Слави - кастинг - нови политици - пуканки
Слави Трифонов очевидно не се е отказал от политическия си план. Желание за присъединяване в оповестения от него „ кастинг за политици “ били декларирали над 2000 индивида, измежду които „ българи приключили Йейл, Харвард, Кеймбридж; българи, които имат сполучлив бизнес на всички места по света, българи от всички университети в България, българи от целия публичен, политически, професионален и културен живот “.
Най-вероятно тези хора са лелеяните морални и млади нови лица.
Гласът национален?
Но какво съставлява в действителност утопията на кастинга, която към този момент трайно се настани в българската политика?
През 2013 да вземем за пример, господин Витков реши да събира претендентите за евродепутати на партията си онлайн пред камери. В журито участваха „ психолози, адвокати… “, а мераклиите трябваше да се оправят с психическа игра и даже да се подложат на полиграф, който да откри истинността на видео-визитката им. Накрая несъмнено - онлайн гласоподаване, тоест (дигитален) глас национален.
Подобен опит направи през 2015 зародилата от митингите партия ДЕОС, лансирайки „ първата напълно онлайн акция “ „ Стани кмет “. Идеята беше да се наберат искащи за общински съветници и кметове, които да влязат в листата на партията. Разбира се отново млади, почтени, сполучливи. Не си припомням дали някой беше определен, само че авангардната самодейност сигурно се помни.
Елемент на кастинг има в преференциалния избор, на който аз не съм необикновен почитател. Гласът национален значи не издига претенденти, а единствено ги размества – да вземем за пример известният медиен лъв може да измести скучния правист, профилиран в някакви неразбираеми неща. Публиката прецаква партийните листи, политиците си получават заслуженото, всички се кефим.
Какво търсим - политици или артисти?
Но дано се замислим какво е демокрацията -социално деяние или медийно представление? В първата версия, която изглеждаше самоочевидна до скоро, политиците се раждат в действителния свят – те се борят за нещо, съставляват някого. Всички знаем доста добре кой в нашето дружество има силата да отстоява ползите ни – това не е безусловно най-симпатичният, нали? Партиите се занимават точно с това да откриват и издигат тези, които са дейни на място (и несъмнено споделят тяхната идеология).
Тази работа не е напълно обществена, само че това пък не значи, че е безусловно злонамерена интрига. Просто общественото деяние се случва в действителна човешка група и да го извадиш от съответния му подтекст, да го направиш всеобщо притежание провокира комплициране. Разбира се националното публично мнение би трябвало да бъде осведомено, в случай че някой локален деятел е погазил закона например; само че то мъчно може да оцени позитивните качества на един или различен деятел без локалния опит. Впрочем в случай че беше вероятен народен консенсус към личността на политиците, просто нямаше да има политика.
При кастинга всичко това е преобърнато. Идва при Слави Трифонов някой млад и сполучлив - да го разсмее („ Разсмей Слави “), да пее или да играе ръченица. В сходни забави по предписание вземат участие точно „ нови лица “, другояче цялото съревнование ще наподобява нагласено. Появява се значи един напълно нов човек и се пробва да ни изненада с гении, които не сме подозирали – и най-неочаквано грозното пате става лебед, ние ахваме и пускаме СМС-и, а щастливецът насълзен отнася премията.
Представете си го в този момент пренесено към политиката. Говорим не за нормалните изявленията, каквито се водят при всяко предопределение – приказваме за обществено мероприятие, за директна народна власт, с детайли на шоу. Медийният кастинг редуцира цялото израстване на индивида в съответни борби, доверието, което е породил, умеенето му да увлича и провежда.
Кандидатът е изваден от подтекста си и не се явява самичък - би трябвало да ни убеди за няколко минути, че го „ вълнува това, което става “, че му „ пука “, в случай че употребявам изразите на господин Трифонов. Нали знаете от кое място идва думата кастинг? Така набират артисти в киното и театъра, а главното качество на тази специалност е да изиграеш някакъв персонаж, да омаеш журито и публиката. Дали тъкмо това чакаме от кандидат-политиците?
Изкушението на кастинга
Интернет-кастингът наподобява някак по-рационален, тъй като няма телесно наличие, мимики, облекло, само че в основата си е същото: претендентът ни се показва като избран персонаж, а на нас е отредена ролята на аудитория.
Може ли внезапно грозното пате да стане политик за учудване на всички ни? Представете си да кажем, че някой от претендентите е написал в СV-то си, че е приключил Харвард – разбираме, че това би „ изумило “ господин Трифонов и абсолютно е нещо отлично като детайл на всяка политическа кариера. Но следва ли от блестящата тапия, че този човек ще знае какви са проблемите в Монтана, че познава хора там, които да му имат доверие и с които да работи?
Вероятно има прелъщение една начеваща партия да тръгне през най-лесното и евтиното – цифровите медии. До в този момент обаче опитът демонстрира, че дълготраен триумф в България имат единствено ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи – трите партии, които се окопават по места и работят с съответни хора, свързани с общността си. Обещанието на новите политици да ни отърват от тях по метода на Биг брат, където седим по пижама в къщи и пускаме постинги, похапвайки пуканки, ми се вижда лъжливо. Но пък кой знае – дано изчакаме последваща серия.
Б. ред. - Коментарът на проф. Ивайло Дичев е оповестен от " Дойче веле " с автентично заглавие " Слави Трифонов търси новите политици ".
Най-вероятно тези хора са лелеяните морални и млади нови лица.
Гласът национален?
Но какво съставлява в действителност утопията на кастинга, която към този момент трайно се настани в българската политика?
През 2013 да вземем за пример, господин Витков реши да събира претендентите за евродепутати на партията си онлайн пред камери. В журито участваха „ психолози, адвокати… “, а мераклиите трябваше да се оправят с психическа игра и даже да се подложат на полиграф, който да откри истинността на видео-визитката им. Накрая несъмнено - онлайн гласоподаване, тоест (дигитален) глас национален.
Подобен опит направи през 2015 зародилата от митингите партия ДЕОС, лансирайки „ първата напълно онлайн акция “ „ Стани кмет “. Идеята беше да се наберат искащи за общински съветници и кметове, които да влязат в листата на партията. Разбира се отново млади, почтени, сполучливи. Не си припомням дали някой беше определен, само че авангардната самодейност сигурно се помни.
Елемент на кастинг има в преференциалния избор, на който аз не съм необикновен почитател. Гласът национален значи не издига претенденти, а единствено ги размества – да вземем за пример известният медиен лъв може да измести скучния правист, профилиран в някакви неразбираеми неща. Публиката прецаква партийните листи, политиците си получават заслуженото, всички се кефим.
Какво търсим - политици или артисти?
Но дано се замислим какво е демокрацията -социално деяние или медийно представление? В първата версия, която изглеждаше самоочевидна до скоро, политиците се раждат в действителния свят – те се борят за нещо, съставляват някого. Всички знаем доста добре кой в нашето дружество има силата да отстоява ползите ни – това не е безусловно най-симпатичният, нали? Партиите се занимават точно с това да откриват и издигат тези, които са дейни на място (и несъмнено споделят тяхната идеология).
Тази работа не е напълно обществена, само че това пък не значи, че е безусловно злонамерена интрига. Просто общественото деяние се случва в действителна човешка група и да го извадиш от съответния му подтекст, да го направиш всеобщо притежание провокира комплициране. Разбира се националното публично мнение би трябвало да бъде осведомено, в случай че някой локален деятел е погазил закона например; само че то мъчно може да оцени позитивните качества на един или различен деятел без локалния опит. Впрочем в случай че беше вероятен народен консенсус към личността на политиците, просто нямаше да има политика.
При кастинга всичко това е преобърнато. Идва при Слави Трифонов някой млад и сполучлив - да го разсмее („ Разсмей Слави “), да пее или да играе ръченица. В сходни забави по предписание вземат участие точно „ нови лица “, другояче цялото съревнование ще наподобява нагласено. Появява се значи един напълно нов човек и се пробва да ни изненада с гении, които не сме подозирали – и най-неочаквано грозното пате става лебед, ние ахваме и пускаме СМС-и, а щастливецът насълзен отнася премията.
Представете си го в този момент пренесено към политиката. Говорим не за нормалните изявленията, каквито се водят при всяко предопределение – приказваме за обществено мероприятие, за директна народна власт, с детайли на шоу. Медийният кастинг редуцира цялото израстване на индивида в съответни борби, доверието, което е породил, умеенето му да увлича и провежда.
Кандидатът е изваден от подтекста си и не се явява самичък - би трябвало да ни убеди за няколко минути, че го „ вълнува това, което става “, че му „ пука “, в случай че употребявам изразите на господин Трифонов. Нали знаете от кое място идва думата кастинг? Така набират артисти в киното и театъра, а главното качество на тази специалност е да изиграеш някакъв персонаж, да омаеш журито и публиката. Дали тъкмо това чакаме от кандидат-политиците?
Изкушението на кастинга
Интернет-кастингът наподобява някак по-рационален, тъй като няма телесно наличие, мимики, облекло, само че в основата си е същото: претендентът ни се показва като избран персонаж, а на нас е отредена ролята на аудитория.
Може ли внезапно грозното пате да стане политик за учудване на всички ни? Представете си да кажем, че някой от претендентите е написал в СV-то си, че е приключил Харвард – разбираме, че това би „ изумило “ господин Трифонов и абсолютно е нещо отлично като детайл на всяка политическа кариера. Но следва ли от блестящата тапия, че този човек ще знае какви са проблемите в Монтана, че познава хора там, които да му имат доверие и с които да работи?
Вероятно има прелъщение една начеваща партия да тръгне през най-лесното и евтиното – цифровите медии. До в този момент обаче опитът демонстрира, че дълготраен триумф в България имат единствено ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи – трите партии, които се окопават по места и работят с съответни хора, свързани с общността си. Обещанието на новите политици да ни отърват от тях по метода на Биг брат, където седим по пижама в къщи и пускаме постинги, похапвайки пуканки, ми се вижда лъжливо. Но пък кой знае – дано изчакаме последваща серия.
Б. ред. - Коментарът на проф. Ивайло Дичев е оповестен от " Дойче веле " с автентично заглавие " Слави Трифонов търси новите политици ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ