Синдромът на Аспергер
Синдромът на Аспергер съставлява патологична некадърност да съпреживяваш нещо и да проявяваш възприятията си. Този синдром е бил открит през четиридесетте години на предишния век.
Той е наименуван на името на Ханс Аспергер, детски психиатър от Виена, който изследвал придвижването на младите нацисти. При съществуването на синдром на Аспергер човек е лишен от способността да съпреживее болката на другите, както и насладата им.
Хората, които страдат от синдром на Аспергер, постоянно демонстрират нестимулирана свирепост. Например бият различен хора без причина, без даже да се досещат, че ги нараняват.
Според психиатрите доста от нарушителите страдат от синдрома на Аспергер. Тези хора не демонстрират асоциално държание преднамерено, просто по този начин работи мозъкът им.
Според психиатрите такива хора би трябвало да бъдат лекувани, а не да се заключват в затвори. Към хора със синдром на Аспергер би трябвало да се отнасят като към клептоманите и пироманите – незаконни са дейностите им, само че не и техните планове.
Тези хора на процедура не могат да поддържат никакви обществени връзки. Ако се опитате да се сближите с човек, който страда от синдром на Аспергер, ще претърпите крах.
По-рано се е считало, че хората със синдром на Аспергер са умствено изостанали. Всъщност обаче коефициентът им на просветеност е доста висок и даже от време на време е по-висок от естествения.
Понякога синдромът на Аспергер се бърка с аутизъм. Все още не е ясно дали тези болести са свързани. Двете разстройства имат доста общи черти. Признаците на аутизъм се демонстрират по-рано, в сравнение с тези на синдрома на Аспергер.
Името на синдрома на Аспергер станало известно в Австралия на 28 април 1996 година, когато Марти Брайънт разстрелял в пристанище на остров Тазмания петдесет и пет души.
Тридесет и пет от тях починали, останалите били ранени. Психиатри, които следили Брайънт, твърдели, че той страда от синдром на Аспергер. Според психиатрите държанието на килъра било като на десетгодишно момче. Той реагирал на станалото като изплашено дете, което безпомощно се озърта, с цел да откри поддръжка отнякъде.
Мъжете страдат по-често от синдром на Аспергер, в сравнение с дамите. Този синдром от време на време се бърка с алектсимия, познавателно-емоционално разстройство, в резултат на което хората не могат да опишат възприятията си.
