имаха вяра, че Тръмп може да подкопае толкоз доста външнополитическия консенсус. Системата се е запазила, само че в бъдеще може да се разклати. Много ще зависи от изхода на изборите и от това дали Тръмп ще понесе непоправими вреди до 2024 година
Д-р Робърт Фарли е редактор на 19FortyFive и учител по сигурност и дипломация в учебното заведение “Патерсън ”. Има бакалавърска степен от Университета на Орегон и докторска степен от Университета на Вашингтон. Той е създател на няколко книги и сътрудничи на The National Interest, Diplomat: APAC, World Politics Review и American Prospect. Той е създател и старши редактор на списание Lawyers, Guns and Money. Анализът е за 19FortyFive.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ




