След 7-часово обсъждане депутатите приеха на първо четене бюджета за

...
След 7-часово обсъждане депутатите приеха на първо четене бюджета за
Коментари Харесай

За кого има пица и за кого няма: Бюджет 2022 мина на първо четене |

След 7-часово разискване депутатите одобриха на първо четене бюджета за 2022 година - със 129 гласа " за ", 99 " срещу " и 0 " въздържал се ".

Гласуването завърши с овации от парламентарните групи от ръководещата коалиция. ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и " Възраждане " гласоподаваха с " срещу ", а по-късно излязоха за пояснение за негативен избор.

В началото на предходната седмица проектобюджетът беше признат от, а ден по-късно проектозаконът беше импортиран в Народното събрание. Още в сряда стартира ударното му разглеждане в парламентарните комисии, а последните от тях го гласоподаваха този вторник. Вчера депутатите поддържаха дребните бюджети - на и на, като срокът за оферти сред двете четения беше понижен на 5 дни. По предложение на Любомир Каримански това ще се случи и с огромния бюджет. Председателят на Народно събрание Никола Минчев предвижда, че. Същото даде обещание и финансовият министър Асен Василев, който възнамерява и.

Днешното гласоподаване на огромния бюджет се забави поради четенето на отчетите на комисиите, което завърши по обяд. След това обаче по традиция ръководещи и съпротива започнаха да си разменят обвинявания.

Движение за права и свободи, ГЕРБ-СДС и " Възраждане " дефинираха Бюджет 2022 като " проинфлационен ", управлямащите пък защитаваха тезата, че той е " обществен " и " на растежа " .

Финансовият министър съобщи, че множеството вложения, заложени в бюджета, ще се вършат с дълг, по-малък от планувания в бюджета на ГЕРБ. Той загатна, че това ще се случи с парите, които към този момент не се насочват по корупционни схеми.

Разбира се, не липсваха и любопитни изявления. Байрам Байрам от Движение за права и свободи дефинира този бюджет като " избирателен " и продължение на практиката за " бюджет на джипката ".

По-късно Атанас Михнев от Продължаваме промяната извади " джипка " от джоба си и разгласи, че това е краят на този модел.

Очаквано още веднъж се появи и въпросът с преходните и заключителните разпореждания в проектобюджета. Темата още веднъж бе подхваната от ГЕРБ-СДС, макар че множеството комисии, както и обединението, излязоха с позиция, че противоречивите разпореждания ще бъдат премахнати сред двете четения. Любомир Каримански от Има Такъв Народ препотвърди този ангажимент. Той разяснява, че държавното управление е желало по-бързо да реализира промените, заложени в съдружното съглашение, само че бе безапелационен, че не би трябвало да се позволява още веднъж през преходните разпореждания да се прокарват промени в други закони.

Последва и любопитен конфликт сред някогашен и сегашен финансов министър.

Владислав Панев от " Демократична България " пък съобщи, че парламентарната група има опасения поради размера на недостига, само че ще поддържа проектобюджета.

Томислав Дончев от ГЕРБ разкритикува държавното управление и съобщи, че  има спад в задграничните вложения. Според него бюджетът представлявал огромна мазна кутия от пица, в която в действителност няма пица.

Финансовият министър обаче незабавно му възрази.

" Има пица за всички, няма пица за крадците ", сподели той и обра овациите на депутатите от ръководещото болшинство.

Красимир Вълчев от ГЕРБ пък съобщи, че в бюджета е заложена и " добавката Асен Василев ", тъй като неналичието на обезщетения за бизнеса за високите цени на тока, е довела до нарастване на цените на всички артикули и услуги.

" Нашето подозрение е, че Асен Василев харесва инфлацията, тъй като с едната ръка взима доста, а с другата връща малко ", съобщи той.

Какво е заложено в Бюджет 2022?

В проектозакона са планувани недостиг от 4,1 на 100 от Брутният вътрешен продукт, приходите да бъдат в размер на 57 253,5 милиона лв., а разноските - 63 153,8 милиона лв.. Дефицитът без Коронавирус ограниченията ще бъде 2,5%, а с тях - 4,1%. Заложено е още нарастване на % на вложенията на 5,8% от Брутният вътрешен продукт - 8,2 милиарда лева В проектобюджета е планувано нарастване на Брутният вътрешен продукт до 4,8% поради вложенията, огромна част от които ще бъдат финансирани със средствата от Националния проект за възобновяване и резистентност. През идната година се чака растеж с 1% на броя на заетите и спад на коефициента на безработица с 5%. Прогнозираната инфлация е от 5,6%, като се чака тя да се забави към края на годината, достигайки 3,1%.

В предлагането е заложена и друга краткотрайна мярка - през 2022 година да бъде допустимо ваучерите за храна да могат да се употребяват и за заплащане на сметки за електрическа енергия и вода. От първи април пък отпада налога върху лихвите по влогове.

Заплати и осигуровки

От първи април 2022 година минималната работна заплата се усилва от 650 лева на 710 лева. Увеличават се заплатите на хората на изборни длъжности, на заетите в системата на правосъдната власт, както и на педагогическите експерти (125% от междинната заплата).

В проектобюджета е заложен оптималният застрахователен приход да се усили от 3000 на 3400 лева Това обаче може и да не се случи, тъй като през вчерашния ден Демократична България изиска опазване на равнището му от 3000 лева, а Има Такъв Народ допълниха, че нарастването може да се случи през лятната актуализация на бюджета.

Увеличава се обаче минималният застрахователен приход за земеделците - от 420 на 710 лева, както и на минималния застрахователен приход - от 650 на 710 лева

Социална политика

90 млн. лева са планувани за възстановяване на успеваемостта на фамилните помощи, 56,7 млн. лева ще са помощите за хора с увреждания, 223, 5 млн. лева ще са нужни поради нарастването на минималната работна заплата и за нарастването на коефициента, определящ дневното заплащане на персоналните асистенти. Освен това 50,1 млн. лева ще бъдат заделени за помощи за отопление, 38,8 млн. лева за нарастването на обезщетенията за безработица, 22,2 млн. лева за увеличената сума за майчинството, 36,5 млн. лева за обезщетенията, свързани с противоепидемичните ограничения, както и 852 млн. лева за обезщетенията за пенсиите.

Парите за здраве

Основната политика за здравеопазването през тази година ще бъде обвързвана с преодоляването на пандемията. 267,2 млн. лева.  ще бъдат отделени за закупуване на ваксини, 352 млн. лева за помощи за личния състав на първа линия, за дейностите за справяне с пандемия, както и за слагането на ваксини на неосигурените лица.  131 млн. лева ще бъдат заделени за покупка на медикаменти за лекуване на КОВИД-19, 101,2 млн. лева за щадящи проби, антигенни и PCR проби, както и за маски и дезинфектанти. 118, 5 млн. лева за добавки към заплатите за месеците. 3,8 млн. лева ще бъдат употребявани за построяването на Национална здравно-информационна система и развиване на отдалечените здравни услуги. 13,2 млн.лв. пък ще са нужни, с цел да се обезпечат безвъзмездни ясли за всички деца, както и 100 млн. лева за парите за пенсионерите, които се имунизират.

Образование 

315 млн. лева ще са нужни за нарастването на заплатите на учителите и другите педагогичен експерти, 70 млн. лева за ремонт и градеж на детски градини, ясли и учебни заведения, 84,8 млн. лева пък ще трябват, с цел да се подсигурят безплатните детски градини за децата.

В региона на висшето обучение са планувани 5,5 млн. лева за нарастване на стипендиите на студентите с 10%, както и 5 млн. лева за научна и креативна активност, както и за издаването на учебници и научни писания.

Отбрана

През 2022 година разноските за защита ще са 1,73% от Брутният вътрешен продукт, като се чака през 2024 година да доближат до 2%. Така се извършват поетите към НАТО задължения посредством Националния проект за повишение на разноските за защита. Освен това 187 млн. лева.  ще бъдат употребявани за придобиване на многофункционален модулен патрулен транспортен съд, 100 млн.лв. за бойна техника за батальонни бойни групи, 180 млн. лева за създаване на интегрирана система и инфраструктура на новия военен аероплан, 126,2 млн. лева за придобиване и поддръжка на въоръжение и техника, в това число и самолети МиГ-29.

Енергетикка

В този бранш са планувани 931,5 млн. лева за обезщетения поради повишилите се цени на роба и природния газ, 481,5 за обезщетения за операторите на електрическа енергия, 450 млн. лева за обезщетения за небитовите консуматори за първото тримесечие. 

Икономическа и финансова политика

В този бранш са планувани 410 млн. лева за мярката 60/40 и по мярката " Запази ме плюс ", 9 млн. лева за поощряване на вложенията на локални и задгранични предприятия, 5,6 млн. лева за Националния иновационен фонд.

Регионална политика

Тук  са планувани 48, 2 млн. лева за снегопочистване, 291,3 млн. лева за финансови разноски, държавна дотация от 556,8 млн. лева, 200 млн. лева за оптимизация на администрацията.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР