Коментар | Европейската електрическа инфраструктура задържа зеления преход
Симон Кардаш е анализатор в Европейската енергийна стратегия, основана в офиса на Европейския съвет за външна политика във Варшава.
Постигането на климатичните цели на Европейски Съюз зависи освен от увеличението на възобновимата сила, само че и от електропреносната мрежа на континента, която не е издигната с мисъл за " зеления " преход. В момента тя е прекомерно дребна, остаряла, централизирана и й липсват задоволително връзки. Не единствено че това основава проблеми с потенциала и успеваемостта, само че може и да попречи на нови форми на възобновима сила да бъдат свързани с мрежата. Както показва еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон, " в случай че не подобрим тази инфраструктура доста бързо, няма да реализираме задачите си за 2030 година "
На първо място европейската мрежа се нуждае незабавно от рационализация. Над 40% от нея е на повече от 40 години, а остарялата мрежа освен " губи " част от електричеството, което придвижва, само че и не може да бъде обвързвана с нови източници на възобновима сила. Това основава спънки за " зеленото " произвеждане на ток в някои страни, членки на Европейски Съюз. Например в Полша на няколко пъти тази година мрежата нямаше потенциала да приобщи електричеството, създадено от слънчеви панели или от дребни фотоволтаични съоръжения. Освен това актуалната мрежа няма да може да се оправи с възходящото търсене на електричество поради процеса на електрифициране на превоза и отоплението.
Реклама
В момента Европейски Съюз харчи по към 23 милиарда евро на година за разширение на мрежите за електроразпределение, като към 141 плана в сферата са напът да се осъществят както в съюза, по този начин и в съдействие сред него и трети страни. Но това не е задоволително за нужното модернизиране и разширение на мрежата. Според федерацията на европейската електрическа промишленост Eurelectric Европейски Съюз би трябвало да усили вложенията в разширението на мрежата до най-малко 38 милиарда евро на година до 2030 година, с цел да бъдат изпълнени неговите климатични цели, и до 100 милиарда евро на година до 2050 година, в случай че упоритостта на тези цели бъде нараснала. Европейската комисия пък пресмята, че до 2030 година ще бъдат нужни вложения от 584 милиарда евро.
Затова Европейски Съюз и самите страни членки би трябвало да подхващат съответни старания, с цел да подсигуряват източници на финансиране. Средствата отчасти ще дойдат от бюджета на съюза, само че също по този начин и от национални фондове, частния бранш и финансови институции.
Европейската комисия пресмята, че до 2030 година ще бъдат нужни вложения от 584 милиарда евро.
Европейски Съюз би трябвало освен да разшири мрежата, само че и да реализира повече интерконектори сред страните членки. Интерконекторите, които свързват мрежите на прилежащите страни, играят основна роля за увеличение на енергийната сигурност, като подсигуряват, че дадена страна ще може да посрещне енергийните си потребности, когато вътрешното произвеждане на ток не доближава. Това трансгранично съдействие води до резистентност, като разрешава на страните да понижат риска от евентуални ограничавания в енергийните доставки - въпрос, който единствено ще става по-спешен със задълбочаването на климатичните проблеми.
В момента европейските мощности за трансгранична обмяна се чака да доближат 136 гигавата до 2030 година, само че системата ще се нуждае от сред 148 и 187 гигавата, с цел да се избегнат бъдещи проблеми. До този миг от 50 трансгранични плана сред страните членки единствено 5 са в развой на създаване, а 21 са още във фаза на обсъждане.
Реклама
Освен това разширението на електропреносната мрежа би трябвало да приоритизира и укрепване на връзките сред Европейски Съюз и трети страни. Например разширението на електрическите връзки с Обединеното кралство ще даде опция за увеличение на вноса на ток, създаван от английските вятърни паркове. А разширението на електрическите връзки в Южна Европа, в това число Западните Балкани, ще докара до опция за внасяне на " зелена сила ", генерирана в трети страни като Азербайджан и Мароко. Модернизирането и разширението на електрическите връзки с Украйна и Молдова пък ще разреши на Европейски Съюз да заздрави енергийната сигурност на своите източни съседки.
Но от 38 трансгранични плана в съдействие сред Европейски Съюз и трети страни единствено 3 са в развой на изглаждане, а 19 са във фаза на обсъждане. Затова страните членки би трябвало да се концентрират върху ускоряването на тези планове както в границите на Европейски Съюз, по този начин и с трети страни, с цел да се противостои на дефицит във вътрешното енергийно произвеждане и с цел да се усили достъпът до възобновими източници. Тъй като развиването на мрежите лишава години, всичко това би трябвало да стартира неотложно, с цел да се подсигурява едно " по-зелено " европейско бъдеще.
Свързани публикации Остри рецензии против разпоредбите за дотации за огромни ВЕИ и акумулатори за над 660 млн. лева 24 октомври 2023, 13:27 Може ли електропреносната мрежа на Европа да се оправи със зеления преход 13 октомври 2023, 06:08
Постигането на климатичните цели на Европейски Съюз зависи освен от увеличението на възобновимата сила, само че и от електропреносната мрежа на континента, която не е издигната с мисъл за " зеления " преход. В момента тя е прекомерно дребна, остаряла, централизирана и й липсват задоволително връзки. Не единствено че това основава проблеми с потенциала и успеваемостта, само че може и да попречи на нови форми на възобновима сила да бъдат свързани с мрежата. Както показва еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон, " в случай че не подобрим тази инфраструктура доста бързо, няма да реализираме задачите си за 2030 година "
На първо място европейската мрежа се нуждае незабавно от рационализация. Над 40% от нея е на повече от 40 години, а остарялата мрежа освен " губи " част от електричеството, което придвижва, само че и не може да бъде обвързвана с нови източници на възобновима сила. Това основава спънки за " зеленото " произвеждане на ток в някои страни, членки на Европейски Съюз. Например в Полша на няколко пъти тази година мрежата нямаше потенциала да приобщи електричеството, създадено от слънчеви панели или от дребни фотоволтаични съоръжения. Освен това актуалната мрежа няма да може да се оправи с възходящото търсене на електричество поради процеса на електрифициране на превоза и отоплението.
Реклама
В момента Европейски Съюз харчи по към 23 милиарда евро на година за разширение на мрежите за електроразпределение, като към 141 плана в сферата са напът да се осъществят както в съюза, по този начин и в съдействие сред него и трети страни. Но това не е задоволително за нужното модернизиране и разширение на мрежата. Според федерацията на европейската електрическа промишленост Eurelectric Европейски Съюз би трябвало да усили вложенията в разширението на мрежата до най-малко 38 милиарда евро на година до 2030 година, с цел да бъдат изпълнени неговите климатични цели, и до 100 милиарда евро на година до 2050 година, в случай че упоритостта на тези цели бъде нараснала. Европейската комисия пък пресмята, че до 2030 година ще бъдат нужни вложения от 584 милиарда евро.
Затова Европейски Съюз и самите страни членки би трябвало да подхващат съответни старания, с цел да подсигуряват източници на финансиране. Средствата отчасти ще дойдат от бюджета на съюза, само че също по този начин и от национални фондове, частния бранш и финансови институции.
Европейската комисия пресмята, че до 2030 година ще бъдат нужни вложения от 584 милиарда евро.
Европейски Съюз би трябвало освен да разшири мрежата, само че и да реализира повече интерконектори сред страните членки. Интерконекторите, които свързват мрежите на прилежащите страни, играят основна роля за увеличение на енергийната сигурност, като подсигуряват, че дадена страна ще може да посрещне енергийните си потребности, когато вътрешното произвеждане на ток не доближава. Това трансгранично съдействие води до резистентност, като разрешава на страните да понижат риска от евентуални ограничавания в енергийните доставки - въпрос, който единствено ще става по-спешен със задълбочаването на климатичните проблеми.
В момента европейските мощности за трансгранична обмяна се чака да доближат 136 гигавата до 2030 година, само че системата ще се нуждае от сред 148 и 187 гигавата, с цел да се избегнат бъдещи проблеми. До този миг от 50 трансгранични плана сред страните членки единствено 5 са в развой на създаване, а 21 са още във фаза на обсъждане.
Реклама
Освен това разширението на електропреносната мрежа би трябвало да приоритизира и укрепване на връзките сред Европейски Съюз и трети страни. Например разширението на електрическите връзки с Обединеното кралство ще даде опция за увеличение на вноса на ток, създаван от английските вятърни паркове. А разширението на електрическите връзки в Южна Европа, в това число Западните Балкани, ще докара до опция за внасяне на " зелена сила ", генерирана в трети страни като Азербайджан и Мароко. Модернизирането и разширението на електрическите връзки с Украйна и Молдова пък ще разреши на Европейски Съюз да заздрави енергийната сигурност на своите източни съседки.
Но от 38 трансгранични плана в съдействие сред Европейски Съюз и трети страни единствено 3 са в развой на изглаждане, а 19 са във фаза на обсъждане. Затова страните членки би трябвало да се концентрират върху ускоряването на тези планове както в границите на Европейски Съюз, по този начин и с трети страни, с цел да се противостои на дефицит във вътрешното енергийно произвеждане и с цел да се усили достъпът до възобновими източници. Тъй като развиването на мрежите лишава години, всичко това би трябвало да стартира неотложно, с цел да се подсигурява едно " по-зелено " европейско бъдеще.
Свързани публикации Остри рецензии против разпоредбите за дотации за огромни ВЕИ и акумулатори за над 660 млн. лева 24 октомври 2023, 13:27 Може ли електропреносната мрежа на Европа да се оправи със зеления преход 13 октомври 2023, 06:08
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ