Пистата за растеж се изчерпва
"Сигурните " до наскоро 3.9% растеж у нас внезапно паднаха до 3.6%, а съгласно прогнозните данни на Евростат ще са към 3.4-3.5 %. Това трансформира и цялостната картина. Така психическата граница от 100 милиарда лева БВП няма да бъде премината. Очертават се 98.631 милиарда лева, което съставлява малко над 50 милиарда евро. Или на човек от популацията ще се падат годишно създадени артикули и услуги за 13 884 лева, или 7 099 евро.
На процедура темпът на нашия растеж е мелодичен на междинния за Европа, само че доста изостава след тези на другите някогашни социалистически страни (9-о място от 10 страни, като изпреварваме само Естония) и това в дълготрайна вероятност ни обрича на вегетиране, на опазване на трагичната отдалеченост, която ни дели от развитите страни. Румъния означи двойно по-висок растеж от нашия - 7% и води решително класацията. Словения, Полша, Латвия, Чехия са над 4 на 100, Унгария също е заковала този %, изпреварва ни и Литва.
Всъщност величините за брутния артикул - общо и на човек от популацията, наподобяват оптимистично макар безобразно ниските им индикатори. При техните стойности в действителност съществуват огромни благоприятни условия за напредък - даже и екстензивен единствено посредством едно нарастване на броя на заетите. Но точно тук се крие един от главните проблеми. За първи път в последните години в българската стопанска система стартират да се открояват надълбоко отрицателни трендове. Структурата на износа да вземем за пример стартира да вдъхва опасения. Най-големият растеж е този на експорта на стомана и чугун за... Русия (86%). Парадоксът е елементарно разбираем - тръбите от "Южен поток ", складирани на пристанищата Бургас и Варна, в този момент се влагат в руско-турския газов поток по дъното на Черно море. Ръстът на експорта за Евросъюза също се дължи на конюнктурни аргументи. В значима степен той се дължи на износа на мед от завода на Аурубис Груп в Пирдоп, който през по-миналата година (2016-а) беше спрял с експорта.
Другият проблем е, че се вижда задържане на растежа на ИКТ бранша и аутсорсинга на бизнес услуги, които служеха като качествено гориво за мотора на стопанската система ни. Компютърният отрасъл означи петкратно повишаване на продукцията си, двойно нарастване на каузи си в брутния народен артикул, само че през 2017-а се показа доста криво-ляво и за първи път добавената брутна стойност от него пада. А аутсорсингът, който се развиваше извънредно динамично предходната година, просто креташе. За всеобща изненада и без значение от оптимистичните приказки на министъра Николина Ангелкова не се показа ослепително и туризмът с планиран растеж по невисок от общия - едвам 3 %.
В реалност българската стопанска система има необятна писта пред себе си, единствено че на нея стои съвсем непреодолима стена, наречена недостиг на трудовите запаси. Макар и на 9-о място измежду новите членки на Европейски Съюз по растеж на брутния артикул и неговото ниво на човек от популацията, в случай че се регистрира равнището на заетостта при тях и у нас, България би се изкачила на влиятелното трето-четвърто място по мярка на Брутният вътрешен продукт на един работещ. Чудесно, биха възкликнали някои анализатори. Много неприятно -ще се замислят други. Защото по всичко наподобява, че ние сме достигнали тавана на опциите си. Той се дефинира от трудовите запаси и от по този начин нар. стопанска система на миграцията. И тъкмо те са факторите, които спъват най-динамично разрастващите се до момента браншове. Само през 2017-а един на всеки седем програмисти е напуснал бранша и се допуска, че е емигрирал - макар доста положителното възнаграждение в нашата страна. В аутсорсинга напусналите са над 10 000 души.
Интересното е, че измежду трудоспособното население работа имат 56% от хората. С други думи, съществува задоволително огромен запас. Това обаче е единствено на думи. Защото най-големият му капацитет е измежду тези с главно и по-ниско обучение. При хората с главно обучение ангажиран е единствено един на всеки трима, при тези с начало или без обучение - по-малко от един на всеки пет. Тази група съставлява над половината от вероятния трудов капацитет, който би могъл да се включи в стопанската система. При висшистите заетостта е 86% и на практика е съвсем цялостна. (Незаетите измежду тях са хора в продължителна безработица и най-вече в предпенсионна възраст, които към този момент са изгубили знанията и уменията си). Следователно екстензивното развиване посредством увеличение на броя на заетите и цялостното потребление на вероятния трудов пазар у нас става невъзможна задача. Вече сме в XXI век и длъжността "оператор на метла ", както ги ангажират ромите в почистването на градовете, нито е специалност, нито е трудова активност - тя е мимикрия на функционалността на страната за обществено подкрепяне.
Рецепти за справяне със обстановката и тежката демография на стопанската система мъчно могат да се дадат. И още по-трудно се извършват. Но е индикативен опитът на страните от Далечния изток, които са се сблъскали преди време с тези проблеми (през 60-те и 70-те години), както и част от практиките в Китай. Политиката на привличане на вложения там е била съобразена с това. Дадени са преференции за всеобщи производства, които не изискват кой-знае каква подготовка или образованието за тях е просто и релативно бързо. Същевременно е обърнато изключително внимание на образованието като дълготрайна тактика. Така - в клоаката, какъвто е бил преди време процъфтяващият в този момент Сингапур, са привлечени външни учебни заведения с техни филиали и преподаватели от чужбина, заплащани от страната, с цел да се подтиква конкуренцията. Създаден е първият университет в тази страна, който в този момент е в класацията на 20-те водещи в света. Сериозен % от брутния артикул е заделян за образованието, с желязна ръка е била изкоренена корупцията в него. Наготово са взети образователни стратегии от най-хубавото в света без опити за локално творчество в тази сфера (освен за предмета история).
Голяма смяна в тези страни е и развиването на професионалната подготовка. За разлика от концепциите в България, тя е била самостоятелна и отделена от постоянната просветителна система. И доста прагматично ориентирана към съответни образования по поръчка от съответни компании в промишлеността и услугите.
На този декор пренебрегването на аграрния бранш у нас е надълбоко неправилна политика, считат експертите. Една повторна специализация в региона на производството на плодове и зеленчуци има капацитет - с изключение на в естествените дадености, и в работната ръка. Само че го няма подобаващия финансов климат и съответна политика, диференцирана в браншовете на земеделието.
Вместо това у нас се разчита на неправилна тактика и все по-усилено се приказва за вноса на мигранти. На този стадий погледът ни от ден на ден се обръща към украинците. Но се не помни, че светът и надлежно Европа са световен пазар, в това число и на труда. В една Полша заплащането за неквалифициран труд е приблизително 1.8 пъти по-високо, в сравнение с у нас, а разноските за живот - единствено с 11% по-скъпи. Ясно е какъв ще бъде изборът на мигрантите, като се имат поради и доста по-големите размери на оня пазар. От тази позиция България е изцяло неконкурентоспособна освен на Полша, само че и на Румъния, че даже и на Сърбия.
Сред опциите, които са употребявали някои от далекоизточните страни, е била и вносът на предприятия, създаващи висока добавена стойност. Внос освен на такива вложения, само че и на работещите посредством тези вложения - на самата работна ръка. Естествено, такава политика изисква освен специфични преференции за компаниите и непознатите жители, които ще дойдат у нас, а и прилична инфраструктура - от опазването на здравето до спазването на законността.
Възможностите за избор не са толкоз огромни. Времето работи против нашата страна и стопанската система ни. За страдание и управниците, които не търсят трайни решения, а разчитат на чудеса и задръстване на дупките.
Григор Лилов
На процедура темпът на нашия растеж е мелодичен на междинния за Европа, само че доста изостава след тези на другите някогашни социалистически страни (9-о място от 10 страни, като изпреварваме само Естония) и това в дълготрайна вероятност ни обрича на вегетиране, на опазване на трагичната отдалеченост, която ни дели от развитите страни. Румъния означи двойно по-висок растеж от нашия - 7% и води решително класацията. Словения, Полша, Латвия, Чехия са над 4 на 100, Унгария също е заковала този %, изпреварва ни и Литва.
Всъщност величините за брутния артикул - общо и на човек от популацията, наподобяват оптимистично макар безобразно ниските им индикатори. При техните стойности в действителност съществуват огромни благоприятни условия за напредък - даже и екстензивен единствено посредством едно нарастване на броя на заетите. Но точно тук се крие един от главните проблеми. За първи път в последните години в българската стопанска система стартират да се открояват надълбоко отрицателни трендове. Структурата на износа да вземем за пример стартира да вдъхва опасения. Най-големият растеж е този на експорта на стомана и чугун за... Русия (86%). Парадоксът е елементарно разбираем - тръбите от "Южен поток ", складирани на пристанищата Бургас и Варна, в този момент се влагат в руско-турския газов поток по дъното на Черно море. Ръстът на експорта за Евросъюза също се дължи на конюнктурни аргументи. В значима степен той се дължи на износа на мед от завода на Аурубис Груп в Пирдоп, който през по-миналата година (2016-а) беше спрял с експорта.
Другият проблем е, че се вижда задържане на растежа на ИКТ бранша и аутсорсинга на бизнес услуги, които служеха като качествено гориво за мотора на стопанската система ни. Компютърният отрасъл означи петкратно повишаване на продукцията си, двойно нарастване на каузи си в брутния народен артикул, само че през 2017-а се показа доста криво-ляво и за първи път добавената брутна стойност от него пада. А аутсорсингът, който се развиваше извънредно динамично предходната година, просто креташе. За всеобща изненада и без значение от оптимистичните приказки на министъра Николина Ангелкова не се показа ослепително и туризмът с планиран растеж по невисок от общия - едвам 3 %.
В реалност българската стопанска система има необятна писта пред себе си, единствено че на нея стои съвсем непреодолима стена, наречена недостиг на трудовите запаси. Макар и на 9-о място измежду новите членки на Европейски Съюз по растеж на брутния артикул и неговото ниво на човек от популацията, в случай че се регистрира равнището на заетостта при тях и у нас, България би се изкачила на влиятелното трето-четвърто място по мярка на Брутният вътрешен продукт на един работещ. Чудесно, биха възкликнали някои анализатори. Много неприятно -ще се замислят други. Защото по всичко наподобява, че ние сме достигнали тавана на опциите си. Той се дефинира от трудовите запаси и от по този начин нар. стопанска система на миграцията. И тъкмо те са факторите, които спъват най-динамично разрастващите се до момента браншове. Само през 2017-а един на всеки седем програмисти е напуснал бранша и се допуска, че е емигрирал - макар доста положителното възнаграждение в нашата страна. В аутсорсинга напусналите са над 10 000 души.
Интересното е, че измежду трудоспособното население работа имат 56% от хората. С други думи, съществува задоволително огромен запас. Това обаче е единствено на думи. Защото най-големият му капацитет е измежду тези с главно и по-ниско обучение. При хората с главно обучение ангажиран е единствено един на всеки трима, при тези с начало или без обучение - по-малко от един на всеки пет. Тази група съставлява над половината от вероятния трудов капацитет, който би могъл да се включи в стопанската система. При висшистите заетостта е 86% и на практика е съвсем цялостна. (Незаетите измежду тях са хора в продължителна безработица и най-вече в предпенсионна възраст, които към този момент са изгубили знанията и уменията си). Следователно екстензивното развиване посредством увеличение на броя на заетите и цялостното потребление на вероятния трудов пазар у нас става невъзможна задача. Вече сме в XXI век и длъжността "оператор на метла ", както ги ангажират ромите в почистването на градовете, нито е специалност, нито е трудова активност - тя е мимикрия на функционалността на страната за обществено подкрепяне.
Рецепти за справяне със обстановката и тежката демография на стопанската система мъчно могат да се дадат. И още по-трудно се извършват. Но е индикативен опитът на страните от Далечния изток, които са се сблъскали преди време с тези проблеми (през 60-те и 70-те години), както и част от практиките в Китай. Политиката на привличане на вложения там е била съобразена с това. Дадени са преференции за всеобщи производства, които не изискват кой-знае каква подготовка или образованието за тях е просто и релативно бързо. Същевременно е обърнато изключително внимание на образованието като дълготрайна тактика. Така - в клоаката, какъвто е бил преди време процъфтяващият в този момент Сингапур, са привлечени външни учебни заведения с техни филиали и преподаватели от чужбина, заплащани от страната, с цел да се подтиква конкуренцията. Създаден е първият университет в тази страна, който в този момент е в класацията на 20-те водещи в света. Сериозен % от брутния артикул е заделян за образованието, с желязна ръка е била изкоренена корупцията в него. Наготово са взети образователни стратегии от най-хубавото в света без опити за локално творчество в тази сфера (освен за предмета история).
Голяма смяна в тези страни е и развиването на професионалната подготовка. За разлика от концепциите в България, тя е била самостоятелна и отделена от постоянната просветителна система. И доста прагматично ориентирана към съответни образования по поръчка от съответни компании в промишлеността и услугите.
На този декор пренебрегването на аграрния бранш у нас е надълбоко неправилна политика, считат експертите. Една повторна специализация в региона на производството на плодове и зеленчуци има капацитет - с изключение на в естествените дадености, и в работната ръка. Само че го няма подобаващия финансов климат и съответна политика, диференцирана в браншовете на земеделието.
Вместо това у нас се разчита на неправилна тактика и все по-усилено се приказва за вноса на мигранти. На този стадий погледът ни от ден на ден се обръща към украинците. Но се не помни, че светът и надлежно Европа са световен пазар, в това число и на труда. В една Полша заплащането за неквалифициран труд е приблизително 1.8 пъти по-високо, в сравнение с у нас, а разноските за живот - единствено с 11% по-скъпи. Ясно е какъв ще бъде изборът на мигрантите, като се имат поради и доста по-големите размери на оня пазар. От тази позиция България е изцяло неконкурентоспособна освен на Полша, само че и на Румъния, че даже и на Сърбия.
Сред опциите, които са употребявали някои от далекоизточните страни, е била и вносът на предприятия, създаващи висока добавена стойност. Внос освен на такива вложения, само че и на работещите посредством тези вложения - на самата работна ръка. Естествено, такава политика изисква освен специфични преференции за компаниите и непознатите жители, които ще дойдат у нас, а и прилична инфраструктура - от опазването на здравето до спазването на законността.
Възможностите за избор не са толкоз огромни. Времето работи против нашата страна и стопанската система ни. За страдание и управниците, които не търсят трайни решения, а разчитат на чудеса и задръстване на дупките.
Григор Лилов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ