Три стъпки, за да видим по-лесно доброто в другите
Сигурно сте чували изказванието, че когато станем по-успешни в откриването на позитивното у другите, ще стартираме да го виждаме по-лесно и у себе си...
В огледалния свят, в който живеем, и където каквото е от вътрешната страна, такова е извън, това е безусловно правилно. Да открием хубавото в другия не ни служи само, с цел да можем да създадем добър комплимент. То ни оказва помощ да повишим личното си чувство за благополучие.
За страдание това не е по никакъв начин лесна задача, за осъществяването на която са ни нужни няколко съществени обществени умения. На пръв взор, те може да ви сторят явни, само че ще бъдете сюрпризирани какъв брой постоянно не вършиме в всекидневието си някои от тях.
Да се забавим и бъдем любопитни по отношение на останалите
Да се опитаме да забавим процеса на присъждане и определянето на другите в някаква категория, да им сложим етикет или да ги отхвърлим въобще. Да си дадем задоволително време и да съберем малко повече информация за тях първо.
Полезно би било да влизаме във взаимоотношение с отворен разум и любопитни да открием положителните черти и специфики на другия. Такива постоянно има, само че с цел да ги забележим е нужно да ги потърсим, да желаеме да ги открием.
Това изисква едновремено самообладание и подготвеност да приемем положителното в хората край нас.
Да гледаме в очите другите
Признавам си, че това си беше сериозен проблем за мен, за който в продължение на години даже не си давах и сметка. В момента, в който започнах да върша по-устойчив контакт с очите на хората, светът се отвори за мен. Като че ли бях сляпа и внезапно прогледнах.
Поддържането на контакт с очите е значимо обществено умеене и практическо влечение за намирането на позитивното в другите хора. Докато гледаме някого в очите, ние сме фокусирани главно върху него, а не върху множеството отвличания на вниманието ни, протичащи се в главата ни или околната среда. Помага ни да се свържем с другия, да забележим по-ясно всичко в него.
Да се усмихнем първи на другите
Обикновено, пък и заради съществуването на огледални неврони у индивида, те биха ни се усмихнали назад. И когато това се случи, нещо положително се заражда у нас за тях (положителна конфигурация, приятелско отношение, предпочитание за още усмивки…).
Усмивката бързо основава по-добро въодушевление и би предиздвикала другия човек също да ни хареса някак си повече. А когато ние се усещаме добре, доста по-вероятно и елементарно би било да забележим положителното у другия. Той, от своя страна, в случай че ни е харесал, също би бил по-склонен да ни покаже по-добрите си аспекти. Така усмивката завърта колелото на целия развой.
Подценявайки и неглижирайки усмивката, до момента в който приказваме с други хора, ни лишава от един от най-лесните способи да открием позитивното в тях, както и от опцията да прекараме добре дружно времето, което ни е отредено.
В огледалния свят, в който живеем, и където каквото е от вътрешната страна, такова е извън, това е безусловно правилно. Да открием хубавото в другия не ни служи само, с цел да можем да създадем добър комплимент. То ни оказва помощ да повишим личното си чувство за благополучие.
За страдание това не е по никакъв начин лесна задача, за осъществяването на която са ни нужни няколко съществени обществени умения. На пръв взор, те може да ви сторят явни, само че ще бъдете сюрпризирани какъв брой постоянно не вършиме в всекидневието си някои от тях.
Да се забавим и бъдем любопитни по отношение на останалите
Да се опитаме да забавим процеса на присъждане и определянето на другите в някаква категория, да им сложим етикет или да ги отхвърлим въобще. Да си дадем задоволително време и да съберем малко повече информация за тях първо.
Полезно би било да влизаме във взаимоотношение с отворен разум и любопитни да открием положителните черти и специфики на другия. Такива постоянно има, само че с цел да ги забележим е нужно да ги потърсим, да желаеме да ги открием.
Това изисква едновремено самообладание и подготвеност да приемем положителното в хората край нас.
Да гледаме в очите другите
Признавам си, че това си беше сериозен проблем за мен, за който в продължение на години даже не си давах и сметка. В момента, в който започнах да върша по-устойчив контакт с очите на хората, светът се отвори за мен. Като че ли бях сляпа и внезапно прогледнах.
Поддържането на контакт с очите е значимо обществено умеене и практическо влечение за намирането на позитивното в другите хора. Докато гледаме някого в очите, ние сме фокусирани главно върху него, а не върху множеството отвличания на вниманието ни, протичащи се в главата ни или околната среда. Помага ни да се свържем с другия, да забележим по-ясно всичко в него.
Да се усмихнем първи на другите
Обикновено, пък и заради съществуването на огледални неврони у индивида, те биха ни се усмихнали назад. И когато това се случи, нещо положително се заражда у нас за тях (положителна конфигурация, приятелско отношение, предпочитание за още усмивки…).
Усмивката бързо основава по-добро въодушевление и би предиздвикала другия човек също да ни хареса някак си повече. А когато ние се усещаме добре, доста по-вероятно и елементарно би било да забележим положителното у другия. Той, от своя страна, в случай че ни е харесал, също би бил по-склонен да ни покаже по-добрите си аспекти. Така усмивката завърта колелото на целия развой.
Подценявайки и неглижирайки усмивката, до момента в който приказваме с други хора, ни лишава от един от най-лесните способи да открием позитивното в тях, както и от опцията да прекараме добре дружно времето, което ни е отредено.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ