Проф. Матанов похвали Османи, но се опасява от външен натиск върху правителството
Символична – сякаш се дава ново начало, а същностните въпроси не са наранени. Така историкът проф. Христо Матанов дефинира срещата на българския министър председател Кирил Петков и македонския му сътрудник Димитър Ковачевски в Скопие.
" Двете страни споделиха, че не престъпват алените линии. Това, което за мен е значимо – историческата комисия отиде на назад във времето. Видя се, че тя не може да свърши работа ", посочи историкът в студиото на " Денят ON AIR ".
Проф. Матанов се нервира на равнопоставеността, с която се употребяват македонските историци в комисията. " Борим се против фалшификации, а те – против истина ", посочи той.
Добро усещане му прави външният министър на Северна Македония – албанецът Буяр Османи, съгласно който Северна Македония " не е задължена да следва югославската политика по отношение на България ".
" Македонци дълго време следваха тази линия на държание – България е неприятната, фашистката, Тодор-Живковата. Когато отидеш на границата, те унижават. Искрено се надявам, че той е почтен в своята позиция ", съобщи историкът пред Bulgaria ON AIR.
Опасенията на проф. Матанов са, че възпитаниците на " Харвард " ще се огънат под външен напън. " Допускам, че напън има и от македонска страна – за компромис. Съмнявам се, че новата политическа класа има желанието да удържи на натиска. Подхождат технократски ", разяснява той.
Според историка, сделката за съкратеното име на Северна Македония на процедура значи, че съседката ни се отхвърля от териториалните си искания по отношение на Пиринска Македония. Доброто нещо от срещата е обаче прикрит компромис.
" Виждаме, че има и скрита дипломация. Компромисът на Северна Македония е за българското малцинство, а нашият – историческата комисия да отиде на назад във времето. Да се изтикат напред други въпроси ", изясни проф. Матанов.
По думите му процесът по приемането на Северна Македония дружно с Албания в Европейски Съюз ще отнеме " във всеки случай " години.
" Ако мръднат обратно с учебниците, това е мърдане обратно на македонизма. Биха се лишили от стожер, който ги крепеше. Трябва да устискаме ", приключи той.
" Двете страни споделиха, че не престъпват алените линии. Това, което за мен е значимо – историческата комисия отиде на назад във времето. Видя се, че тя не може да свърши работа ", посочи историкът в студиото на " Денят ON AIR ".
Проф. Матанов се нервира на равнопоставеността, с която се употребяват македонските историци в комисията. " Борим се против фалшификации, а те – против истина ", посочи той.
Добро усещане му прави външният министър на Северна Македония – албанецът Буяр Османи, съгласно който Северна Македония " не е задължена да следва югославската политика по отношение на България ".
" Македонци дълго време следваха тази линия на държание – България е неприятната, фашистката, Тодор-Живковата. Когато отидеш на границата, те унижават. Искрено се надявам, че той е почтен в своята позиция ", съобщи историкът пред Bulgaria ON AIR.
Опасенията на проф. Матанов са, че възпитаниците на " Харвард " ще се огънат под външен напън. " Допускам, че напън има и от македонска страна – за компромис. Съмнявам се, че новата политическа класа има желанието да удържи на натиска. Подхождат технократски ", разяснява той.
Според историка, сделката за съкратеното име на Северна Македония на процедура значи, че съседката ни се отхвърля от териториалните си искания по отношение на Пиринска Македония. Доброто нещо от срещата е обаче прикрит компромис.
" Виждаме, че има и скрита дипломация. Компромисът на Северна Македония е за българското малцинство, а нашият – историческата комисия да отиде на назад във времето. Да се изтикат напред други въпроси ", изясни проф. Матанов.
По думите му процесът по приемането на Северна Македония дружно с Албания в Европейски Съюз ще отнеме " във всеки случай " години.
" Ако мръднат обратно с учебниците, това е мърдане обратно на македонизма. Биха се лишили от стожер, който ги крепеше. Трябва да устискаме ", приключи той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ