Щука
Щуката /Esox lucius/ съставлява хищна риба, която е необятно публикувана в Европа, Азия и Америка. Щуката се среща в огромна част от българските язовири, в това число Огоста, Жребчево, Сопот, Въча, Рабиша, Нови хан, Алино, Копринка, Дебрене и други Този тип населява още реките: Лом, Вит, Луда Камчия, Искър, Осъм, Струма, Марица, Тунджа, Янтра, Ахелой и др.
Щуката се отличава с удължено тяло и глава, напомняща тази на крокодил. Подобно на кръвожадния див звяр тя има здрави челюсти, които се отварят много, с цел да може рибата да хване своята жертва. Щуката разполага с два типа зъби, с които захапва и приклещва плячката си. Очите на този тип са относително огромни и жълти.
Тялото на щуката може да доближи дължина от 150 сантиметра. В историята обаче са познати и по-дълги човеци. Иначе тежестта на рибата може да доближи и до 20 кг. При щуките е особено женските да са с по-едро туловище от мъжките. Гръбната част на рибата е обагрена в сивозелен или жълтозелен. Страните са сивеещи или жълтеникави. Коремът е бял, само че пъстър с петна.
Обичайно държание на щука
Щуката се среща както в сладки води, по този начин и в полусолени. Обитава долното течение на реките, намира се и в блатата. У нас този тип риба хвърля хайвер през февруари и март. Това може да се случи даже, когато водата е покрита с ледена кора.
Лепкавите зрънца попадат по дънната растителност и елементарно се прикрепват към нея. След това обаче се отпускат по дъното. Ако водата е по-топла, дребните се появяват след към седмица. Ако стойностите на температурите са ниски, това се случва след към четири седмици.
Бебетата се хранят с всевъзможни плаващи организми, а когато поотраснат стартират да се оглеждат и за едра плячка. Възрастните човеци са огромни лакомници. В менюто им могат да попаднат разнообразни типове риби.
Ако са по-едри, щуките атакуван даже жаби, водоплаващи птици и водни плъхове. Обикновено на това качество на хищната риба разчитат стопаните на изкуствени водоеми, които отглеждат за заличаване на залинелите риби.
Улов на щука
Що се отнася до щука, можете да употребявате захранка, само че не за самата щука, а по-скоро да привлечете малко рибки, които да пробудят интереса на хищника и той да се насочи към мечтаното от вас място. Така че можете да си подготвите варено жито и кюспе.
Според родните риболовци подобаваща примамка за щуката е някоя дребна рибка като таранката да вземем за пример. Тя е издръжлива и пъргава, с което бързо примамва хищната щука. Ако сте сигурни, че в дадения водоем ще откриете едра щука, можете да приготвите едра таранка, другояче залагането на дребни екземпляри е най-сигурно.
Ако не можете да се сдобиете с таранки, ще ви свършат работа силиконови риби, които ще откриете в профилираните магазини. Ако сте се настървили да хващате едри щуки, си пригответе здрав кол, който да е дълъг към три метра и да е чевръст.
Осигурете си още огромна макара и плувка. Като плувката е добре да е оцветена в по-тъмен цвят. Обърнете внимание на куките - дано са здрави и остри.
Избор и предпазване на щука
Когато избирате щука, в никакъв случай не пазарувайте от съмнителни търговски места. Купувайте хранителни артикули единствено от регламентирани търговски обекти. Прясната риба няма настойчив противен мирис, месото ѝ еластично и коремът ѝ не е подут.
Ако някое от тези условия не е налице, не е целесъобразно да закупувате определената от вас щука. Ако сте си купили щука, по-добре я сгответе и консумирайте в най-скоро време. Ако рибата е прясно уловена от вас, можете да си позволите да я съхранявате известно време във фризера си.
Преди обаче да я поставите там, би трябвало да я почистите. За задачата премахнете люспите и вътрешностите. Измийте деликатно месото на течаща вода, след което подсушете почистената риба извън и от вътрешната страна. Ако щуката е по-голяма, можете да я нарежете на части.
Така обработеното месо сложете в паница, която да пъхнете в камерата за към час-два. Имайте поради, че не трябва да покривате съда. След това извадете месото и го увийте в полиетиленово фолио. Опакованата риба можете да съхранявате във фризера към 2 месеца.
Щука в кулинарията
Щуката има отлични кулинарни качества, които я трансформират в подобаваща съставна част на доста предписания за щука. Месото ѝ е леко изсъхнало, само че нежно. По-малките щуки се пържат, а по-големите се нарязват на части и се пекат, варят, панират, опушват или желират.
Щуката се съчетава чудесно с копър, сметана, лимони и лук. В някои страни я комбинират с кисело зеле. Можете да обогатите усета на месото с пикантни сосове и подправки. Сред най-примамливите специалитети с щука са:
- задушена щука със сардина;
- щука с хрян;
- щука задушена с алено вино.
Ползи от щука
Месото на щука е освен вкусно, само че и потребно. То е богато на витамините А, В1, В6, В9, В12, С, Е, РР. В него се съдържат още фосфор, калий, мед, йод, цинк, сяра, натрий, магнезий, флуор, кобалт, манган и други Похапването на щука ни оказва помощ да се оправим с бактериалните инфекции и да подсилим целия организъм.
Рибата укрепва имунната система, тъй че би трябвало да е чест посетител на нашата софра изключително през зимните месеци, когато ни се случва да се простудим и разболеем от грип.
Този тип е измежду подобаващите хранителни артикули за хората, борещите с наднормено тегло, защото месото му е ниско калорично (88 ккал на 100 грама). В същото време месото от щука се предлага на хора, имащи стомашни недоволства, и на такива, които имат проблеми със съня.
