Щом определен брой живи същества се съберат на едно място

Щом избран брой живи същества се съберат на едно място — без значение дали става дума за стадо животни или за човешка навалица, те инстинктивно се слагат под властта на някакъв началник, т.е. лидер.

Водачът на човешки тълпи играе забележителна роля. Неговата воля е ядрото, към което възгледите се оформят и уеднаквяват. Тълпата е стадо, което не би могло да мине без стопанин.

В началото лидерът най-често самичък е бил омаян, воден от концепцията, чийто деятел е станал след това. Тя дотолкоз го е превзела, че всичко отвън нея се губи и всяко обратно мнение за него е неточност и поверие. Такъв е Робеспиер, замаян от химеричните си хрумвания и прибягващ до средствата на Инквизицията в името на разпространението им.

В болшинството си водачите са хора на действието, а не на мисълта.

Проницателността не им е присъща и не би могла да бъде, защото по предписание тя води до подозрение и до безучастие. Водачите излизат от редиците на тези невротици, възбудени и полупобъркани хора, стигащи съвсем до полуда.

Колкото и неуместна да е защитаваната от тях концепция или задачата, която преследват, всякакво размишление се притъпява пред убедеността им. Ненавистта и преследванията единствено усилват възбудата им. Личен интерес, семейство, всичко се жертва.

При тях самият инстинкт за самозапазване изчезва до степен, че единствената премия, която желаят, неведнъж е мъченичеството. Силната религия придава на думите им огромна мощност на внушението.

Множеството постоянно слуша надарения със мощна воля. Загубили всякаква воля, събраните в навалица човеци инстинктивно се насочват към този, който я има.

На тълпите в никакъв случай не са липсвали водачи: единствено че не всички са надарени, липсват им мощните убеждения, които вършат апостолите. Много пъти това са изкусни ритори, преследващи единствено персоналните си ползи и стремящи се да убеждават посредством ласкаене на низки инстинкти.

Така упражненото въздействие е постоянно кратковременно. Великите уверени, възбуждащи душата на тълпите, отшелниците като Петър Амиенски, Лутеровците, Савонароловците, героите от Революцията, са омагьосвали другите едвам откакто сами са били завладени от някаква религия. Тогава са съумели да посадят в душите онази чудна мощ, наречена религия, превръщаща индивида в цялостен плебей на фантазията му.

Да основават религия, без значение религиозна, политическа или социална, в дело, в персона, в концепция — в това най-много се състои ролята на огромните водачи.

От всички сили, с които човечеството разполага, вярата постоянно е била от най-значимите и с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини.

Да се снабди човек с религия, значи да стане 10 пъти по-силен. Великите събития в историята постоянно са били дело на невежи вярващи, въоръжени само със личната си религия.

Не с начетени хора и философи и най-много не със скептици са били учредени религиите, управлявали света, както и обширните империи, разпростряли се от едното до другото полукълбо.

Такива образци обаче важат за великите водачи, а те се срещат прекомерно рядко, с цел да може историята елементарно да уточни какъв брой са.

Те са върхът на дълга поредност, от могъщия манипулатор на хора до служащия в някоя опушена механа, който омайва малко по малко другарите си, предъвквайки безкрай няколко изцяло неразбираеми за него думи, само че чието приложение би трябвало, по негово мнение, да докара до несъмнено реализиране на всички фантазии и очаквания.

Във всяка обществена сфера — от най-високата до най-ниската, индивидът, щом излезе от уединението си, попада на часа във властта на някой лидер.

Повечето хора, изключително от националните маси, са неспособни на държание, тъй като не имат никаква ясна и осмислена концепция отвън личната си специалност. Водачът им служи за справочник. 

Класата на водачите може да се раздели по блестящо обрисувани признаци. Едните са енергични хора, със мощна, само че краткотрайна воля; другите, доста по-малобройни, имат по едно и също време мощна и трайна воля.

Първите се изявяват като буйни, храбри, дръзки. Те са потребни най-вече за осъществяване на някое нахлуване, за заслепение на масите макар заплахата и за преобразяване на млади войничета в герои. 

Колкото и мощна сила да носят обаче сходни вождове, тя е краткотрайна и с нищо не надживява породилия я възбудител. Завърнали се в течение на всекидневието, движените от възбуденост герои постоянно потвърждават учудваща уязвимост.

Те като че ли не са в положение да разсъждават и да се държат в най-обикновени условия, откакто са съумели по този начин добре да управляват другите. Такива водачи не могат да се изявят, в случай че самите те не са водени и възбуждани безспир, в случай че не усещат непроменяемо над себе си някой човек или някаква концепция, в случай че не следват тъкмо обрисувана линия на държание.

Втората категория водачи — хората с непрекъсната воля, упражнява, въпреки и без подобен външен искра, доста по-осезаемо въздействие. Тук откриваме същинските създатели на религии или основатели на огромни каузи: св. Павел, Мохамед, Христофор Колумб.

Интелигентни или лимитирани, все едно, светът постоянно ще е техен. Притежаваната от тях упорита воля е извънредно рядко качество, пред което всичко се огъва. Не постоянно отчитаме в задоволителна степен какво може една мощна и поредна воля. Нищо не устоява пред нея, нито природата, нито боговете и хората.

Най-пресния образец за това ни дава фамозният инженер, разделил два свята и осъществил трихилядолетната на вятъра преследвана цел на толкоз доста велики владетели.

По-късно той се провали в сходно начинание: тъй като старостта бе пристигнала, а пред нея всичко угасва, даже волята.

Малко имена биха влезнали в книгата, хипотетично житие на всички тези велики водачи. Тези имена обаче са стояли отпред на най-важните събития в цивилизацията и в историята.

Средства за деяние на водачите: изказване, повтаряне, заразителност

Ако би трябвало навалица да бъде увлечена за момент и да бъде уверена да извърши някакво деяние: да ограби палат, да загине в отбрана на укрепление, на нея би трябвало да й се влияе с бързи внушения. Най-здравото подстрекателство си остава образецът.

В подобен случай е належащо тълпата към този момент да е готова от някои условия, а този, който желае да я поведе — да има качеството, което ще проучвам по-нататък под названието „ омагьосване “.

Ако ли пък става дума за постепенно пробутване на показа и вярвания в съзнанието на тълпите, да вземем за пример актуалните обществени теории, средствата, употребявани от водачите, са разнообразни. По принцип те прибягват до следните три метода: изказване, повтаряне, заразителност. Действието им е прекомерно постепенно, само че дава трайни резултати.

Твърдението единствено за себе си, откъснато от всякакво умозаключение и доказателство, съставлява сигурен метод за пробутване на дадена концепция в съзнанието на тълпите.

Колкото изказванието с по-стегнато, недоказано и неизявено, толкоз е по-авторитетно. Държавниците, призовани да пазят някаква политическа идея, индустриалците, рекламиращи продуктите си посредством обявления, познават цената на изказванието.

То обаче добива действително въздействие единствено в случай че се повтаря непрестанно и до погнуса, и то с едни и същи думи. Наполеон е казвал, че има единствено една сериозна реторична фигура — повторението. Благодарение на него обектът на изказванието съумява да се всели в мозъците до степен да се приема като потвърдена истина.

Лесно се схваща въздействието на повторението върху тълпите, като се види каква власт упражнява върху най-просветените съзнания. Наистина обектът на повторението в последна сметка се запечатва в тези дълбоки пластове на несъзнаваното, в които се изковават аргументите за нашите дейности.

След време, не запомнили от кого е тръгнало повтаряното изказване, най-после започваме да му имаме вяра. Така се изяснява изненадващата мощ на обявата. Когато сме прочели 100 пъти, че най-хубавият шоколад е шоколадът „ Хикс “, ние си фантазираме, че нееднократно сме чували да се приказва за това и в края на краищата се убеждаваме, че е тъкмо по този начин.

Убедени от хиляди изказвания, че брашното „ Игрек “ е излекувало най-великите персони от най-упоритите заболявания, най-сетне се изкушаваме да го опитаме в деня, в който ни хване сходна болест. От повторенията, които ни набива в съзнанието еднакъв вестник, че А. е цялостен безделник, а Б. — доста честен човек, стигаме до убеждението, че е по този начин, при изискване, несъмнено, че не четем постоянно различен вестник, споделящ противоположно мнение и където определенията са разменени.

Единствени изказванието и повторението са задоволително мощни, с цел да могат да се изобличат.

Когато едно изказване е било задоволително и единомислещо повтаряно, както става с някои финансови предприятия, купуващи всички състезания, тогава се основава така наречен всеобщо мнение и се задейства мощният механизъм на заразителността.

В случая с тълпите концепциите, възприятията, вълненията, вярванията имат толкоз мощно заразително свойство, колкото и микробите. Това събитие се следи още при животните, щом се съберат в навалица.

Потрепването на един кон в конюшнята не след дълго става присъщо и на останалите коне от същата конюшня. Един боязън, едно разхвърляно придвижване на няколко овци бързо се предава на цялото стадо. Заразителността на вълненията изяснява резкостта на суматохата.

Пак посредством заразителност се популяризират и мозъчните разстройства като лудостта. Известно е какъв брой постоянно психиатрите стават жертва на умствено разстройване. Дори се загатват форми на полуда, да вземем за пример агорафобията, предаващи се от индивида на животните.

Заразителността не изисква по едно и също време наличие на хора на едно-единствено място; тя може да работи на разстояние, повлияна от някои събития, насочващи мозъците в една и съща посока и придаваща им характерните присъщи черти на тълпите, изключително когато тези събития са готови от прегледаните от мен нагоре далечни фактори.

Така да вземем за пример революционният гърмеж през 1848 година, тръгнал от Париж, внезапно обхвана огромна част от Европа и раздруса значително монархии.

Подражанието, на което приписват такова мощно въздействие в публичните феномени, в действителност е единствено нормално разследване на заразителността. „ Приличащ си с животните, индивидът е по натурален метод имитатор.

Подражанието е нужда за него, при изискване, несъмнено, да е елементарно, и от тази нужда се ражда въздействието на модата. Дали става дума за схващания, за хрумвания, за литературни изяви или просто за облекла. Колцина смеят да се измъкнат от властта й? Тълпите се водят с модели, не с причини.

Във всяка ера малобройни характерности слагат отпечатъка на своята активност, на която несъзнаващата маса подражава. Все отново тези характерности не би трябвало да се отдалечават доста от получените хрумвания.

Подражанието им тогава би било прекомерно мъчно, а въздействието им — сведено до нула. Точно по тази причина хората, надалеч надвишаващи своето време, не упражняват, общо взето, никакво въздействие върху него. Разминаването е доста.

По същата причина европейците, с всичките преимущества на основаната от тях цивилизация, оказват незабележимо въздействие върху народите на Изтока. “

Заразителността с задоволително мощна, с цел да постанова на хората освен някои мнения, само че и някои усещания. Тя е, която прави да бъде ненавиждано едно или друго произведение в едно или друго време, да вземем за пример „ Танхойзер “, и отново тя, след няколко години, кара да му се възхищават тъкмо най-големите му довчерашни отрицатели.

Схващанията и вярванията се популяризират посредством механизма на болестта и напълно едва посредством този на съждението. С изказване, повтаряне и заразителност актуалните възгледи на служащите се оформят в кръчмата.

Вярванията на тълпите от всички времена напълно не са се създавали по различен метод. С право Ренан сравнява първооснователите на християнството „ с служащите социалисти, разнасящи концепциите си от механа на механа “; Волтер пък към този момент бе обърнал внимание във връзка на християнската вяра, че „ единствено най-долното простолюдие я следвало в продължение на над 100 години “.

Ето за какво всяко разбиране, добило известност, в последна сметка се постанова на издигнатите публични среди макар опцията властващото мнение да е явно неуместно.

Такова влияние на низшите обществени пластове върху висшите е още по-странно, като се има поради, че вярванията на тълпата постоянно са повече или по-малко разследване от някоя висша концепция, постоянно оставаща без въздействие в породилата я среда.

Завладените от тази висша концепция водачи я присвояват, изопачават я и основават фракция, която повтаря действието им, а след това популяризира все по-изопачената концепция измежду тълпите. 

Обаянието

Ако публикуваните посредством изказване, повтаряне и заразителност схващания са надарени с огромна мощ, то е тъй като най-сетне получават загадъчното свойство, наречено омагьосване.

Всичко на света, което е властвало — концепциите или хората, се е наложило главно посредством неудържимата мощ, излъчваща се от думата „ омагьосване “. Всички знаем смисъла й, само че той се ползва по много разнообразни способи, с цел да може елементарно да се дефинира.

Обаянието може да носи в себе си усеща като удивление и боязън, на които от време на време дори се основава, само че в същото време умерено може да съществува без тях. Мъртъвци, от които, затова, няма за какво да се опасяваме, Александър, Цезар, Мохамед, Буда, имат доста омагьосване.

От друга страна, някои фикции, на които не се възхищаваме, да вземем за пример чудовищните божества от подземните храмове в Индия, ни наподобяват въпреки всичко обхванати от огромно омагьосване.

Обаянието в действителност е тип обаяние на духа ни от персона, произведение или обучение. То сковава всичките ни критически качества и изпълва душата ни с учудване и уважение.

Предизвиканите тогава усеща са необясними, както всички усеща, само че евентуално са сходни с внушението, което хипнотизираният изпитва върху себе си. Обаянието е най-мощният мотор на всяко владичество. Без него боговете, кралете и дамите в никакъв случай не биха имали такава власт.

Обаянието в своите разновидности може да се сведе до две съществени форми: добито и персонално. Първото се дължи на името, благосъстоянието, известността. То може да не зависи от персоналното омагьосване.

То пък, от своя страна, съставлява, в противен случай, нещо самостоятелно, съжителстващо понякога с известността, славата, благосъстоянието или засилено от тях, само че изцяло в положение да съществува без значение.

Придобитото, или изкуствено, омагьосване е надалеч по-разпространеното. Само тъй като някой има известно състояние и е почти богат и нагизден с някоя и друга купа, той бива увенчан с ореола на обаянието, колкото и евентуално оскъдна да е персоналната му стойност.

Един боен в униформа, един магистрат в алена роба постоянно са влиятелни. Паскал доста тъкмо е забелязал какъв брой нужни са тогите и перуките за съдиите. Без тях те губят забележителна част от престижа си. Най-заклетият социалист се вълнува при типа на някой княз или маркиз; и такива звания са задоволителни, с цел да измамиш и измъкнеш каквото си искаш от някои търговец.

Характерното за обаянието е, че пречи нещата да се виждат такива, каквито са, и сковава оценъчните ни качества.

Тълпите постоянно, а обособените хора — в огромна част от случаите, желаят подготвени отзиви. Успехът на тези отзиви не зависи от % истина или неточности, съдържащи се в тях. Той се дължи само на тяхната популярност.

Сега стигам до персоналното омагьосване. Подчертано друго по природа от изкуственото, или добитото омагьосване, то е свободно от всякаква купа и всевъзможен престиж свойство.

Малцината надарени с това свойство упражняват същински магнетично обаяние върху заобикалящите ги, в това число върху равните им, и подчинението пред тях е като подчинението на дивия звяр пред укротителя, който би могъл да раздра толкоз елементарно.

Великите водачи на хора Буда, Иисус, Мохамед, Жана д’Арк, Наполеон са имали в доста висока степен тази форма на омагьосване. Ако са се наложили, то е било най-вече с помощта на нея. Боговете, героите и догмите се постановат и не се разискват: задоволително е човек единствено да почне да ги разисква и те изчезват.

Немалко фактори могат да допринесат за зараждането на обаянието: един от най-важните постоянно е бил триумфът. Човекът, който съумява, концепцията, която се постанова, са неоспорими заради самото това събитие.

Дойде ли неуспехът, обаянието наложително изчезва. Възхваляваният доскоро от тълпата воин на другия ден е порицан от нея, щом ориста го удари.

Нещо повече — колкото по-силно е било обаянието, толкоз по-ожесточена ще е реакцията. В подобен миг множеството приравнява до себе си падналия воин и си отмъщава за това, че се е прекланяла пред предимство, което към този момент не признава. Като заповядвал да режат главите на сътрудниците му и на доста негови съвременници, Робеспиер се употребил с голям авторитет.

Промяна с няколко гласа довела на часа до изгубването на този авторитет и тълпата го придружила до гилотината с толкоз обети, колкото изсипвала до тогава върху жертвите му. Вярващите постоянно разрушават с гняв статуите на някогашните си богове.

Обаянието, отнето заради неуспеха, се изгубва ненадейно. Спорът може да го подрони, само че по-бавно. Все отново този метод дава доста сигурен резултат.

Оспореното омагьосване към този момент не е омагьосване. Запазилите задълго обаянието си богове и хора в никакъв случай не са търпели полемиката. За да се завоюва възторгът на тълпите, те би трябвало постоянно да бъдат държани на разстояние.

„ Психология на тълпите “