Мълчанието е енергия. Словото е динамичното й проявление ♥ Пиер ДАКО
(„ Silence “, between 1799 and 1801 by Johann Heinrich Füssli)
Мълчанията
По време на психоанализа някои приказват съвсем непрестанно. Други, противоположното, не са изключително словоохотливи. Едните се опасяват от мълчанието, другите се отдръпват в него, като по този метод прикриват срама, който биха изпитали, в случай че разкрият тайните си. Известно е обаче, че при психоанализата няма място за позор и секрети. В живота ни са се случили някакви събития, само че те не ни показват такива, каквито в действителност сме. Защо тогава да се отъждествяваме с тях?
Може в нас да съществува избран комплекс, само че той не е нашата същина. Той се намира в някоя точка на окръжността, само че в никакъв случай не е неин център.
Някои хора прекарват цели сеанси в цялостно безмълвие. Сякаш чакат нещо. Но какво друго биха могли да чакат, с изключение на да обхванат в света, чието битие отгатват в себе си и който ще се прояви посредством радикално разнообразни от нормалните думи? С тази тишина не се „ сблъскваме “ - потапяме се в нея.
Мълчание ли е това или молитва? Не знаем.
При психоанализата, както при интензивния афективен живот, словото съществува единствено посредством мълчанието. Мълчанието е неразчленимо. Словото е разчленено. Мълчанието е хоризонтална крива, ситуирана в дълбочина. Словото е отвесна права, ситуирана на повърхността.
Мълчанието може да съществува без словото, само че словото не може да съществува без мълчанието. Без безмълвие няма слово. Мълчанието и словото вървят дружно, съдържат се едно в друго.
Когато словото прекъсне, настава мълчанието, в което се зареждат чувствата. При психоанализата, в дълбинния живот, в одухотворената обич мълчанието предхожда значимите мигове.
Аналитикът „ чува “ мълчанието, когато сред него и участника има огромна аналогия. Тогава и двамата изпитват едно и също чувство. Съществуват психически „ техники “, при които мълчанието се хронометрира, а „ психологът “ преценя смисъла му съгласно неговата дълготрайност.
Опростенческа и нелепа процедура. Защото таман мълчанието разбулва тайните ни. Екарт споделяше: „ Когато всичко потъна в дълбока тишина, от царския престол към мен се спусна една огромна загадка... “
Мълчанието е сила. Словото е динамичното й проявяване.
Кой от нас не познава паузите в същинската музика, зареденото с очакване безмълвие на оркестъра? Велик музикант е оня, който умее майсторски да съчетава паузите с музиката. Защото същинското духовно обединение сред хората се прави само в силовото поле на мълчанието.
Избрано от: „ Психология и вътрешна независимост “, Пиер Дако, изд. „ Колибри “
Картина: „ Silence “, between 1799 and 1801 by Johann Heinrich Füssli, commons.wikimedia.org
