След Бъдни вечер, 24 декември - датата, на която е

След Бъдни вечер, 24 декември - датата, на която е роден синът му Иван, и Стефановден, на който с изключение на за своето здраве, Теди Москов пие и в памет на татко си и на дядо си по майчина линия, известният режисьор продължава с „ измислянето “, което той назовава „ най-великото наслаждение на света “. Изключителният театрал, който неотдавна навърши 60, е блажен с отлично семейство и превъзходни другари, което за него е задоволително, с цел да бъде благополучен. Ето какво още показа той за „ Стандарт “ преди старта на 2021-а.

- Преди време казахте, господин Москов, че вашият неписан - нещо като лозунг, нещо като принцип - е " Измислям, затова живея ". Какво измисляте сега?

- При мен измислянето е психическо заболяване, което дефинитивно е изместило мисленето. За естественото мислене става въпрос. За причинно-следствените връзки, за способността да разграничавам нездравословното от безвредното и да натрупвам „ изгоди “ за съществуването си. Пречи ми и на общуването. Способността да се съсредоточвам в чуване, на който и да било, изчезва. Ако някой ми приказва нещо, слушам единствено думите, които биха ми свършили работа за това, над което работя сега. Гледайки пиеса или филм, въображаемо си прибавям, редуцирам, разбърквам. А попита ли ме някой нещо, чувствам, че започвам да бърборя дивотии.

Напоследък ме преследва мъглявата фраза „ Пътят е извървян “. Заглавие ли е? Какво е? Още не знам, само че звучи уместно за човек на 60 години. Възраст нормална, даже банална за равносметки и тям сходни. Чувствам се като рейс, трансформирал се в спирка. Пътят е извървян… Нямам какво повече да искам в професионално отношение.

А в този момент съответно на въпроса: В момента изобретявам „ Хамлет “ за Малък градски спектакъл „ Зад канала “. Не че Шекспир не си го е измислил, само че като се вгледам в публиката, която пък се е вгледала в телефончетата си, на  Хамлет му би трябвало малко „ олекотяване “! Неслучайно тая пиеса има толкоз версии. Тежката на Хайнер Мюлер / “Машината Хамлет “/, ведрата на Иво Брешан / “Хамлет в Долно Туткаво “/, комедийната на Алдо Николай / “Хамлет в лют сос “/, че и Мел Гибсъновата екшън интерпретация. Изчаквам „ Ковид “ да ни разреши естествени подготовки. Да се репетира по интернет е отлично за здравето и извънредно за резултата.

Колкото по-скоро се съберем очи в очи, толкоз по-добре, само че... Има ли смисъл „ да рискуваме живота си “ за един театър? И кой е този театър, който би заслужил този риск!? По комунизма някои рискуваха местоработата си, даже свободата си, с цел да изразят себе си, само че в този момент става въпрос за живот. Айде, в случай че е единствено твоят - иди, дойди!

Честолюбието би могло да измести инстинкта за самозапазване.

Но става въпрос за животи на актьори, на механически личен състав и на фенове.

- Направихте " Редки тъпанари " и " Тъпи запалянковци ", в този момент се каните да поставяте " Глупаци " на Нийл Саймън - не става ли прекомерно?

- Според Айнщайн

нелепостта е безкрайна като вселената.

Съответно проучването й също е безпределно. Смятам, че след „ първичния си гърмеж “ нелепостта „ се уголемява “ също като обкръжаващата ни галактика и занапред ни готви неприятни изненади. " Глупаци " на Саймън преработих главно. Ще осъществявам тая преправка във варненския куклен спектакъл, само че към момента не е ясно по кое време. Написах я благодарение на студентите си по актьорско майсторство от пловдивския университет и я кръстих „ Триумф на нелепостта “. Действието се развива в град Експериментск, където жителите са „ оглупявани “ преднамерено от властта. Трябват им визи за „ умните страни “, които не без съображение се опасяват от тях, тъй че излизането от територията на опита е невероятно. При първа опция студентите ми ще дойдат да я изиграят в „ Сити Марк арт център “.

- Бяхте дали обещание нов моноспектакъл за Мая Новоселска - след абсолютния успех на " Едно малко радио "...

- Събирам парични средства за построяването му. Репетициите стартират в края на януари отново в „ Сити Марк арт център “. Засега заглавието е „ Да ти е ярко под шапката “- едно от креативните пожелания на нашата учителка Юлия Огнянова. Този път оставям на Мая главните хрумвания, на сина ми Иван - видео заснеманията и монтажа, а по- огромната част от подготовките ще ги организира досегашният ми помощник Атанас Кр. Атанасов. Ще се явявам за „ първокласен надзор “ и ще „ поемам руля “, в случай че се наложи. Мая е избрала да интерпретира живота ни от името на Свободка Карагьозова - пияната старши научна сътрудничка от телевизионното шоу „ Улицата “. Така че следва ни веселба!

- Ще поставяте ли " Д-р " на Бранислав Нушич, та да се развеселим по балкански, че в последно време е малко тъмно?

- Бих му направил модерна версия, само че пиесата е доста неблагодарна за игра. Ролята е единствено една. Всички други са второстепенни, а

артистите са суетни същества.

Накараш ли ги пък да играят по две-три функции, не могат да се концентрират в нито една от тях...

 - Не се шегувате с вируса, само че вероятно не се и плашите от него - изключително след всичко това, което преживяхте поради ужаса в Германия преди 22 години...

- Плаша се. Спазвам ограниченията за оцеляване. Някои мои сътрудници към този момент изгубиха живота си от „ Ковид “. Доста други се разболяха и го изкараха тежко. Други пък - леко. Това не значи, че можем да се шматкаме наляво-надясно без маски и да се събираме на групи.  За секс става въпрос - ха, ха! Колкото до злополуката ми в Германия, не мога да се отърся от нея. Тя промени напълно характера, душата и тялото ми. Не я схващам като знак, че мога да оставам жив във всевъзможни обстановки. Нито като Божие наказване. Без да имам вяра в вълшебства, вроденото ми поверие ми подсказва за някакво групово злорадство, материализирало се в този случай. Същото по този начин ме кара да се надявам, че към този момент доброжелателството към мен взема връх над зложелателството.

- Да върнем времето още по-назад: бяхте ли обезверен и обезверен, когато ви скъсаха в Художествената академия и за актьорско майсторство във ВИТИЗ?

- Доста бях унил. Стреснах се от това, че ценностната система на моите родители не подхожда на тази на комисията на Художествената академия. Беше ми внушено от мама и от тате, че рисувам добре. Картините ми бяха видени от художници - Иван Кирков, Андрей Даниел - само че също по този начин бяха внимателно премълчани от тях. Тачо Дуков пък непосредствено ми сподели, че не ставам за художник аниматор. Помня, че

чак се просълзих от тази присъда.

Въпреки всичко аплайвах сценография. Отидох на първия изпит по изобразяване на глава - скъсаха ме… Аз избрах да счете, че съм разкъсан заради неблагонадеждния си генезис от семейство на „ врагове на народа “. После поумнях и се убедих, че в действителност не рисувам добре и се помирих. Явно не всеки, разгласен за „ зложелател “ би трябвало да е безусловно и надарен. По-трудно ми беше да приема, че съгласно актьорската комисия във ВИТИЗ не бях и артистичен. Разбрах и коя тъкмо е упорствала да ме скъсат на първи кръг по актьорско майсторство поради сякаш тежък недостатък в говора, само че няма да я кажа, с цел да не й подвигам цената. Това, че на идната година ме одобриха постановка в кукления отдел, ме срещна с Лео Капон, с който бяхме съавтори и сърежисьори и наложихме нов тип студентски спектакъл. Благодарение на него построих и добих убеденост в днешния си жанр. Мислехме като един. Такова съгласие в работата не съм имал с никого другиго.  Разбира се всичко това нямаше да се случи без учителката ни Юлия Огнянова и без съучениците ни кукловоди: Кръстю Лафазанов, Мая Новоселска, Антонио Угрински /брат на Румен/, Пламен Бочев и Надя Белева.

- Ако през днешния ден бяхте министър на културата, какво щяхте да предприемете в коронакризата?

- Не знам. Затова не съм министър. Не съм и чувал за някой министър, преборил се с зараза. На министъра на културата му отива да се бори - само че не с вирусите, а с простотията, срещу която обаче „ бронебойни патрони няма открити, няма открити. “

- От къде да се зареждаме с религия и усмивки в същото време разделно?

- От себе си. От околните си. От фотосите от детството. И от всеотдайността на докторите, поемащи битката с безпощадния вирус. Бог да ги пази!

  - С какво забавлявате внучките ви?

- Те ме забавляват. По-артистични са от баба си и дядо си.