Испания: Тъжната истина
Скръбта сплоти разединените испанци. Но за малко. Кампанията за самостоятелност на Каталуния още веднъж върви с цялостна мощ. Сепаратистите възхваляват суверенитета като панацея, даже в битката против тероризма. А това е рисково.
Коментар на Ханс-Кристиан Рьослер от ФАЦ:
Крал Фелипе VI, испанският министър председател Рахой и каталунският министър-председател Пучдемон излязоха дружно с половин милион души на проява против терора. Кадрите бяха впечатляващи. Само че първото усещане лъже. Десет дни след ислямисткия терористичен акт в Барселона, от националното единение е останала единствено фасадата. Наивни се оказаха очакванията, че скръбта може да сближи разединените испанци. Шокът от атентата, лишил живота на 16 души, единствено за малко измести на назад във времето спора към Каталуния. Каталунското управление даже не изчака общонационалния марш против тероризма, с цел да възобнови акцията си за самостоятелност.
Обвиненията са тежки. Каталунският министър председател укорява централното държавно управление в Мадрид, че не се е отнесло съществено към въпроса за сигурността в Каталуния. При издирването на атентаторите, а и в доста други случаи каталунците били потвърдили, че имат потенциала на суверенна страна. В шокиращо къси периоди след атентата каталунските и испанските политици още веднъж започнаха с възходящо съмнение да гледат под лупа всеки един ход на другата страна. В навечерието на трагичното политическо решение за бъдещето на Каталуния политиците в Барселона явно държат повече на това да усъвършенстват имиджа си, в сравнение с единството в битката против тероризма. Очаква се още при започване на септември каталунският парламент да одобри закона за референдума на 1-ви октомври.
Това е рисково!
Правителството в Мадрид в допълнение улеснява проекта на каталунските политици. Чак до събота Рахой и неговите министри просто ги нямаше – с обяснението, че следователите би трябвало да си правят работата на мира. Но в действителност министър председателят Рахой пропусна опцията да мине в политическо нахлуване и преди терористичната офанзива. Досега централното държавно управление се задоволява единствено със опасността, че ще блокира референдума, тъй като бил в нарушаване на конституцията. А по какъв начин тъкмо ще стане това? Засега Мадрид не дава пояснения. Трудно можем да си представим, че каталунската полиция, която получи толкоз доста похвали поради издирването на атентаторите, ще тръгне да арестува Пучдемон и други политици или да ги попречва при осъществяване на служебните им отговорности.
Консервативната " Народна партия " пристигна на власт преди цели шест години, само че до момента нито е отправила някакво политическо предложение към каталунците, нито пък е потърсила разговор с тях. А в случай че постави малко повече старания, Мадрид към момента може да откри съдружници: съгласно последните допитвания, въпреки и с малко, болшинството към момента не желае разединение от Испания. В същото време и у каталунското управление желанието за същински разговор очевидно понижава. Сепаратистите избират да възхваляват суверенитета като панацея, в това число и в битката против тероризма, както става тези дни. А такава интерпретация на случилото се е рискова.
Защото провинциализмът и сепаратизмът са неверният отговор на джихадисткото принуждение, което от ден на ден се трансформира в трансграничен феномен. Каталунската терористична група е поддържала контакти в минимум четири страни. Ако беше обърнала по-сериозно внимание на едно белгийско питане за по този начин наречения имам Абделбаки Ес Сати, каталунската полиция вероятно щеше по-рано да влезе в следите на хипотетичния началник на терористичната клетка. А и съдействието ѝ с испанската полиция не беше безукорно. И тук много неща би трябвало да се усъвършенстват.
На фона на терористичната опасност е витално нужна функциониращата страна, която да обезпечава сигурността на жителите си. И без значение дали на 1 октомври в действителност ще има референдум, или не - Испания е длъжна да се реформира. Ако последователите на независимостта завоюват, Испания ще изгуби своя най-мощен стопански район. А в случай че държавната целокупност бъде непокътната, централното държавно управление би трябвало да постави много повече старания, с цел да обезпечи на каталунците позиция, която да ги удовлетворява.
Ще надделее ли разсъдъкът?
Испанската икономическа и финансова рецесия отшумя. Но забележителният стопански напредък не е някакъв автоматизиран развой. Той доста зависи и от туристите, които все по-често избират Испания – в това число и заради страха си от атентатите в Турция, в Египет и в Тунис. Не всички испанци обаче усещат позитивния резултат от стопанския растеж. Младежката безработица към момента е към 40 %, а доста новооткрити работни места оферират единствено краткотрайна претовареност от по няколко седмици. Разширява се разломът сред небогати и богати, пенсионната каса е на ръба на банкрута. А терористичната клетка от Рипол потвърждава, че Испания би трябвало още доста да работи за консолидираното на второто потомство преселници. Досега испанската страна съвсем не се интересуваше от това кой и какво проповядва в джамиите. И най-много районът към Барселона се трансформира в център на джихадистски действия.
Списъкът с провокациите е дълъг. Всички те обаче могат да бъдат преодолени доста по-добре с общи старания, в сравнение с поединично. Брекзитът демонстрира какъв брой скъпи и нелепи могат да бъдат следствията от един политически бракоразвод. Засега обаче няма признаци, че в последния миг разсъдъкът ще надделее. Тъкмо в противен случай: напълно действителна е заплахата фрагментите от събота, показващи единството на нацията, небрежно да отидат в историята.
Източнник: Дойче веле
Коментар на Ханс-Кристиан Рьослер от ФАЦ:
Крал Фелипе VI, испанският министър председател Рахой и каталунският министър-председател Пучдемон излязоха дружно с половин милион души на проява против терора. Кадрите бяха впечатляващи. Само че първото усещане лъже. Десет дни след ислямисткия терористичен акт в Барселона, от националното единение е останала единствено фасадата. Наивни се оказаха очакванията, че скръбта може да сближи разединените испанци. Шокът от атентата, лишил живота на 16 души, единствено за малко измести на назад във времето спора към Каталуния. Каталунското управление даже не изчака общонационалния марш против тероризма, с цел да възобнови акцията си за самостоятелност.
Обвиненията са тежки. Каталунският министър председател укорява централното държавно управление в Мадрид, че не се е отнесло съществено към въпроса за сигурността в Каталуния. При издирването на атентаторите, а и в доста други случаи каталунците били потвърдили, че имат потенциала на суверенна страна. В шокиращо къси периоди след атентата каталунските и испанските политици още веднъж започнаха с възходящо съмнение да гледат под лупа всеки един ход на другата страна. В навечерието на трагичното политическо решение за бъдещето на Каталуния политиците в Барселона явно държат повече на това да усъвършенстват имиджа си, в сравнение с единството в битката против тероризма. Очаква се още при започване на септември каталунският парламент да одобри закона за референдума на 1-ви октомври.
Това е рисково!
Правителството в Мадрид в допълнение улеснява проекта на каталунските политици. Чак до събота Рахой и неговите министри просто ги нямаше – с обяснението, че следователите би трябвало да си правят работата на мира. Но в действителност министър председателят Рахой пропусна опцията да мине в политическо нахлуване и преди терористичната офанзива. Досега централното държавно управление се задоволява единствено със опасността, че ще блокира референдума, тъй като бил в нарушаване на конституцията. А по какъв начин тъкмо ще стане това? Засега Мадрид не дава пояснения. Трудно можем да си представим, че каталунската полиция, която получи толкоз доста похвали поради издирването на атентаторите, ще тръгне да арестува Пучдемон и други политици или да ги попречва при осъществяване на служебните им отговорности.
Консервативната " Народна партия " пристигна на власт преди цели шест години, само че до момента нито е отправила някакво политическо предложение към каталунците, нито пък е потърсила разговор с тях. А в случай че постави малко повече старания, Мадрид към момента може да откри съдружници: съгласно последните допитвания, въпреки и с малко, болшинството към момента не желае разединение от Испания. В същото време и у каталунското управление желанието за същински разговор очевидно понижава. Сепаратистите избират да възхваляват суверенитета като панацея, в това число и в битката против тероризма, както става тези дни. А такава интерпретация на случилото се е рискова.
Защото провинциализмът и сепаратизмът са неверният отговор на джихадисткото принуждение, което от ден на ден се трансформира в трансграничен феномен. Каталунската терористична група е поддържала контакти в минимум четири страни. Ако беше обърнала по-сериозно внимание на едно белгийско питане за по този начин наречения имам Абделбаки Ес Сати, каталунската полиция вероятно щеше по-рано да влезе в следите на хипотетичния началник на терористичната клетка. А и съдействието ѝ с испанската полиция не беше безукорно. И тук много неща би трябвало да се усъвършенстват.
На фона на терористичната опасност е витално нужна функциониращата страна, която да обезпечава сигурността на жителите си. И без значение дали на 1 октомври в действителност ще има референдум, или не - Испания е длъжна да се реформира. Ако последователите на независимостта завоюват, Испания ще изгуби своя най-мощен стопански район. А в случай че държавната целокупност бъде непокътната, централното държавно управление би трябвало да постави много повече старания, с цел да обезпечи на каталунците позиция, която да ги удовлетворява.
Ще надделее ли разсъдъкът?
Испанската икономическа и финансова рецесия отшумя. Но забележителният стопански напредък не е някакъв автоматизиран развой. Той доста зависи и от туристите, които все по-често избират Испания – в това число и заради страха си от атентатите в Турция, в Египет и в Тунис. Не всички испанци обаче усещат позитивния резултат от стопанския растеж. Младежката безработица към момента е към 40 %, а доста новооткрити работни места оферират единствено краткотрайна претовареност от по няколко седмици. Разширява се разломът сред небогати и богати, пенсионната каса е на ръба на банкрута. А терористичната клетка от Рипол потвърждава, че Испания би трябвало още доста да работи за консолидираното на второто потомство преселници. Досега испанската страна съвсем не се интересуваше от това кой и какво проповядва в джамиите. И най-много районът към Барселона се трансформира в център на джихадистски действия.
Списъкът с провокациите е дълъг. Всички те обаче могат да бъдат преодолени доста по-добре с общи старания, в сравнение с поединично. Брекзитът демонстрира какъв брой скъпи и нелепи могат да бъдат следствията от един политически бракоразвод. Засега обаче няма признаци, че в последния миг разсъдъкът ще надделее. Тъкмо в противен случай: напълно действителна е заплахата фрагментите от събота, показващи единството на нацията, небрежно да отидат в историята.
Източнник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ