Симона Дяконеску е хореограф и филмов творец, работи в Букурещ,

Симона Дяконеску е хореограф и кино създател, работи в Букурещ, Румъния. Основател е и шеф на " Tangas Collectiv " и на " Букурещ денс фестивал " към Националния танцов център в столицата на северната ни съседка. Тя основава хореографията на „ Танцови фанатици “:

" Да, това е, което се случва с „ Танцовите фанатици “ през 1580 година в Страсбург, и това е и тематиката на моя пърформанс - хората са танцували принудително, което ще рече, че те изобщо не са желали да танцуват . Започнало е от едно лице - жена на име госпожа София. В продължение на два месеца стотици хора са танцували неконтролируемо по площада. Този метод на танцуване през днешния ден бихме нарекли рейв или неподготвено танцуване. Считало се е за фикс идея и явлението е било етикетирано като танцова зараза или танцова пандемия . Хората били като инфектирани, невиждащи и нечуващи, само че те виждали и чували останалите и музиката на тъпаните. Това е тематиката. Възможно е танцуването да е провокирано от тип гъби (мораво рогче - бел. ред.). Но на процедура евентуално танцуването е било предизвикано и от суровите условия, в които са живели тогава, спорът, който са имали с духовенството, с управляващите, бедността, заболяванията. Това е и тематиката на „ Танцови фанатици " през днешния ден. Когато за пръв път предложих плана на Националния танцов център беше в края на 2019-а, изискванията не бяха пандемични, само че когато на процедура започнах работата по плана, към този момент имаше пандемия ", сподели за БНР Симона Дяконеску.



Връзката, която открих, до момента в който работих върху сюжета на шоуто, беше по-скоро обвързвана с метода, по който действаха управляващите, с цел да се оправят със обстановката, тъй като те бяха изумени от непозната до тогава обстановка.

" Взетите изначало ограничения не бяха ефикасни - те доведоха до по-широкото разпространяване на епидемията, вместо до ограничението й. Тъй като шоуто е някак си иронично, основаният от мен текст е ориентиран към управляващите и към необятната аудитория, към цялото население. Понякога дейностите им не са съгласувани, когато се занимават с правила и регулации. Друго нещо е, че нито един от фанатиците от онази ера не е запитан за какво в действителност танцува . Мисля, че даже и през днешния ден сме склонни да описваме истории от гледната точка на наблюдаващия, имаме толкоз доста отзиви по отношение на толкоз доста неща, които не познаваме съвършено. И това е което се е случвало, макар че са отминали 500 или 600 години. Междувременно човечеството не се е трансформирало толкоз доста ".



Тъй като шоуто е някак си иронично, основаният от мен текст е ориентиран към управляващите и към необятната аудитория, към цялото население, добави в предаването " Нощен небосвод " Дяконеску.

Ана Пападима също е от Националния танцов център. Тя координира програмата, по която е основана хореографията на Симона „ Танцови фанатици ", а също и на Вили Прагър „ По-малко може да е повече, само че от време на време по-малкото е нищо “ и управлява и още седем други плана.

" От това, което говорихме с домакините ни, наподобява, че обстановката на танцовото изкуство в Румъния е сходна на протичащото се тук в София. Има общественост от създатели, които създават, борят се, само че има доста малко пространства и благоприятни условия за финансиране . Така че, би трябвало да се поставят старания освен за основаването на шоута, само че и да се бориш, с цел да бъдат показани пред аудитория. И изключително в този момент ние от Центъра се опитваме да работим единствено с самостоятелни актьори и се стремим да им предложим тази опция да работят, както и да се показват пред аудитория. Освен това, осигуряваме поддръжка за подготовка на актьори и сега чакаме актьори от България да гостуват в Румъния, с цел да показват свои пърформанси, хореографии ".



Ана Пападима възнамерява да направи втора част на „ Танцови фанатици ", който ще бъде ориентиран към по този начин наречената " танцова зараза " в Мадагаскар през 1863 година.

" Да, това е тематиката на моето проучване - че тези " танцови епидемии " се появяват по време на рецесии. Защото в Страсбург се появява, откакто черната чума покосява града, когато са били в най-лошо финансово положение. А в Мадагаскар се случва по времето на крал Радама II, наследил майка си Ранавалона I. Той е бил, който отстранява разпоредбите, подхванати от майка му за да предотврати френското въздействие в страната. Така че, той е бил прогресист от позиция на Запада, само че от позиция на популацията не е бил държател, който да резервира остров Мадагаскар от европейското въздействие . Тази " зараза " - в действителност не знам дали може да бъде наречена зараза - се появява в посочените условия на обществено-политическа рецесия. Същевременно това е обвързвано с ритуали, които са били осъществявани по това време на Мадагаскар, свързани с танца - тъй като хората са желали да бъдат обединени с предците си, с цел да може по някакъв метод те да чуват проблемите. Аз съм при започване на проучването на този план. Надявам се през първата половина на идната година да съумея да приготвя това шоу ".

Повече може да чуете в звуковия файл.