На жената втълпиха, че за да живее добре, е достатъчно да се преструва, че разсъждава ♥ Пиер ДАКО
„ Сигурно е, че от Декарт насам принудиха дамата да смесва разсъдък с просветеност. Казаха й, че да чувстваш надълбоко живота - и другите - е изцяло неефикасно. “
Girl, Juan Gris (1887-1927)
Значението на афективността
Как наподобяват женствеността и мъжествеността на дамата във френскоезичните страни? Наблюдавайки дамите, особено от северните региони, оставаме с усещането, че са отвикнали да се усмихват, да споделят „ благодаря “, отвикнали са от всякаква демонстрация на непосредственост. Струва ни се, че са си забранили всевъзможен импровизиран взор, възприятие, страст. Сякаш желаят да запазят непременно позата на краен индивидуализъм, който обявяват даже и в бакалницата, където надълго и нашироко се пазарят за цената на фасула. Умуват над най-дребните неща. Постоянно са настръхнали, нащрек. Утвърждават Аза си, препирайки се по най-дребния мотив, сякаш по този начин се стремят да потвърдят, че съществуват.
Ще намерения човек, че са изгубили вътрешната си спокойна мощ, само благоприятстваща същинската логика. Не са в положение да нагодят страстите си към обстоятелствата и се раздират сред спорни държания, които многословно се стараят да оправдаят.
Сигурно е, че от Декарт насам принудиха дамата да смесва разсъдък с просветеност. Втълпиха й, че с цел да живее добре, е задоволително да се преструва, че разсъждава. Казаха й, че да чувстваш надълбоко живота — и другите — е изцяло неефикасно. Убедиха я, че всичко е в разсъждаването, а несъзнаваното е нещо дребно и нищожно. (Сега към този момент знаем, че противоположното е правилно. Животът на несъзнаваното е непрестанен, неизменим, като буйна река, по която плуват освен кораби, само че и парчета. Знаем също, че няма нищо по-накъсано от съзнателния живот, преустановяван от навиците, от комплексите, от паниките, от рефлексите и от атавизмите.)
Животът на несъзнаваното и изразяването на страстите й бяха представяни като подозрителни. Жената бе длъжна да издига в фетиш разсъдъка, в който фетиш се оплете. В резултат на това вътрешните й сили отслабнаха за сметка на празното мъдруване, което от ден на ден се постановяваше.
Бидейки неспособна да се усмихва, включително и на себе си, единственият метод, който откри, с цел да се запази, бе иронията във връзка с колегата си. Защото тя е ужасно лишена от възприятие за комизъм. Дори гласът й изгуби дълбоката си мелодичност. Преобладават високите тонове. Превърнал се е във фалцет, лишен от страст, от възприятие, от душевно успокоение.
Декарт изобрети безчовечен модели на държание. Принуди дамата да откаже да направи крачката към другите. Получи се по този начин, че тя се раздира сред страстите, тласкащи я към другите, и подправената разсъдъчност, която я кара да стои настрани от тях. С други думи: опасява се да не изпусне даже за момент подправената сигурност на лъжеразсъдливостта.
На остарелия католицизъм не му оставаше нищо друго, освен да схване това културно събитие. След като Декарт подсказа, че несъзнаваното, вътрешният живот, т.е. изконно женското, са недостойни за човешкото създание, католицизмът побърза да набеди дамата като виновница за всички беди. И защото дамата бе отъждествявана напълно със своята женственост, то и женствеността се трансформира в ругателна дума. Тук още веднъж смесиха половата принадлежност с вътрешната сила. Кой би се осмелил по това време да отвори дума за силата на женствеността или даже да преглежда мъжкото у дамата като изцяло обикновено?
И тъй като „ женското “ се смяташе за непочтено, същата орис сполетя мощните страсти (априорно!), както и усещанията и възприятията. Истинската набожност (обвързаността с другите и със света) беше сложена под забрана. Така доста французойки са оказаха притиснати от две страни. Женствеността им бе принудена да разпокъса обширните си владения; вследствие на това мъжкото у тях се прояви в фикс идея за разногласия, в капризничене, в саркастични прояви.
Тези дами не знаят какво да вършат със своята сложена под забрана афективност. Ето за какво под маската си те крият една носталгична психика, в която възприятието се е превърнало в неспокойна прочувственост.
Когато възпитанието скапва девойките...
Всичко, което блокира, стопира или отклонява вътрешната сила, частично обезсилва женското начало у дамата. А културно добитите модели на държание, както и комплексите, фактически отклоняват силата. Задържанията, от какъвто и темперамент да са, гълтам огромни количества сила. Тревожността пък безусловно изяжда вътрешната сила.
Не бива да се не помни, че мъжкото начало е единствено производно от женското (или от вътрешната енергия). А на какво нормално учим девойките? Че силата е всъщност притежание на мъжа. Че единствено външно изявената, забележима сила е от голяма важност. Че единствената цел на дамата е да бъде видяна и обичана. Че сама по себе си женствеността е единствено стръв, а не мощ. Че колкото е по-слаба и по-чаровна, толкоз повече шансове има момичето да бъде обичано. Че мъжкото държание е подозрително при момичето. Че множеството външни изяви на сила са разрешени на момчето, само че са неразрешени на момичето.
Ето по какъв начин приучват момичето да задържа силата си, да я пази вътре в себе си, да я натрупа, само че не и да я демонстрира. Дори единствено от позиция на хормоналното си устройство момичето е предразположено към вътрешен живот. Вместо да развива другата част от личността си (мъжкото у себе си), близките „ нажежават “ до прекаленост естествените й заложби. Все едно студентка със податливост към философията да бъде принудена да посвети живота си на тази просвета с риск да се трансформира в хартиен плъх, тъй като е лишена от опцията да опита силите си в някоя друга научна дисциплина.
От: „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката “, Пиер Дако, ИК „ Колибри “
Картина: Girl, Juan Gris (1887-1927); chinaoilpaintinggallery