Щир
Щир или Куча лобода /Amaranthus/ е тип растение, принадлежащо на космополитния жанр Amaranthus. Щирът е непосредствен роднина на амаранта, по тази причина някои го назовават и амарант. Произходът на това наименованията е от Древна Гърция, където значи неугасващото, неувяхващото цвете.
Според някои изказвания щирът оказва помощ против любовни страдания. Според латинската и гръцката митология щирът е лек против физически рани, душевни терзания, болежка и всевъзможни човешки страдания.
История на щира
Освен като красиво цвете щир е отглеждан от индианците епохи наред като втора по значение (след царевицата) зърнена просвета. В негова чест са устройвали годишни празненства, на които го почитали като провидение. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско изчадие и забранили използването му. С последователното нахлуване на европейските култури в Южна Америка бил пропуснат като просвета.
Чак в наши дни след четиристотингодишна давност били преоткрити скъпите му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място измежду селскостопанските култури. В Съединени американски щати и други страни се финансират специфични стратегии по проучването му и внедряването му в хранителната индустрия. С времето щирът се популяризира и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, Съединени американски щати, Непал, Индия.
Видове щир
В България някои типове щир са необятно публикувани, като тези растения главно се одобряват за бурени. Едни от най–често срещаните типове у нас са метличестият щир и елементарният щир.
- Метличестият щир /Amaranthus paniculatus/ - едногодишни тревисто растение. Стеблото му е жълто до червеникаво, разклонено и достигащо до 1 м височина. Листата са поредни, ромбично – яйцевидни или продълговато – елипсовидни, в основата си са клиновидни, на върха заострени, с дълги дръжки. Цветовете са събрани в пазвите на горните листа и на върха на стеблото в пурпурночервени разклонени съцветия.
Плодът на този тип е кутийка, разпукваща се напречно, с доста кестенявочервеникави семена. Метличестият щир цъфти през юли и август. Разпространен е в Индия, Иран, Средиземноморието, Европа, южната част на Скандинавския полуостров, Африка, Австралия и други В България метличестият щир се отглежда като декоративно растение, само че се среща и като оглупял вид;
- Обикновеният щир /Amaranthus retroflexus/ - едногодишно тревисто растение. Стъблото е до 1 м високо, изправено, набраздено, зелено или обагрено червеникаво, влакнесто. Листата са поредни. Плодната кутийка се разпуква напречно и е с шипчета. Семето е черно, лъскаво. Обикновеният щир произлиза от Северна Америка. През годините последователно се е популяризирал в Европа, Русия (Кавказ), Югозападна и Централна Азия, Япония и Китай. У нас може да се види в цялата страна като рудерално или плевелно по културите.
- Лилав щир /Amaranthus blitum/ - Друг забавен тип, необятно публикуван в Гърция. Представлява ядливо едногодишно растение, високо 80-150 см. Отглежда се в южната ни съседка, както и на доста места по света, най-вече като листен зарзават.
Състав на щира
В наличието на зелената част на щир са открити холин, бетаин и витамин С. Някои типове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, дребни количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения вид щир имат висока хранителна стойност и даже превъзхождат същинските зърнени култури с високото наличие на необработен протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 - 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подобаваща храна за хората с нетърпимост към глутен. Брашното от семената има необятно приложение и се употребява сполучливо в смеси за безглутенови брашна.
Отглеждане на щир
Щирът се развъжда елементарно в обработваеми ниви и зеленчукови градини и задушава културите. Много постоянно се среща да пораства в компанията на куче грозде и татул. Обилното напояване, плодородната почва и слънчева светлина са идеални условия за растението и то без проблем може да доближи височина и над 1 м. През юни-юли се появяват съцветията, които нарастват непрестанно и до есента към този момент се влачат по земята.
Ако отглеждаме някой от ниските сортове, щом се застуди, би трябвало да го приберете в стаята, където ще продължи да пораства и цъфти. Разликата сред българския щир и неговите култивирани събратя Amaranthus blitum var. Silvestre и Amaranthus viridis, отглеждани в Гърция и наричани влито е, че те дават нежна и едра зелена или алена листна маса и разрешават неведнъж бране, защото образуват късно семена.
Събиране и предпазване на щир
У нас главно се берат стръковете на щир. Отрязва се надземната облистена част на растенията по време на цъфтене на дължина 30-35 см от върха надолу. Брането, сушенето, пакетирането и съхраняването на другите типове растения се правят поотделно.
Сушенето става на сянка или в проветриви пространства, като материалът се подрежда върху рамки или постелки, или в сушилня при температура до 45 градуса. От към 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. Дрогите би трябвало и след сушене да са запазили естествения си тип. Приготвената дрога се съхранява в сухи и проветриви пространства без директен достъп на слънчеви лъчи.
Ползи от щира
В предишното метличестият и елементарният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се използват в националната медицина при хемороиди, нормално външно — за налагане. Други типове щир се ползват за прекъсване на мощна менструация, като гаргари за усмиряване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лекуване на гангрени. Отварата от щир освен стопира мощно менструално кървене, само че също и прекалено вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата дарба на билката е потребна за понижаване на кръвозагубата и за лекуване на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с неповторим биохимичен състав, което необятно се употребява в медицината и козметиката. То има прелестен аромат и орехов усет. Най-ценната му съставна част е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и спомага за засищане на организма с О2. Поради това маслото се използва за повишение на имунитета и при лекуването на доста болести.
Народна медицина с щир
Щирът има антибактериално деяние. Нашата национална медицина предлага бани с щир срещу гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното чувство, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на муден огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути заран и вечер.
Щир в кулинарията
Повечето типове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щир (Amaranthus retroflexus), който е доста публикуван в България, също може да се използва за готвене, до момента в който не е образувал семена. Използва се като добавка в супи с амарант, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира сполучливо се комбинират с всевъзможни зеленчуци от градината. Щирът е подобаващ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази просвета се прави оценка високо от последователите на здравословното хранене.
Зърната на щира се използват за гарнитура и умерено могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат тип на малък хайвер. Използват се и за изработката на пуканки. Брашното взе участие в състава на тестени произведения, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и др.
Диетична салата с щир
Необходими артикули: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 филиз, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонен сок – 2 с.л., зехтин 2 с.л., черен пипер, сол
Начин на подготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните артикули, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонен сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.
