Как трупат милиардни печалби с боклуци
Ще запомним началото на 2020-те години освен с пандемията от ковид. Неусетно още един факт от последните години оставя сериозен отпечатък върху живота ни: за пръв път в историята ни нещата, създадени от човешката ръка, са повече от живите същества на земното кълбо.
С други думи: пластмасата, къщите, машините и всички останали артикули на човешката цивилизация към този момент тежат повече, в сравнение с всички живи същества, растения, гъби и бактерии, взети дружно. А през идните години везните ще не престават да натежават от ден на ден в интерес на изкуствените предмети, предвиждат създателите на едно проучване, извършено от израелския теоретичен институт " Вайцман ".
Накъде води всичко това? Нагледен образец ни дава пустинята Атакама. В това райско кътче на територията на Чили ден след ден се изхвърлят остарели, само че и чисто нови облекла - хиляди тонове конфекция. Повечето от тези облекла са създадени в Китай, продадени са основно в Европа и Северна Америка, обличани са 1-2 пъти, след което са отишли на боклука.
Един от основните играчи на пазара на бързопреходната конфекция, наричана още Fast Fashion (по прилика с менюто в заведенията за хранене за бързо хранене), е китайският тръст " Shein ", който се прави оценка на близо 30 милиарда $. Този производител, който започва като компания за спортни продукти, през днешния ден ежедневно пуска на пазара по 500 нови продукта. Но тази блестяща машина за пари е стъпила върху едно голямо бунище. Срещу концерна постоянно се насочат и други обвинявания: че нахално и без никакви задръжки копира дизайна на други марки и че експлоатира своите служащи, които за мизерни хонорари блъскат по 75 часа седмично.
Човек се пита: Защо една толкоз грозна скица действа толкоз добре? Защо в нея участваме всички ние, въпреки че единствено за няколко минути можем напълно тъкмо да се осведомяваме за опустошителните вреди, които нанася на околната среда и на хората въпросната евтина конфекция?
Не, няма потребност да се кълнем в никакъв случай повече да не купуваме нови облекла. Достатъчно е да се научим да използваме по резистентен метод. Защото сега сме на път към реализирането на " най-голямата смяна на промишлеността и стопанската система за последните 100 години ", както се изрази новият немски канцлер Олаф Шолц. Но тази смяна към резистентен метод на живот не може да се реализира, в случай че я караме както досега.
Преди 80 години огромният немски мъдрец и журналист Валтер Бенямин написа малко преди гибелта си следните оракулски думи: " Катастрофата е, че продължаваме както досега ". Според Бенямин, това значи, че ние подменяме бъдещето с това, което към този момент съществува. Но за какво и до ден-днешен не можем да се измъкнем от този циничен кръг?
В своята книга " Некролог за самия себе си " социологът Харалд Велцер открива, че в нашата просвета просто не съществува идея за това по какъв начин да се спрем.
Изправени пред такива големи провокации на съвременността, каквито са климатичните промени и измирането на типовете, ние по инстикт реагираме само с някакви нововъведения -вместо да преустроим напълно стопанската система и да я вкараме в коловоз, друг от този на непрекъснатия напредък.
Защото не даваме никакъв удобен принос за климата, когато примерно се откажем от малолитражната бензинова кола и си вземем електрически SUV, който в последна сметка върви с ток, създаден от въглища.
Не, би трябвало да създадем нещо напълно друго: да караме по-малко автомобил, колкото и това да не се харесва на автомобилните концерни.
Трябва най-накрая да се откажем от " всичко както досега ". И през днешния ден можем да създадем най-малко първата мъничка стъпка: вместо да си купим ново пуловерче, просто да облечем остарялото.
Текстът е оповестен
С други думи: пластмасата, къщите, машините и всички останали артикули на човешката цивилизация към този момент тежат повече, в сравнение с всички живи същества, растения, гъби и бактерии, взети дружно. А през идните години везните ще не престават да натежават от ден на ден в интерес на изкуствените предмети, предвиждат създателите на едно проучване, извършено от израелския теоретичен институт " Вайцман ".
Накъде води всичко това? Нагледен образец ни дава пустинята Атакама. В това райско кътче на територията на Чили ден след ден се изхвърлят остарели, само че и чисто нови облекла - хиляди тонове конфекция. Повечето от тези облекла са създадени в Китай, продадени са основно в Европа и Северна Америка, обличани са 1-2 пъти, след което са отишли на боклука.
Един от основните играчи на пазара на бързопреходната конфекция, наричана още Fast Fashion (по прилика с менюто в заведенията за хранене за бързо хранене), е китайският тръст " Shein ", който се прави оценка на близо 30 милиарда $. Този производител, който започва като компания за спортни продукти, през днешния ден ежедневно пуска на пазара по 500 нови продукта. Но тази блестяща машина за пари е стъпила върху едно голямо бунище. Срещу концерна постоянно се насочат и други обвинявания: че нахално и без никакви задръжки копира дизайна на други марки и че експлоатира своите служащи, които за мизерни хонорари блъскат по 75 часа седмично.
Човек се пита: Защо една толкоз грозна скица действа толкоз добре? Защо в нея участваме всички ние, въпреки че единствено за няколко минути можем напълно тъкмо да се осведомяваме за опустошителните вреди, които нанася на околната среда и на хората въпросната евтина конфекция?
Не, няма потребност да се кълнем в никакъв случай повече да не купуваме нови облекла. Достатъчно е да се научим да използваме по резистентен метод. Защото сега сме на път към реализирането на " най-голямата смяна на промишлеността и стопанската система за последните 100 години ", както се изрази новият немски канцлер Олаф Шолц. Но тази смяна към резистентен метод на живот не може да се реализира, в случай че я караме както досега.
Преди 80 години огромният немски мъдрец и журналист Валтер Бенямин написа малко преди гибелта си следните оракулски думи: " Катастрофата е, че продължаваме както досега ". Според Бенямин, това значи, че ние подменяме бъдещето с това, което към този момент съществува. Но за какво и до ден-днешен не можем да се измъкнем от този циничен кръг?
В своята книга " Некролог за самия себе си " социологът Харалд Велцер открива, че в нашата просвета просто не съществува идея за това по какъв начин да се спрем.
Изправени пред такива големи провокации на съвременността, каквито са климатичните промени и измирането на типовете, ние по инстикт реагираме само с някакви нововъведения -вместо да преустроим напълно стопанската система и да я вкараме в коловоз, друг от този на непрекъснатия напредък.
Защото не даваме никакъв удобен принос за климата, когато примерно се откажем от малолитражната бензинова кола и си вземем електрически SUV, който в последна сметка върви с ток, създаден от въглища.
Не, би трябвало да създадем нещо напълно друго: да караме по-малко автомобил, колкото и това да не се харесва на автомобилните концерни.
Трябва най-накрая да се откажем от " всичко както досега ". И през днешния ден можем да създадем най-малко първата мъничка стъпка: вместо да си купим ново пуловерче, просто да облечем остарялото.
Текстът е оповестен
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ