По-добре от `Смяна на системата` е просто `Стига`
Слави може и да се е отказал от девиза си „ Няма такава страна, само че има подобен народ ”, както го подозират разочарованите му почитатели, откакто е кадърен да направи сговорчиво изявление с шефа на страната – министър председателят Борисов. Народът обаче не се е отказал – лозунгите на митингите отново са „ Народът против партиите ” и „ Смяна на системата ”. Разбира се, за цивилен сензитивното ухо те звучат като музика от банциг. Защото какво по-зловещо от страна без партии – живели сме в такава, а по-добра система от парламентарната народна власт по този начин и не е измислена. Народът пък е единствено една абстракция – красива в устата на поетите и комфортна в устата на политиците.
Тези лозунги обаче нямат изключително значение, могат да са всевъзможни, задоволително е, да вземем за пример, „ Долу! ”, „ Стига! ” или „ Идваме! ”, тъй като хората излизат на улицата, с цел да показват недоволството си, а не с цел да оферират решения. Това е работа на различен, който има компетентността да го направи и към този момент мълчи. Очакването е по-скоро митингите да затихнат, жертва на личната си комплицираност, на професионални манипулатори и на приближаващата зима. И е доста евентуално тъкмо по този начин да се случи, само че казусът ще си остане до идната рецесия и до идната пролет. И той е във все по-отчетливата нужда от промяна, само че не на системата, а на политическите генерации в нея.
Вярно, че в международен мащаб тази промяна като че ли дава отрицателен резултат, тъй като съгласно наблюдаващите вкара в политиката първото потомство, което не помни Втората международна война и по тази причина е готово да се поддаде на антилиберални настроения и кресливи национализми, тъй че обстановката стартира да припомня 30-те години на предишния век. У нас обаче е противоположното – в политиката най-сетне може да навлезе първото потомство, което не помни комунизма и не носи неговите контузии и зависимости. Поколение, което няма потребност да се оправя с предишното си, с цел да предложи визия за бъдещето... То, най-малкото, ще постави завършек на политически фарсове от вида на по този начин наречените Обединени патриоти, показали като по учебник недъзите на предходното потомство: враждебна тирада, настъпателност, психопатичност, мутренска предистория, Държавна сигурност принадлежност, всичко за обмен, в това число и националната еднаквост, кремълски връзки, антиевропейски настройки, неприятен усет и образование и прочие Протестите още от 2013-а са точно против това.
Тази седмица имаше премиера книгата-албум на художника Христо Алексиев - „ София една като никоя ” , с пощенски картички и фотоси от 1879 до 1920 година, чието наличие и оформление я прави като никоя друга. На пръв взор тя е напълно политически неангажираната, само че като ни демонстрира каква е била София преди да дойдат комунистите, ни кара да се замислим каква щеше да бъде, в случай че не бяха идвали и развиването ѝ не беше прекратено от руски интервал. Визуалният роман разкрива, че още тогава във всички аспекти на всекидневието – архитектура, обичай, мода, обноски, човешка мяра и така нататък, тя се е състояла като европейски град. После сме изгубили тази своя принадлежност, с цел да ни се постанова в този момент отначало да се причисляваме към Европа. И това не е следващото разделящо обръщение, а в противен случай – облиците в книгата набират общи места наизуст, които всеки има съображение да припознае като част от личната си просвета, не провокират „ война на памети ”, за разлика от комунистическото завещание или от националистичните прочити на историята.
Коментарът на Георги Лозанов е от авторското му предаване " Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR. Тази вечер от 22:00 часа посетител по първата тематика ще е политологът проф. Антоний Тодоров, а по втората – художникът Христо Алексиев и заместник-кмета по културата доктор Тодор Чобанов.
Тези лозунги обаче нямат изключително значение, могат да са всевъзможни, задоволително е, да вземем за пример, „ Долу! ”, „ Стига! ” или „ Идваме! ”, тъй като хората излизат на улицата, с цел да показват недоволството си, а не с цел да оферират решения. Това е работа на различен, който има компетентността да го направи и към този момент мълчи. Очакването е по-скоро митингите да затихнат, жертва на личната си комплицираност, на професионални манипулатори и на приближаващата зима. И е доста евентуално тъкмо по този начин да се случи, само че казусът ще си остане до идната рецесия и до идната пролет. И той е във все по-отчетливата нужда от промяна, само че не на системата, а на политическите генерации в нея.
Вярно, че в международен мащаб тази промяна като че ли дава отрицателен резултат, тъй като съгласно наблюдаващите вкара в политиката първото потомство, което не помни Втората международна война и по тази причина е готово да се поддаде на антилиберални настроения и кресливи национализми, тъй че обстановката стартира да припомня 30-те години на предишния век. У нас обаче е противоположното – в политиката най-сетне може да навлезе първото потомство, което не помни комунизма и не носи неговите контузии и зависимости. Поколение, което няма потребност да се оправя с предишното си, с цел да предложи визия за бъдещето... То, най-малкото, ще постави завършек на политически фарсове от вида на по този начин наречените Обединени патриоти, показали като по учебник недъзите на предходното потомство: враждебна тирада, настъпателност, психопатичност, мутренска предистория, Държавна сигурност принадлежност, всичко за обмен, в това число и националната еднаквост, кремълски връзки, антиевропейски настройки, неприятен усет и образование и прочие Протестите още от 2013-а са точно против това.
Тази седмица имаше премиера книгата-албум на художника Христо Алексиев - „ София една като никоя ” , с пощенски картички и фотоси от 1879 до 1920 година, чието наличие и оформление я прави като никоя друга. На пръв взор тя е напълно политически неангажираната, само че като ни демонстрира каква е била София преди да дойдат комунистите, ни кара да се замислим каква щеше да бъде, в случай че не бяха идвали и развиването ѝ не беше прекратено от руски интервал. Визуалният роман разкрива, че още тогава във всички аспекти на всекидневието – архитектура, обичай, мода, обноски, човешка мяра и така нататък, тя се е състояла като европейски град. После сме изгубили тази своя принадлежност, с цел да ни се постанова в този момент отначало да се причисляваме към Европа. И това не е следващото разделящо обръщение, а в противен случай – облиците в книгата набират общи места наизуст, които всеки има съображение да припознае като част от личната си просвета, не провокират „ война на памети ”, за разлика от комунистическото завещание или от националистичните прочити на историята.
Коментарът на Георги Лозанов е от авторското му предаване " Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR. Тази вечер от 22:00 часа посетител по първата тематика ще е политологът проф. Антоний Тодоров, а по втората – художникът Христо Алексиев и заместник-кмета по културата доктор Тодор Чобанов.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ