Скандалът с фондацията за набиране на дарения „Хелп карма“ показа

Скандалът с фондацията за набиране на дарения „ Хелп карма “ сподели пробойни в законодателството ни и потребността от по-ефективен институционален надзор, без той да пречи на самата активност. Освен моралните измерения и злоупотребата с публичното доверие, абсурдът потвърди и други порочни практики, които до момента бяха в рубрика „ социална загадка “. Става въпрос за тясната връзка сред компаниите за събиране на задължения и компании, отпускащи бързи заеми, сигнализират от Асоциацията за отбрана на потребителите . Случаят с ръководителя на фондация „ Хелп карма “ Константин Кръстев демонстрира образно една процедура на ръба на закона: едни и същи лица отпускат заеми, след това ги препродават на свои компании, които ги събират. Същевременно по закон никой няма право самичък да събира свои вземания. Единственият правов ред е през правосъдна процедура.

Участието на Кръстев в собствеността и ръководството на сдружения за кредитиране и такива за събиране сега е разрешено от комерсиалния закон тъй като се възприема като сходна активност. Време е този пропуск да бъде преосмислен. От Асоциацията за отбрана на потребителите упорстват законодателната ни власт да предприеме дейности, с които да се забрани на лица участващи във компании за разпределяне на заеми да имат и такива за събиране на задължения.

Ако въпреки всичко това Народно заседание реши да се заеме с проблема, се надяваме депутатите този път да устоят на натиска на колекторските компании. Същите тези компании в границите на тази година торпелираха 3 законопроекта застрашаващи техните ползи. Последният случай е от тази седмица когато изненадващо на второ четене народните представители отхвърлиха проектозакона за доброволното осъществяване. Повече от половината присъстващи гласоподаваха въздържал се, в случай, че същият законопроект без основни промени, беше признат на първо четене с огромно болшинство. Единствените имащи интерес от отпадането на това предложение са компаниите за събиране на задължения.

Доброволното осъществяване щеше да даде опция на дебитор и заемодател да се опитат да реализират единодушие без да се стига до съд. Длъжникът щеше да бъде омекотен от допълнителнителни разноски – правосъдни такси, лихви и юрисконсултски възнаграждения. Към тази сметка би трябвало да се прибавят и неразбираемите калкулации, които постановат колекторските компании върху главницата. По създание Доброволното осъществяване щеше да помогне една част от просрочените заеми да не отиват при колекторите. Те не престават да работят в отсъствието на специфичен закон регламентиращ активността им, каквато е практиката в множеството европейски страни. За пет години от бизнес с обороти от близо 500 млн. лева, през днешния ден това е отрасъл, който оперира с няколко милиарда.