Генчо Начев: Клиничните пътеки не са финансов инструмент, а такъв за следене на качеството
Ще се оправят ли лечебните заведения с новата COVID-вълна? „ Ние се справихме с третата вълна, която беше много сериозна. Мисля, че ще се оправим и с четвъртата. Защото към този момент имаме опит “. Това сподели в предаването „ Опорни хора “ nо Bulgaria ON AIR проф. Генчо Начев, кардиохирург, изп. шеф на „ Св. Екатерина”.
Относно клиничните пътеки, проф. Начев даде образец. „ М.г. 30 % от пациентите, които се лекуваха в „ Св. Екатерина “, образуваха един милион лева загуба. Един от тях струваше на болничното заведение 165 хиляди лева Лекувахме го повече от 6 месеца. Всички към този момент знаят, че клиничните пътеки не са финансов инструмент, те са инструмент за следене на качеството “.
Относно финансирането на лечебните заведения, проф. Генчо Начев съобщи. „ Това може да се промени с въвеждането на диагностично свързани групи. Въпросът е, че това не е панацея и не може да стане от през днешния ден за на следващия ден. Финансирането се усилва, само че качеството никой не го брои и никой не приказва за това. Трябва да има надзор на качеството. Няма подобен бизнес, в който, каквото произведеш, го продаваш, без значение от качеството “.
Според кардиохирургът, „ Това са парадокси. Първо, че няма действително остойностяване на услугите и второ, че никой не следи за качеството. Това са двата крайъгълни камъка, които би трябвало да се заловен “.
На въпрос, какъв брой са задълженията на здравните заведения, проф. Начев даде образец с болница „ Св. Екатерина “. „ През 2006 година аз поех тази болница с 22 млн. лева дълг, от които 10 млн. лева просрочени. Т.е. всеки миг кредиторите можеха да изискат оповестяване в неплатежоспособност. До 2008 година премахнахме всички просрочени отговорности. И оттогава – до в този момент нямаме една стотинка просрочена. Като през целия този интервал сме вложили 23 млн. лева лични средства за инсталация, нововъведения и други “
Според професора, всичко е въпрос на мениджмънт. „ Тук към този момент идва разковничето. Лесно се ръководи една болница, която не е доста огромна и в която всичко е плътно. „ Св. Екатерина “ е такава. Трудно се ръководят лечебни заведения като „ Александровска “, „ Св. Георги “. Но и там има пътища. Първото, което направих - понижих телефонните диалози. Колкото и да е смешно, само че още първия месец сумата спадна с 8 хиляди лева И когато са на стопанска сметка и възнаграждението зависи от това, какво са изкарали и какво са похарчили, стартират да се замислят, дали да не изключат осветлението, когато излизат или да затворят кранчето на течащата вода “, даде образец проф. Начев.
„ В частните лечебни заведения контролът на харчовете е по-сериозен, тъй като бърка в джоба на притежателя, а не на страната. Второто са доплащанията. В държавните лечебни заведения може да се доплаща единствено за неща, които са по наредбата за достъпа. Докато в частните лечебни заведения се формулира един ценоразпис и се доплаща за всичко. Т.е. главното право на пациента е да знае пътя до банкомата. Те имат независимост, която държавните лечебни заведения нямат. Трябва да се върви в посоката, държавните лечебни заведения да получат тези права “.
Относно клиничните пътеки, проф. Начев даде образец. „ М.г. 30 % от пациентите, които се лекуваха в „ Св. Екатерина “, образуваха един милион лева загуба. Един от тях струваше на болничното заведение 165 хиляди лева Лекувахме го повече от 6 месеца. Всички към този момент знаят, че клиничните пътеки не са финансов инструмент, те са инструмент за следене на качеството “.
Относно финансирането на лечебните заведения, проф. Генчо Начев съобщи. „ Това може да се промени с въвеждането на диагностично свързани групи. Въпросът е, че това не е панацея и не може да стане от през днешния ден за на следващия ден. Финансирането се усилва, само че качеството никой не го брои и никой не приказва за това. Трябва да има надзор на качеството. Няма подобен бизнес, в който, каквото произведеш, го продаваш, без значение от качеството “.
Според кардиохирургът, „ Това са парадокси. Първо, че няма действително остойностяване на услугите и второ, че никой не следи за качеството. Това са двата крайъгълни камъка, които би трябвало да се заловен “.
На въпрос, какъв брой са задълженията на здравните заведения, проф. Начев даде образец с болница „ Св. Екатерина “. „ През 2006 година аз поех тази болница с 22 млн. лева дълг, от които 10 млн. лева просрочени. Т.е. всеки миг кредиторите можеха да изискат оповестяване в неплатежоспособност. До 2008 година премахнахме всички просрочени отговорности. И оттогава – до в този момент нямаме една стотинка просрочена. Като през целия този интервал сме вложили 23 млн. лева лични средства за инсталация, нововъведения и други “
Според професора, всичко е въпрос на мениджмънт. „ Тук към този момент идва разковничето. Лесно се ръководи една болница, която не е доста огромна и в която всичко е плътно. „ Св. Екатерина “ е такава. Трудно се ръководят лечебни заведения като „ Александровска “, „ Св. Георги “. Но и там има пътища. Първото, което направих - понижих телефонните диалози. Колкото и да е смешно, само че още първия месец сумата спадна с 8 хиляди лева И когато са на стопанска сметка и възнаграждението зависи от това, какво са изкарали и какво са похарчили, стартират да се замислят, дали да не изключат осветлението, когато излизат или да затворят кранчето на течащата вода “, даде образец проф. Начев.
„ В частните лечебни заведения контролът на харчовете е по-сериозен, тъй като бърка в джоба на притежателя, а не на страната. Второто са доплащанията. В държавните лечебни заведения може да се доплаща единствено за неща, които са по наредбата за достъпа. Докато в частните лечебни заведения се формулира един ценоразпис и се доплаща за всичко. Т.е. главното право на пациента е да знае пътя до банкомата. Те имат независимост, която държавните лечебни заведения нямат. Трябва да се върви в посоката, държавните лечебни заведения да получат тези права “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ