Параграф 22 с конкурса за шеф на Българския културен институт в Рим
Участниците в състезанието за нов шеф на Българския културен институт (БКИ) в Рим се сблъскаха с безспорен Параграф 22. Д-р Ивелина Кючукова, Искра Ангелова, Анета Риналди, Кирил Бояджиев, Биляна Генова, Вида Пиронкова и Валентин Гиясбейли в края на февруари оспориха през редица институции избора на Илия Лозанов за нов началник, защото съгласно тях при осъществяване на състезанието и при оповестяване на резултатите са позволени съществени нарушавания, които изцяло го опорочават.
Така седмината създатели и общественици, участници в състезанието, алармираха Министерство на културата, както и Инспектората на Министерски съвет, тогавашния министър на външните работи Мария Габриел и ръководителя на Комисията по просвета и медии в Народното събрание Тома Биков.
Два месеца по-късно неспечелилите участници получиха отговори от Министерство на културата и от Главния инспекторат на Министерски съвет, научи Lupa.bg. Куриозното в тази ситуация е, че констатациите на двете институции радикално се разграничават. Според Инспектората нарушавания има, до момента в който заключението на Министерство на културата е, че състезанието е извършен съгласно разпоредбите.
Композиторът и стихотворец Вида Пиронкова, която е специализирала и работила като арт управител в Рим и бе един от кандидатите за шеф на БКИ в италианската столица, разгласява в обществените мрежи получените отговори от Министерство на културата и Инспектората към Министерския съвет и дефинира парадоксалната обстановка като " Параграф 22 ".
От писмото от Министерски съвет излиза наяве, че към този момент някогашният министър-председател акад. Николай Денков, въпреки че името му съответно не се загатва, е назначил инспекция във връзка със сигнала, подаден на 29 февруари. Инспекторатът е изпратил писмото си на 7 май към този момент при служебното държавно управление на Димитър Главчев.
Изводите са, че част от изказванията на участниците в състезанието са основателни и нарушавания има, като да вземем за пример в нарушаване на Административнопроцесуалния кодекс участниците в състезанието са известени след законоустановения 3-дневен период за допускането или недопускането им в идващия стадий на състезанието.
Сред нарушаванията са и че в писмата за допускане до състезанието участниците не са били известени за датата, часа и мястото на осъществяване на събеседването. Друго нарушаване е, че резултатите от състезанието са били оповестени на участниците след приключване на 3-дневния период от провеждането му.
Главният инспекторат на Министерски съвет е дал рекомендации на министъра на културата да в профил нарушаванията в границите на неговата подготвеност.
Проверката в Министерство на културата по случая тече от времето на министър Кръстю Кръстев.
В писмото от Министерство на културата, подписано към този момент от служебния министър на културата Найден Тодоров на 30 април 2024 година, само че изпратено на 7 май, написа, че няма учредения за анулация на състезанието за шеф на БКИ в Рим и че той е извършен съгласно Кодекса на труда и съответните наредби.
" Видно и от двата документа, казусът е чудноват (меко казано) и неуместен, като множеството неща у нас, тъй като в единия написа, че НЯМА проблем, а в другия, че ИМА проблем, освен това цели три казуса и препоръки, те да бъдат позволени по оптимален метод. Кой ли ще е този метод? Нямам концепция! ", разяснява във фейсбук Вида Пиронкова. И прибавя саркастично:
" Ние, участващите в сагата към този момент се оплетохме и объркахме, и забравихме, какво тъкмо желаеме, и от кого го желаеме!!! "
Според осведомени със случая при констатациите на Главния инспекторат на Министерски съвет е редно министърът на културата да анулира състезанието и да разгласи нов.
През ноември 2023 година Министерството на културата разгласи имената на претендентите за шефове на българските културни институти в чужбина. Сред тях бяха позиции в европейски столици като Рим, Виена, Париж, Берлин, Будапеща и Варшава. Мандатът на определените посредством конкурс ще бъде четири години.
Най-много искащи имаше за шеф на Българския културен институт в Рим. Сред деветимата, позволени до конкурс, бяха композиторът и стихотворец Вида Пиронкова, която е специализирала и работила като арт управител в Рим, журналистката Искра Ангелова, Биляна Генова - шеф на дирекция " Култура " в Столична община, пианистът и посланик Илия Лозанов, Анета Риналди - арт шеф на изложба в Рим, Венета Ненкова - културолог и публицист от радио Ватикана, Кирил Бояджиев, Валентин Гиясбейли - артист и основен специалист по образованието в столичния регион " Овча купел " и археологът Ивелина Кючукова, която също е специализирала в Рим.
За културната ни задача в Рим преди всичко бе класиран музикантът Илия Лозанов, който е работил като помощник към Посолството на България към Суверенния малтийски медал и Ватикана. Той е бил дълготраен пианист в Опера студио на Академия „ Санта Чечилия “. Председател на изпитната комисия беше заместник-министърът на културата Виктор Стоянов, който и сега извършва тази служба.
Предстои да забележим дали въпреки всичко способените институции ще разнищят до дъно проблема или обстановката ще продължи да бъде Параграф 22, от който не може да се излезе поради изцяло противоречащи си правила.
Така седмината създатели и общественици, участници в състезанието, алармираха Министерство на културата, както и Инспектората на Министерски съвет, тогавашния министър на външните работи Мария Габриел и ръководителя на Комисията по просвета и медии в Народното събрание Тома Биков.
Два месеца по-късно неспечелилите участници получиха отговори от Министерство на културата и от Главния инспекторат на Министерски съвет, научи Lupa.bg. Куриозното в тази ситуация е, че констатациите на двете институции радикално се разграничават. Според Инспектората нарушавания има, до момента в който заключението на Министерство на културата е, че състезанието е извършен съгласно разпоредбите.
Композиторът и стихотворец Вида Пиронкова, която е специализирала и работила като арт управител в Рим и бе един от кандидатите за шеф на БКИ в италианската столица, разгласява в обществените мрежи получените отговори от Министерство на културата и Инспектората към Министерския съвет и дефинира парадоксалната обстановка като " Параграф 22 ".
От писмото от Министерски съвет излиза наяве, че към този момент някогашният министър-председател акад. Николай Денков, въпреки че името му съответно не се загатва, е назначил инспекция във връзка със сигнала, подаден на 29 февруари. Инспекторатът е изпратил писмото си на 7 май към този момент при служебното държавно управление на Димитър Главчев.
Изводите са, че част от изказванията на участниците в състезанието са основателни и нарушавания има, като да вземем за пример в нарушаване на Административнопроцесуалния кодекс участниците в състезанието са известени след законоустановения 3-дневен период за допускането или недопускането им в идващия стадий на състезанието.
Сред нарушаванията са и че в писмата за допускане до състезанието участниците не са били известени за датата, часа и мястото на осъществяване на събеседването. Друго нарушаване е, че резултатите от състезанието са били оповестени на участниците след приключване на 3-дневния период от провеждането му.
Главният инспекторат на Министерски съвет е дал рекомендации на министъра на културата да в профил нарушаванията в границите на неговата подготвеност.
Проверката в Министерство на културата по случая тече от времето на министър Кръстю Кръстев.
В писмото от Министерство на културата, подписано към този момент от служебния министър на културата Найден Тодоров на 30 април 2024 година, само че изпратено на 7 май, написа, че няма учредения за анулация на състезанието за шеф на БКИ в Рим и че той е извършен съгласно Кодекса на труда и съответните наредби.
" Видно и от двата документа, казусът е чудноват (меко казано) и неуместен, като множеството неща у нас, тъй като в единия написа, че НЯМА проблем, а в другия, че ИМА проблем, освен това цели три казуса и препоръки, те да бъдат позволени по оптимален метод. Кой ли ще е този метод? Нямам концепция! ", разяснява във фейсбук Вида Пиронкова. И прибавя саркастично:
" Ние, участващите в сагата към този момент се оплетохме и объркахме, и забравихме, какво тъкмо желаеме, и от кого го желаеме!!! "
Според осведомени със случая при констатациите на Главния инспекторат на Министерски съвет е редно министърът на културата да анулира състезанието и да разгласи нов.
През ноември 2023 година Министерството на културата разгласи имената на претендентите за шефове на българските културни институти в чужбина. Сред тях бяха позиции в европейски столици като Рим, Виена, Париж, Берлин, Будапеща и Варшава. Мандатът на определените посредством конкурс ще бъде четири години.
Най-много искащи имаше за шеф на Българския културен институт в Рим. Сред деветимата, позволени до конкурс, бяха композиторът и стихотворец Вида Пиронкова, която е специализирала и работила като арт управител в Рим, журналистката Искра Ангелова, Биляна Генова - шеф на дирекция " Култура " в Столична община, пианистът и посланик Илия Лозанов, Анета Риналди - арт шеф на изложба в Рим, Венета Ненкова - културолог и публицист от радио Ватикана, Кирил Бояджиев, Валентин Гиясбейли - артист и основен специалист по образованието в столичния регион " Овча купел " и археологът Ивелина Кючукова, която също е специализирала в Рим.
За културната ни задача в Рим преди всичко бе класиран музикантът Илия Лозанов, който е работил като помощник към Посолството на България към Суверенния малтийски медал и Ватикана. Той е бил дълготраен пианист в Опера студио на Академия „ Санта Чечилия “. Председател на изпитната комисия беше заместник-министърът на културата Виктор Стоянов, който и сега извършва тази служба.
Предстои да забележим дали въпреки всичко способените институции ще разнищят до дъно проблема или обстановката ще продължи да бъде Параграф 22, от който не може да се излезе поради изцяло противоречащи си правила.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ