Скоч
Скочът /Scotch/ съставлява тип алкохолна напитка или по-точно уиски. Това, което е по-специфично за него, е, че се създава в Шотландия. Всъщност, в случай че уискито е създадено някъде другаде, то не може да бъде класифицирано като скоч. Освен че би трябвало да е дестилирано там, питието би трябвало да е отлежало най-малко три години. 100-процентовият скоч се подготвя от ферментирала зърнена каша.
История на скоч
Този тип уиски има доста остаряла история, датираща от II век преди Христа. Смята се, че прототипа на скоча е питие, което келтите добивали, откакто варели ечемик. В тогавашния си тип обаче алкохолното пиво не било изключително трайно. Освен това алкохолното му наличие било ниско. Много епохи по-късно те се срещнали с дестилирането и с негова помощ създали своя алкохолен артикул по-качествен. Именно по този начин се родило и шотландското уиски.
През деветото столетие ирландски духовници се открили в Шотландия с концепцията да покръстят тамошните поданици. Точно те донесли със себе си първите съоръжения за филтрация и срещнали локалното население с магическия развой. Не минало доста време и шотландските ферми сами почнали да дестилират питие със свои лични казани. Те не били нищо изключително, само че въпреки всичко им вършели работа.
В последна сметка производството на домакински алкохол намерило несъмнено място в бита на келтите. Постепенно те почнали да обръщат все по-голямо внимание на този развой и даже да го усъвършенстват. Така разкрили, че в случай че ечемикът бъде наквасен, той покълва и материалът има по-добри вкусови характерности. По-късно е открит и другият значим развой в актуалното производство-сушенето на материала.
Това станало напълно инцидентно. Един мъж желал да прибере суровината и я подложил на термична обработка. Ефектът обаче се оказал удивителен и доста скоро методът почнал да се ползва от всички производители. Горивото за огъня също било определено несъзнателно. Шотландците употребили торф, защото излизал най-евтино, само че след това разкрили, че той придава доста прелестен мирис на получения скоч.
Производство на скоч
За да се подготви скоч, би трябвало да се подбере малцов ечемик. След това тези зрънца се оставят да киснат във вода. Щом покълнат, може да се премине към идващия стадий от производството, а именно-изсушаването на материала. Покълналите зърна се изсушават по специфичен метод в пещ на огън от торф. Понякога огънят се поддържа и с други материали. Точно с помощта на този развой по-късно усещаме характерен лек мирис на дим, когато отпиваме от същински скоч.
Изсушаването е значимо, тъй като посредством нея се добива суровината за питие, позната като малц. Така полученият малц се размесва с вода, с цел да се получи нещо като каша. Тя, от своя страна, би трябвало да бъде загрята. Точно в избран миг се прибавя квас, тъй че да може да протече ферментация. Този развой трае, до момента в който се получи алкохол. Когато това се случи цялата субстанция се изсипва в огромен съд. Това допълнително случаи е меден котел. Този котел стартира да се нагрява с огън. По-късно се прави и второ дестилиране.
Когато се завърши и с този развой, дестилираната напитка се поставя да отлежи в дъбови бъчви за най-малко три години. Обемът на дъбовите каци би трябвало да е най-вече 700 литра. За малцовото уиски е значимо при дестилата алкохолното наличие да не надвишава 94.8 %. Разбира се, при другите типове то е друго. Важно също по този начин за шотландското уиски е да не се прибавят никакви ароматизатори и оцветители (освен карамел), с цел да се резервира неповторимия тип на алкохола.
Видове скоч
Съществуват няколко типа скоч. Обикновено алкохолната напитка се класифицира според от района, в който е приготвена. Скочът, създаден в област Хайленд, може да бъде друг по усет. Независимо от това за всички малцови уискита от този регион се отличават със мощния си мирис. Забележителни са шотландските уискита от Лоуленд. Те са със относително по-слаб мирис, само че по тази причина пък са доста сладки и приятни на усет.
Отличават се скочовете, приготвени на остров Айла. Те вършат усещане с мириса на опушено, в който обаче участва нотка, напомнящо за солена морска вода. Този тип уиски има и едвам доловимо благоухание на йод. Другият доста известен тип скоч е този, който се прави в регион, наименуван Спейсайд. Това малцово пиво има мек усет, който му придава изтънченост.
Съхранение и поднасяне на скоч
Скочът се съхранява на стайна температура. Той се сервира в добре познатите чаши за уиски, които да разкрият приятните му характерности. Малцовото уиски може да се сервира по време на диалог преди хранене. Заедно с него се сервира и чаша с ледена вода. При разливане се цялостни единствено една трета от чашата.
Специалистите поучават към питието да не се прибавя лед, защото по този метод не може да се усети добре усетът му. Според тях няколко капки студена вода прави съвършена работа. Разбира се, това не са твърди правила, а просто препоръки. Иначе всеки би трябвало да употребява алкохола по този начин, както смята за прелестно. Скочът се пие на дребни глътки, с цел да може консуматорът да се наслаждения изцяло на неговото благоухание и усет.
Скоч в кулинарията
Освен че се сервира чист, скоч се сервира и в композиция с други напитки под формата на коктейл. Оказва се че малцовото пиво сполучливо се смесва с алкохолни питиета като бял ром, разнообразни ликьори, бърбън, сладостен вермут, амарето и доста други. Може да се комбинира още с газирани питиета и плодови сокове. Малко количество скоч може да се добави в чай или кафе. Няколко капки скоч биха придали характерно и забавно благоухание на разнообразни печива.
Ползи от скоч
Това пиво е източник на калий, калций и натрий, тъй че безспорно умерената му консумация се оказва позитивна за организма ни. Ползите от скоча са известни най-много измежду шотландците. През годините те са разкрили, че той оказва помощ при разнообразни недоволства. При простуда и грип той влиза в роля на национален лек, защото има сгряващо и отпускащо деяние. Компресите със скоч пък се постановат на натъртени места.
