Христо Иванов: Културата е и качество на живот, и национална сигурност
Ще покачваме престижа на учителите, заплатите им би трябвало да са най-малко 125% от междинната Искаме 1% от Брутният вътрешен продукт да отива за просвета В образованието сменяме правилото " парите следват ученика " с правилото " парите следват качеството " Ние можем в границите на две години да превърнем България от Болния човек на Европа в един от образците за триумф Инвестицията в човешкия капитал е най-важната причина да реализираме задачата си България да стане естествена европейска страна, споделя съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Иванов, в тази акция извеждате културата като един от главните цели на " Продължаваме промяната - Демократична България " и като ваш персонален, за какво?
-->
- Културата няма да е брошка в нашето ръководство. Защото, с изключение на всичко друго, има напълно прагматични причини за това да се влага в развиването на националната просвета. За нас това е част от огромната задача, която сме си сложили - да променим България. Няма по какъв начин да стане без просвета. Защото българската културата може да има същински стратегическа роля. Какъв по-добър инструмент за една страна, която има тежък имиджов проблем - България просто наподобява извънредно зле извън - какъв по-добър метод осезаемо и дейно да се излезе от това състояние, в случай че не посредством дейности в бранша на културата? Какъв по-добър инструмент за икономическо развиване от културата?
- Повече пари ли ще оправят ситуацията й?
- Не считам, че културата би трябвало да бъде обсъждана като бездънна каца, в която би трябвало да се вливат пари заради някакви нереални съображения. Дълбокото ми разбиране е, че секторът на културата в стеснен и в необятен смисъл, в типичен и по-модерен смисъл, има безусловно непосреден стопански резултат. Не можем да гледаме на културата просто като на развлечение, би трябвало да гледаме на нея като на безусловно интегрална, значима част от модела на икономическо развиване на България, от решенията, които да дадем на въпроси като това по какъв начин да имаме високо качество на живот. Защото, с какво България може да бъде привлекателна за задгранични вложители? Опираме до въпроса, по какъв начин да задържаме и да привличаме първокласен човешки капитал. А това нещо изисква просвета като част от определението за положително качество на живот.
Културата би трябвало да бъде обсъждана и като част от националната сигурност, в необятния смисъл на думата. Особено в този подтекст в този момент, в който се намираме, и изключително за една страна като България. И това не значи, че лица с очевидни или скрити пагони би трябвало да се влеят в културния бранш - нищо сходно. Ако България е интелигентна, тя би трябвало да може през развиването на своите културни браншове, да пречупи външната си политика и стратегическите си връзки със страни, които са ни сътрудници, а и с не толкоз сътрудници.
- Как ще бъде реализирана тази тактика?
- Не мисля, че би трябвало да преглеждаме културата като характерна форма на обществена политика - да дадем малко повече пари за тия заплати, за ония заплати. В програмата ни за културата има доста неща - там са и читалищата, и високата просвета, и археологията, и издателите на книги, и достъпа до просвета за младежите, и поръчката за 1% от Брутният вътрешен продукт за просвета, само че цялостна стратегическа визия би трябвало да изработим дружно с културните гилдии. Затова ние сме записали, че би трябвало да има тактика с най-малко 10-годишен небосвод. На мен този небосвод ми е дребен, тъй като знам, че този вид политики изискват доста по-дългосрочен, генерационен небосвод, с цел да могат да проработят. И знам, че тактика звучи убийствено неентусиазиращо. Но истината е, че без тактика няма устойчива политика. А без устойчива политика не може да има резултати.
- Програмата в региона на образованието е извънредно обширна. Можете ли да изложите есенцията й в няколко фрази?
- Всички се гордеем, когато следващата група български възпитаници се завърнат с медали от следващата олимпиада. И всички се срамим от данните за функционална неначетеност. Ние отново сме за рационализация и споделяме, че ще заложим на модернизацията на българското обучение. Защото това е фундаментът на всички останали политики - няма потребност от изключително надълбоко планиране, да прозрем тази истина. И доста ясно да осъзнаем, че инвестицията в човешкия капитал е най-важната причина да реализираме задачата си България да стане естествена европейска страна.
Залагаме на прекосяване от правилото " парите следват ученика " на правилото " парите следват качеството ". Защото за нас е значимо всяко българско дете, а освен определени, да получи качествено, гратис обучение на международно равнище. От Видин до Малко Търново и от Сандански до Силистра би трябвало да имаме еднакъв достъп до качествено обучение. И то би трябвало да стъпва на самостоятелен метод, тъй че характерните умения и гении на децата да могат да се развият.
И тук ние няма да спускаме решения от горната страна, а както и с гилдиите в областта на културата ще създаваме политиките взаимно с всички участници в просветителния развой. Трябва да осигурим такова взаимоотношение сред учебните заведения, университетите и бизнеса, че образованието да обезпечава компетентности, с които да имаме търсени и можещи фрагменти на пазара на труда и те да са в основата на икономическия напредък.
Ще влагаме в престижа на учителите, като продължим да индексираме техните заплати и те да са най-малко 125% от междинната заплата за страната.
- А по какъв начин едно ръководство на ПП-ДБ ще противодейства на инфлацията?
- Много значимо е в кратковременен проект да приведем в деяние регулаторите, които имат всички компетентности и принадлежности да лимитират избрани спекулативни покачвания на цените, които почиват на картелни съглашения и другите форми на деформиране на конкуренцията.
Комисията за защита на конкуренцията би трябвало да бъде коренно актуализирана като състав, и в случай че е належащо, да се разширят пълномощията и потенциалът й. Това доста бързо може да даде резултат.
На второ място, ще подкрепим избрани браншове във връзка с избрани артикули. Българското произвеждане, като не просто предвид на решение на казуса на моментните положения на цените, а дълготрайно решение на въпроса с това България да си създава сама главните хранителни артикули и да употребява своя капацитет в бранша на земеделиетои отглеждането на животни.
Трето, дълготрайно инфлацията се лекува по един метод - с привличане на вложения и обезпечаване на стопански напредък. За да привличаме вложения, ние би трябвало да решим един от най-тежките си проблеми, явен за всички, освен у нас, само че и извън. Когато на непознат вложител му хрумне да влага у нас, още от елементарна инспекция за България в Гугъл той вижда Магнитски, вижда Гешев, вижда мониторинг, вижда ранглиста за корупцията и си споделя: в България има извънредно висок политически и стопански риск, с цел да се влага в тази страна. Ние можем в границите на две години да превърнем България от Болния човек на Европа в един от образците за триумф. Само си спомнете Хърватия - една дребна страна, която в малко време осъществя няколко огромни национални достижения. Ние сме на кръстопът сред още от същото, сред още веднъж блокаж и втръснали на всички остарели муцуни, или избора да тръгнем с огромни крачки напред, които са изцяло вероятни. Просто би трябвало да излезем да гласуваме. И ще случи.
- Можете ли да обещаете, че ще върнете българите в България?
- Нямам никакво желание да връщам никого отникъде и да давам сходни обещания, тъй като не мисля, че това е належащо. Аз мога да обещая друго - че в случай че получим поддръжка, ние ще върнем България при българите. Защото аз обичам да споделям, че България е второто име на вярата. В последна сметка крайната гаранция за триумфа на всеки българин, за неговото развиване, за неговото най-далечно бъдеще е този план, в който инвестираш най-далечните си упования, мястото, където ще остарееш, където ще порастват децата и внуците ти, езикът, на който ще ги учиш. Това е всичко - скок на вярата. Да седнеш до детето си и да му приказваш на български, живеейки в друга страна, значи да се надяваш, че това дете ще има потребност от този език, че има потребност да поддържа тази връзка.
Ние желаеме България, с която можем да се гордеем. България, която се развива, България, която демонстрира упоритост и сила. България, с която всеки един от българите, без значение от това къде живее, ще желае да се свързва, да влага вярата си в нея. Дали ще живее в нея, дали ще се връща в нея, дали ще пътува до нея, дали ще прави бизнес в нея, дали ще учи в нея, дали по някакъв метод ще влага бъдещето си - това е подробност. Големият въпрос е всички тези хора да погледнат на България като на действителна опция, от която те имат потребност и от която имат изгода. Тогава към този момент няма да стои въпросът дали хората ще се връщат или ще отпътуват. България просто ще бъде естествена житейска гравитационна точка за нашите очаквания и сили, и това от единствено себе си ще се отрази на нашия живот и на това по какъв начин ще наподобява страната.
- Г-н Иванов, в тази акция извеждате културата като един от главните цели на " Продължаваме промяната - Демократична България " и като ваш персонален, за какво?
-->
- Културата няма да е брошка в нашето ръководство. Защото, с изключение на всичко друго, има напълно прагматични причини за това да се влага в развиването на националната просвета. За нас това е част от огромната задача, която сме си сложили - да променим България. Няма по какъв начин да стане без просвета. Защото българската културата може да има същински стратегическа роля. Какъв по-добър инструмент за една страна, която има тежък имиджов проблем - България просто наподобява извънредно зле извън - какъв по-добър метод осезаемо и дейно да се излезе от това състояние, в случай че не посредством дейности в бранша на културата? Какъв по-добър инструмент за икономическо развиване от културата?
- Повече пари ли ще оправят ситуацията й?
- Не считам, че културата би трябвало да бъде обсъждана като бездънна каца, в която би трябвало да се вливат пари заради някакви нереални съображения. Дълбокото ми разбиране е, че секторът на културата в стеснен и в необятен смисъл, в типичен и по-модерен смисъл, има безусловно непосреден стопански резултат. Не можем да гледаме на културата просто като на развлечение, би трябвало да гледаме на нея като на безусловно интегрална, значима част от модела на икономическо развиване на България, от решенията, които да дадем на въпроси като това по какъв начин да имаме високо качество на живот. Защото, с какво България може да бъде привлекателна за задгранични вложители? Опираме до въпроса, по какъв начин да задържаме и да привличаме първокласен човешки капитал. А това нещо изисква просвета като част от определението за положително качество на живот.
Културата би трябвало да бъде обсъждана и като част от националната сигурност, в необятния смисъл на думата. Особено в този подтекст в този момент, в който се намираме, и изключително за една страна като България. И това не значи, че лица с очевидни или скрити пагони би трябвало да се влеят в културния бранш - нищо сходно. Ако България е интелигентна, тя би трябвало да може през развиването на своите културни браншове, да пречупи външната си политика и стратегическите си връзки със страни, които са ни сътрудници, а и с не толкоз сътрудници.
- Как ще бъде реализирана тази тактика?
- Не мисля, че би трябвало да преглеждаме културата като характерна форма на обществена политика - да дадем малко повече пари за тия заплати, за ония заплати. В програмата ни за културата има доста неща - там са и читалищата, и високата просвета, и археологията, и издателите на книги, и достъпа до просвета за младежите, и поръчката за 1% от Брутният вътрешен продукт за просвета, само че цялостна стратегическа визия би трябвало да изработим дружно с културните гилдии. Затова ние сме записали, че би трябвало да има тактика с най-малко 10-годишен небосвод. На мен този небосвод ми е дребен, тъй като знам, че този вид политики изискват доста по-дългосрочен, генерационен небосвод, с цел да могат да проработят. И знам, че тактика звучи убийствено неентусиазиращо. Но истината е, че без тактика няма устойчива политика. А без устойчива политика не може да има резултати.
- Програмата в региона на образованието е извънредно обширна. Можете ли да изложите есенцията й в няколко фрази?
- Всички се гордеем, когато следващата група български възпитаници се завърнат с медали от следващата олимпиада. И всички се срамим от данните за функционална неначетеност. Ние отново сме за рационализация и споделяме, че ще заложим на модернизацията на българското обучение. Защото това е фундаментът на всички останали политики - няма потребност от изключително надълбоко планиране, да прозрем тази истина. И доста ясно да осъзнаем, че инвестицията в човешкия капитал е най-важната причина да реализираме задачата си България да стане естествена европейска страна.
Залагаме на прекосяване от правилото " парите следват ученика " на правилото " парите следват качеството ". Защото за нас е значимо всяко българско дете, а освен определени, да получи качествено, гратис обучение на международно равнище. От Видин до Малко Търново и от Сандански до Силистра би трябвало да имаме еднакъв достъп до качествено обучение. И то би трябвало да стъпва на самостоятелен метод, тъй че характерните умения и гении на децата да могат да се развият.
И тук ние няма да спускаме решения от горната страна, а както и с гилдиите в областта на културата ще създаваме политиките взаимно с всички участници в просветителния развой. Трябва да осигурим такова взаимоотношение сред учебните заведения, университетите и бизнеса, че образованието да обезпечава компетентности, с които да имаме търсени и можещи фрагменти на пазара на труда и те да са в основата на икономическия напредък.
Ще влагаме в престижа на учителите, като продължим да индексираме техните заплати и те да са най-малко 125% от междинната заплата за страната.
- А по какъв начин едно ръководство на ПП-ДБ ще противодейства на инфлацията?
- Много значимо е в кратковременен проект да приведем в деяние регулаторите, които имат всички компетентности и принадлежности да лимитират избрани спекулативни покачвания на цените, които почиват на картелни съглашения и другите форми на деформиране на конкуренцията.
Комисията за защита на конкуренцията би трябвало да бъде коренно актуализирана като състав, и в случай че е належащо, да се разширят пълномощията и потенциалът й. Това доста бързо може да даде резултат.
На второ място, ще подкрепим избрани браншове във връзка с избрани артикули. Българското произвеждане, като не просто предвид на решение на казуса на моментните положения на цените, а дълготрайно решение на въпроса с това България да си създава сама главните хранителни артикули и да употребява своя капацитет в бранша на земеделиетои отглеждането на животни.
Трето, дълготрайно инфлацията се лекува по един метод - с привличане на вложения и обезпечаване на стопански напредък. За да привличаме вложения, ние би трябвало да решим един от най-тежките си проблеми, явен за всички, освен у нас, само че и извън. Когато на непознат вложител му хрумне да влага у нас, още от елементарна инспекция за България в Гугъл той вижда Магнитски, вижда Гешев, вижда мониторинг, вижда ранглиста за корупцията и си споделя: в България има извънредно висок политически и стопански риск, с цел да се влага в тази страна. Ние можем в границите на две години да превърнем България от Болния човек на Европа в един от образците за триумф. Само си спомнете Хърватия - една дребна страна, която в малко време осъществя няколко огромни национални достижения. Ние сме на кръстопът сред още от същото, сред още веднъж блокаж и втръснали на всички остарели муцуни, или избора да тръгнем с огромни крачки напред, които са изцяло вероятни. Просто би трябвало да излезем да гласуваме. И ще случи.
- Можете ли да обещаете, че ще върнете българите в България?
- Нямам никакво желание да връщам никого отникъде и да давам сходни обещания, тъй като не мисля, че това е належащо. Аз мога да обещая друго - че в случай че получим поддръжка, ние ще върнем България при българите. Защото аз обичам да споделям, че България е второто име на вярата. В последна сметка крайната гаранция за триумфа на всеки българин, за неговото развиване, за неговото най-далечно бъдеще е този план, в който инвестираш най-далечните си упования, мястото, където ще остарееш, където ще порастват децата и внуците ти, езикът, на който ще ги учиш. Това е всичко - скок на вярата. Да седнеш до детето си и да му приказваш на български, живеейки в друга страна, значи да се надяваш, че това дете ще има потребност от този език, че има потребност да поддържа тази връзка.
Ние желаеме България, с която можем да се гордеем. България, която се развива, България, която демонстрира упоритост и сила. България, с която всеки един от българите, без значение от това къде живее, ще желае да се свързва, да влага вярата си в нея. Дали ще живее в нея, дали ще се връща в нея, дали ще пътува до нея, дали ще прави бизнес в нея, дали ще учи в нея, дали по някакъв метод ще влага бъдещето си - това е подробност. Големият въпрос е всички тези хора да погледнат на България като на действителна опция, от която те имат потребност и от която имат изгода. Тогава към този момент няма да стои въпросът дали хората ще се връщат или ще отпътуват. България просто ще бъде естествена житейска гравитационна точка за нашите очаквания и сили, и това от единствено себе си ще се отрази на нашия живот и на това по какъв начин ще наподобява страната.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ