Какво е измама с храни и има ли защита срещу нея
[Shutterstock] За създателя
Елена Тодорова ([email protected]) е юрист в SchoenherrСтатията е част от специфичното издание Регал 100 , което подрежда най-големите компании в бранш " Търговия " с неговите основи подсектори и прави разбор на тяхното развиване. Вижте още »
Като всеки бизнес, при който репутацията е от значително значение, хранителната промишленост е мощно сензитивна и доста деликатна при дефинирането на избрани престъпления като измамата с храни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Гръмките кавги в бранша обаче разкриват, че измамата с храни освен е допустима, само че поражда и голям брой чисто правни въпроси. Така да вземем за пример се оказа, че правилото храната да е наложително безвредна, на който фундаменталното се базира хранително право, не всеки път държи сметка за достоверността. От друга страна, лъжливите практики при производството на храни могат да доведат до рискови последствия за живота и здравето на хората. Представете си единствено какъв би бил резултатът, в случай че дадена храна съдържа съставки, които са токсични или могат да провокират алергични реакции. Но даже и когато съставките в храната не съставляват директен риск за потребителите, тя отново може да се смята за рискова, в случай че е създадена в нарушаване на правилата за сигурността. С други думи, измамите с храни имат комплициран в действителност състав, като главната тежест постоянно е в доказването дали съответни злоумишлени дейности могат да бъдат квалифицирани като машинация с храни.
Случаи на машинация с храни
Опитът ни демонстрира, че двата съществени вида стопански стимулирани измами с храни са:
1. Продажба на храни, които са негодни за консумация и евентуално нездравословни, като да вземем за пример:рециклиране на странични скотски артикули и връщането им в хранителната веригаопаковане и продажба на храни от скотски генезис (мляко, месо и т.н.) с незнаен произходсъзнателно пласиране на артикули след приключване на техния период на валидност.2. Умишлено неправилно етикетиране на храна, като да вземем за пример:заместване на скъпоструващи артикули с по-евтина опция (например отглеждана във ферми риба бива продавана като " див улов " или ванилия бурбон бива заместена с ванилин) илиневерни изказвания за източника на съставките, т.е. за техните географски, растителен или скотски генезис.Измама с храни е налице и при случаи на реплика (продажба на артикули имитиращи одобрени и реномирани марки), подправяне на артикули (използване на истински опаковки за фалшифицирани храни), кражба, контрабанда, машинация с документи, както и други престъпни случаи, когато подправянето на храната има за цел да аргументи щета на публичното здраве, икономическа щета или други
Критерии за дефиниране на измамата с храни
Измама с хранителни артикули съществува тогава, когато физическо или юридическо лице съзнателно измами потребителите, получавайки по този метод незаслужено преимущество и нарушавайки използваното законодателство.
Съществуват четири съществени критерия, които дефинират дали даден случай би трябвало да се преглежда като машинация с храна. Ако съответен в действителност състав дава отговор на всичките четири критерия, тогава се смята, че е налице съмнение за машинация. Критериите са: Нарушаване на правото: това включва нарушаване на една или повече законодателни правила. Намерение: може да се ревизира посредством редица фактори, които дават съществени учредения да се счита, че някои " несъответствия " не са инцидентни (като подмяната на висококачествена съставна част с по-нискокачествена такава). Икономическа облага: под формата на директно или индиректно икономическо преимущество. Подвеждане на потребителите: включва някаква форма на машинация на потребителите. Измамливият детайл може да се търси и под формата на недеклариран риск за публичното здраве (например недекларирани алергени).Глобалната самодейност за сигурност на храните (GFSI) изготви лист на няколко вида държание, които илюстрират обсега на измамите с храни: имитация/фалшифициране - представянето на артикул като нещо друго от това, което в действителност е. Тук попадат непозволената реплика на марки, предпазени наименования или географски произход; инструкции за избрана религиозна допустимост (Halal, Kosher), инструкции за качество (Fairtrade, Sustainable Production, Organic) или инструкции за системи за сигурност (BRC - разреждане - за основаване на по-големи количества, като се прибавят евтини първични материали, да вземем за пример вода. Разреждането е основно въпрос на качеството, само че може да ескалира в проблем на сигурността на храните заменяне - на декларирани скъпоструващи съставки с по-евтини разновидности. Скандалът с конското месо попада главно в тази категория прикриване - да вземем за пример на някои от по-горните операции. Прикриването може да значи и скриване на някои нежелани последствия от използването на даден артикул погрешно етикетиране - ползва се за всички форми на измами с храни, само че най-често при операции на маркировка за период на валидност сив пазар/кражба - за които има наказателноправни последици неодобрени промени в рецептата/съставките - тези промени са директно свързани с условията за допустимост на избрани съставки. Например всеки артикул, употребен с софтуерна цел при производството на храна, е хранителна добавка, и може да се употребява единствено в случай че е включен в позитивния лист към Регламент (ЕО) 1333/2008. В тази категория попадат също новите храни (например CBD) и генномодифицираните организми.Изброеното нагоре демонстрира, че фактическите сформира зад понятието " машинация с храни " обгръщат огромно многообразие от дейности. Списъкът от GFSI не би трябвало да се преглежда като изрично обрисувани категории, а като принадлежности за подкрепяне на идентифицирането на противоправното държание. То от своя страна може да се окаже, че е допустимо да бъде класифицирано допълнително от една от категориите. При някои от изброените нарушавания рисковете за човешкото здраве и нуждата от отбрана правата на потребителите са по-очевидни, в сравнение с при други. Във всички случаи обаче е налице машинация и занемаряване на ползите на потребителите, което основава несъмнено равнище на неустановеност у тях и вреди на репутацията на хранителната промишленост.
Видове отбрана Законът не разрешава имитацията като деяние, което може да заблуди по отношение на произхода, производителя, продавача, метода и мястото на произвеждане на храната.
Законът за защита на конкуренцията не разрешава имитацията като деяние, което може да докара до подвеждане по отношение на произхода, производителя, продавача, метода и мястото на произвеждане, източника и метода на придобиване или на потребление, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други основни характерности на храната. Забранена е и имитацията на търговски марки и географски означения по метод, който може да докара до увреждане ползите на съперници.
Ефективна отбрана би могла да се реализира и посредством Закона за марките и географските означения, когато измамата визира права на интелектуална благосъстоятелност.
От друга страна, отбраната на потребителските ползи е ясно уредена в Закона за отбрана на потребителите.
Измамата може да бъде квалифицирана и като закононарушение по реда на Наказателния кодекс. Съгласно правосъдната процедура от справедлива страна при машинация " деецът влияе върху засегнатия индивид, като основава у него неправилна визия по отношение на такива условия, които, в случай че не са били възприети по метода, по който са показани от дееца, потърпевшият не би взел решение за имуществено предписание или най-малко не при изискванията, при които същият го е направил ". В резултат на подхванатия акт на имуществено предписание от страна на излъганото лице се стига до причиняване на имотна щета. Член 209 от Наказателен кодекс урежда две форми на изпълнителното действие - възбуждане на подвеждане, т.е. основаване на погрешна визия у получатела на измамата и поддържане на към този момент построени у него неправилни показа. От субективна страна измамата изисква съществуването на директен предумисъл, т.е. (i) схващане у дееца, че вследствие на неговото непозволено влияние у излъгания ще зародят неправилни показа и (ii) предвиждането, че вследствие на същите ще бъде ощетено непознато имущество. Допълнителен индивидуален симптом на измамата е съществуването на користна цел, т.е. набирането на имотна полза.
Наред с посочените нагоре разновидности съществува и опцията да се търси отбрана против измамата с храни чрез формалния надзор върху храните. Българската организация за сигурност на храните е органът, който реализира формален надзор за съблюдаване на условията на настоящото законодателство по отношение на inter alia: (i) страничните скотски артикули, непредназначени за консумация от човека; (ii) суровините и храните като се изключи бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води и (iii) сходството на качеството на пресните плодове и зеленчуци със стандартите на Европейския съюз за предложение на пазара. Ето за какво БАБХ може да бъде известена за открити измамливи дейности с храни. В тези случаи БАБХ подхваща независимо следствие до каква степен измамата може да бъде квалифицирана и като нарушаване на Закона за храните и Закона за ветеринарномедицинската активност.
Видно от изложеното, българското законодателство предлага няколко благоприятни условия, чрез които редом да се потърси и реализира ефикасна отбрана на ползите на уредените от машинация с храни.
Елена Тодорова ([email protected]) е юрист в SchoenherrСтатията е част от специфичното издание Регал 100 , което подрежда най-големите компании в бранш " Търговия " с неговите основи подсектори и прави разбор на тяхното развиване. Вижте още »
Като всеки бизнес, при който репутацията е от значително значение, хранителната промишленост е мощно сензитивна и доста деликатна при дефинирането на избрани престъпления като измамата с храни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Гръмките кавги в бранша обаче разкриват, че измамата с храни освен е допустима, само че поражда и голям брой чисто правни въпроси. Така да вземем за пример се оказа, че правилото храната да е наложително безвредна, на който фундаменталното се базира хранително право, не всеки път държи сметка за достоверността. От друга страна, лъжливите практики при производството на храни могат да доведат до рискови последствия за живота и здравето на хората. Представете си единствено какъв би бил резултатът, в случай че дадена храна съдържа съставки, които са токсични или могат да провокират алергични реакции. Но даже и когато съставките в храната не съставляват директен риск за потребителите, тя отново може да се смята за рискова, в случай че е създадена в нарушаване на правилата за сигурността. С други думи, измамите с храни имат комплициран в действителност състав, като главната тежест постоянно е в доказването дали съответни злоумишлени дейности могат да бъдат квалифицирани като машинация с храни.
Случаи на машинация с храни
Опитът ни демонстрира, че двата съществени вида стопански стимулирани измами с храни са:
1. Продажба на храни, които са негодни за консумация и евентуално нездравословни, като да вземем за пример:рециклиране на странични скотски артикули и връщането им в хранителната веригаопаковане и продажба на храни от скотски генезис (мляко, месо и т.н.) с незнаен произходсъзнателно пласиране на артикули след приключване на техния период на валидност.2. Умишлено неправилно етикетиране на храна, като да вземем за пример:заместване на скъпоструващи артикули с по-евтина опция (например отглеждана във ферми риба бива продавана като " див улов " или ванилия бурбон бива заместена с ванилин) илиневерни изказвания за източника на съставките, т.е. за техните географски, растителен или скотски генезис.Измама с храни е налице и при случаи на реплика (продажба на артикули имитиращи одобрени и реномирани марки), подправяне на артикули (използване на истински опаковки за фалшифицирани храни), кражба, контрабанда, машинация с документи, както и други престъпни случаи, когато подправянето на храната има за цел да аргументи щета на публичното здраве, икономическа щета или други
Критерии за дефиниране на измамата с храни
Измама с хранителни артикули съществува тогава, когато физическо или юридическо лице съзнателно измами потребителите, получавайки по този метод незаслужено преимущество и нарушавайки използваното законодателство.
Съществуват четири съществени критерия, които дефинират дали даден случай би трябвало да се преглежда като машинация с храна. Ако съответен в действителност състав дава отговор на всичките четири критерия, тогава се смята, че е налице съмнение за машинация. Критериите са: Нарушаване на правото: това включва нарушаване на една или повече законодателни правила. Намерение: може да се ревизира посредством редица фактори, които дават съществени учредения да се счита, че някои " несъответствия " не са инцидентни (като подмяната на висококачествена съставна част с по-нискокачествена такава). Икономическа облага: под формата на директно или индиректно икономическо преимущество. Подвеждане на потребителите: включва някаква форма на машинация на потребителите. Измамливият детайл може да се търси и под формата на недеклариран риск за публичното здраве (например недекларирани алергени).Глобалната самодейност за сигурност на храните (GFSI) изготви лист на няколко вида държание, които илюстрират обсега на измамите с храни: имитация/фалшифициране - представянето на артикул като нещо друго от това, което в действителност е. Тук попадат непозволената реплика на марки, предпазени наименования или географски произход; инструкции за избрана религиозна допустимост (Halal, Kosher), инструкции за качество (Fairtrade, Sustainable Production, Organic) или инструкции за системи за сигурност (BRC - разреждане - за основаване на по-големи количества, като се прибавят евтини първични материали, да вземем за пример вода. Разреждането е основно въпрос на качеството, само че може да ескалира в проблем на сигурността на храните заменяне - на декларирани скъпоструващи съставки с по-евтини разновидности. Скандалът с конското месо попада главно в тази категория прикриване - да вземем за пример на някои от по-горните операции. Прикриването може да значи и скриване на някои нежелани последствия от използването на даден артикул погрешно етикетиране - ползва се за всички форми на измами с храни, само че най-често при операции на маркировка за период на валидност сив пазар/кражба - за които има наказателноправни последици неодобрени промени в рецептата/съставките - тези промени са директно свързани с условията за допустимост на избрани съставки. Например всеки артикул, употребен с софтуерна цел при производството на храна, е хранителна добавка, и може да се употребява единствено в случай че е включен в позитивния лист към Регламент (ЕО) 1333/2008. В тази категория попадат също новите храни (например CBD) и генномодифицираните организми.Изброеното нагоре демонстрира, че фактическите сформира зад понятието " машинация с храни " обгръщат огромно многообразие от дейности. Списъкът от GFSI не би трябвало да се преглежда като изрично обрисувани категории, а като принадлежности за подкрепяне на идентифицирането на противоправното държание. То от своя страна може да се окаже, че е допустимо да бъде класифицирано допълнително от една от категориите. При някои от изброените нарушавания рисковете за човешкото здраве и нуждата от отбрана правата на потребителите са по-очевидни, в сравнение с при други. Във всички случаи обаче е налице машинация и занемаряване на ползите на потребителите, което основава несъмнено равнище на неустановеност у тях и вреди на репутацията на хранителната промишленост.
Видове отбрана Законът не разрешава имитацията като деяние, което може да заблуди по отношение на произхода, производителя, продавача, метода и мястото на произвеждане на храната.
Законът за защита на конкуренцията не разрешава имитацията като деяние, което може да докара до подвеждане по отношение на произхода, производителя, продавача, метода и мястото на произвеждане, източника и метода на придобиване или на потребление, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други основни характерности на храната. Забранена е и имитацията на търговски марки и географски означения по метод, който може да докара до увреждане ползите на съперници.
Ефективна отбрана би могла да се реализира и посредством Закона за марките и географските означения, когато измамата визира права на интелектуална благосъстоятелност.
От друга страна, отбраната на потребителските ползи е ясно уредена в Закона за отбрана на потребителите.
Измамата може да бъде квалифицирана и като закононарушение по реда на Наказателния кодекс. Съгласно правосъдната процедура от справедлива страна при машинация " деецът влияе върху засегнатия индивид, като основава у него неправилна визия по отношение на такива условия, които, в случай че не са били възприети по метода, по който са показани от дееца, потърпевшият не би взел решение за имуществено предписание или най-малко не при изискванията, при които същият го е направил ". В резултат на подхванатия акт на имуществено предписание от страна на излъганото лице се стига до причиняване на имотна щета. Член 209 от Наказателен кодекс урежда две форми на изпълнителното действие - възбуждане на подвеждане, т.е. основаване на погрешна визия у получатела на измамата и поддържане на към този момент построени у него неправилни показа. От субективна страна измамата изисква съществуването на директен предумисъл, т.е. (i) схващане у дееца, че вследствие на неговото непозволено влияние у излъгания ще зародят неправилни показа и (ii) предвиждането, че вследствие на същите ще бъде ощетено непознато имущество. Допълнителен индивидуален симптом на измамата е съществуването на користна цел, т.е. набирането на имотна полза.
Наред с посочените нагоре разновидности съществува и опцията да се търси отбрана против измамата с храни чрез формалния надзор върху храните. Българската организация за сигурност на храните е органът, който реализира формален надзор за съблюдаване на условията на настоящото законодателство по отношение на inter alia: (i) страничните скотски артикули, непредназначени за консумация от човека; (ii) суровините и храните като се изключи бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води и (iii) сходството на качеството на пресните плодове и зеленчуци със стандартите на Европейския съюз за предложение на пазара. Ето за какво БАБХ може да бъде известена за открити измамливи дейности с храни. В тези случаи БАБХ подхваща независимо следствие до каква степен измамата може да бъде квалифицирана и като нарушаване на Закона за храните и Закона за ветеринарномедицинската активност.
Видно от изложеното, българското законодателство предлага няколко благоприятни условия, чрез които редом да се потърси и реализира ефикасна отбрана на ползите на уредените от машинация с храни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




