Митове за интелекта
Сигурно сте срещали хора, които са напряко гении, само че когато стане въпрос за нещо обикновено, те не могат да схванат нищо, въпреки да са страхотни в развиването на научни теории. Такива хора са интелектуално развити, само че умни ли са в действителност?
Интелектът или менталните качества се мерят благодарение на IQ-тест. Макар този тест, създаден преди повече от век, да се счита за приет инструмент да установяване на университетски и професионални познания, резултатите му постоянно се слагат под подозрение.
Съществуват доста интелектуални теории, само че всички те се сплотяват от концепцията, че човек се ражда с психологични качества, които може ненапълно да управлява.
Хората желаят да станат умни и да останат такива. Когато става въпрос за повишение на умствените качества, има нещо, с което няма по какъв начин да не се съгласим: тренировката на мозъка е толкоз значима, колкото и спортът за тялото.
Години наред ни се повтаря какво би трябвало да ядем и какво да не консумираме, с цел да развием умствените си качества. Но на процедура рибеното масло или боровинките надали ще ви оказват помощ да решите комплицирана кръстословица.
Всъщност здравословното хранене е положително за сърцето и когато то е крепко, обезпечава задоволително О2 на мозъка, с цел да действа той добре.
Смята се също по този начин, че кръстословиците вършат индивида по-умен. Кръстословиците не вършат индивида по-умен, те просто приготвят мозъка за по-добро решение на кръстословици. За страдание това умеене не се трансформира в друго – т.е. умеенето да решите судоку няма да се трансформира във опция да помните имена.
Доскоро се смяташе, че видеоигрите карат хората да затъпяват. Оказва се обаче, че компютърните игри усъвършенстват привички като шофиране, форсират реакциите и взимането на решения. От геймърите фанатици стават страхотни хирурзи, тъй като при тях е доста добре развита координацията на ръцете и очите.
Повечето хора употребяват единствено 10 % от мозъка си – в това са уверени всички. Всъщност не е тъкмо по този начин, просто човек употребява разнообразни проценти от мозъка си в друго време.
Мозъкът прави гигантска работа, и това не касае единствено мисленето, а също по този начин двигателните ни функционалности, както и дишането. Той управлява съзнателната и несъзнателната ни активност двадесет и четири часа в денонощието.
Понякога даже не подозираме, че мозъкът ни непрекъснато гълтам, преработва и съхранява информация с помощта на голямо количество неврони, които непрекъснато си взаимодействат.
Някои елементи на мозъка даже могат да заменят други, когато те се повредят. Ако мозъкът на младеж се повреди, то другите елементи на мозъка оказват помощ за оздравяването му и краткотрайно извършват функционалностите на повредената област.
