Учените твърдят, че са открили откъде произхожда магнитното поле на слънцето
Слънцето има мощно магнитно поле, което основава слънчеви петна по повърхността на звездата и отприщва слънчеви стихии като тази, която окъпа огромна част от планетата в красиви полярни сияния този месец.
Но по какъв начин тъкмо това магнитно поле се генерира вътре в слънцето е мистерия, която изтезава астрономите от епохи, връщайки се към времето на италианския астроном Галилео, който прави първите наблюдения на слънчевите петна при започване на 1600 година и вижда по какъв начин те варират във времето.
Изследователи зад интердисциплинарно изследване изложиха нова доктрина в отчет,. За разлика от предходни проучвания, които допускаха, че магнитното поле на слънцето произлиза от дълбините на небесното тяло, те подозират, че източникът е доста по-близо до повърхността.
Моделът, създаден от екипа, може да помогне на учените да схванат по-добре 11-годишния безоблачен цикъл и да подобрят прогнозирането на галактическото време, което може да наруши GPS и информационните спътници, както и да заслепи наблюдаващите на нощното небе със сияния.
„ Тази работа предлага нова догадка за това по какъв начин се генерира магнитното поле на слънцето, което по-добре подхожда на слънчевите наблюдения и, надяваме се, може да се употребява за правене на по-добри прогнози за слънчевата интензивност “, сподели Даниел Лекоанет, помощник по инженерни науки и приложни науки математика в Инженерното учебно заведение McCormick на Северозападния университет и член на Центъра за интердисциплинарни проучвания и проучвания в астрофизика.
„ Искаме да предвиждаме дали идващият безоблачен цикъл ще бъде изключително мощен или може би по-слаб от естественото. Предишните модели (приемайки, че слънчевото магнитно поле се генерира надълбоко в Слънцето) не са били в положение да създадат точни прогнози или (да определят) дали идващият безоблачен цикъл ще бъде мощен или слаб “, добави той.
Слънчевите петна оказват помощ на учените да наблюдават слънчевата интензивност. Те са началната точка за избухливите изригвания и събитията на изхвърляне, които освобождават светлина, безоблачен материал и сила в космоса. Скорошната слънчева стихия е доказателство, че слънцето се приближава до „ слънчевия най-много “ – точката в неговия 11-годишен цикъл, когато има максимален брой слънчеви петна.
„ Тъй като считаме, че броят на слънчевите петна следва силата на магнитното поле в Слънцето, считаме, че 11-годишният цикъл на слънчевите петна отразява цикъл в силата на вътрешното магнитно поле на Слънцето “, сподели Лекоанет.
Моделиране на магнитното поле на слънцето
Трудно е да се видят линиите на магнитното поле на слънцето, които минават през слънчевата атмосфера, с цел да образуват комплицирана мрежа от магнитни структури, доста по-сложни от магнитното поле на Земята. За да схванат по-добре по какъв начин работи магнитното поле на слънцето, учените се обръщат към математически модели.
За първи път в науката моделът, който Lecoanet и сътрудниците му създадоха, регистрира феномен, наименуван торсионна вибрация - магнитно задвижвани потоци от газ и плазма в и към слънцето, които способстват за образуването на слънчеви петна.
В някои области въртенето на тази слънчева характерност се форсира или забавя, до момента в който в други остава устойчиво. Подобно на 11-годишния безоблачен магнитен цикъл, торсионните съмнения също минават през 11-годишен цикъл.
„ Слънчевите наблюдения ни дадоха добра визия за това по какъв начин материалът се движи вътре в Слънцето. За нашите суперкомпютърни калкулации взехме решение уравнения, с цел да определим по какъв начин се трансформира магнитното поле в Слънцето заради следените придвижвания “, сподели Лекоанет.
„ Никой не беше правил това пресмятане преди, тъй като никой не знаеше по какъв начин дейно да извърши изчислението “, добави той.
Изчисленията на групата демонстрират, че магнитните полета могат да бъдат генерирани на към 20 000 благи (32 100 километра) под повърхността на слънцето - доста по-близо до повърхността, в сравнение с се предполагаше преди. Други модели допускаха, че е доста по-дълбоко - към 130 000 благи (209 200 километра).
„ Нашата нова догадка дава естествено пояснение за торсионните съмнения, които липсват в предходните модели “, сподели Лекоанет.
„ Астрофизическа загадка “
Важен пробив беше създаването на нови числени логаритми за осъществяване на изчисленията, сподели Лекоанет. Водещият създател на публикацията Джеф Васил, професор в Университета на Единбург в Обединеното кралство, излезе с концепцията преди към 20 години, сподели Лекоанет, само че бяха нужни над 10 години за създаване на логаритмите и беше нужен мощен суперкомпютър на НАСА за осъществяване симулациите.
„ Използвахме към 15 милиона процесорни часа за това следствие “, сподели той. „ Това значи, че в случай че се бях опитал да направя изчисленията на преносимия компютър си, щеше да ми отнеме към 450 години. “
В коментар, оповестен дружно с проучването, Елън Цвайбел, професор по астрономия и физика в Университета на Уисконсин-Медисън, сподели, че първичните резултати са завладяващи и ще оказват помощ за информиране на бъдещи модели и проучвания. Тя не е взела участие в проучването. Цвайбел сподели, че екипът е добавил „ провокативна съставна част към теоретичната примес, която може да се окаже ключ към разгадаването на тази астрофизична загадка “.
Но по какъв начин тъкмо това магнитно поле се генерира вътре в слънцето е мистерия, която изтезава астрономите от епохи, връщайки се към времето на италианския астроном Галилео, който прави първите наблюдения на слънчевите петна при започване на 1600 година и вижда по какъв начин те варират във времето.
Изследователи зад интердисциплинарно изследване изложиха нова доктрина в отчет,. За разлика от предходни проучвания, които допускаха, че магнитното поле на слънцето произлиза от дълбините на небесното тяло, те подозират, че източникът е доста по-близо до повърхността.
Моделът, създаден от екипа, може да помогне на учените да схванат по-добре 11-годишния безоблачен цикъл и да подобрят прогнозирането на галактическото време, което може да наруши GPS и информационните спътници, както и да заслепи наблюдаващите на нощното небе със сияния.
„ Тази работа предлага нова догадка за това по какъв начин се генерира магнитното поле на слънцето, което по-добре подхожда на слънчевите наблюдения и, надяваме се, може да се употребява за правене на по-добри прогнози за слънчевата интензивност “, сподели Даниел Лекоанет, помощник по инженерни науки и приложни науки математика в Инженерното учебно заведение McCormick на Северозападния университет и член на Центъра за интердисциплинарни проучвания и проучвания в астрофизика.
„ Искаме да предвиждаме дали идващият безоблачен цикъл ще бъде изключително мощен или може би по-слаб от естественото. Предишните модели (приемайки, че слънчевото магнитно поле се генерира надълбоко в Слънцето) не са били в положение да създадат точни прогнози или (да определят) дали идващият безоблачен цикъл ще бъде мощен или слаб “, добави той.
Слънчевите петна оказват помощ на учените да наблюдават слънчевата интензивност. Те са началната точка за избухливите изригвания и събитията на изхвърляне, които освобождават светлина, безоблачен материал и сила в космоса. Скорошната слънчева стихия е доказателство, че слънцето се приближава до „ слънчевия най-много “ – точката в неговия 11-годишен цикъл, когато има максимален брой слънчеви петна.
„ Тъй като считаме, че броят на слънчевите петна следва силата на магнитното поле в Слънцето, считаме, че 11-годишният цикъл на слънчевите петна отразява цикъл в силата на вътрешното магнитно поле на Слънцето “, сподели Лекоанет.
Моделиране на магнитното поле на слънцето
Трудно е да се видят линиите на магнитното поле на слънцето, които минават през слънчевата атмосфера, с цел да образуват комплицирана мрежа от магнитни структури, доста по-сложни от магнитното поле на Земята. За да схванат по-добре по какъв начин работи магнитното поле на слънцето, учените се обръщат към математически модели.
За първи път в науката моделът, който Lecoanet и сътрудниците му създадоха, регистрира феномен, наименуван торсионна вибрация - магнитно задвижвани потоци от газ и плазма в и към слънцето, които способстват за образуването на слънчеви петна.
В някои области въртенето на тази слънчева характерност се форсира или забавя, до момента в който в други остава устойчиво. Подобно на 11-годишния безоблачен магнитен цикъл, торсионните съмнения също минават през 11-годишен цикъл.
„ Слънчевите наблюдения ни дадоха добра визия за това по какъв начин материалът се движи вътре в Слънцето. За нашите суперкомпютърни калкулации взехме решение уравнения, с цел да определим по какъв начин се трансформира магнитното поле в Слънцето заради следените придвижвания “, сподели Лекоанет.
„ Никой не беше правил това пресмятане преди, тъй като никой не знаеше по какъв начин дейно да извърши изчислението “, добави той.
Изчисленията на групата демонстрират, че магнитните полета могат да бъдат генерирани на към 20 000 благи (32 100 километра) под повърхността на слънцето - доста по-близо до повърхността, в сравнение с се предполагаше преди. Други модели допускаха, че е доста по-дълбоко - към 130 000 благи (209 200 километра).
„ Нашата нова догадка дава естествено пояснение за торсионните съмнения, които липсват в предходните модели “, сподели Лекоанет.
„ Астрофизическа загадка “
Важен пробив беше създаването на нови числени логаритми за осъществяване на изчисленията, сподели Лекоанет. Водещият създател на публикацията Джеф Васил, професор в Университета на Единбург в Обединеното кралство, излезе с концепцията преди към 20 години, сподели Лекоанет, само че бяха нужни над 10 години за създаване на логаритмите и беше нужен мощен суперкомпютър на НАСА за осъществяване симулациите.
„ Използвахме към 15 милиона процесорни часа за това следствие “, сподели той. „ Това значи, че в случай че се бях опитал да направя изчисленията на преносимия компютър си, щеше да ми отнеме към 450 години. “
В коментар, оповестен дружно с проучването, Елън Цвайбел, професор по астрономия и физика в Университета на Уисконсин-Медисън, сподели, че първичните резултати са завладяващи и ще оказват помощ за информиране на бъдещи модели и проучвания. Тя не е взела участие в проучването. Цвайбел сподели, че екипът е добавил „ провокативна съставна част към теоретичната примес, която може да се окаже ключ към разгадаването на тази астрофизична загадка “.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ