Великите филми, които никога няма да гледате: Салвадор Дали щял да играе в „Дюн“ на Ходоровски
След дългото мъртвило откъм суперпродукции в киното най-накрая по салоните се въртят две дълго чакани ленти: новата серия за Джеймс Бонд и галактическата сага „ Дюн “. Повечето от по-младите фенове не са чели популярната книга на Франк Хърбърт и за тях този филм е приятна изненада, само че става известно, че творбата на режисьора Дени Вилньов надалеч не е първата екранизация на паметния книжовен шедьовър.
За предходните киноверсии на романа, както и за тези, които по този начин и не са били осъществени макар големия бюджет, споделя книгата на „ Милениум “ „ Великите филми, които в никакъв случай няма да гледате “ от Саймън Бронд. Луксозното цветно издание за незаснетите шедьоври на международните режисьори дава на читателя безпределно забавни детайлности за всеки план.
Така да вземем за пример оттова научаваме, че през 70-те години на предишния век правата за визуализирането на „ Дюн “ се държат от един от знаковите ексцентрици на времето – чилиеца Алехандро Ходоровски – професионален мим от трупата на Марсел Марсо, режисьор, публицист, артист, стихотворец и мъдрец, неведнъж обявяван от съвременниците си за „ изцяло вманиачен “, което той счита за комплимент.
Преди да се захване с плана, Ходоровски също като днешните младежи не е чел книгата. Въпреки това обаче възнамерява огромна кинопродукция, за която ангажира в актьорския състав сътрудника си Орсън Уелс, певицата Аманда Лиър и... художника Салвадор Дали. Връзката на режисьора със сюрреализма не е инцидентна – той има вяра, че описаната в книгата „ фалшификация “, за придобиването на която се борят двете династии – на Атреидите и на Харконите, в действителност е опиат, а той желае с този филм да провокира у фена „ естествени халюционации “, да сътвори „ нещо свещено, свободно, с нови хоризонти, които да разтворят вратите на съзнанието “. Затова ангажира цяла плеяда от знакови създатели на епохата – музиката е поверена на „ Пинк Флойд “ и на Майк Олдфийлд, комиксовият художник Мьобиус (Жан Жиро) основава скиците за героите и сцените, швейцарецът Ханс Гигер пък се заема с пресъздаването на машините и летателните апарати.
Авторът Франк Хърбърт доста харесва плановете, само че продукцията по този начин и не се реализира, тъй като Ходоровски похарчва авансово по-голямата част от 10-милионния бюджет. В резултат правата за екранизацията отиват при продуцента Дино де Лаурентис, който наема Ридли Скот за режисьор на плановия филм, само че бързо го заменя с изгряващия Дейвид Линч. Продуктът на Линч обаче е неуспех – рецензията го афишира за „ неразбираема и грозна екскурзия из мътните ъгълчета на един от най-обърканите сюжети на всички времена “, а Ходоровски ликува.
За този план, както и за доста други сходни филми, можете да прочетете в книгата за неосъществените проекти на най-великите международни режисьори.
За предходните киноверсии на романа, както и за тези, които по този начин и не са били осъществени макар големия бюджет, споделя книгата на „ Милениум “ „ Великите филми, които в никакъв случай няма да гледате “ от Саймън Бронд. Луксозното цветно издание за незаснетите шедьоври на международните режисьори дава на читателя безпределно забавни детайлности за всеки план.
Така да вземем за пример оттова научаваме, че през 70-те години на предишния век правата за визуализирането на „ Дюн “ се държат от един от знаковите ексцентрици на времето – чилиеца Алехандро Ходоровски – професионален мим от трупата на Марсел Марсо, режисьор, публицист, артист, стихотворец и мъдрец, неведнъж обявяван от съвременниците си за „ изцяло вманиачен “, което той счита за комплимент.
Преди да се захване с плана, Ходоровски също като днешните младежи не е чел книгата. Въпреки това обаче възнамерява огромна кинопродукция, за която ангажира в актьорския състав сътрудника си Орсън Уелс, певицата Аманда Лиър и... художника Салвадор Дали. Връзката на режисьора със сюрреализма не е инцидентна – той има вяра, че описаната в книгата „ фалшификация “, за придобиването на която се борят двете династии – на Атреидите и на Харконите, в действителност е опиат, а той желае с този филм да провокира у фена „ естествени халюционации “, да сътвори „ нещо свещено, свободно, с нови хоризонти, които да разтворят вратите на съзнанието “. Затова ангажира цяла плеяда от знакови създатели на епохата – музиката е поверена на „ Пинк Флойд “ и на Майк Олдфийлд, комиксовият художник Мьобиус (Жан Жиро) основава скиците за героите и сцените, швейцарецът Ханс Гигер пък се заема с пресъздаването на машините и летателните апарати.
Авторът Франк Хърбърт доста харесва плановете, само че продукцията по този начин и не се реализира, тъй като Ходоровски похарчва авансово по-голямата част от 10-милионния бюджет. В резултат правата за екранизацията отиват при продуцента Дино де Лаурентис, който наема Ридли Скот за режисьор на плановия филм, само че бързо го заменя с изгряващия Дейвид Линч. Продуктът на Линч обаче е неуспех – рецензията го афишира за „ неразбираема и грозна екскурзия из мътните ъгълчета на един от най-обърканите сюжети на всички времена “, а Ходоровски ликува.
За този план, както и за доста други сходни филми, можете да прочетете в книгата за неосъществените проекти на най-великите международни режисьори.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ