Моргите препълнени: Мигранти, германски пенсионери и изоставени трупове създават криза
Криза с претъпкани морги обгръща България, като най-тежко е ситуацията в Александровска болница. Над 100 натрупа се съхраняват там при потенциал от 75. Проблемът е дълготраен и се задълбочава от изоставени от близки тела, както и от липса на разрешителни за заравяне.
Във вторник следва пренасяне на 10 тела от Александровска болница в Централните софийски гробища. Въпреки това, гробищата също са с стеснен потенциал – разполагат с 5 камери, единствено една от които е хладилна. Многократно Централните софийски гробища са помагали, само че казусът остава без трайно решение.
Още на 22 юли 2024 година шефът на Александровска болница, проф. доктор Атанас Йонков, уведоми прокуратурата за невъзможността да одобряват нови тела и да правят съдебномедицински експертизи. Тогава, след интервенция на основния прокурор Борислав Сарафов, краткотрайно бе открито решение. Проблемът обаче остава. Здравното министерство заяви за освобождение на 17 натрупа, като още 10 предстоят. Организирано е и вдишване на тела от други софийски лечебни заведения.
Поддържането на моргите е скъпо. Камерите би трябвало да работят непрекъснато на -4 градуса, което води до огромни сметки за ток, достигащи до 10 000 лева месечно единствено за Александровска болница. Честите повреди и характерната миризма отхвърлят експерти да се занимават с ремонта им. През 2024 година проблем с хладилната апаратура в моргата на Александровска краткотрайно затвори активността ѝ, а началникът доктор Станислав Христов подаде оставка поради систематичните проблеми.
Голяма част от телата, към 1/3, имат позволение за служебно заравяне, издадено от прокуратурата. Въпреки това, околните постоянно отхвърлят да ги приберат. Някои показват финансови аргументи, други – липса на контакт с умрелия. В такива случаи прокуратурата може да позволи служебно заравяне по искане на лечебното заведение.
Има случаи, когато околните са в чужбина и отсрочват погребението за месеци. Понякога трупове остават в моргата за доста дълго време, както е казусът с 5-годишния Никита Плотников, чието тяло престоя 10 месеца. Разходите за предпазване в тези случаи остават за сметка на болничното заведение. По-голям проблем съставляват телата, за които липсва позволение от прокуратурата или полицията за освобождение. Причините могат да бъдат неустановена идентичност или потребност от спомагателни експертизи. Често става въпрос за трупни остатъци, а не за цели тела.
Проблемът е дълготраен. По време на служебното държавно управление на Гълъб Донев е основана работна група за търсене на терен за трупохранилище, само че без триумф. Александровска болница е принудена да съхранява даже остатъци от 2007 година. Съдебни медици акцентират, че без прокурорско позволение тези тела не могат да бъдат заровени, макар че експертиза към този момент не е допустима.
Ситуацията е тежка и в бургаската морга. Там също има изоставени трупове на българи и чужденци.
Имаме чужденец от 10 години, който никой не е потърсил,
разяснява доктор Галя Милева, началник на Отделението по правосъдна медицина към УМБАЛ – Бургас. В бургаската морга се съхраняват и тела на мигранти, умряли при прекосяване на границата. През последните години се следи понижение на мигрантския поток, само че нараства броят на изоставените европейци, най-много немски пенсионери. Те живеят по Южното Черноморие, като огромни колонии са се формирали към Ахелой и Несебър. Има и непотърсени руснаци и украински бежанци.
Липсата на задоволително фрагменти за тази работа в допълнение утежнява ситуацията.
Няма и задоволително фрагменти за тази работа, ситуацията става доста тежко,
добавя доктор Милева. Доц. Александър Александров отбелязва, че в Александровска болница са почнали работа петима нови правосъдни лекари, само че рецесията продължава.
