Култови български актьори ще почетат големия Иван Григоров в Лом
Популярните български артисти Александър Дойнов, Калин Арсов и Мария Статулова ще гостуват в Лом, с цел да почетат своя сътрудник и другар – огромния артист Иван Григоров от с. Комощица. Събитието е част от самодейността „ Памет и респект “ на Община Лом, а именитите актьори са дали своето единодушие да вземат участие в паметна вечер в чест на Иван Григоров. Точната дата е в развой на уточняване и вземане предвид с наситения им календар. На днешния 4 юли се навършват 13 години от кончината на Иван Григоров.
Изигралият стотици театрални, кино- и телевизионни функции в редица паметни български филми паралелно с най-изтъкнатите ни артисти и оставил голяма диря в родната кинематография актьор Иван Викторов Григоров стартира своята креативна кариера от Лом. Той е роден на 20 юни 1943 година в с. Комощица. Умира в София на 4 юли 2013 година на 73-годишна възраст.
В началото на 70-те години Иван Григоров работи няколко години в Електрокарния цех в гр. Лом. Тогава са първите му театрални прояви в Профсъюзния дом на културата – взе участие в самодейния състав на завода. Следва солидна кариера с незабравими функции в паметни филми. Негови екранни сътрудници, сътрудници и другари са легендите на българското кино Стефан Данаилов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Петър Слабаков, Невена Коканова и Стоянка Мутафова. Остава вечно в съзнанието на генерации българи с репликата: „ Добре сме, но ще се оправим “.
Определян е като мъчен, непослушен, чешит, неотразим зевзек с неповторимо възприятие за комизъм, отнасящ се с подигравка към всичко в околния свят. Режисьорите постоянно го дефинират като сборен облик на българина. Репликите и функциите му са незабравими. Обичан е от фенове и сътрудници и до през днешния ден. Носител е на голям брой награди. През 1976 година печели огромната премия за мъжка роля във кино лентата „ Дълбока вода “.
В многочислените си функции и изявленията Иван Григоров в никакъв случай не пропуща случай да подчертае ломския си генезис. Колегите му постоянно се обръщат към него с „ Ало, Комощица “ – нарицателна имитация от паметната му автобиографична книга „ Глупост връз нелепост “. Дори в годините, когато е на върха на славата си, Иван Григоров в никакъв случай не отхвърля помощ на нашенец от родния си ломски край. Въпреки своята претовареност постоянно намира време и за ломските самодейци. Завършва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1971 година със компетентност „ Актьорско майсторство “. Играе в Драматичния спектакъл във Видин (1971 – 1973), Драматично-кукления спектакъл „ Константин Величков “ в Пазарджик (1973 – 1976), Театър „ София “ (1976 – 1984) и Сатиричния спектакъл „ Алеко Константинов “ в София (от 1984).
За последно Иван Григоров се мярна в първия сезон на тв сериала „ Столичани допълнително “ (2011). И евентуално малко на брой от феновете са познали в изпосталелия Фотограф младия тъмнокос сондьор-женкар-бунтар Чико с трапчинката, дънките, гроздовата, гнева и семките от прелестния „ Силна вода “ (1975) на Иван Терзиев (сценарий на Боян Папазов по претекстове от романа на Генчо Стоев „ Лош ден “). Този непретенциозен филм за безводие, упоритости и лъжеработа отлично експлицира неуместното безвремие на 70-те, само че е настоящ и през днешния ден.
Чрез животворното си, спестовно и ексцентрично наличие функциите му са отличими – селяци и жители, лекари и кръчмари, темерути и хаймани от разнообразни столетия. Бил е и несретник, бил е и шут, а на всички места излъчва непринуденост, по-силна от думите. Най-известните му функции са във филмите „ Адио, Рио “, „ Господин за един ден “ и „ Васко да Гама от село Рупча “.
След богатата му филмография през 70-те и 80-те години, по време на Прехода има единствено четири кино функции, и то все на старци: в „ Сирна неделя “ (1993) на Радослав Спасов, „ Трака-трак “ (1996) на Илия Костов, „ Рапсодия в бяло “ (2002) на Теди Москов и тв новелата „ Новата кола на баща “ (2005) на Ивайло Драганов.
През 1992 година издава сборника с хумористични разкази „ Глупост връз нелепост “.
Почива на 4 юли 2013 година Погребан е в Централните софийски гробища.
Неговите сътрудници и другари – огромните български артисти Александър Дойнов, Калин Арсов и Мария Статулова, с която разделят сцена безчет пъти в киното и Сатиричния спектакъл, са удостоверили присъединяване в паметна вечер в негова чест в Лом. Те ще опишат мемоари от общуването си с обаятелната и незабравима персона на Иван Григоров. Ще бъдат излъчени и фрагменти с участия на Иван Григоров в значими български филми като „ Господин за един ден “, където спори с Тодор Колев яйцето ли е първо, или кокошката.
Датата на събитието е в развой на уточняване сред самите артисти. Община Лом, като основател, ще бъде общителен хазаин, с цел да уважи почтено единствения важен артист, произтекъл от гр. Лом.
" Памет и респект " пред делото на незабравимия Иван Григоров!
Изигралият стотици театрални, кино- и телевизионни функции в редица паметни български филми паралелно с най-изтъкнатите ни артисти и оставил голяма диря в родната кинематография актьор Иван Викторов Григоров стартира своята креативна кариера от Лом. Той е роден на 20 юни 1943 година в с. Комощица. Умира в София на 4 юли 2013 година на 73-годишна възраст.
В началото на 70-те години Иван Григоров работи няколко години в Електрокарния цех в гр. Лом. Тогава са първите му театрални прояви в Профсъюзния дом на културата – взе участие в самодейния състав на завода. Следва солидна кариера с незабравими функции в паметни филми. Негови екранни сътрудници, сътрудници и другари са легендите на българското кино Стефан Данаилов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Петър Слабаков, Невена Коканова и Стоянка Мутафова. Остава вечно в съзнанието на генерации българи с репликата: „ Добре сме, но ще се оправим “.
Определян е като мъчен, непослушен, чешит, неотразим зевзек с неповторимо възприятие за комизъм, отнасящ се с подигравка към всичко в околния свят. Режисьорите постоянно го дефинират като сборен облик на българина. Репликите и функциите му са незабравими. Обичан е от фенове и сътрудници и до през днешния ден. Носител е на голям брой награди. През 1976 година печели огромната премия за мъжка роля във кино лентата „ Дълбока вода “.
В многочислените си функции и изявленията Иван Григоров в никакъв случай не пропуща случай да подчертае ломския си генезис. Колегите му постоянно се обръщат към него с „ Ало, Комощица “ – нарицателна имитация от паметната му автобиографична книга „ Глупост връз нелепост “. Дори в годините, когато е на върха на славата си, Иван Григоров в никакъв случай не отхвърля помощ на нашенец от родния си ломски край. Въпреки своята претовареност постоянно намира време и за ломските самодейци. Завършва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1971 година със компетентност „ Актьорско майсторство “. Играе в Драматичния спектакъл във Видин (1971 – 1973), Драматично-кукления спектакъл „ Константин Величков “ в Пазарджик (1973 – 1976), Театър „ София “ (1976 – 1984) и Сатиричния спектакъл „ Алеко Константинов “ в София (от 1984).
За последно Иван Григоров се мярна в първия сезон на тв сериала „ Столичани допълнително “ (2011). И евентуално малко на брой от феновете са познали в изпосталелия Фотограф младия тъмнокос сондьор-женкар-бунтар Чико с трапчинката, дънките, гроздовата, гнева и семките от прелестния „ Силна вода “ (1975) на Иван Терзиев (сценарий на Боян Папазов по претекстове от романа на Генчо Стоев „ Лош ден “). Този непретенциозен филм за безводие, упоритости и лъжеработа отлично експлицира неуместното безвремие на 70-те, само че е настоящ и през днешния ден.
Чрез животворното си, спестовно и ексцентрично наличие функциите му са отличими – селяци и жители, лекари и кръчмари, темерути и хаймани от разнообразни столетия. Бил е и несретник, бил е и шут, а на всички места излъчва непринуденост, по-силна от думите. Най-известните му функции са във филмите „ Адио, Рио “, „ Господин за един ден “ и „ Васко да Гама от село Рупча “.
След богатата му филмография през 70-те и 80-те години, по време на Прехода има единствено четири кино функции, и то все на старци: в „ Сирна неделя “ (1993) на Радослав Спасов, „ Трака-трак “ (1996) на Илия Костов, „ Рапсодия в бяло “ (2002) на Теди Москов и тв новелата „ Новата кола на баща “ (2005) на Ивайло Драганов.
През 1992 година издава сборника с хумористични разкази „ Глупост връз нелепост “.
Почива на 4 юли 2013 година Погребан е в Централните софийски гробища.
Неговите сътрудници и другари – огромните български артисти Александър Дойнов, Калин Арсов и Мария Статулова, с която разделят сцена безчет пъти в киното и Сатиричния спектакъл, са удостоверили присъединяване в паметна вечер в негова чест в Лом. Те ще опишат мемоари от общуването си с обаятелната и незабравима персона на Иван Григоров. Ще бъдат излъчени и фрагменти с участия на Иван Григоров в значими български филми като „ Господин за един ден “, където спори с Тодор Колев яйцето ли е първо, или кокошката.
Датата на събитието е в развой на уточняване сред самите артисти. Община Лом, като основател, ще бъде общителен хазаин, с цел да уважи почтено единствения важен артист, произтекъл от гр. Лом.
" Памет и респект " пред делото на незабравимия Иван Григоров!
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ