Странната война в Идлиб - всички се бият с терористите
Ситуацията в сирийската област Идлиб се развива по сюжета " странна война ", твърди съветското издание agitpro.su . Уж се води единствено против терористите, само че по едно и също време и с турците. От друга страна никой не води война с турците. Това отхвърлят всички страни, в това число и Анкара - даже след последното развиване на събитието, с 33 починали турски военни. За да се разбере по какъв начин стоят нещата, е задоволително да се изгледат фото- и видеозаписите от региона на боевете.
Турската интервенция и " танковата въртележка "
Настъплението на сирийската войска и нейните съветски и ирански (проирански) съдружници, траяло повече от месец и половина, беше спряно, откакто под техен надзор мина цялата интернационална автомагистрала М5 " Алепо – Хама – Дамаск ". Войските се нуждаеха от отдих за попълване с техника, персонален състав, за съоръжение на позиции. Разбираемо е, че не може да се води война без отмора. А в този момент и турците основават проблеми, даже повече, в сравнение с бандите на терористите.
Анкара натика в Идлиб доста хора и техника, оборудва блокпостове, които не са планувани в никакви съглашения. Броят на турските войски на територията на Сирия се прави оценка друго. Басните на турците и " зелените " протурски сили от Свободната сирийска войска за 15 000 военни и 2 000 броя техника би трябвало да се раздели на 3-4, настояват специалисти.
Турците очевидно се пробват да основат усещане, че трансферират в Идлиб повече войски, в сравнение с в същина. Например към този момент е ясно, че колоната танкове " Леопард-2А4 ", разкарваща се из Идлиб, е една и съща – идва през деня, нощем отпътува. Това обясняват специалисти, разглеждащи външни разлики по танковете.
В същото време вместо " Леопард-2А4 ", изявили се зле в боевете по-рано, турците употребяват в Сирия старите американски танкове М60А3 и техните модернизации – израелската " Сабра " и нейния турски аналог. В Идлиб има и турска артилерия – 155 мм САУ " Фиртина " (лицензионната южнокорейска К-9) и 122 мм РСЗО (реактивни системи за залпов огън).
Освен това турската войска се пробва да поддържа и " зелените ", давайки им бронирана техника и артилерия за щурма на сирийските позиции. При това постоянно бронетехниката има турски екипажи. Ако " зелените " могат да се оправят със старите руски БТР и БМП, то прекосяването на старите американски е невероятно без преобучаване. Така че турски " отпускари " в Сирия водят война, въпреки Анкара да не признава.
Спънката Нейраб
Всъщност при щурмовете турците оказват на терористите лимитирана огнева поддръжка, само че извършват и роля на " заградителен отряд " за прикриване. Без него сирийските опозиционери към този момент не желаят да водят война.
Сега " зелените " нападат градчето Нейраб. То е забавно с това, че се намира на нагорнище, позволяващо да се води огън по град Саракиб и по пътищата М4 и М5. Провеждани са доста офанзиви, само че краят им постоянно е един: бунтовниците или са унищожавани още при приближаването им с артилерия и авиация, или са допускани в града и там са премахнати. Интернет е цялостен с видеа и фотографии на изгорени и разрушени БТР и БМП, с десетки трупове на " зелени " и неустановени лица в турски камуфлажи.
На 20 февруари след една такава офанзива в региона на Нейраб, по колона от " зелени " терористи с турски танкове публично е нанесен удар от съветски самолети Су-24. Унищожен е 1 танк, 6 броя БМП и БТР. След като сирийската телевизия демонстрира видеозапис от разгрома, излиза наяве, че при отбиване на офанзивата на " прокси " е взела участие и артилерия. Тя нанасяла удари с коректируеми снаряди, каквито сирийците нямат. Съдейки по разбора на видеозаписа, край Нейраб са унищожени най-малко 2 танка, други 2 са получили съществени повреди. Турция признава публично за гибелта на своите военни и загубата на двама танкисти. При подобен погром тези жертви провокират подозрения, те би трябвало да са по-големи.
В отговор турците не измислят нищо по-добро, с изключение на да обстрелят атакуващия съветски Су-24М и БПЛА с две портативни ракети (ПЗРК) " Стингър " от покрива на постройка на територията на своя опорен пункт. Техните " зелени " протежета били толкоз тъпи, че снимали това на мобилен телефон. На фрагментите се виждат и лицата на стрелящите.
Но едно е да сваляш остарели сирийски вертолети, друго е да атакуваш съветски самолети. Отговорът не просрочен. Действията на Русия образно демонстрират, че към този момент турците в самопровъзгласените наблюдателни постове не са неприкосновени.
Взаимните отрицания
Най-интересното е, че Министерството на защитата на Русия не поема върху себе си отговорността за тези дейности, а турците на собствен ред настояват, че са ги бомбардирали сирийски самолети. Сирийските Су-24МК2 се разграничават по външната багра от съветските Су-24М: сирийските са тъмни, а съветските са боядисани в светли цветове заради опцията да бъдат употребявани за нанасяне на нуклеарни удари.
Позицията на Турция е ясна: на руснаците не можеш да отмъстиш. Турците схващат, че сериозното скарване с нуклеарна свръхдържава за тях е сходно на гибел. Затова отхвърлят обстоятелствата. За руснаците също е комфортно: те бият терористите, а в случай че там е попаднал и някой различен, той самичък си е отговорен.
В резултат турците " понижават оборотите ". При това Съединени американски щати им отхвърлиха молбата да им продадат ЗРК " Пейтриът ". Анкара спря да приказва за " сделките от Сочи ", а единствено желае да " отмъкне " за себе си линия с широчина от 30 км около границата. Различни източници оповестяват, че Русия се съгласява на широчина от 10-15 км, а съгласно сирийски източници става дума за символичните 5-6 км.
Целта на турците е единствено да си засилят позициите на бъдещите договаряния. Анкара не желае да води война с Русия. Всъщност турското общество е раздвоено: едни желаят да отмъстят на руснаците, други смятат, че няма какво да вършат в Сирия.
Какво става в този момент?
В резултат турците отново стартират да излизат с руснаците на взаимно наблюдаване. На 24 февруари обаче още веднъж погват " зелените " бандити да щурмуват Нейраб. И този път настъпващите бяха покрити от бомби и снаряди. В Интернет излизат известия за жертви и унищожена техника. Анкара естествено отхвърля всичко.
През миналите дни град Нейраб няколко пъти минава от ръце в ръце. Накрая във всички случаи " зелените " ще бъдат изхвърлени оттова и никой няма да им помогне. Според съветски специалисти, не е желателно Анкара да прави внезапни придвижвания, с цел да не си докара война с Русия – Москва вложи в поддръжката си в този спор освен големи средства, само че и целият си интернационален авторитет и няма да го жертва с лека ръка.
До 5 март южната част на Идлиб може да се окаже под надзор на сирийското държавно управление. Тогава би трябвало да се състоят договарянията сред Путин и Ердоган дружно с медиаторите Меркел и Макрон. След това или Анкара ще подпише ново съглашение или на турците с армейска вежливост ще продължат да им изясняват разпоредбите за държание в сирийския Идлиб.
Според последните известия на politexpert.net, понататъшната деградация на ситуацията в Северозападна Сирия може да принуди Русия да сложи пред Турция въпроса за нейното излизане от Споразумението в Сочи.
Автор: Ганчо Атанасов
Турската интервенция и " танковата въртележка "
Настъплението на сирийската войска и нейните съветски и ирански (проирански) съдружници, траяло повече от месец и половина, беше спряно, откакто под техен надзор мина цялата интернационална автомагистрала М5 " Алепо – Хама – Дамаск ". Войските се нуждаеха от отдих за попълване с техника, персонален състав, за съоръжение на позиции. Разбираемо е, че не може да се води война без отмора. А в този момент и турците основават проблеми, даже повече, в сравнение с бандите на терористите.
Анкара натика в Идлиб доста хора и техника, оборудва блокпостове, които не са планувани в никакви съглашения. Броят на турските войски на територията на Сирия се прави оценка друго. Басните на турците и " зелените " протурски сили от Свободната сирийска войска за 15 000 военни и 2 000 броя техника би трябвало да се раздели на 3-4, настояват специалисти.
Турците очевидно се пробват да основат усещане, че трансферират в Идлиб повече войски, в сравнение с в същина. Например към този момент е ясно, че колоната танкове " Леопард-2А4 ", разкарваща се из Идлиб, е една и съща – идва през деня, нощем отпътува. Това обясняват специалисти, разглеждащи външни разлики по танковете.
В същото време вместо " Леопард-2А4 ", изявили се зле в боевете по-рано, турците употребяват в Сирия старите американски танкове М60А3 и техните модернизации – израелската " Сабра " и нейния турски аналог. В Идлиб има и турска артилерия – 155 мм САУ " Фиртина " (лицензионната южнокорейска К-9) и 122 мм РСЗО (реактивни системи за залпов огън).
Освен това турската войска се пробва да поддържа и " зелените ", давайки им бронирана техника и артилерия за щурма на сирийските позиции. При това постоянно бронетехниката има турски екипажи. Ако " зелените " могат да се оправят със старите руски БТР и БМП, то прекосяването на старите американски е невероятно без преобучаване. Така че турски " отпускари " в Сирия водят война, въпреки Анкара да не признава.
Спънката Нейраб
Всъщност при щурмовете турците оказват на терористите лимитирана огнева поддръжка, само че извършват и роля на " заградителен отряд " за прикриване. Без него сирийските опозиционери към този момент не желаят да водят война.
Сега " зелените " нападат градчето Нейраб. То е забавно с това, че се намира на нагорнище, позволяващо да се води огън по град Саракиб и по пътищата М4 и М5. Провеждани са доста офанзиви, само че краят им постоянно е един: бунтовниците или са унищожавани още при приближаването им с артилерия и авиация, или са допускани в града и там са премахнати. Интернет е цялостен с видеа и фотографии на изгорени и разрушени БТР и БМП, с десетки трупове на " зелени " и неустановени лица в турски камуфлажи.
На 20 февруари след една такава офанзива в региона на Нейраб, по колона от " зелени " терористи с турски танкове публично е нанесен удар от съветски самолети Су-24. Унищожен е 1 танк, 6 броя БМП и БТР. След като сирийската телевизия демонстрира видеозапис от разгрома, излиза наяве, че при отбиване на офанзивата на " прокси " е взела участие и артилерия. Тя нанасяла удари с коректируеми снаряди, каквито сирийците нямат. Съдейки по разбора на видеозаписа, край Нейраб са унищожени най-малко 2 танка, други 2 са получили съществени повреди. Турция признава публично за гибелта на своите военни и загубата на двама танкисти. При подобен погром тези жертви провокират подозрения, те би трябвало да са по-големи.
В отговор турците не измислят нищо по-добро, с изключение на да обстрелят атакуващия съветски Су-24М и БПЛА с две портативни ракети (ПЗРК) " Стингър " от покрива на постройка на територията на своя опорен пункт. Техните " зелени " протежета били толкоз тъпи, че снимали това на мобилен телефон. На фрагментите се виждат и лицата на стрелящите.
Но едно е да сваляш остарели сирийски вертолети, друго е да атакуваш съветски самолети. Отговорът не просрочен. Действията на Русия образно демонстрират, че към този момент турците в самопровъзгласените наблюдателни постове не са неприкосновени.
Взаимните отрицания
Най-интересното е, че Министерството на защитата на Русия не поема върху себе си отговорността за тези дейности, а турците на собствен ред настояват, че са ги бомбардирали сирийски самолети. Сирийските Су-24МК2 се разграничават по външната багра от съветските Су-24М: сирийските са тъмни, а съветските са боядисани в светли цветове заради опцията да бъдат употребявани за нанасяне на нуклеарни удари.
Позицията на Турция е ясна: на руснаците не можеш да отмъстиш. Турците схващат, че сериозното скарване с нуклеарна свръхдържава за тях е сходно на гибел. Затова отхвърлят обстоятелствата. За руснаците също е комфортно: те бият терористите, а в случай че там е попаднал и някой различен, той самичък си е отговорен.
В резултат турците " понижават оборотите ". При това Съединени американски щати им отхвърлиха молбата да им продадат ЗРК " Пейтриът ". Анкара спря да приказва за " сделките от Сочи ", а единствено желае да " отмъкне " за себе си линия с широчина от 30 км около границата. Различни източници оповестяват, че Русия се съгласява на широчина от 10-15 км, а съгласно сирийски източници става дума за символичните 5-6 км.
Целта на турците е единствено да си засилят позициите на бъдещите договаряния. Анкара не желае да води война с Русия. Всъщност турското общество е раздвоено: едни желаят да отмъстят на руснаците, други смятат, че няма какво да вършат в Сирия.
Какво става в този момент?
В резултат турците отново стартират да излизат с руснаците на взаимно наблюдаване. На 24 февруари обаче още веднъж погват " зелените " бандити да щурмуват Нейраб. И този път настъпващите бяха покрити от бомби и снаряди. В Интернет излизат известия за жертви и унищожена техника. Анкара естествено отхвърля всичко.
През миналите дни град Нейраб няколко пъти минава от ръце в ръце. Накрая във всички случаи " зелените " ще бъдат изхвърлени оттова и никой няма да им помогне. Според съветски специалисти, не е желателно Анкара да прави внезапни придвижвания, с цел да не си докара война с Русия – Москва вложи в поддръжката си в този спор освен големи средства, само че и целият си интернационален авторитет и няма да го жертва с лека ръка.
До 5 март южната част на Идлиб може да се окаже под надзор на сирийското държавно управление. Тогава би трябвало да се състоят договарянията сред Путин и Ердоган дружно с медиаторите Меркел и Макрон. След това или Анкара ще подпише ново съглашение или на турците с армейска вежливост ще продължат да им изясняват разпоредбите за държание в сирийския Идлиб.
Според последните известия на politexpert.net, понататъшната деградация на ситуацията в Северозападна Сирия може да принуди Русия да сложи пред Турция въпроса за нейното излизане от Споразумението в Сочи.
Автор: Ганчо Атанасов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ